Март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Към момента изхарчените суми за кърпенето все още не са изчислени, но планираните средства до средата на годината са 12 млн. лв. Общо за цялата година София е предвидила 24 млн. лв. за ремонти на улици и довършване на миналогодишни обекти и още 3 млн. лв. за тротоари. Пари за цялостни ремонти и основно преасфалтиране на улиците, което ще разреши голяма част от проблема с традиционното кърпене след всеки сняг, тази година няма.

Паркингът се е ширнал на два декара апетитна площ в центъра на София. Събира близо 100 коли и е на метри от входа на Южния парк. Хубав бизнес - не гълта инвестиции, парите текат. Хубав бизнес за голям късметлия. Частният стопанин на това рядко за европейска София съоръжение плаща на общината месечен наем от 7 лв. за земята. Дотук 1344 лв. разход за 16 години.

Наемателят е Ангел Иванов. Общинският паркинг е един от обектите в списъка на районния кмет на "Триадица" Евтим Евтимов. Списъкът е закачен в кабинета на кмета и носи краткото заглавие "Наглите в "Триадица". Евтимов е гербаджия, харесва си заглавието и се е зарекъл да не си остане само с него. Ще видим. Списъкът засега е скромен откъм едри риби, но пък е достатъчно поучителен. В него се оглежда един забатачен град в една забатачена държава, в която и най-нескопосният наглец има всички шансове да успее в уюта на наглото бездействие на институциите.

Триадишката акция "Наглите" тръгва от привидно безобидна разработка - решението на кмета да уреди статута на търговските обекти в Южния парк. Паркът тъне в търговски батак - като повечето зелени площи в София. Договорите на търговските обекти отдавна са изтекли и се удължават с анекси заради дългогодишното съдебно блокиране на наредбата за рекламата и преместваемите съоръжения и невъзможността за провеждане на нови конкурси. Още се работи и по схемите за разполагане на обектите. Така някои от заведенията с изостанали анекси плащат без законово основание, други ползват по-голяма площ, отколкото следва, трети - като Ангел Иванов, са направо приказно щастливи. Покрай проверката на Южния парк в списъка на "Наглите" успяват да се класират и няколко други невероятни истории от района. Ето част от тях.

Наглите от "Парчевич"

Улица "Парчевич" спокойно би могла да конкурира частната улица на Алексей Петров в "Лозенец". Нещо повече - забитите направо на улицата частни антипаркинг скоби са напълно законни.

Съдебното дело на фирма "Офис сгради" ЕООД срещу отказа на Столична община да й позволи да си монтира частни антипаркинг скоби е христоматийно в много отношения. На делото представител на общината по традиция не сколасва да се яви. Съдът пък направо е задминал себе си в опит да докаже, че общината не знае какво прави.

Епичните антипаркинг елементи на хартия би трябвало да са 3, на практика са 4. На хартия би трябвало да предотвратяват блокирането на паркинг във вътрешен двор, на практика не служат за нищо подобно. 4-те антипаркинг елемента всъщност пазят място за паркиране на улицата. Незнайно как издействаният забранителен знак за паркиране точно на тези места в район със "Синя зона" според фирмата не вършел работа. А вътрешен двор на мястото наистина има, но в него кола не мож се проврява - хубаво, тясно, старо входче в идеалния център.

Вещото лице, привикано по делото, не е забелязало това. Съдът пък е ползвал текстове от общинска наредба, отменени по-рано като нищожни. Така съдиите са позволили на частните паркоместа на базата на несъществуваща процедура и напук на изричните забрани по улиците да се поставят каквито и да е било частни предмети, знаци, препятствия.

Заснемането на законните частни антипаркинг елементи привлича вниманието на други обитатели на улицата. "Чудесно, че сте от общината, "Софийска вода" разкопа преди няколко месеца и не идва да оправи плочките. Мислихме да си ги сменяме сами", подхващат зам.-кмета Красимир Николов гражданите. Те са си правили тротоара сами, допринасяйки за артистичното разнообразие от плочки и антипаркинг стълбчета, запазена марка за настилките на София.

Наглите от СП "Южен парк"

Паркингът до входа на Южния парк върви в пакет с друга нагла и дългогодишна история. Ако наемателят на паркинга все пак плаща сумата от 7 лв. на месец, то стопаните на зелената тенекиена барака на входа на парка при НДК откъм "Патриарха" и "Витошка" не плащат нищичко.

И двата договора са сключвани в далечните 1994 и 1995 година от вече несъществуващото подразделение на общинската фирма "Озеленяване" - предприятие "Южен парк". По всичко личи, че ръководителите на предприятието са били хора, щедри по душа.

Договорът за зелената тенекия, подписан между инж. Етиен Павлов от СП "Южен парк" и ЕТ "Мериана-Мария Костадинова", е със срок от 20 години, тоест изтича през 2015 година. По закон частна общинска собственост може да се дава под наем за 10 години, а публичната - какъвто е и случаят, за не повече от 5 години. Наред с десетилетната защита срещу конкуренция "Мериана" е освободена и от какъвто и да било наем. Срещу правото да продава напитки на ожаднелите столичани търговката се е задължила да засади 10 борчета и 30 храста - ходи го доказвай. На теория "Мериана" е длъжна да се грижи и за окопаването на 3 декара в района, както и за чистотата и снегопочистването през зимата. Районът на НДК традиционно е един от най-неснегопочистените.

Ако при "Мериана" разтрогването на договора е въпрос на елементарни юридически усилия, при наемателя на паркинга при Южния парк дори и това не е нужно. Договорът на Ангел Иванов е сключен за периода от 1 юни 1994 до 1 юни 1995 г., а в него изрично е предвидено да бъде удължен чрез анекс. "Анекс няма", категорични са от районната администрация.

Можем само да гадаем колко такива договора са сключени от СП "Южен парк" преди трансформирането на ОФ "Озеленяване" в акционерно дружество в началото на 1998 година. От район "Триадица" в момента се опитват да издирят архивите на старото "Озеленяване", за да проверят дали в рамките на стопанисваните имоти от СП "Южен парк" има и други подаръци. Засега проверките не обещават нищо добро - от района са издирили единствено доказателства за правото на СП "Южен парк" да се разпорежда със собствената си сграда.

Като се отива към Южния парк по "Витошка", се натъкваме на още един дребен обект от списъка на кмета - дървено заведение, пуснато незнайно как върху зелено островче между платната. Заведението не работи, но за сметка на това се е превърнало в четворен билборд. От всичките му страни са залепени реклами на стопанина "Вечна-Р", както и на минерална вода. Случаят е интересен заради титаничната кореспонденция, която се води за рекламите. От фирмата за минерална вода категорично отричат да имат нещо общо с рекламите, комуникацията не върви и с "Вечна-Р". Чудно защо при нежеланието на никого да си припознае собствеността огромните реклами продължават да си стоят на мястото.

Евтимов обещава, че до май-юни "Южен парк" ще има приет план за "Южен парк" и търговците най-сетне ще бъдат принудени да спазват правилата. Дотогава кметът ще подхване и останалите екземпляри в списъка. Но дали усилията му няма да се опрат в административните граници на района и всеобщата летаргия? И ако дребните риби са толкова трудни за приготвяне, какво да си мислим за едрите?

КОНТРАПУНКТ

Друг скандал стои под N 1 в "Триадица" според гражданските сдружения. На дневен ред в района е една от най-наглите истории на "Софийски имоти" - апорт на 20 декара във фирма "Дигеста Сип", обясняват представители на сдруженията. Теренът на ъгъла на "Бяла черква" и "Петко Тодоров", попадащ частично в Южния парк, дълго време стоя неугледен, но сега е разчистен за бъдещо строителство, включително чрез изсичане на голям брой здрави дървета, което е забранено по наредба.

Апортът на 20-те декара е една от сделките, разследвани от прокуратурата в рамките на делата срещу шефове на "Софийски имоти". Теренът е внесен през 2001 г. в смесеното дружество на "Софийски имоти" и "Плада" - "Дигеста СИП". Заедно с него през същата година в дружеството е апортирана и къща в топ центъра на бул. "Михаил Скобелев" 55, на метри от Петте кьошета. Двата имота са оценени общо на 2,15 млн. лв., като според публикации земята в Южния парк е преценена на 40 лв. на кв. м.

Най-куриозното тук обаче не е цената, а абсурдният акт за частна общинска собственост, позволил апорта на имота. В терена попада 800 метра участък от улица "Бяла черква" с 4 платна, обяви преди време прокуратурата. Улицата би следвало да е публична общинска собственост и по закон не може да се включва в капитала на "Софийски имоти", камо ли да се апортира в смесено дружество. В момента тя е частна собственост, но проблем с транспорта няма да има, защото за "Бяла черква" е предвидено ново трасе, минаващо покрай терена. В района е имало и стара жп линия и гражданските сдружения недоумяват как част от земята не е държавна собственост.

Гражданите настояват проверките с този имот да бъдат доведени докрай, преди да се променя подробният устройствен план на района и да се издават строителни разрешения. В стария общ устройствен план теренът имаше ниски строителни показатели, но вече е с най-благоприятни условия за строеж - смесена многофункционална зона. Част от имота попада в Южен парк и ще остане за озеленяване, за което общината някой ден може да плаща обезщетения на частните собственици.
Снимка на три колони -От 16 години фирма държи паркинг в центъра на София срещу 7 лв. наем на общината.

Снимка на две колони -Списъкът на кмета.

Снимка на две колони- Това заведение от 15 години е в градината на НДК срещу задължението да засади 10 борчета и 30 храсти, както и на теория се грижи за окопаване и чистене на района.


08.03.2010 г., с.14-15
Какви ще са градовете на бъдещето?
Западни архитекти съживяват масовото строителство от съветско време, но с по-високо качество и на по-ниски цени. В много държави вече се създават и селища по интереси - за пенсионери, за гейове, за авиатори
Сп. "Експерт"

Самолет, паркиран пред дома, е нещо обичайно в селищата за пенсионирани авиатори.

Градчета за пенсионери и ентусиасти на екологичните движения, селища за летци, привърженици на религиозни течения и любители на екстремното - всички тези многобройни проекти са обединени от един елемент: да се създаде жизнена среда за хора със сходни интереси. Това са тенденциите в градовете на бъдещето, представени на архитектурното биенале в Ротердам. То бе разделено на две части. Първата бе проектът "Къмюнити: американският начин на живот", който събра изключително богатия опит на тематичните населени места в САЩ. Втората е проектът "Колективното", посветен на парадоксалната идея за връщането към типовото проектиране. Авторите доказваха, че въвеждането на нови градски строителни стандарти в съчетание с информационните технологии и глобализация на пазарите може не само да съкрати сроковете и стойността на инвестиционните проекти, но и рязко да подобри качеството на средата за живеене.

Проектът "Къмюнити: американският начин на живот" нагледно илюстрираше изключително интересния феномен на тематичните селища. В САЩ и до днес

са много силни идеите за обособеността и отделянето

Различни групи живеят в отделни населени места в зависимост от расата, доходите си, политическите предпочитания, хобита и прочие. Разбира се, това поражда много проблеми. Но от друга страна, води до невероятно разнообразие от видовете селища и начините на живот и позволява на хората да живеят заедно със съмишленици.

Градчетата и селищата за състоятелните американци може да наречем "населени места на победителите в капиталистическото съревнование". Определящото за тях е високият материален стандарт на обитателите им. Ярък пример е селището Golden Ocala в щата Флорида, чийто отличителен белег са престижният голф клуб и конюшните. Впрочем за селищата на богатите се пише достатъчно, много по-интересна е темата "къмюнити за пенсионери", каквито има много в същата тази Флорида. Най-привлекателният проект от този род е територията The Villages на около 40 км от Орландо, която е пълна със селища за възрастни хора. През 2007 г. там са живели 75 000 души и това е била най-интензивно развиващата се територия в САЩ.

Повечето селища имат формат "55+"

- жилища, които могат да бъдат купени само от лица над 55 години. Основните предимства са разбираеми - сигурност, добра екологична среда, големи възможности за спортуване и отдих - какво още трябва за достойни старини? Тук няма младежи и деца (лицата до 19-годишна възраст могат да пребивават не повече от 30 дни в годината), но затова пък има голф игрища и ресторанти, пешеходни пътеки, велосипедни алеи, фитнес център, магазини и прочие. Cottesmore в Южна Калифорния е пенсионерско селище от друг тип - за възрастни хора с разклатено здраве. Състои се от частни имоти, домове за възрастни, медицински център, жилища за служители и обслужващ персонал, хотели, ресторант. Пенсионерите имат достъп до широк кръг от услуги - от болногледачки до лекари с различни специалности.

Голяма част от темата за обособените общности е свързана с екологичното движение. В САЩ има много екоселища - например Serenbe, скрито в горите на щата Джорджия. "Ако искаш да промениш света, започни от собствения си дом" - това е девизът на селището, което самите му обитателите възприемат като пилотен проект на Новия свят. Всички къщи се строят съгласно стандарта "Изкуството на Земята" - това са енергийно ефективни сгради с ниски разходи за експлоатацията им и построени с помощта на спестяващи ресурсите технологии. В селището има страшно много зеленина, голямо внимание се отделя на чистотата на въздуха и водата, на тази цел са подчинени и градоустройствените методи. Приоритет тук са пешеходците - планирането предполага

минимално използване на автомобили

Освен жилища в Serenbe има пълноценен градски център с офиси, магазини, ресторанти, а също ферми за органично земеделие, където не се използват пестициди и химически торове. Не е чудно, че в тази общност живеят много хора с творчески професии - писатели, художници, музиканти.

Накрая има множество екзотични селища - като примерно за авиатори, построени край писти. Един от най-известните проекти от този тип е Jumbolair във Флорида. То е известно на света най-вече заради къщата на актьора Джон Траволта. Често самолетите са паркирани до къщите, откъдето може да бъдат прекарани до пистата, която пък преминава през селището. Пенсионирани летци често купуват имоти в подобни населени места.

Екзотичните селища поразяват с разнообразието си. Има Rainbow Vision, където живеят хомосексуалисти, лесбийки и травестити на пенсионна възраст. Има и чергарско градче Quartsize, направено от каравани, които се преместват на по-топли места през зимата. Има и селище за астрономи, разположено на няколко часа път от други населени места. В него няма улично осветление - така обитателите му наблюдават звездното небе без осветяване. Накрая има и "блещукащо" селище Black Rock City в щата Невада, което съществува само една седмица в годината - по време на фестивала Burning Man, на който от цяла Америка се стичат какви ли не артисти и самодейци, за да се изразят в кръг от съмишленици. През последните години фестивалът е събирал по 45 000 - 50 000 души.

Проектът "Колективното" изследваше трансформацията на социалистическия град под въздействието на капитализма. В представите на европейските архитекти съветските градове са едва ли не идеал за открития град - няма частна собственост, няма и граници вътре в града. Едва ли на планетата ще се намери град с толкова много обществени територии между постройките, както в съветските градове. "Капитализмът доведе до появата на частна собственост, рязко имуществено разслоение в обществото, взривен скок на количеството автомобили. Това се отрази пагубно на обществените пространства, които рязко намаляха и загубиха качеството си. Ръстът на престъпността превърна домовете в крепости", обясняват организаторите на ротердамското биенале. Заедно с това обаче чуждестранните специалисти правят неочаквания извод: при сегашния етап от развитието на технологиите и обществото може

"да се сгодят" крайностите

- качествената архитектура и евтиното масово строителство с използване на типови елементи. "Необходимо е повторно да се използват архитектурните проекти. Индивидуалното проектиране е дълго и скъпо. В Холандия от възникването на идеята до вдигането на сградата минават 90 месеца. Ако се погледне картата на света, ще излезе, че индивидуалното проектиране е развито само в няколко страни от Западна Европа. В останалите държави има строителство на стандартни жилища от стандартни елементи. Затова въпросът стои така: как евтиното строителство да стане качествено", казва Барт Голдхорн, отговорник на проекта "Колективното".

За Европа повторното прилагане на архитектурни проекти е почти провокация. Районите с еднотипните многоетажни блокове в Холандия и Франция от 50-70-те години на миналия век се смятат за груби градоустройствени грешки - тази стратегия отдавна бе отхвърлена. "Искат да ни върнат с половин века назад? Връщаме се в света на еднаквите къщи?", бе първата реакция спрямо проекта "Колективното". Става дума обаче не за връщане към старото типово строителство, а за разпространението на успешни съвременни проекти на масово строителство.

Новият подход има няколко разлики. Първо, предлага се за единица проектиране да се вземе не отделна сграда или микрорайон, а цял квартал. "Именно кварталът с неговата плътна мрежа от улици отговаря най-адекватно на скока на автомобилизацията. Първите етажи в квартала, където се намират магазини, офиси, ресторанти, ще работят за града. Това не може да стане в къща с ограден двор", пояснява Барт Голдхорн. Второ, повторното използване на проекта изобщо не означава еднакви сгради. Не е трудно проектите да се модифицират, като фасадите например могат да бъдат различни.

Изследванията на автомобилния, корабостроителния и обувния сектор показаха, че

серийното производство не означава ниско качество

За да се използват предимствата на серийното производство, трябва да се въведат стандартни размери и формати в архитектурата. Тогава с въвеждането на стандартните параметри за кварталите, подобно на размерите за обувките, архитектурните проекти могат да станат глобален продукт.

"Пазарът за проектиране може кардинално да се промени. След като стандартите бъдат определени, ще се създадат открити сайтове с каталози на проектите. Всеки строител може да влезе в сайта, да си избере харесания проект, да го купи, модифицира, да го промени според местността и да го построи. Веднъж построените квартали могат да получат сертификат, който ще позволи да не бъдат съгласувани втори път. Така някои архитекти ще работят като част от програмистите - не за конкретен човек, направил поръчката, а директно за глобалния пазар", предрича Голдхорн.

Да си представим, че такъв проект е реализиран. Клиентът повторно купува проекта, което рязко ще намали стойността на проектирането и сроковете за изпълнение. При това той получава оптимизиран продукт с гарантирано качество, където вероятността от грешка е значително по-малка в сравнение с индивидуалното проектиране. Съответно падат и разходите по строителството. Страничният ефект ще е появата на нова класа поръчители - общност от граждани (подобно на жилищно-строителни кооперации). Днес такива групи не могат да си построят жилищна кооперация, защото процесът изисква висок професионализъм. Но при повторното използване на проектите всичко се опростява: група граждани получава терен с комуникациите, купува готовия проект, наема изпълнител и си вдига блока. Отпадането на строителния предприемач от схемата ще намали цената на жилището. Ако вземем предвид необходимостта от опростяване на строителството в условията на криза, може да очакваме не нова епоха в индивидуалното строителство, а по-скоро връщане към типовото строителство отпреди половин век.

Снимка на две колони- Селището от каравани е мобилно - стане ли студено, се премества на юг.

Снимка на две колони -Концерт в селището Serenbe, разположено в горите на американския щат Джорджия. То е обитавано от природолюбители. В него се развива земеделие без грам химия.

Снимка на пет колони- Архитекти и проектанти на Запад са убедени, че типовите елементи на масовото строителство от времето на социализма може да пасне идеално на изискването за евтин и качествен продукт.

Снимка на три колони -Семейство от селището на победителите в капитализма Golden Ocala, щата Флорида, отмаря с голф - отличителния белег на елитното населено място.


08.03.2010 г., с. 4
Пловдивският съд реши:
700 бона глоба за заграбен имот на БАН
Ели Крумова, Георги Георгиев

Имотът, заграбен от БАН, се руши, след като е отнет от италианския бизнесмен.
Близо 700 000 лв. глоба трябва да брои италианският бизнесмен Лино Тонан, защото фирмата му "Иновалис" е извършвала незаконна търговия върху имот на БАН до старото "Метро", оценяван за милиони евро от пловдивските брокери в момента. Това реши Пловдивският окръжен съд.

Парцел с площ 8,5 декара е отдаден под наем от академията на скандално известния италианец от 1994 до 2004г. и оттогава не е подновяван. Смисълът на сделката бил Лино Тонан да ремонтира лаборатория на академията и през това време да ползва под наем свободния парцел.

Вместо това обаче Тонан решил да заграби владенията на БАН за себе си и построил небезизвестния в Пловдив огромен мебелен салон "Сан Марко". Зад магазина италианецът дори си построил собствена къща. Апетитният имот е близо до хипермаркет "Метро" и огромен мол в кв. "Тракия".

В контракта обаче имало две грешки - държавата не може да отдава имоти под наем, а само академията има право да се разпорежда със собствеността си според закона за БАН.

ВКС окончателно се произнесе в полза на учените и им върна имота в края на миналата година. Когато съдия-изпълнител отишъл с багери да срине магазин "Сан Марко" и жилищната къща зад него, Лино Тонан припаднал.


08.03.2010 г., с. 7
Ремонт изяде половин улица в пловдивски квартал

Пътни знаци, които да предупреждават шофьорите за дупките от лявата страна на улицата, няма.
Цяла зима жителите на пловдивския квартал "Прослав" прескачат огромни улични ями. Те са зейнали от лятото на миналата година след ремонт на водопровода и полагане на газова инсталация. Никъде около дупките няма пътни знаци, които да подскажат на шофьорите, че наближават опасен участък, видя "Монитор". Липсва и обезопасителна лента, която да е видима и нощем. Ул. "Елин Пелин" е основна за пловдивския квартал. По нея ежедневно се движат пет автобусни линии, маршрутки, камиони на намиращи се в близост мандри и предприятия. Едновременно с тях по улицата преминават и много лични автомобили. Това е така, защото "Елин Пелин" практически свързва целия квартал с бул. „Пещерско шосе" и е най-пряката връзка към Пловдив. В близост до разкопаната улица се намира и новопостроена детска градина. Децата ни са принудени или да прескачат локви, или да дишат прах и мръсотия, се оплакаха жителите на „Прослав".

Половината улица се оказва перфектно асфалтирана. Тя е с широки тротоари, скосени бордюри, джобове за контейнерите. Проблемът е в останалите 300 метра, които са „изядени" от огромни кратери, посочиха Иван Пенчев и Светозар Димитров. Двамата мъже живеят на разкопаната улица от години. Разказаха, че дупките са останали, след като фирма е сложила тръби за газ.

„За цялостното довършване на улицата трябват 350 000 лева, с които район „Западен" не разполага. Заради забавяне от община Пловдив останаха неусвоени 20 000 лева, предвидени само за ул. „Елин Пелин". Дотук се стигна, защото в договора между ВиК и община Пловдив не е записана фирма, която ще асфалтира улицата след нейното разкопаване", заяви районният кмет Здравко Димитров.