Марк Смит Зелена кръв Английска Първо издание Преводач Надя Желева Коректор Екатерина Тодорова Формат 84/108/32 Печатни коли 13 ик "Сова" Варна дф "Абагар" Велико Търново как да се използва тази книга

128

Прекарваш три дни в къща на дърво сред градина-ливада и разговаряш с Еланор за гората, която тя обича. Никога преди това не си знаел колко много са свързани живите същества, зависейки едно от друго в оцеляването си.

Научаваш, че гората изобилства от богатствата на живота. В нея всички неща се покровителстват, докато не нарушат равновесието в природата.

На третия ден, след като хапна от вкусните гъби и къпини, Еланор започва да ти задава въпроси, за да види дали си научил нещо. Обърни на 112.

129

Този път се криеш под клоните на паднал бор. Опитваш се да останеш спокоен, да укротиш ударите на сърцето си, които карат кръвта да нахлува в ушите ти. Струва ти се, че чуваш жесток смях, ту встрани, ту зад теб. Не виждаш нищо и решаваш да продължиш.

- Дървото на Знанието расте само сред син вир в средата на гората. То е много старо, покрито със зелена кора и златни и сребърни листа, за които казват, че никога не падат.

- Виждал ли си го? - питаш Реналд.

- Веднъж, от много далеч.Но не посмях да му говоря.

- То може да говори? Има ли някой в Бург, който да е разговарял с дървото? - питаш, като гледаш към другите пътници в странноприемницата.

- Не, не. Тук хората са много наивни. Попитай ги за дървото и те ще измислят нещо само за да задоволят любопитството ти. Слушай, защо не отседнеш в моята къща през нощта? На разсъмване можем да потеглим.

Изглежда Реналд иска да те отдалечи от странноприемницата. Оглеждаш се и забелязваш интереса, който старата жена в сиво проявява към теб.

Ако отидеш с Реналд в къщата му, обърни на 224. Ако пък решиш да останеш и да разговаряш с пътниците още малко, обърни на 176.

131

Пътят се вие и лъкатуши през гъста растителност, увиснала от дървета, подобни на бурета и окичени с лиани. Опитваш се да запечаташ формата на всяко дърво в паметта си, за да знаеш дали си минал по този път преди. Тънките извити клони, които се спускат от върховете на стволовете, ти напомнят ужасени възрастни мъже с коси,изправени от страх.

Можеш да тръгнеш по пътеката вляво (обърни на 196) или по дясната (обърни на 211).

Ако се отчаеш, че никога няма да намериш пътя, който да те изведе от гората, обърни на 156. Ако искаш да маркираш едно от големите гуелфови дървета, като отрежеш парче от кора, обърни на 177.

Насочил си заклинанието срещу един от образите на краля, а не срещу самия крал. Образът, който си атакувал, изчезва с внезапен пукот, но елфът е използвал времето си, за да подготви друго заклинание.

Кралят на горските духове изважда зелен копринен воал от пояса си и го оставя да падне пред очите ти.

- Виж опасността, смъртен, и изпадни в отчаяние.

Гласът му отеква в черепа ти като в огромна кухина и елфът те поучава. Думите му заливат сетивата ти. Воалът те покрива и ти виждаш гората такава, каквато е - враждебно място, негостоприемно за хората. Всичко наоколо се е обединило срещу твоето появяване. Растенията ще те хванат в капани и ще те разкъсат на парчета с нарастваща сила. Мравките ще те изядат жив. Жилещи насекоми ще те заразят с острова, а мечките ще те смачкат. Губиш ума и дума в това ужасно положение и се движиш без посока. Потъваш в страх. Воалът пада леко на земята, ужасът отминава и ти спираш.

- Ти пристъпи извън кръга, смъртен, и загуби двубоя. Аз съм победител - казва кралят.

Магията му те накара да нарушиш правилата и да загубиш. Обърни на 163.

133

134

Ако искаш да го освободиш от Хората от Запад, обърни на 264. Ако пък си съгласен да го оставиш в техни ръце, обърни на 279.

135

Много си бавен. Голямата лапа те свлича от главата на чудовището. Падаш зашеметен на земята; драконът те приковава към нея между масивните си лапи. Гледаш изпод огромната зелена люспеста лапа към тлеещите червени очи трийсет стъпки нагоре. Драконът отваря широко челюсти и стомахът му потрепва. Секунда по-късно отровен газ и киселина те удрят като вълна. Няма оцеляване след дъха на древния зелен дракон.

Това, което знаеш за живота в природата и за сложните връзки между всички живи същества в гората, прави отговора на този въпрос лесен.

- Без паяци, с които да се хранят птиците, и без птици, които да ядат ягоди и да разпръскват семена, няма да има млади дървета - казваш с увереност. - Без млади дървета, които израстват на мястото на старите и повалени, няма да има гора. Обърни на 128.

137

138

- Не, съвсем не. Не е отровна, драги. О, не. Куеръл яде от тях всеки ден.

Тя е изненадващо вкусна; почти се стапя в устата ти.

Твърде скоро започва да ти се приспива. Продължаваш да вървиш още няколко крачки, после сядаш с гръб, опрян на огромното стъбло на гигантски храст. Става ти топло, чувстваш се удобно и доволен заспиваш дълбок сън. Обърни на 189.

139

На следващия ден се събуждаш с чувство на притеснение и продължаваш пътуването. Отново те завладява усещането, че си наблюдаван. Няма смисъл да се криеш; може и да няма нищо там. Извикваш, че си дошъл да търсиш безсмъртните горски духове и феи.

- Не търси среща с горските духове през деня.

Озърташ се наоколо, за да видиш откъде идва гласът. Чува се вой на стрела. Остра болка те прорязва под рамото.

Силата на изстрела те завърта и виждаш убиеца си: висок и горд елф, който стои между две големи дървета със зелена кора. Оставя лъка си да падне настрана с жест на безмилостно презрение.

Стрелата е пронизала дробовете ти и ти започваш да се давиш в собствената си кръв. Елфът гледа без капчица жал как умираш.

140

Еланор пълни две рогови чаши с нектар от бъзов цвят и ти предлага глътка. Вземаш чашата, вдигаш я в знак на благодарност и я поднасяш към устните си. Нектарът е удивително освежаващ, сладък, но без да те пресища.

- Хората от Запад са прокарали големи просеки през гората. Те се заселват по тези земи, но без дървета почвата ще бъде отнесена от вятъра и местата наоколо ще се превърнат в ужасна пустиня. Тези хора не знаят какво правят и хич не ги е грижа за живота.

Трябва да ги спреш.

- Как да ги спра? - питаш ти. - Каква е силата им?

- Те са десетки хиляди. Дойдоха от западните долини като мравуняци и завладяха всичко по пътя си.

Обърни на 152.

141

142

След това можеш да се опиташ да удушиш противника си, обърни на 435, или да го хвърлиш на земята и да седнеш върху него, обърни на 425.

143

Разтваряш широко ръце, за да прегърнеш вятъра. Духаш силно, като че ли надуваш тромпет и изричаш заклинанието Задушаваща мъгла. Чува се съскане и се появява кълбо зелен дим пред трите образа на твоя враг. Знаеш, че един от тях е истински. Погледни в Дневника на Приключението, за да видиш дали си с гръб или с лице към вятъра. Ако си с гръб към вятъра, обърни на 285. Ако вятърът духа в лицето ти, обърни на 294.

Дяволската статуя възстановява равновесието си и се врязва още веднъж в Дървото на Живота. Сабята се забива дълбоко и един от големите клони на дървото изпращява и пада на земята, като убива и смачква повече от двадесетина от нападателите си. При следващия саблен удар друг клон се счупва и онези, които не са мъртви или хванати в капана, падат назад, докато машината довършва разрушителната си работа.

Събираш цялата си смелост и още веднъж се хвърляш срещу машината, но твърде късно. Един последен силен удар разцепва стьб лото по средата и дървото е мъртво. Унищожаването на Дървото на Живота срива надеждите ти. Напълно отчаян, не се съпротивляваш, когато Хората от Запад те хващат. Единственото сигурно нещо е, че ще си роб на силите, които трябваше да победиш.

145

Реналд те поглежда, сякаш се съмнява, че търсиш нещо друго.

- После, в гората живее Старата майка. Казва, че идва в Бург само за да не забрави, че е човешко същество. Тя е една странна стара жена - Той сочи към обрулена от ветровете старица в сива дреха. - Не хапва месо. Казва, че нейните приятели, животните, ще я изоставят, ако го направи. Казва, че ще подушат по кожата й - Реналд състрадателно клати глава.

- А кой е мъжът в черно? - прошепваш ти.

-- Аз съм Валериан и имам уши на прилеп, очи на бухал и жило на пепелянка. - Мъжът в черно се изправя и се приближава към теб.

Реналд се измъква, за да последва Марек Ловеца. Обърни на 252.

Вождът те гледа така, като че ли те вижда за пръв път.

- Жалък мошеник... Изглеждаш здрав и подходящ, от теб ще стаке чудесен секач.

Валериан отнася магическата ти пръчка, а стражите ти отнемат вещите. Без дори да попитат кой си и откъде си, те приковават с верига до друг роб.

Започва живот, изпълнен с непосилна работа. Събаряш дърветата седмица след седмица, година след година. Жалкото ти съществуване е изпълнено с мисли как би могъл да избягаш. Най-сетне каторжната работа те погубва.

147

- В гората идват ловци от Бург, Дейл и още няколко селища наблизо. Те идват, за да убиват, да ядат и да търсят кожи за дрехите си. Трябва ли да ги спра да идват в гората? Имам сили за това.

148

- Замисляш нещо, нали? Искаш ли костите ти да хранят Храста на безверието? Оставям те негов затворник.

С тези думи той се втурва към стъблото на храста, покатерва се по него като маймуна, гърчи се и се извива, минавайки край ужасните тръни. Ти никога не би могъл да извървиш такъв път. Малкото дяволче скоро се изгубва от погледа ти и ти започваш да търсиш път, за да се измъкнеш от храста. Обърни на 432.

Насочил си заклинанието срещу един от образите на краля, но не и срещу самия крал. Образът, който атакуваш, изчезва с изненадващ пукот, но елфът е използвал времето, за да подготви друго заклинание.

Кралят на горските духове вади зелен копринен воал от пояса си и го оставя да падне пред очите ти.

- Виж опасността, смъртен, и потъни в отчаяние.

Гласът му отеква в черепа ти като в огромна кухина и елфът те поучава. Думите му заливат сетивата ти. Воалът пада и ти виждаш гората такава, каквато е: враждебно място, негостоприемно за хората. Всичко наоколо се е обединило срещу твоето появяване. Растенията ще те хванат в капан и ще те разкъсват на парчета с нарастваща сила. Мравките ще те изядат жив. Жилещи насекоми ще те заразят с отрова, а мечките ще те смачкат. Изпадаш в отчаяние от ужасното си положение. Губиш ума и дума, движиш се без посока. Воалът пада бавно на земята, така че ужасът отминава и ти спираш.

- Пристъпил си извън кръга, смъртен. Ти загуби двубоя. Аз съм победител - провъзгласява Кралят.

I Магията му те накара да нарушиш правилата и да загубиш. Обърни на 163.

Чувстваш се безгрижен, докато вървиш между красивите дървета със зелена кора, от които от време на време падат листа върху челото ти. Въпреки че няколко от тях те докосват, не ги виждаш как падат. Като че ли грамадните дървета, със стъбла колкото кули, са били леко разтърсени от стъпките ти.

Малко по-напред има сечище, откъдето чуваш пукот на огън и виждаш оранжевите отблясъци на пламъка. Може би слънцето е запалило огън в изсъхналата гора? Приближаваш по-близо и виждаш малка катеричка да цвърчи от паника в кръга от пламъци. Солидна стена от огън е заобиколила отчаяното животинче. Огънят е толкова силен, че несъмнено би те обгорил ужасно.

Ако се осмелиш да се бориш с пламъците и да спасиш катеричката, обърни на 160. Ако се държиш надалеч от сечището, обърни на 170.

151 .

Предаваш се на стражите на Хората от Запад и те те водят при мъж, който очевидно е техен вожд.

- Хм, изглеждаш здрав и жилав, безспорно от теб ще излбзе добър секач.

Без дори да те попитат кой си и откъде си, те те оковават до човек, който ти напомня момичето от странноприемницата в Бург. Трябва да е баща й.

Ако имаш ЗАКПИНАТЕЛСТВО, обърни на 229. В противен случай зап зчваш живот с черна и непосилна работа, като събаряш стъбла и ги издърпваш от секача към резача седмица след седмица, година след година. Жалкото ти съществуване е изпълнено с мисли за бягство, преди каторжната работа да те убие. Няма изход. Живееш, за да видиш пълното унищожаване на гората.

152

- Но как да ги спра? Аз съм чужденец в гората.

унищожи. Ако гората умре, целият свят ще загине.

- Кое от тези неща да направя? - питаш ти.

- Не знам.

- Можеш ли да поговориш с горските духове?

- Те разговарят с хора само на Еньовден - деня на лятното слънцестоене.

Има толкова въпроси, които би искал да зададеш на Еланор, но нектара от бъзов цвят изглежда поразява веднага главата ти и ти се приспива.

- Сега спи и се събуди герой.

Еланор произнася думата „спи“, ти затваряш очи и потъваш в сламения дюшек. Обърни на 166.

153

- Не става дума за това, че съм страхливец, разбираш, нали. Просто няма човек с нормален разсъдък, който да пожелае да узнае каквото и да е за Боунхил.

Събуждаш се на разсъмване, точно навреме, за да видиш как Реналд изчезва. Изглежда не иска да остане нито миг повече. Чувстваш се ободрен и уверен започваш да изкачваш склона, отдалечавайки се от река Сирион.

Можеш да възстановиш 2 от изгубените си Точки за Оцеляване. Обърни на 237.

154

- Тогава кажи на господарите си в Бург, че това е разорено малко селце, което скоро ще бъде погълнато от гората. Върви и им кажи, че тук няма нищо за тях.

- Ние не каним чужденци. По-добре напусни Бург, преди да сме насъскали кучетата срещу теб.

Изглежда мислят, че си шпионин, изпратен да търси богати градове, които да бъдат ограбвани и плячкосвани. Решаваш да напуснеш града, докато все още можеш да вървиш. Обърни на 117.

155

- Току-що изпи отровната течност. Не ти остава дълго да живееш.

Бухалът е прав. Отровата започва да действа и ти чувстваш спазми в гърлото, не можеш да дишаш. Падаш на земята, гърчейки се в агония. Скоро изпадаш в безсъзнание, което милосърдно те спасява от болките.

156

Загрижен си пробиваш път през гъстата растителност под дърветата,без да обръщаш внимание на тръните, които разкъсват плътта ти. Храстите не са толкова гъсти, колкото ти се струва. Промушваш се и излизаш на тъмен широк път между високи и тънки дървета, които са така близко едно до друго, че дори със сила не можеш да минеш между стъблата им. Съдбата ти е да вървиш надолу, по този широк път, струва ти се - с векове.

Минаваш край тела, които лежат там, където са паднали някога, после виждаш малка група притиснати едно към друго окаяни същества. Изтощен, изгладнял като останалите, ти се предаваш и лягаш, за да умреш.

157

от Д ървото на Живота. Вътре в машината има малък мъж, който не може да се защити. Сипеш удари върху главата му и той се отпуска тежко напред, удря странните лостове на машината и я праща към дълбокия син вир.

Тя се залюлява на брега на вира и ти успяваш да скочиш точно когато се обръща с дъното нагоре във водата. Бликва пара като гейзер, последвана от експлозия под водата, и машината става на парчета. Хората от Запад крещят уплашено и започват бързо да отстъпват, преследвани от стрелите на елфите.

Обърни на 500.

158

- Искаш помощта ми, но какво ще спечеля аз от това споразумение?

159

- Противникът ти ще бъде Хундранас - казва Кралят на горските духове и посочва високо дърво. - Онзи клон ще бъде целта.

Поглеждаш накъде сочи той, после към него:

- Кой клон?

-Този, на който расте орхидеята.

Поглеждаш пак. Не си забелязал преди цветето, което сияе като блед скъпоценен камък върху черната кора на дървото. Хундранас показва с жест, че имаш право на първия изстрел. Вземаш стрела и я изпращаш към клона. Попада в широката част на орхидеята, но изстрелът се счита само за пробен. Поне си наясно със скоростта на вятъра и височината, която трябва да следваш.

Стрелата на Хундранас излита от лъка му. Тя се забива в едно от листата на орхидеята. Той се обръща към теб с поглед, който не изразява арогантност или напрежение и отново без думи те кани с жест да стреляш.

Като гледаш стрелата си, мислиш какво трябва да направиш. Ако решиш да стреляш внимателно, тъй като първата стрела на Хундранас би могла да бъде само щастливо попадение, обърни на 320. Можеш да опиташ изстрел, малко по-добър от предния, за да улучиш орхидеята в средата, обърни на 469. Или ще впечатлиш противника си с труден изстрел, като простреляш тънката вейка в края на клона, обърни на 276.

160

Веднага след опита ти да загасиш кръга от пламък, огънят изчезва дори без следа от дим. Пъстрата катерица също е изчезнала. Вместо това ти си наобиколен в кръг от горски духове, които са се появили в резултат на магия.

Не изглеждат ни най-малко изненадани, че те виждат. Чакаш да ти кажат нещо, но те, изглежда, не бързат. Казваш им, че си приятел на гората и враг на подпалвачите. Обърни на 180.

161

Гаткери се приближава, нанасяйки безразборни удари, насочени към главата ти. Ти ги избягваш с вдигнати ръце, пристъпвайки надясно, като следиш движенията му, за да предугадиш какво ще направи. Разбрал си вече стила му и виждаш, че използва удари с крак по-добре, отколкото юмручни. Установяваш, че не е толкова добър в боя отблизо. Като знаеш всичко това, може би ще го победиш.

Казваш им, че търсиш Дървото на Знанието в Арденската гора, след което по-високият се представя като Реналд Водачът.

- Ще имаш нужда от водач в гората, в противен случай ще се загубиш и няма да видиш никога повече земята на хората.

- Сигурен съм, че Реналд не знае къде се намира това дърво - коментира Марек.

- Колко би могъл да знае един ловец за Дървото на Знанието?

Ловецът се отдалечава и казва на сбогуване:

- Толкова, колкото теб, Реналд, а това е нищо.

Той се отправя към кухнята и разговаря с млада жена, която му налива чаша бира.

Реналд сяда до масата, изтегля още един стол и те кани с жест да се присъединиш към него.

Ако искаш да го попиташ за Дървото на Знанието, обърни на 13С. Ако пък искаш да научиш повече за другите пътници, обърни на 145. Или ще попиташ ловеца за чудовището, което казва, че е видял? Тогава обърни на 281.

163

За твой срам загуби двубоя и пропадна на изпитанието на горските духове. Те изчезват обратно в гората, като те предупреждават, че ако не се върнеш веднага в Бург, те очаква смърт от хиляди ухапвания и ужилвания. Обърни на 384.

Всяко ухапване на мравките е отровно. Върху тялото ти вече има повече от сто ухапвания. Получи ги, докато се изкачваше с мъка нагоре по хълма. Правиш последни отчаяни стъпки и сваляш всичко от себе си, за да се отървеш от мравките по кожата си. Твърде късно е: отровата отслабва мускулите ти и ти падаш безпомощен на зем на. Слава богу, че губиш съзнание, преди мравките да те изядат. Само за минути те плячкосват плътта ти до кокъл. Нищо не можеш да направиш, когато цялата гора е против теб.