Марк Смит Зелена кръв Английска Първо издание Преводач Надя Желева Коректор Екатерина Тодорова Формат 84/108/32 Печатни коли 13 ик "Сова" Варна дф "Абагар" Велико Търново как да се използва тази книга
Изтегляне 0.77 Mb.
|
|
Щом раниш един от тях, друг заема мястото му. Биеш се като герой, но дори героите се уморяват и най-после един успява да те повали. Не можеш да избягаш оттук и те те довършват със сабите си. 410
'върляш заклинание за Създаване на затруднение, докато дър¬жиш елфа под наблюдение, което не е лесна работа. Все пак успяваш и изведнъж растителността под елфа избуява. Ниските клони на близките дървета сякаш се превръщат в гумени маркучи и се разперват, за да се увият около елфа, но той произнася собст¬вената си дума на мощ и тогава листата и клоните повяхват, превръщат се в пепел и го освобождават.’ Мяташ друго заклинание, този път по-могъщо, заклинанието на Съкрушаващата ръка, но докато говориш, елфът се навежда, загреб¬ва шепа пръст и гнили листа и ги запраща в лицето ти. Той е отменил заклинанието. Боклукът влиза в очите ти и ти отстъпваш назад. Докато почистиш очите си, той е изчезнал. За толкова кратко време той не би могъл да отиде надалеч. Ти започваш да го търсиш, но неговото умение да живее в гората превъзхожда твоето и не можеш да го намериш. Обърни на 380. 411 Дърветата със зелена кора в Елвенхайм са най-големите в света. Тех ните клони се преплитат и образуват пътеки, галерии и кули.Ел- вен:<айм е град на дърветата. Независимо от дезона тук винаги цъфтят цветя. Пъстроцветни птици пърхат и прелитат от клон на клон. Звукът от техните крила е като нежна песен, изпята от монах. Бели сърни и черни пантери лежат спокойно на пъстра сянка под дърветата. Мостове от големи клони свързват къщите на дърветата със зелена кора. Те са покрити с виолетки и бръшлян. Кората на дърветата блести като хематит, полиран от краката на елфите, които са минавали от там. Стотици горски духове се събират предпазливо, изненадани, че смъртен се е добрал до Елвенхайм. Водачът ти те завежда до голяма стълба от дъбови дъски, която води до зелената шатра на краля, покрита със сребро. Бедният елф, който те доведе до скрития град, трепери от страх пред господаря си. Щом той е толкова изплашен, разсъждаваш ти, значи аз самият съм в голяма беда. За твое успокоение кралят му задава въпроси на език, който ти не можеш да разбереш, и изглежда твърде удовлет¬ворен от отговорите му. Обърни на 386. 412 Хвърляш се към Гаткери и рамото ти се забива в бедрото му. Той се просва в цял ръст на земята и ти го яхваш. Твърде силен си, за да I оже да избяга. Елфът знае, че е победен. - Предавам се - извиква той достатъчно високо, за да чуят всички горски духове. - Ти си победител. Оставяш го да се изправи и двамата се приближавате към краля. Обърни на 263. 413 Елфите превъзхождат стрелците на Хората от Запад, тъй като по природа са великолепни стрелци с лък. Докато при лъка, закрепен напречно върху дъска, е нужна минута стрелецът да коленичи и да го зареди, то за същото време най-добрите стрелци сред горските духове могат да изстрелят десет стрели с не по-малка сила, Първо¬началният черен дъжд от стрели наранява няколко от горските духове, но скоростта на битката е твърде голяма за Западняците, които са много бавни и не успяват да се скрият. Това е истинска касапница и оцелелите наемници скоро се обръщат назад в бяг. Войниците отзад се прегрупират и започват да режат гората пред себе си, така че да могат да напреднат в широк фронт и да са пов 1че, за да устоят. Ще организираш ли защитата тук, обърни на 400, или ще минеш от другата страна на голямото дърво, където чуваш ужасна врява и писъци, обърни на 379? 414
Започваш да копаеш отново, но когато на следващата сутрин се събуждаш, намираш дупката пак запълнена. Отново си гладен и трябва да ядеш. Губиш време, но нищо не може да сломи духа на истинския герой и ти упорстваш, докато малкият Куеръл се уморява от усилията да разваля през нощта това, което ти правиш през деня. Есенните дъждове заваляха, докато си пробиеш път. Вали и вали дни наред. Отправяш се пак на север. Обърни на 406. 415 Зоролотъл е бърз като светкавица. Върхът на сабята му разкъсва яке о ти, но твоят противоудар поразява врата му. Наранил си елфа, но си загубил 3 Точки за Оцеляване. Той отново напредва внимателно. Можеш да заобиколиш отляво, обърни на 403, отдясно, обърни на 393, или да се срещнеш лице в лице с него, обърни на 385. С бързо движение вадиш сабята си и насочваш острието на инч от гърлото на Еланор. - Какво се надяваш да постигнеш с това? - пита тя. - Лековете, как действат? Има четири лекарства на рафта зад нея. Прозрачна червена като череша течност в затворена с восък стъкленица, малка кръгла бутилка с нещо като течен катран, бутилка с бяло желе, морскосиня течност в стъкленица и съд, съдържащ оцветена пръст. Еланор започва да обяснява действието на всяко едно. - Синята течност, ако се изпие на големи глътки на слънчева светлина, лекува най-ужасните болести. Като казва думата „бо¬лееш“, по дланта те- ужилва пчела. Еланор, изглежда, не забелязва и продължава да говори за лекарствата. - Тази черна катранена течност е пепелта от гущера, изгорял в огъня, смъртно отровна е. Жилят те още два пъти, по крака и по врата. Пчели долитат в къщата на дървото, жужейки гневно. Не можеш да издържиш дълго на това жилене. Тези пчели са жестоки като стършели. Ще помолиш ли бързо за червената течност, обърни на 313, за бялото желе, обърни на 304, или за пластовете оцветена пръст, обърни на 296 с надеждата, че едно от тях ще те предпази от насекомите? Или ще сграбчиш стъкленицата със синя течност и ще я изпиеш, обърни на 292? 417
Блатистите земи са опасни и тук се върви бавно. След минути решаваш да се опиташ да стигнеш до по-високата част и да продъл¬жиш по стария маршрут. Най-после стъпваш на по-твърда земя. Мислиш, че си щастливец, защото не беше атакуван от гигантските крокодили, които видя да плуват лениво в дълбоките води. Обърни на 49. 418
Съобразяваш, че да счупиш огледалото тук, до ложето на магьос¬ницата, където шумът със сигурност ще я събуди, е неразумно. Снемаш го внимателно от стената, излизаш на пръсти на балкона и го хвърляш през перилата. Виждаш как проблясва на лунната свет¬лина и пада на земята. Повява свеж пролетен вятър и ти зърваш едно ефирно усмихнато лице, което прелита край теб, и един глас прошепва: „Благодаря". После вятърът утихва и отново настъпва тишина. Ако искаш още да разглеждаш жилището, обърни на 470. Ако си готсв да напуснеш, обърни на 479. 419 Внезапно се събуждаш, защото височинката, върху която си полегнал, пропада под теб и ти се озоваваш в тъмна дупка. Опитваш се да разбереш какво се е случило. После, докато влакнестите стени на гърлото на бръмбара гигант те притискат надолу към стомаха му, разбираш, че те е погълнал жив, докато си спал. Нищо няма да ти помогне сега, когато киселината в стомаха на бръмбара си върши работата. Само ако имаше водач, който да те предупреди, че висо¬чинката от пръст, върху която избра да преспиш, е върхът на къщата на бръмбара гигант. 420 На врата на статуята се виждат четири големи болта, които, изглежда, придържат главата към тялото. Можеш да се изкачиш вър .у нея и да се опиташ да ги развиеш и да разбиеш шлема, обърни на 430, да се бориш, там където си, обърни на 409, или да направиш дупка в маркуча, който свързва статуята с огромния парен котел, обърни на 192. 421 Убиваш лесно нищо неподозиращия елф, но ти самият си вече в капан. Стрели звънят и свистят във въздуха и ти си прободен като възглавничка за иглички. Умираш съвсем близо до бленувания Ел¬венхайм. Трябваше да промениш тактиката. Затруднен от счупените си ребра, ти си по-лесна жертва за противника, който ти нанася многобройни удари по главата. Все още си на себе си, за да се предадеш, преди да изпаднеш в безсъзнание. Загуби двубоя. Обърни на 163. 423
Ти смело защитаваш позицията си и горските духове са готови да се бият в твоя подкрепа, скрити между дърветата, откъдето могат да стрелят със смъртоносна точност. Група мъже, заобиколени от щитоносци, се промъкват напред и повалят две големи дървета в края на сечището. Във въздуха се усеща напрежение. Свистят стрелите и копията на елфите, много от тях поразяват точно целта си. Но веднага щом един от Хората от Запад падне, двама заемат неговото място. Борят се да осигурят поле за действие на машина¬та, която сее разруха. Чуват се стоновете на разцепващото се дърво и то пада на земята: Дяволската статуя се разкрива в целия си ужасяващ мета¬лически блясък. Обърни на 390. 424 Отровната гъба има убит червен цвят, с пурпурни петна. Отдолу меката тъкан е лилаво-розова. Куеръл скача на земята, за да те гледа, докато отчупваш от гъбата. Питаш нервно дали е отровна. - Не, не, не е отровна, скъпи, не. Тя е изненадващо вкусна, почти се топи в устата ти. Започва да ти се приспива. Изминаваш няколко крачки, после сядаш, опрял гръб на дебелото стъбло на гигантския храст. Чувствуваш топлина, спокойствие и заспиваш дълбоко. Обърни на 414.
Ти си по-силен от Гаткери. Той се върти и те блъска, но не може да се изплъзне от хватката ти. След дълга борба успяваш да го събориш по гръб на земята и да го възседнеш. Вдигаш юмрук да удариш Гаткери и той разбира че е победен. - Предавам се - вика така, че да го чуят всички елфи. - Ти си победител. Позволяваш му да се изправи и двамата се приближавате до Краля на горските духове. Обърни на 263. 426 Казваш, че дългият живот е променил духа им. - Всичко това на безсмъртието ли се дължи, на дългото пътуване в сивотата на безгрижието? Погледнете красотата около вас! Очите ви ли са уморени? Слепи ли сте за величието на тази гора? Никога не съм виждал подобно нещо. - Нейното величие е безполезно за теб, смъртен. - Гласът на елфа прозвучава остро и докато той говори, очите ти се пълнят с кръв. Сега ти си слепият. Никога няма да намериш обратния път. Без зрение не можеш да си намериш дори храна и със сигурност ще се загубиш в гората. 427 След няколко дни странстване на изток, достигаш до брега на великата река Сирион, там където завива на север, преди да излезе от Арденската гора. Загубил си пътя. Трябваше да тръгнеш на юг, ако си искал да стигнеш Боунхил, или на югозапад, ако си искал да намериш жилището на Господарката на гората. Загубил си доста време и си се отдалечил от пътя, който е трябвало да следваш. Потапяш се отново в зелените пазви на гората. Няколко дни по- късно намираш сред дърветата все още топлите тела на стотици горски духове. Като че ли за миг са били поразени. Гората е обречена, както и ти самият. Позо те превежда през гората, докато стигнете до едно голямо сечище. Забелязваш, че забързани пратеници - конници, се отпра¬вят зад огнищата. Скриваш се в гората и надничаш иззад клоните на голямо дърво. Виждаш великолепна копринена шатра, достатъч- на да побере сто бойци. На всеки ъгъл има стражи, а двама с алебарди пазят от двете страни покрития с коприна вход, който въвежда в главната палатка. Всички са облечени в железни ризници и имат лукав поглед, толкова характерен за Хората от Запад. От дървото, зад което се криеш, до палатката има стотина крачки. Ако имаш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО и магическа пръчка, можеш да хвърлиш Изчезване и да се промъкнеш невйдим в шатрата, обърни на 266 или да метнеш Приятелство, което да омагьоса стражите, когато минаваш край тях, както и да завоюваш доверието на вожда им, обърни на 231. В противен случай можеш да се прокраднеш до палатката като шпионин, обърни на 350. 429 Вървиш покрай долината, без да обръщаш особено внимание на факта, че можеш лесно да бъдеш забелязан отдалеч. Тук гората не е гъста, големи тинести локви с червена вода и мъртви листа разделят дърветата. , \ко се страхуваш, че можеш да бъдеш забелязан и искаш да се спуснеш по блатистата земя, обърни на 417. Можеш да се върнеш обратно в мъртвата долина, обърни на 408. 430
Успяваш да изпълзиш нагоре по металната статуя, докато тя се накланя към Дървото на Живота. Изглежда, разбира какво се опит¬ваш да направиш и насочва към теб тежката си ръка, за да те смачка. Ако имаш ЛОВКОСТ, обърни на 157 в противен случай обърни на 290. Най-после стъпвате на добре угьпкан черен път, после се изкач¬вате по дървена стълба. Вижда се лабиринт от пътеки, водещи от дърво до дърво, на петдесет стъпки над земята. Скоро минаваш покрай къщи на дърветата, покрити с пълзящи растения. Тълпи от елфи се взират в теб. Ти си първият смъртен, който влиза в Елвенхайм. Обърни на 411. 432 Няма и следа от сводестия път, по който влезе в големия храст. Тряова да се е затворил от магия. Единственият начин да се измък¬неш оттук е да копаеш или да чупиш клони, докато си пробиеш път до гората. Атакуваш клоните, но веднага щом като счупваш един, два из¬растват по магически начин на негово място. Колкото по-упорито работиш, толкова повече се отдалечаваш от свободата. Скоро се отказваш, няма смисъл да продължаваш. Значи ще трябва да проко¬паеш път. Уви, докато спиш, след като си копал с часове, дупката, която си успял да изкопаеш, се е запълнила. Следи от стъпките на дяволития малък Куеръл показват кой извършва това. Накрая нямаш друг избор, освен да изядеш част от отровната гъба или да припад¬неш от глад. Обърни на 424. 433
Шпионираш предводителите на армията на Хората от Запад. Вождът им не е дошъл с тях. Изпратил е група военачалници да свършат мръсната работа вместо него, докато той води безгрижен живот в луксозната си шатра. Убийството на един или дори на няк( лко от военачалниците няма да спре атаката към Дървото на Живота. Загубил си твърде много време. Сега нищо не може да ги спре.Гората е обречена. Чува се леко лъскане и тежко трополене на крака. Дебелите дървета притьпяват звука, тъй че трябва да са много близо. Кралят на елфите и неговите поданици са се приготвили с лъковете си сред клоните. Някои от най-смелите горски духове се събират около теб под големите дървета със зелена кора. Хората от Запад приближа¬ват до Дървото на Живота. Съдбата на целия свят зависи от това кой де надделее. Съскането на дяволските им машини става все по- силно. Чужд и неестествен звук, осквернение на природата. Птици¬те излитат от гнездата си, а горските животни бягат панически от дрънчащите метални чудовища. Две колони войници се насочват едновременно от противоположни посоки към дървото. Нали няма да отстъпиш пред голямата колона, от която идват свистенето и дрънченето, обърни на 423? Или ще се противопоста¬вите най-напред с лъкове на войниците и стрелците от по-малката колона, обърни на 413? 435
Сграбчваш Гаткери за гърлото, но неговите ръце са по-дълги от твоите, той хваща главата ти, и те отблъсква от себе си. Смачкал е носа ти и червена кръв напоява късото ти палто. Преплиташ крака, замаян и наранен. Елфът бързо се изправя. Можеш да се хвърлиш веднага към него, обърни на 412, или да станеш, да отстъпиш и внезапно да го атакуваш, обърни на 401. 436 Нещо от това, което каза, засегна чувствителна струна у тях. - Хилядолетия наред ние пазим тайните си домове от очите на хората. Сега трябва да ги напуснем и никой, освен нас и дивите горски животни не ще знае за великолепието на Елвенхайм. Вървиш с тях, те забавят крачка заради теб, но, изглежда, не проявяват каквото и да е любопитство към твоята особа. Като че ли вече знаят всичко, което е нужно да знаят за расата на съществата, наречени хора. Това е неколкочасов поход по тайни пътища и тунели, преди най-красивата гледка на света да се разкрие пред теб. Обърни на 402. Кралят на елфите обявява началото на двубоя. Зоролотьл нас¬тъпва бавно към теб. Тъмните му виолетови очи пламтят с почти хипнотизиращ поглед, като че ли е сдъвкал корен от мандрагора, за да привикне с болката. Той е левичар като всички елфи и насочва острието срещу теб като рапира. В очите му няма страх. Можеш да го заобиколиш отляво, обърни на 298, отдясно, обър¬ни на 393 или да застанеш лице в лице с него обърни на 415. По време на боя запомни да държиш сметка за това, колко пъти си ранил Зоролотьл, ако въобще го раниш! 438
- Тогава ще те задържа като затворник тук за ден, месец, или годена, докато се уморя от теб. - С тези думи малкото дяволче изчезва нависоко в гигантския храст, цвърчащият му смях звучи подигравателно. Започваш да търсиш изход от трънливия храст. Обърни на 432. 439
Докато се спускаш към бледозеленото хълмче, бялата чапла започва да кряка и да подскача нагоре-надолу по тревата. Когато се приближаваш, тя излита към най-високата точка на хълмчето, но все още можеш да чуеш крякането й. Оглеждаш се внимателно дали крясъците на бялата птица не са привлекли някои преминаващи наблизо хора или елфи. Долината е тиха. Ако искаш, опитай да укротиш бялата чапла и обърни на 366. Ако просто вървиш към върха на хълма, за да видиш това, което се вижда оттам, обърни на 314. Ако напуснеш долината и я заобико¬лиш от изток, обърни на 429. Ако имаш ПОЗНАВАНЕ НА ПРИРОДА¬ТА, можеш да се обърнеш към 212. - Изглежда, че няма да си от голяма полза за гората, ако само изучаваш пътеките й - казва бухалът. - Къде би желал да бъдеш отведен? 440442
Ако искаш да следваш упътванията на бухала до лагера на Хората от Запад, обърни на 260. Ако притежаваш двете кодови думи Рог на бик и Водоносец в Дневника на Приключението, можеш да следваш указанията на бухала към твоите съюзници, обърни на 53. 441
Сребърна примка прелита, насочва се към теб и надвисва над главата ти. Магическият ти шлем изниква пред нея и когато се докосват, изчезват и шлемът и примката. Бягаш към края на гората и бързо се изгубваш сред дърветата с мисълта, че никога няма да те намерят. Ужасните гледки и звуци от лагера на Хората от Запад скоро са зад теб. Ако имаш двете кодови думи Водоносец и Рог на бик в Дневника на Приключението, обърни на 53. В противен случай можеш да се насочиш на запад, обърни на 43, на изток, обърни на 427, на югозапад, обърни на 70, или на юг, обърни на 78 оттук. 442 Шансът не е на твоя страна, няма време за хитрини. Бързо хвърляш заклинание за Изчезване и изчезваш от погледите на изненаданите врагове. Крадешком се придвижваш на безопасно и удобно място в края на гората, така че можеш да наблюдаваш смущението на стражите. Ефектът от твоето заклинание Изчезване приключи, докато наблюдаваш. Тъй като лагерът ще бъде в състоя¬ние на повишено внимание, преосмисляш възможностите си. Ако желаеш да се насочиш на запад в гората, обърни на 43. Можеш да се насочиш на изток, обърни на 427, югозапад, обърни на 70, или на юг, обърни на 78. Ако искаш да чакаш до падането на нощта и да се промъкнеш в лагера прикрит от тъмнината, обърни на 217. Стражите попадат под въздействието на твоето заклинание и ти им нареждаш да те охраняват, но вождът на Хората от Запад разбира, че нещо не е наред. Заповядва на стражите си да те задържат. Твоите пазачи са повалени от един от собствените си другари. За твой лош късмет тези жестоки Западняци малко се интересуват от другарство. Обърни на 17. 444
Следва изстрел след изстрел, без да е напълно ясно кой е по- добър стрелец. Елфите гледат притихнали и не може да се разбере дали са очаровани, или намират цялото състезание за съвсем безинтересно. Ръката ти започва да се уморява. Хулдранас стреля като автомат, точно и неуморимо. Ти разбираш, че ако позволиш състезанието да продължи, ще загубиш просто от умора. - Достатьчно - казваш на Краля на елфите. - Вас това може да ви забавлява, но Хората от Запад няма да чакат толкова дълго вашия Страшен съд. - Много добре - казва той. - После ще дойде времето на по- изтощителен двубой - на живот и смърт! Обърни на 18. 445
Хвърляш Задушаваща мъгла и облак отровен зелен газ се разп¬ространява около теб и изпълва шатрата. Ти също страдаш от вредните последици на газа. Ако имаш 8 или повече Точки за Оцеляване, обърни на 495, в противен случай на 472. 446
Ще продължиш ли да се биеш в движение, насочвайки се към нападателите си, обърни на 456, или ще тръшнеш един в земята, преди да се захванеш със следващия, обърни на 466? Гласът на вожда звучи както обикновено, когато нарежда на хората си да ти осигурят безопасно придвижване до края на гората. Валериан протестира, че трябва да те оковат, но стражите изпъл¬няват заповедите на вожда. Концентрираш се върху това, да под¬чиниш разума му, докато стигнеш края на гората. Там си извън полето на действие на заклинанието. Втурваш се между дърветата, тъй като вождът вече превъзмогва влиянието ти. Скоро си отново дълбоко в гората и знаеш, че никога няма да те намерят. Ужасните гледки и звуци от лагера на Западняците скоро са далеч зад теб. Можеш да се отправиш на запад, обърни на 43, изток, обърни на 427, югозапад, обърни на 70, или юг, обърни на 78 оттук. 448
Хората от Запад не се доверяват на странния Валериан. Те са повече от убедени, че лудият магьосник на гората иска да навреди на Еожда и го е лишил от разума му. Спускат се към Валериан, но той произнася високо думата "Убежище“ и изчезва с едно-единст- вено пляскане с ръце. Даваш инструкции как да се грижат за вожда си и също изчез¬ваш. Бързо потъваш в гората. Спокоен си, защото знаеш, че стра¬жите никога няма да те намерят. Скоро ужасните гледки и звуци от лагера на Хората от Запад са зад гърба ти. Ще се отправиш ли на запад, обърни на 43, на изток, обърни на 427, на югозапад, обърни на 70 или на юг, обърни на 78, оттук? 449 Дръпваш настрана ефирната завеса и тя се разкъсва, полепвай¬ки по кожата ти. Потискаш погнусата си, когато разбираш, че това не е копринена материя, а паяжина. Нито пък леглото е нещо, което очакваше. Няма копринени възглавници, нито сатенени чаршафи. Вместо това тази, която е в леглото, лежи върху пръст, с постелка от листа. Огромни пурпурни нощни цветя растат наоколо. Тя има високи елегантни скули и заострени уши, които са типични за елфите. Плътта й е бяла като на лилия, а черната й лъскава коса е разпиляна върху възглавницата от глина и пясък. От мътната свет¬лина устните и дългите й нокти изглеждат тъмни като старо вино. Навеждаш се към нея, за да чуеш диша ли, или почива в прегръдката на смъртта... - Ей тук - прозвънва глас, който те кара да подскочиш. Обръщаш се, оглеждайки дълбоките сенки, за да видиш дали има някакво движение. Няма никой там, но гласът отново се обажда: „Тук". Звучи като песен на малки звънчета. Сега разбираш откъде идва звукът: от огледалото на стената... Обърни на 460. 450 Кое заклинание ще избереш в този отчаян миг? Можеш да хвърлиш Задушаваща мъгла, обърни на 445. Кула на Желанието, обърни на 455, Видения, обърни на 465, Осуетяване на планове, обърни на 475 или Разрушаване на вътрешностите, обърни на 468. 451 Валериан довършва заклинание. Сребърна примка прелита през шатрата и надвисва над главата ти. Преди да успееш да помръднеш, тя се увива около врата ти и се затяга безжалостно, задушавайки живота в теб. 452 Хвърляш заклинание за Изчезване и вече те няма. После пълзиш бавно около входа на шатрата, за да се убедиш, че никой не влиза или излиза, и се промъкваш вътре. Самият вожд спи на копринена възглавница в наситен пурпурен цвят; едрото му тяло е заобиколе¬но от личната му схрана. Острите ти сетива улавят леко пробляс- ване във въздуха около тези мъже - магическо поле, което може да бъде само някакво предпазно средство. Най-добре е да си внима¬телен, защото, ако го смутиш, стражите в миг ще се нахвърлят върху теб. Придвижваш се тихо до масата, където са разстлани картите на вой да. Най-голямата карта е на Арденската гора в нейната цялост. Широк пояс в кафяво скоро е бил очертан върху зеленото на гората и червени точки.сочат лагерите на Хората от Запад. Точно в центъра на триъгълника, образуван от Боунхил, жилището на Господарката на гората и гейзерите, е нарисуван внимателно малък вир до старо дърво със зелена кора. До дървото е написано с мастило: "Унищожи Дървото на Живота и гората умира. Парната машина ще свърши работата." Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|