България на опашката по удовлетвореност на пациентите

Мизата "дарение"

Този тъжен анекдот онагледява твърде много неща от българското здравеопазване. Като например това, че дори да си здравноосигурен, да имаш допълнително здравно застраховане в частен фонд, пак ще ти се наложи да платиш. И то ще платиш не някаква дребна сума по наредбата за избор на екип, според която таванът на тази услуга е 950 лева, а ще ти предложат настойчиво да направиш "дарение", за да обърнат внимание на твоя болен близък. Колкото по-тежко е състоянието му, толкова по-висока е мизата "дарение". В някои случаи например за човек в кома то дори може да бъде 30 000 лева. Друг е въпросът, че трудно на някого доброволно, ей така, без подсещане, ще му дойде наум да дари точно 30 бона.

Действително самият акт на спонсорство се оо^ормя по всички правила и с документи, което обаче не прави този акт благороден. Нещо повече, той става още по-уродлив, като се има предвид, че практиката не е само в една или две болници. Схемата е една и съща, различни са само сумите.

Действително болниците в България са търговски дружества и подлежат на всички санкции, предвидени в Търговския закон. Те обаче са и лечебни заведения и като такива трябва да спазват и Закона за лечебните заведения, както и този за здравето, тъй като независимо дали са държавни или общински, те работят по договор с Националната здравноосигурителна каса. Повечето частни също работят с нея. Което означава, че за изнудване, маскирано като "дарение", следва да отговарят по смисъла на не един и два нормативни документа.

Проблемът е, че в повечето случаи, дори да се стигне до акт, издаден от Изпълнителната агенция "Медицински одит", санкцията е в пъти по-малка, отколкото взетото от пациента. Подобни практики има не само в частните, но и в държавните болници. Българският пациент няма голям избор. Освен този - да си плати. Пардон, да си избере екип за лечение.

В последните години болниците ни бяха преоборудвани с модерна апаратура по европейски програми. Битовите условия за пациентите се подобриха несравнимо само с тези допреди десетина години. Той обаче все повече губи доверие в българското здравеопазване. За това говори фактът, че при по-тежки диагнози не само хората с пари, но и хората със средни доходи теглят заеми и продават имоти, за да се лекуват в чужбина, и то не защото тук нямаме специалисти, а защото нямат вяра на системата. Унизителен е фактът, че България е на 4-то място отзад напред от 33 европейски държави по пациентска удовлетвореност. След нас са само Румъния, Черна гора и Полша.

Няма друга страна в Европа, в която за едно и също нещо в терапията да се плаща три пъти -веднъж от НЗОК, втори път от частен здравен фонд, ако пациентът е застрахован, и трети път от неговите близки. Обидно ниски са и санкциите, които могат да налагат по закон медицинските одитори. Не е ли редно те не само да бъдат увеличени, но и при рецидив да се отнема лицензът на болница или клиника, която си е позволила да се гаври с близките на болния, извивайки им ръцете за дарение или избор на екип. Или пък НЗОК да прекратява договора си с нея. Защото и физически, и юридически лица се респектират само от финансовите санкции. Дали пък не е време здравният министър да инициира подобна законодателна промяна?!