Марк Смит Зелена кръв Английска Първо издание Преводач Надя Желева Коректор Екатерина Тодорова Формат 84/108/32 Печатни коли 13 ик "Сова" Варна дф "Абагар" Велико Търново как да се използва тази книга

Ръката ти започва да се уморява, докато Хулдранас стреля като автомат, с прецизна точност и несекваща сила. Разбираш, че ако позволиш състезанието да продължи, просто ще загубиш от умора.

- Достатъчно - казваш на краля. - Вас, елфите, това може да ви забавлява и да ви се гледа, докато небето се огъне, но Хората от Запад няма да чакат толкова дълго да дойде второ пришествие.

- Много добре - казва той. - Тогава предлагам по-тежък двубой, на живот и смърт.

Обърни на 18.

Обръщаш гръб и побягваш през гората. Елфът се прицелва и запраща камата си към гърба ти. Чуваш я как сече въздуха. Ако имаш ЛОВКОСТ, успяваш навреме да отскочиш зад едно дърво. В проти¬вен случай камата се забива в гърба ти и ти губиш 3 Точки за Оцеляване. Ако все още си жив, можеш да чуеш как елфите викат:

- Напусни гората. Не си желан тук.

Можеш да отбележиш камата на елфа сред предметите, които при ежаваш, ако искаш да я задържиш. Обърни на 301.

322

Еланор не се вижда никъде, но нейният бухал все още се взира в теб, без да мига. Ти излизаш от сечището с надеждата, че пчелите ще останат зад гърба ти. В мига, когато чуваш бръмчене високо зад себе си, усещаш внезапна болка от ужилване по врата. Поглеждаш назад и виждаш, че цял рой пчели те атакуват.

- Тогава ще се радваш да останеш за известно време в моята компания. Бих могъл да ти помогна, бих могъл, бих могъл. Но най- напред трябва да ме направиш като себе си.

Възразяваш, че си тук по спешна и опасна работа.

- Празни извинения. И ти си като другите. Никой не се интере¬сува от Куеръл. - Дяволитият малък човек поклаща тьжно глава.

Ти го питаш как би могъл да го направиш като себе си.

- Като приемеш гостоприемството ми, като опиташ от тъканта на Желязната гъба.

Колебаеш се.

- Виждаш ли, като останалите си. Не можеш да си го позволиш. Не можеш да се довериш на Куеръл, нали?

Можеш да опиташ от гъбата, която ти предлага, обърни на 138, или да откажеш, обърни на 438.

Странната и неясна фигура, изглежда, познава гората. За твоя изненада започва да ти говори за Дървото на Знанието.

- О да, то съществува. Аз самият съм разговарял с него и имам голяма полза. Дървото може да даде на човека цялото познание за гората. Може да го научи и на магически заклинания. Това дърво ли търсиш? - Не дочаква твоя отговор, а продължава. - Следвай потока Бург в гората до мястото, където се влива във великата река

Сирион. После продължи на изток покрай брега. Там, където реле¬фът се издига, изкачвай се и ти, докато стигнеш сечище и пещера в средата. В нея ще видиш пазителя на дървото. Убий го и знанието е твое. Сбогом.

След тези думи той внезапно става, загръща се с черната си мантия и напуска странноприемницата. Останалите те гледат по¬дозрително, преди да излезеш от трапезарията.

Наемаш стая, за да прекараш нощта в странноприемницата,- Обърни на 333.

Експедицията е успешна, но стратегията ти ще доведе до неус¬пех. Само събирането на горските духове отнема повече от седми¬ца. Те са всичко десет хиляди. Последни идват самотните елфи от изток, от земите чак зад реката Широка вода. Някои не са били в Елвенхайм от векове. Половината са екипирани с трофейни саби, останалите - с мощни лъкове от тис.

Те са готови да се бият, но превъзхождащите ги по численост и въоръжение Хора от Запад ще ги победят. Смъртта на толкова безсмъртни горски духове е най-голямата трагедия на всички вре¬мена. Ти си убит в последната битка. Гората е обречена.

326

Сега можеш да използваш Осуетяване на плановете, Разрушава¬не на вътрешностите или Кула на Желанието, обърни на 347, или да продължиш със Защитния щит, обърни на 123.

327

Приближаваш се до Дяволската статуя и разбираш, че не можеш да направиш нищо с голи ръце. Трябва да е изобретена от гений. Не виждаш слабите й места. С юмруци и ритници я удряш с все сила, но нараненият си ти. Не можеш да предотвратиш съсичането на дървото. Тя те игнорира, като че ли си просто една бълха. Няколко от Хората от Запад приближават, очевидно, с мисълта да те довършат, докато машината разрушава дървото. Ще трябва да измислиш нещо друго.

Веднага щом спомена Дървото на Знанието, бухалът излита към вътрешността на гората. Ако имаш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО и магическа пръчка, можеш да го спреш, за да не останеш сам сред гората, обърни на 216. Можеш да хвърлиш малък камък по него, обърни на 233. В противен случай оставаш сам и трябва да избереш произвол- но една от многото пътеки назад към гората, обърни на 173.

329

Изглежда разочарована от теб, почти съкрушена.

Ако решиш, че тя е луда и си тръгнеш, обърни на 98. Ако се вслушаш в нейните думи, обърни на 107.

330

Отместваш поглед за миг, после поглеждаш крадешком към елфа. Закъснял си. За едно примигване на очите последният горски дух е изчезнал. Промъкваш се през гъстата растителност, търсиш и викаш, но единственият отговор, който получаваш, е подигравател¬ният смях на горските духове, които се връщат обратно в дебрите на гората. Загуби и не успя да видиш горските духове по Еньовден.

331

преди да те е вкарал в капан, обърни на 421, или просто ще го следваш, обърни на 431.

332

- Смъртният казва истината. Ако гората умре, ще умре целият свят. Ще отмине времето на човека и ще дойде времето на смъртта и опустошението, краят на всичко. - Но какво можем да направим ние? Ние сме хиляди, а Хората от Запад са стотици хиляди.

Обърни на 317.

333

Младото момиче, което каза, че баща й е за провизии, иска от теб една жълтица за храната и престоя. Отбележи това в Дневника

Спиш добре и се събуждаш рано. Измиваш се със студена вода, което те ободрява и се наслаждаваш на удоволствието от допира на грубата кърпа до кожата ти. Такива удобства в гората няма да имаш.

На първия етаж на странноприемницата е пусто. Жената в сиво, единственият обитател освен теб, вече е заминала. Младото момиче бърше пода и изглежда нещастно. Питаш я за причината за нейната болка и тя отговаря.

- Баща ми не се върна миналата нощ. Опитвам се да не се тревожа, но сърцето ми подсказа, че той няма да се върне. Отиде в гората за провизии, преди Хората от Запад да блокират пътищата. Знам, че го е последвала съдбата на останалите. И странната жена в сиво не е докоснала леглото миналата нощ, въпреки че не е напускала стаята преди зазоряване. Молих татко да вземе Реналд за юдач, но той не би изхарчил толкова средства. Сега знам, че никога няма да го видя отново - при тези думи тя избухва в плач.

Успокояваш я и я молиш да опише баща си. Казваш й, че ще се опиташ да го намериш или поне да научиш нещо за съдбата му.

Обръщаш се, за да излезеш, а тя ти казва:

- Сбогом,пътнико, ти си единствената ми надежда. Обърни на 210.

334

Можеш да се отправиш на запад, обърни на 43, на изток, обърни на 427, на юго-запад, обърни на 70 или на юг, обърни на 78.

335

Преди да завършиш подготовката на заклинанието си, Кралят на горските духове го е направил. Блестящ зелен ореол се излъчва от пръстите му и расте, докато се приближава към теб. Опасва кръста ти, преди да успееш да помръднеш. Краката ти омекват като желе и не можеш да предотвратиш падането си на земята.

Ще се предадеш ли, обърни на 255, или ще продължиш борбата, обърни на 272.

336

Трима души от града си тръгват, след като ти рязко казваш на мъжа в черно да си гледа работата. Ловецът и водачът, които стоят близко до огъня, са оттеглят в кухнята. Жената в сиво посяга към изкривения стар жезъл под масата и проговаря за пръв път:

- Не предизвиквай съдбата, старо. За какво ми е този чужденец? Никой не може да спре прогреса на новото време. В гората има вече нова сила. Ще те помете заедно с всичките ти приятели животни, както вятърът издухва плявата.

- Няма защо да всяваш смут в сърцата на тези добри хора от Бург. Знам за какво говориш.

- Няма да ти помогне това знание, старо. Не си ли чула песента на вятъра? В гората е настъпил часът на човека. Всичко трябва да се промени. - Валериан произнася последните думи с такъв зловещ тон, че ловецът, който подслушва зад кухненската врата, я затръшва от страх.

Валериан се загръща в плаща си и напуска стаята. Спира за миг, за да ти хвърли един поглед, сякаш иска добре да запомни лицето ти.

Можеш да наемеш за една нощ стая в странноприемницата, обърни на 333 или да седнеш на масата на жената, облечена в сиво, обърни на 181.

337

Вождът не изглежда изненадан, че искаш да разговаряш с него за Дървото на Живота. Той самият е мислил дълго за това. Изглеж¬да, не вярва на Валериан Лунния Друид и на това, което той му разказва.

Вождът все още говори оживено, когато самият Валериан е въведен в шатрата. Пак е с черната мантия, която го обвива целия, но качулката е отметната назад и открива острите черти на лицето му и козята брада.

- Валериан Лунният Друид, господарю. Казва, че носи важни новини. Ще го приемете ли?

- О, пуснете го - речта на Хората от Запад е странна, но ти разбираш този диалект.

Влиза мъжът, когото видя за пръв път в Бург. Той се покланя пред вожда, после бърчи нос и се взира в теб.

- Прогоних трите мечки. Няма да ви създават повече проблеми. -Той души отново и върти глава насам-натам, после задържа поглед точно над главата ти и това му придава възможно най- комичния вид.

Вождът разгъва картата на гората и съветниците му се събират около нея, като почти блокират изхода ти. Въпреки риска чакаш, за да разбереш какво планират. Обърни на 4.

Докато говориш, елфът се навежда, загребва шепа пръст и изг- нили листа и ги хвърля в лицето ти. Отскачаш навреме и боклукът попада в ствола на едно дърво зад теб. Използваш момента и скачаш на гърба на елфа, който все още е в капана на двете дървета, и го поваляш на земята. Елфът е почувствал силата ти, и се предава, като казва, че ще те заведе при Господаря на горските духове. Ако искаш да задържиш камата му, отбележи това в Дневника на Прик¬лючението. Обърни на 331.

339

Дяволската статуя бълва пара, докато ръката-сабя се издига и пада като бутало. Припомняш си заклинанията, които можеш да използваш срещу това ужасно оръжие на унищожението.

Самата машина продължава да се врязва в тялото на Дървото на Живота. Зелени трески хвърчат наоколо. Решавай кое заклинание ще (метнеш и се обърни към съответния параграф, отбелязан в скоби след наименованието.

340

- Не мога да те заведа в Епвенхайм. По-скоро ще умра, отколкото да разкрия последната голяма тайна.

- Нито един смъртен не е виждал величието на Елвенхайм.

- И не е оцелял? - питаш отново строго.

- Нито един не е оцелял. Ако оцелеят, няма да са смъртни, нали? Заплашваш елфа със смърт, но той е по-скоро готов да умре,

отколкото да те отведе при господаря си. Взираш се дълбоко във

виолетовите му очи и виждаш страх от твоята готовност да отнемеш живот, който трябва да продължи хилядолетия.

Можеш да го оставиш да си замине, обърни на 360, да го завържеш, обърни на 175, или все пак да го убиеш, обърни на 370.

341

Можеш да я нападнеш, обърни на 389 или отново да седнеш, обърни на 9.

342

Най-после имаш известно преимущество пред Зоролотъл, като го атакуваш в по-уязвимата му страна. Той се защитава по най- добрия начин, по който би могъл, но ти боравиш превъзходно със сабята и острието й се движи с хипнотизираща бързина. Разсичаш го с яростен удар и той пада назад. Обърни на 303.

Бързаш по моста, когато на повърхността на реката над мястото, където падна тялото на Реналд, изплуват последните мехури. Зад теб е тихо, но ти не поглеждаш назад от страх да не видиш как разкъсаните останки на Реналд изплуват на повърхността. Пътят е труден, обрасъл с растителност и мочурлив. Често си принуден да решаваш отново по кой път да поемеш, като се стремиш да не се отдалечаваш и от голямата река. Напредваш бавно, преди да падне нощта.

Шумовете на гората се усилват с падането на нощта. Чува се бръмчене, цвъркане, грачене и бухането на самотния бухал, който ти прави компания. Не е лесно да намериш сухо място за почивка. Най-после се спираш на една височина, където можеш да се наста¬ниш.

Ако имаш МАГЬОСНИЧЕСТВО и искаш да превърнеш медальона си в предупредителен знак, обърни на 361. В противен случай, обърни на 419.

Ти се признаваш за победен и Зоролотъл триумфално вдига сабя във въздуха. Дават ти да изпиеш някакъв лек, който кара тялото ти да тръпне от болка, но изцелява всичките ти рани. Възстанови Точките си за Оцеляване до максимума. Обърни на 163.

345

Можеш да ги убедиш да се бият, обърни на 317 или да ги попиташ какво би станало, ако Хората от Запад изсекат гората, обърни на 332.

346

Докато Дяволската статуя се впива в стъблото на Дървото на Живота, ти хвърляш Задушаваща мъгла: облак от пагубни за всяко същество пари, които обгръщат статуята. Но парата, която излиза със свистене през отворите на главата на статуята, разсейва мъглата и машината продължава да сече безмилостно, незасегната от твоето заклинание. Един последен силен удар съсича ствола и дървото е мъртво. Губиш всички надежди. Взет си в плен и си заробен. Гората е обречена.

Съсредоточаваш се върху силно заклинание за атака. Но към кой от тоите образа на Краля на елфите да го хвърлиш? Нито един не помръдва.

Ако избереш този вдясно, обърни на 149. Ако избереш средния, обърни на 132. Ако се спреш на левия, обърни на 121.

Това беше сьс сигурност убийствен удар. Дойде изневиделица за Зоролотъл. Зелена кръв се стича по блестящото острие на твоята сабя и виолетовите очи се обръщат нагоре. Елфът умира. Чуват се тихите смразяващи стонове на горските духове наоколо. Обърни на 263.

349

Стоящите наблизо горски духове те наблюдават ужасени. Те гледат на теб като на спасител в момент на най-голяма опасност. Дяволската статуя се накланя застрашително напред, докато стигне до гигантското дърво. Голямата сабя се вдига и пада, и отсича огромни части на ствола. Горските духове стенат, когато зеленият жизнен сок потича от обелената кора. Чуваш трясък над главата си и ужасната суетня потъва в мрак. Нямаш много време. Дяволската ста уя скоро ще нарани смъртоносно дървото. Хората от Запад надават вой на всяваща ужас радост.

350

Ще се опиташ ли да си пробиеш веднага път до копринената шатра, преди да бъдеш забелязан обърни, на 239, или ще се скриеш, докато падне мрак, обърни на 217.

Загубил си много кръв и усилието да се биеш в това състояние ти причинява световъртеж. Докато Зоролотъл се приближава вни¬мателно, за да те атакува отново, нещата пред теб губят очертания.

Ще се предадеш и подчиниш ли, като признаеш, че си загубил двубоя, обърни на 344, или ще продължиш борбата срещу значител¬но превъзхождащия те по сила, обърни на 312.

352

Хвърляш магия, но Господарката в сиво само ти се усмихва.

Не си я впечатлил с опита си да я омагьосаш. Обърни на 9.

353

Кралят на елфите лежи безпомощно на земята. Ужасът, изписан по лицата на останалите горски духове, е колкото от объркване и срал, толкова и от страх за краля. Бързо произнасяш думите на отрицание и кралят започва да се възстановява. Ти си победител в двубоя, обърни на 263.

- От време на време сред робите се чувства особено напреже¬ние. Те са толкова далеч от домовете си, страхуват се за живота си. Ние осъждаме на смърт тези, които се опитат да избягат, за да обезкуражим останалите.

- Нямате ли проблеми с васалите, които са под ваше владичес¬тво тук.

- Не, дотолкова, доколкото няма сипна опозиция, няма война, няма смъртни случаи. Аз нямам за какво толкова да се тревожа. Останалите барони ме плашат, плашат и дяволската ми машина. О не, те не искат да приемат този котел за приготвяне на пара.

Можеш да попиташ за котела, обърни на 25 или да се извиниш и да излезеш, обърни на 305.

Събираш цялата си воля и призоваваш една от великите думи на мощ, за да зашеметиш Последователя и освободиш Реналд. За нещастие може би, защото Последователят е под водата, като че ли нищо не се случва. Единственото, което можеш да направиш, е да продължиш по моста, като оплакваш бедния Реналд, твоя водач. Ти дори не му беше платил. Обърни на 343.

356

Придвижваш се към него, за да го повалиш на земята, но елфът се навежда, загребва шепа боклук и изсъхнали листа и ги хвърля в лицето ти. Мръсотията влиза в очите ти. Отскачаш, като ги разтьр- кваш. Докато се изчистиш, той е изчезнал. За толкова време той не би могъл да отиде надалеч. Търсиш го, но неговото умение да се справя с трудностите в гората надминава твоето и ти не можеш да го намериш. Обърни на 301.

Изваждаш отново сабята и я насочваш с бърз удар към рамото на Зоролотъл, но той успява да възстанови равновесието си и отсгача леко, като избягва твоята атака. Назъбеният край на него- воти острие засяга бедрото ти. Губиш 4 Точки за Оцеляване, докато червената кръв напоява земята, а кракът ти се възпалява. Ако все още си жив, отскачаш назад, в защитна позиция. Обърни на 303.

358

Казваш, че добре си спомняш слугинята, но не можеш да назо¬веш името й.

- Не те помня. Стражи!

Побягваш към сводестия изход, но стражите кръстосват алебар- дите си пред теб и закриват пътя ти. Ще се предадеш ли, обърни на 146, или ще се биеш, обърни на 17?

Трябва да решиш как да посрещнеш чудовищната машина на унищожението. Ако имаш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО и магическа пръчка, можеш да обърнеш на 339. Можеш да излезеш срещу нея с голи ръце или с ПОБОЙНИЧЕСТВО, обърни на 327. Ако имаш ФЕХТОВ¬КА и сабя, можеш да обърнеш на 295. Ако имаш МАГЬОСНИЧЕСТВО и амулет, можеш да обърнеш на 391. Или опитай нещо друго: обърни на 84.

360

- Трябва да говоря с твоя господар. Бъдещето на гората и всичко,което живее в нея,зависи от това.

-Тогава трябва да го търсиш. Но внимавай: той ще разговаря с теб само днес, в деня на лятното слънцестоене Еньовден. Ако не го откриеш преди залез, ще те убием. Защо се бъркаш там, където смъотните са нежелани? Напусни гората, докато си все още жив. Сеги отместй поглед, моля те.

Изпълняваш желанието му и когато само след секунди поглеж¬даш, той е изчезнал. Обърни на 78.

Правиш магия, която ще затопли камъка на гърдите ти, ако някой звяр понечи да те нападне, докато спиш. Учуден си защо, когато лягаш да починеш на малката височинка, камъкът започва да се нагрява. Оглеждаш се, но не виждаш нищо в тъмното. Наостряш уши, но единственото, което чуваш, са обичайните звуци на гората през нощта. Камъкът става все по-горещ: невидима опасност се приближава. Земята под теб започва да се тресе.

Ще се опиташ ли да се скриеш, като се заровиш в купчината пръст, обърни на 274, или ще се изкачи на близкото дърво, обърни на 392?

362

Произнасяш заклинанието и стискаш юмрук, като си предста¬вяш, че чупиш и разрушаваш вътрешностите на Дяволската статуя. Машината не се изкривява, нито се държи за стомаха, както би се случило на човек, поразен от това могъщо заклинание. Вместо това тя се накланя, отминавайки дървото, после се завърта и се накланя отново напред, напред към дълбокия син вир. Виковете на Хората от Запад затихват и в дълбокото мълчание ти чуваш приглушен стон някъде от вътрешността на статуята. Тя се полюлява на стръмния бряг на вира и после се преобръща във водата. Вижда се струя от пара, която бълва като гейзер, последвана от експлозия под водата, докато машината се раздробява на парчета. Хората от Запад развъл¬нувано крещят и започват да отстъпват в паника, преследвани от стрелите на елфите. Обърни на 500.