Марли и спринцовки ще се купуват с централна поръчка



страница6/7
Дата19.07.2018
Размер275.5 Kb.
#75817
1   2   3   4   5   6   7

И за здраве, и за кеф


Монитор  стр. 12  

От седмици вървят най-различни информации за вируси и болести, които започват да тръшкат по няколко хиляди души още в първите студени дни. И при първата вълна от заболявания веднага се сещаме за най-стария и изпитан бабин лек - меда. А сред всички мановият е изключително богат на микроелементи и антиоксиданти . Плюсовете му са безспорни, но това се отразява и на цената, която е над средната за други видове мед. Освен това производителите твърдят, че той е уникален именно заради съдържанието си и начина на добив.

Ако се замислим обаче, кое ни излиза по-изгодно - дали по една лъжица мед, която да ни пази от болести, или по една шепа имуностимулиращи лекарства.

По-вероятно е терапията с природния продукт да събере повече почитатели. Не трябва да забравяме и допълнителните плюсове на меда - освен че ще ни действа здравословно, ще ни подслажда деня. Може да се използва и за закуска с палачинки, и за десерт след всяко хранене, което пък ще ни спести допълнителни харчове за сладкиши. И така цената за килограм манов мед може да изглежда солена, но си заслужава, защото плюсовете са и за здравето, и за кефа от сладостта му.




ТЕЛЕФОН 112 ЦАКА ХОРАТА С ИНСУЛТ


Телеграф  стр. 6  

Над 13 000 инсулта са регистрирани у нас от началото на годината до сега. Ако се реагира в рамките на 4 часа, пациентите могат да се възстановят. Оказва се обаче, че диспечерите на телефон 112 отклоняват пациентите към личните лекари и така те отиват в болница твърде късно.

Това стана ясно по време на Първата национална среща за успешното въвеждане у нас на международния проект "Ангелите", организирана от Българското дружество по неврология, съобщи hospital.bg.

Забавяне

У нас тромболитичната терапия се прилага при много малко пациенти по ред причини. Една от тях е твърде голямото забавяне. "Когато човек се почувства зле, той обикновено звъни на телефон 112. Там обаче често преценяват, че състоянието не е спешно, а това е фатално,,, категоричен беше акад. Иван Миланов, шеф на МБАЛНП "Свети Наум,,.

Според него трябва сериозно да се работи на няколко нива, ако държавата не иска да генерира инвалиди - по-добра информираност на обществото, обучение на диспечерите на телефон 112 и на спешните лекари, създаване на специализирани центрове за лечение на инсулт и т.н.

Лечение

Около 78% от хора с инсулт се приемат с мозъчни поражения. "Едва 20% от тях се прибират у дома, където продължава с лечението си", отчете проф. Параскева Стаменова, зам.-шеф на болницата "Свети Наум“.

По думите й на всеки 30 мин по един пациент с инсулт умира или се става инвалид, само защото не е попаднал на правилния лекар или в правилната болница. А при тази диагноза от особена важност е бързината, с която се реагира. Лечението на инсулта може да е ефективно при следният план за действие. До 10 мин. трябва да се направи адекватна оценка на състоянието на пациента, до 25 мин. -да се направи компютърна томография, до 45 мин. - да се разчетат резултатите от изследването, и до 60 мин. - да се приложи медикамента,,, подчерта акад. Миланов. По думите му в момента се изграждат високотехнологични центрове за лечение на инсулт в София, Пловдив и Варна, но най-вероятно страната ни ще има нужда от още клиники.

***


Всеки 3-ти шуменец напълно спасен

Всеки трети пациент с инсулт, лекуван в шуменската болница, се изписва с минимални увреждания. С тези добри постижения се похвали шефът на неврологичната клиника в града д-р Ивайло Петров. "Въпреки че има още какво да се желае, смея да твърдя, че сме постигнали една много добра координация между спешната помощ, лабораторията и екипа в клиниката. До 30-ата мин сме обслужили 20% от пациентите си, между 30-60 мин - 35% от пациентите си, а до 90 мин - 28% от пациентите си" отчете д-р Петров. Най-младият човек с инсулт при Тях бил на 32 години, а най-възрастният - на 87 години. И двамата са живи благодарение на бързата и адекватна реакция.



ДА УМИРАМЕ ЛИ ТРУДНО...


Евгени Генов

Телеграф  стр. 12  

Телефон 112 цака хората с инсулт. Диспечерите отклоняват пациентите към личните лекари и те отиват в болница твърде късно (виж стр. 6).

Помните ли с каква радост преди години стартира единният телефон за спешни повиквания 112. И с каква въздишка на облекчение, че вече няма да ни се налага да помним няколко телефона - за пожарна, полиция и бърза помощ. Не че е трудно, но за възрастните хора, особено в малките населени места, си бе проблем. Освен това, ако човек, да речем, по тъмна доба го нападнат бандити и ако се размине с пукнат череп, нали се сещате, че ще му е трудно, когато "очи тъмнеят и глава се люшка" да осмисли какво да набере - логично е в критична ситуация разумът да те напусне. А ако предположим, че горният пример е съчетан и с пожар, тогава положението става напечено.

Разпит

Затова американците са го измислили умно. Обаждаш се на тел. 911 и пристигат полиция, линейка и пожарна. И при това без диспечерът да се интересува къде те боли или сърби. А да не говорим за линейките им, които са малки супермодерни болници на колела с медицинска техника, последен писък на модата. Това е така, защото там спешните служби са наясно, че се издържат от парите на данъкоплатците и трябва да ги обслужват образцово. То и тук се издържат от нашите левчета, но какво от това?

Докато у нас, щом се обадиш за линейка, започва кръстосан разпит, в който трябва да опишеш като доктор какво ти има, за да знаят от 112 какъв лекар да ти пратят.

Моя милост преживя такъв кошмар. В един "прекрасен" ден ме сполетя страхотна криза с кръста. Не пожелавам и на враговете си такава инквизиция. Пребледнял и с пот на челото позвъних на 112 да ми пратят линейка, за да отида до "Пирогов". От там любезен глас ме въртя десетина минути какво ми има. В интерес на истината линейката не се забави много. Буквално на 4 крака допълзях до вратата, за да отворя на мъж с бяла престилка. Влезе в стаята, започна да ми чете от мазен списък някакви лекарства и завърши с въпрос: "Какво да ти бия". С насълзени от болка очи му казах каквото иска, но да е по-бързо. Удари ми инжекция папазерин за бременни, защото лекарството отпускало гладката мускулатура. Като ми размина малко, го попитах къде му е сестрата. "Аз съм фелдшер, братче, не ми се полага медсестра", бе отговорът. И показа тетрадка, където с разкривен почерк си беше записал "при инсулт бия това..., при инфаркт онова... и т.н." След като разбра, че съм журналист, фелдшерът приседна и започна откровение, че пишел книги за Ботев и Левски. И така почти час. Отървах се с обещанието, че ще му съдействам нещо да излезе. Тръгна си с "айде, със здраве, че ма чакат още пет адреса".



Драма

Това е само част от драмата на родния 112, който стартира с ентусиазъм. Но грешката бе, че механично сляхме трите системи за спешни повиквания, без те да са реформирани. Най-зле от тях е бързата помощ: амортизирани линейки, липса на кадри, недостатъчна квалификация на дежурните екипи. Като прибавим кошмарния от задръствания уличен трафик и абсурдния факт, че 1,5 милионен град разполага с една база, откъдето тръгват колите, за да прекосят мегаполиса, картината на нашето недоволство се прояснява. На изпадналия в беда нашенец засега не му остава друго, освен да стиска зъби и да умира бавно и трудно... като Брус Уилис, чакайки спешната синя лампа.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница