Март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Без да подценяваме останалите европрограми, основното ни внимание ще бъде насочено към оперативна програма „Регионално развитие". Целта ни е да сключим максимален брой договори, за да можем да насочим повече пари към общините.

Важен приоритет са и програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество. Те са 11. Не са много известни, защото имат малък бюджет, но в никакъв случай не бива да ги подценяваме, защото и по тях се спазват същите правилата, както за големите проекти за милиарди.

За съжаление вече сме в 2010 г., а почти нищо не е направено по транс граничното сътрудничество с всички съседни страни. Както с Гърция и Румъния, с които вече в ЕС, така и с другите - Република Македония, Сърбия и Турция. Немалко проекти - над 500, кандидатстват за финансиране, но изоставането си остава голямо. През последните години страната ни не е била достатъчно активна. Може би, защото проектите са от 200-300 хил. лв. до 1 млн., най-големите.

Вече е създадена специална дирекция, която да работи в това направление и целта ни е да получим оценка за съответствие от ЕС и по тези програми.

- На колко пари може да разчитаме до края на 2010 г. по оперативна програма „Регионално развитие"?

- Целта ни е да успеем да обявим 13-те схеми, за които са предвидени за инвестиране 790 млн. лв. Това е голямо предизвикателство, защото изработването на критерии за всяка отделна схема зависи не само от нашето министерство, а и от колегите от другите. Например за проектите за намаляване рисковете от наводнения трябва да получим експертни оценки и информация за рисковите зони от екоминистреството.

- За последните 3 години общините натрупаха доста опит и някои от тях вече имат необходимия капацитет не само да предлагат качествени проекти, но и добре да управляват реализацията им.

За съжаление - други, които са близо половината, нямат този опит, не са активни и не са били мотивирани да го направят.

Планираме да подпомогнем общините в няколко направления и вече се работи в тази насока. Обявихме процедура за консултант, който да направи детайлна оценка на капацитета и нуждите от обучение на общинските администрации за работа с еврофондовете. Те ще бъдат обучавани да правят качествени проекти.

Втората стъпка ще бъде не само за обучение, но и за мобилни групи. Те ще ходят на място и ще подпомагат при подготовката, прегледа и изпълнението на проектите. За целта ще бъдат инвестирани 3 млн. лв.

Апелирам към общините да не се доверяват на разни частни консултанти, които им обещават помощ, ако ги наемат, проектите им да минат лесно и да имат гарантирано одобрение. По-добре е екипът на общината да разработи проекта и да дойде при нас в министерството да се консултира, вместо да се разчита на „лобисти".

- Не може да се обобщи кой тип общини, големи или малки, или в определени райони са сред най-добрите в тази насока. Хубавото е, че вече има немалко, в които има назначени кадърни и амбициозни хора. Сред големите като положителен пример ще посоча Габрово и Бургас. Във всеки район на страната има и силни и слаби общини, по отношение на европроектите. Всичко в крайна сметка зависи от волята на кмета да създаде качествен екип.

- Често при кандидатстването документите са непълно комплектовани, няма актове за собственост, разрешения за строеж, работни и технически проекти. Имаме слабо усвояване на средства от еврофондовете, защото допреди близо година се даваше възможност да се кандидатства с идейни проекти. Схемите бяха с отворен край и в един момент парите свършваха, имаше одобрени проекти, без осигурено финансиране.

- Да. Няма схеми без краен срок. Обявяваме точно колко са парите и се кандидатства само с работни и технически проекти, за да е ясно какво ще се строи и приблизително колко средства ще са необходими.

Половината от проектите, одобрени през 2008 г. са от социалната, образователна и културната инфраструктура имат проблеми. Правени са търгове без да има технически проекти. След това започва една безкрайна подмяна на данни и това опорочава изпълнението. Става пълна каша. За това някои готови обекти не се плащат изцяло.

- Какви други „трикове" прилагат в общините, за да заобиколят закона?

- Често се правят опити да се разделят поръчките и за заобиколят Закона за обществените поръчки (ЗОП). Раздробяват ги и ги обявяват по Наредбата за малките поръчки, за да избегнат търговете и да спестят време. Вече сме орязали финансирането на подобни проекти, а на други - въобще не плащаме направените разходи - за възлагане на технически и работни проекти, за авторски надзор.

Сега се мъчим да отучим общините от този вреден навик - да разделят поръчките и да се опитват да заобикалят ЗОП.

- Преди време бяха замразени и отново пуснати част от проектите по „Регионално развитие". До къде стигна реализацията им?

- На замразените през септември 19 проекта бе направена преоценка и от това спестихме на хазната над 29,2 млн. лв. Средствата за цялата схема градска среда са 133 милиона. С икономисаните средства подписахме нови 18 договора. Със сигурност не сме ощетили никой, защото някои от цените бяха силно завишени. Най-често тази практика е прилагана по отношение на услугите и материалите. Освен прословутия бонзай имаше и искания за закупуване на пейки по 900 лв., както и беседки за по 100-200 хиляди.

- Северна България е доста по-слабо развита от други райони в страната и тази стратегия ще ни даде шанс за достъп до ресурси от еврофондовете. Важното е сега да набележим точно приоритетите си. Не бива да се ограничаваме в предлагане на проекти само за райони по поречието на реката, а и в зоната на целия є басейн.

Нашата страна се придържа към трите основни елемента на стратегията - свързаност, обхващащ транспортната инфраструктурата и енергетиката, вторият - околна среда и биоразнообразие, третият - икономическо и социално развитие.

Следващата стъпка е да дефинираме големи проекти, с които да се кандидатства за средства от еврофондовете. Още от сега може да се инвестира в подготовката им, за да може в следващия програмен период след 2013 г. да сме готови и да ни е по-лесно. За подготовката им дори може да насочим освободен ресурс от други оперативни програми още сега.

- От доста години се водят преговори с Румъния за нови мостове, за хидроенергийни съоръжения. Северната ни съседка проявява голяма активност за изграждане на мостовете при Силистра-Калъраш, Никопол-Турну Мъгуреле и Оряхово-Бекет. По Дунавската стратегия да се приоритизира отпускането на средства и за пристанища по протежението на реката.

Проблемът е да има качествена довеждаща инфраструктура до новите мостове и модернизирани портове. Сега очакваме завършването на "Дунав мост 2" и спешно ще трябва да възстановяваме пътищата към Видин. Модерната инфраструктура ще намали изолацията на крайдунавските общини.

През май в Русе ще сме домакини на конференция на 10-11 май, на която ще се представят перспективите на Дунавската стратегия. В нея ще участват и неправителствени организации.

- Забавянето на градежа на моста между Видин и Калафат стана повод премиерите на България и Румъния да искат удължаване на срока за усвояване на средствата по цялата програма ИСПА. Двете страни, които бяха приети по-късно в ЕС искат отсрочката да важи и за проекти, заложени преди 2004 г., а не само след това, каквато е позицията на Европейската комисия.

Трите водни проекта по ИСПА са един от приоритетите в работата на министерството. Най-добре върви този в Бургас и той има най-голям шанс да бъде реализиран до края на годината, да бъдат изпълнени целите на меморандума и да не се налага удължаване на сроковете.

Вторият - за Русе е проблемен, защото има забавяне на втория лот от проекта. Всяка седмица се контролира градежа на системата, която да доведе водата до пречиствателната станция. Строителната фирма на този лот от проекта се е хванал да работи и на други места и не превежда парите на подизпълнителите парите, които получава от нас.

Третият за пречиствателните станции на Димитровград, Хасково и Стара Загора също много се бави заради изпълнителя Хайткамп на канализацията на левия бряг на р. Марица в гр. Димитровград.

- Какво, според Вас, трябва да се направи за да не могат изпълнителите на проектите да не спазват сроковете?

- Фрапиращото е, че договорите за проектите по ИСПА са подписвани по стандартите на FIDIC, които са типови и въпреки това има проблеми с изпълнението. Те са доста по-ясни от нашите, предвидени по ЗОП, където всеки пише каквото си иска и няма типови договори.

Трябва да се промени системата на управление на проектите и изпълнението на договорите да се следи по-строго. И да се налагат тежки санкции, без да се допускат компромиси.

Сега всички нови договори, които сключваме са със строго определени срокове за изпълнение и без никаква възможност за анекси и оскъпяване. Тази практика бе една от причините за спиране на парите от еврофондовете при предишното правителство.

Изпълнителите на проектите си позволяваха лукса да не работят и да се чудят по какъв начин да подпишат анекс към договора и така да докарат не само по-висока цена от първоначално договорената, но и да удължат сроковете за изпълнение.
Визитка

Зам.-министър Лиляна Павлова е доктор по икономика. От 2002 до 2009 г. работи в Министерство на финансите (началник на отдел Финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС). През 1999 г. е била експерт по международни проекти. Преди това работи в Програма ФАР.


08.03.2010 г., с. 18
С 18% поевтиняха имотите в най-престижните зони на големите градове
Жилищата на зелено в центъра на Варна - под €1000 за квадрат
Най-евтино продават строителите в Русе

Най-голямо е предлагането в централните квартали на Пловдив, сочи статистиката.

ВАСИЛ НАНЧЕВ

Сега двустайните на зелено в центъра на морската ни столица се оферират от 887 до 1606 евро за квадрат. Най-ниската - от 47 000 евро, е за недовършен маломерен апартамент от 51 квадрата. Най-високата оферта от 104 400 евро е за имот от 65 квадрата на груб строеж. Недостроените тристайни жилища в центъра на Варна се предлагат за продажба в по-широки граници - от 886 до 1905 евро за единица площ. За най-евтиния се искат 62 000 евро, а за най-скъпия - 213 400 евро.

на недостроените двустайни жилища, сочи още статистиката. Сега те се предлагат за продажба от 765 до 965 евро за квадрат. За най-евтиното се искат 39 000 евро, а за най-скъпото - 72 400 евро. При тристайните офертите за единица площ са от 650 до 1100 евро. Най-много пари - 129 800 евро, се искат за имот от 118 кв. м. Най-ниската оферта от 57 850 евро е за жилище от 89 квадрата на груб строеж.

С 12 процента поевтиняха за последните 12 месеца недостроените тристайни в центъра на Пловдив. Сега за тях строителите искат от 628 до 1300 евро за квадрат. Най-ниската обявена цена от 49 000 евро е за имот от 78 квадрата със срок на завършване през ноември. Най-много пари - 172 000 евро, се искат за жилище в строеж от 133 квадрата на ул. "Мали Богдан".

При недовършените двустайни в Пловдив поевтиняването е почти една четвърт,

като цените на единица площ се колебаят от 518 до 1300 евро/кв. м. Най-евтино - за 29 000 евро, може да се купи партерно жилище от 56 квадрата до Стария град. Най-високата оферта от 94 900 евро е за недостроен апартамент с площ от 73 квадрата.

От по-големите провинциални областни градове в Русе може да се купи най-изгодно недостроен апартамент в централен квартал. Двустайните сега се предлагат за продажба от 457 до 768 евро за единица площ. Най-ниската оферта от 26 490 евро е за апартамент от 58 квадрата пред пуск. Най-скъпо - за 60 700 евро, се продава имот от 79 кв. м до руското консулство.


08.03.2010 г., с. 18
Пловдив остава лидер в предлагането
От по-големите областни градове най-много оферти за недостроени двустайни и тристайни апартаменти в централни квартали има в Пловдив, сочи статистиката. Сега под тепетата се продават на зелено 37 двустайни и няколко тристайни.

В центъра на Бургас се предлагат за продажба 7 недостроени двустайни и десетина тристайни. В централните части на другия областен град по Черноморието - Варна, се оферират двайсетина двустайни и дузина тристайни. В Русе предложенията са съответно 19 и 13.

Брокери напомнят, че купуването на недовършен апартамент, дори с Акт 16, изисква още немалко инвестиция, за да стане той годен за живеене. В повечето случаи строителите продават жилище с прозорци и външна врата. Останалото е грижа на новия собственик.

Подобни продажби на апартаменти в жилищни сгради със завършени само стълбища има в малко страни по света. По тази причина след прословутите покупки на шпакловка и замазка излъсканите общи части и асансьорите се разбиват от мъкнене на строителни материали за довършване на жилищата.

             март 2009   март 2010

Бургас    1060    1030    844    890

Варна    1200    1229    990    995

Пловдив    870    915    672    803

Русе    -    -    545    700

ИЗТОЧНИК IMOT.BG


08.03.2010 г., с. 1
"Мапа - Ченгиз" иска още 70 млн. евро за магистрала "Люлин"
От Лили Границк
Турският консорциум "Мапа - Ченгиз" е поискал още 70 млн. евро за строителството на магистрала "Люлин", съобщи председателят на управителния съвет на пътната агенция Божидар Йотов в интервю за "Дневник". Това е близо 50% от цената, на която двете компании спечелиха търга (137 млн. евро), и сумарно ще надхвърли и най-високата оферта (203 млн.) за строежа на 19-километровата магистрала.
Йотов отказа да съобщи на каква отстъпка е готова държавата. Предишното ръководство на пътната агенция досега е признало претенции за 3.5 млн. евро. От "Мапа - Ченгиз" отказаха да коментират сумата с мотива, че се водят преговори.
От американско-британския консорциум "Луис Бергер - Мотт Макдоналд", инженер на обекта, определиха претенциите като неоснователни. Исканията за оскъпяването на магистралата са главно заради забавените процедури за отчуждения, което бави и усложнява преместването на техническата инфраструктура - водопроводи, газопроводи и електропроводи.
Очаквахме да подпишем споразумението до края на февруари, с всеки изминал ден рискът магистралата да не бъде завършена в срок се увеличава, заяви Рюштю Динчер, представител на "Мапа" за България. Аутобанът, който трябваше да е готов до края на 2009 г., ще загуби еврофинансирането си, ако не бъде пуснат в движение до края на 2010 г.


08.03.2010 г., с. 10
Божидар Йотов, шеф на пътната агенция:
"Мапа - Ченгиз" искат още 70 млн. евро за магистрала "Люлин"

От Лили Границка