Март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Водите дело за издръжка, делба, наем и прочие? Ента година спорът не приключва в съда - губите време, пари, нерви? Дотам, че и да спечелите, победата вече ще е пирова?

Вместо да се бъхтате из съдебните зали, споразумейте се (извънсъдебно). Закон за медиацията имаме от края на 2004 г. В специален регистър към правосъдното министерство с днешна дата са вписани 750 медиатори-посредници в “спестяването” на съда. Но, показа проучване на “Труд”, в изтеклата петилетка починът не е жънал голям успех.

Сега към най-големия, с рекорден брой дела съд в страната - Софийския районен съд (СРС), отваря врати и специален Център за спогодби. Под егидата на съда.

А ентусиасти от СРС от 2006 г. по своя инициатива съвместяват съдийството и медиаторството. Доброволно - във времето, свободно от правораздаване. За 2009 г. от 23 разгледани “извънсъдебно” случая имат 7 постигнати спогодби. Не е много на фона на 15 000 граждански дела годишно. Но и едно да е, е нещо, убедени са съдиите.

Какво е медиация? Доброволна (и най-вече поверителна) процедура за извънсъдебно решаване на спорове. Може да се провежда по граждански, търговски, трудови, семейни, административни спорове, свързани с права на потребители, както и други спорове между физически и юридически лица. Не е изключена и по наказателни дела - но в силно ограничени случаи (най-вече по наказателните дела от частен характер - обида, клевета, леки телесни повреди).

Как това се случва на практика? Става, стига човек да е мотивиран, убедени са Евгени Димитров и Цвета Желязкова от Софийския районен съд (СРС). Евгени е пионерът в начинанието в СРС, последвала го е Цвета, после още няколко колеги. Всички са граждански съдии.

Започнали са така - когато при тях, като съдия-докладчик, попадне спор, който може да се реши и със спогодба, го препращат на някой от колегите, доброволци-медиатори. В никакъв случай не посредничат по “свои” дела. Защото: “Срещите са особени, научаваме информация, която в съдебна зала не бихме чули. Ако тя е известна на съдията, който се занимава с делото, може да му повлияе при решението, колкото и да се опитва да е безпристрастен”, обяснява Евгени Димитров. В същото време именно “обговарянето” на проблема е същинската цел на медиацията - страните сами да определят кои са важните неща за тях, включително с емоциите и спомените си. В съдебната зала

няма време

за пространни обяснения - само за половин час в СРС се насрочват по 2-3 граждански дела. На един спор се падат максимум по 15-20 минути. После - следващият.

Как се преценява дали случаят може да приключи със спогодба? Особено подходящи са делата, в които позициите на страните “висят”, т.е. изходът е непредвидим за тях, обясняват съдиите. Такива най-често са делата за вреди, непозволени увреждания, там, където върху вземанията текат лихви, но без фиксиран в закона размер. Подходящи са и междусъседски спорове, делби, “брачни” дела за издръжки и прочие. “Всички дела, в които има емоции”, обобщават двамата.

Примери? Със спогодба, извънсъдебно, м.г. е решено дело за обезщетение на семейството на шофьор, загинал при катастрофа в чужбина. Оставил съпруга с две деца. Забележителното е, че са се споразумели с работодателя - българска фирма, за обезщетение не само за вече претърпените вреди (разноски за погребение, неполучените дотук заплати на бащата), но и за бъдещи загуби - занапред. Иначе при изтичане на конкретни периоди от време семейството е трябвало всеки път да завежда искове за загубения доход от бащата.

Друг пример - спор за наем. Проблемът е бил, че отдавайки първоначално имота си като сервиз, собственикът е създавал пречки за ползването му като такъв. А наемателят спрял да му плаща. След бурни разисквания кой какво е обещавал и какво се е случило, са се разбрали - наемателят да освободи имота и да се издължи за определен минал период.
И един “емоционален” казус, подялба на имущество и дете след развод. Предисторията е като от филм - съпругът (прехвърлил 50-те), на държавна работа в чужбина, след два развода, търси нова жена. И попада на обява: “Учителка търси мъж с работа в чужбина”. Следва брак, ражда се дете. Купуват два апартамента - преимуществено с парите на мъжа, но в преустройството им дейно участва жената. След време съпругът минава в България, на работа тук. Съпругата, учителка по английски, заминава в Европа. Стига се до развод. И до спорове - за двата апартамента и за това дали детето да не замине при майка си (за това се иска и съгласието на другия родител). Бащата остро възразява: местенето от място на място се отразява зле на детската психика, сред децата на “пътуващи” родители процентът на самоубийствата е голям.

Бившите съпрузи провеждат няколко “споразумителни” срещи. И постигат съгласие. За апартаментите - единият остава за съпруга, с приспадане на направените от жена му разходи за ремонт. Другото жилище става нейно. За детето - ще замине с майката, но за 1 година, при условие че там ще е и бабата (нейната майка), за да му осигури постоянен контакт с близък човек.

Откога докога

може да се сключи споразумение?

В новия Център за спогодби към съда медиация може да се търси от момента на подаването на исковата молба в СРС. За това се разчита много на адвокатите - да напътстват клиентите си кой е по-добрият за тях начин да решат проблема си, както и да участват в процедурата.

Докога е възможна медиацията? О, не бива да се слагат срокове, смята Евгени Димитров. Споразумение може да се постига, веднъж, до влизането в сила на съдебното решение (включително до произнасянето на третата инстанция). Но спогодба може да се търси и после, дори при образуване на изпълнително дело от съдия-изпълнител. Пак се пестят време, нерви, усилия, средства.

Каква е силата на спогодбата? Като на договор - ако страните я сключат извън съда. За неспазването му съответно се дължат неустойки.

Няма пречка споразумението да се сключи и пред съдия. Тогава то има силата на влязло в сила съдебно решение, което подлежи и на изпълнение.

Муамар Кадафи ругае Швейцария, но изкупува европейски компании. Лесна плячка за него са компаниите, надценили възможностите си след падането на Желязната завеса.

Такава фирма, листвана на борсата, е “Винербергер”. Със загуби от 200 млн. евро за първата половина на 2009 г. и освободил 2000 служители, австрийският производител на керамични блокове, който от години е на българския пазар, имаше нужда от свежи пари. Със средства, току-що спечелени от сделки с петрол, разполага Либийският инвестиционен фонд (Libyan Investment Authority, ЛИА). И купува в Стара Европа.

Над 10 процента от акциите на “Ви«нербергер” вече са собственост на ЛИА. Цената им - 335 млн. евро. “Винербергер” се разшири след 1989 г. и успя да се наложи като световен лидер в своята ниша, създавайки 226 завода в 26 държави по света, сред които и България. Сега компанията е сериозно засегната от икономическата криза. ЛИА пък бил заинтересован от дългосрочна инвестиция и вече имал в портфолиото си дузина участия в международни компании, обясниха от “Винербергер”. В следващите месеци се очаквало ЛИА да изкупи още акции на компанията и делът му в нея да стане 15%. Според експерти Муамар Кадафи имал и други планове за покупки в Австрия.

Очевидно след края на ембаргото между Либия и западните страни Кадафи бърза да инвестира спечелените от петрол долари. Създаден през 2006 г. ЛИА стопанисва засега 44,7 млрд. евро. В разговор с Ройтерс шефът на фонда Мохамед Майас, обяснява, че Триполи се интересува от джойнт венчъри, за да подсигури трансфер на технологии към Либия.

Петролните милиарди на Кадафи не текат само в посока Австрия. През 2009-а, когато “Уни Кредит” (тя е на български пазар чрез “Булбанк”) се нуждаеше от 3 млрд. евро свежи пари, Кадафи подаде ръка на шефа на банката Алесандро Профумо. После Триполи инвестира и във “Финмеканика”, концерн с дейност в авиокосмическата индустрия и оръжията, във “Фиат”, в италиански футболни клубове. Сега обмисля инвестиции в “Телеком Италия”.

Само шест месеца след като бе освободен атентаторът от Локърби Абдел Басет Али ал Меграхи, стана ясно, че Кадафи ще инвестира 5 млрд. паунда във Великобритания. На Острова вече били купени имоти на стойност 275 млн. паунда. Според Би Би Си Либия купила две сгради в Лондон, едната точно до Банк ъф Ингланд. Предполага се, че това е първият задграничен офис на Либийския инвестиционен фонд.




07.03.2010 г., с. 4
Сложиха юзди на безработицата
15 европейски държави търсят специалисти у нас
СОФИЯ. За първи път от 15 месеца насам има спад на безработните в България. 280 души по-малко са влезли в бюрата по труда през първите дни на март. Това съобщи социалният министър Тотю Младенов пред "Дарик". През януари нивото на безработицата е било 9,9%, през февруари - 10,27%. През март се предвижда тя да бъде 10,6%, за първото тримесечие прогнозите са за 10,2%, а средно за годината ще бъде 11,4%.

Той подчерта, че се наблюдава симптом, който показва, че има стабилизиране на пазара на труда, а заявките за масови уволнения са паднали три пъти. Вчера министърът откри в хотел "Хилтън" международна информационно-трудова борса "Европейски ден на труда 2010". На форума 15 държави от Европейския съюз представят възможностите за работа при тях.

Някои от работодателите предлагат конкретни работни позиции, други са обявили сектори, в които ще набират кадри. Германия търси хора за туризъм, специално за хотелиерство и ресторантьорство, лекари и медицински сестри.

Финландия също иска доктори и сестри. Франция пък е обявила, че има нужда от хора за строителство и производство. Словения търси заварчици, международни шофьори, готвачи, хора от здравеопазването и работници. За Словакия имат шанс счетоводители, IT специалисти, мениджър-продажби и проектен мениджър. Швейцария пък търси детегледачки. Офертата е много атрактивна за млади момичета, които искат да натрупат опит в чужбина и да усъвършенстват чуждия език.

Седмицата започна със смях, завършва със смях, а по средата й беше националният празник.

Първо се оказа, че почти всички оперативно интересни обекти - живи и мъртви, са били агенти на МВР. Кой явен, кой таен, кой присламчен. И се започна едно смешно прехвърляне на топката, една трагикомедия - коя власт им раздавала карти, коя ги прибрала. Абе каква карта на таен сътрудник? Пред кого да я показва? Сякаш Карамански и Поли Пантев са пътували в градския транспорт.

Докато по медиите вървеше спорът за картите, стана ясно, че още един магистрат от телефонарника на Красьо станал жертва на телефонната любов. Страхотен щрих за работата на съдебната ни система довнесе и случката в Банско, където британци се оказаха ужилени с имоти. Не друг, а английската преса коментира това така: сега ще ги съдят по българските закони. Което според англичаните означавало "Бог да ги пази!" Дали е смешно?

Покай тези две смешки в началото и края на седмицата беше националният празник. Този път мина сериозно, без скандали и закачки между властимащите. Само дето колеги потърсиха точно навръх 3 март коментар на българските граждани - братята Юзеирови - как се чувствали на тази дата. Да очакваш друго от тях, освен че не тачат този ден, е все едно да чуеш от Стоичков мили думи за журналистите.

Иначе тази седмица най-после дочакахме комунизма. Ще работим до четвъртък. Това е страхотно. Но няма да ни плащат за петък. Това пък е зле. След като фризерите ни зейнаха празни и мъркат на гладно, държавата реши да ги напълни. Вкара в тях заплатите. Постави ги на дълбоко замразяване.

Цигарите поскъпват, но машинките за свиване на качака се харчат като топъл хляб. Никой не може да надхитри българина. Дори и да го прави в името на здравето му.

Читанките отново стават скучни: Дядо Вазов и Леда Милева. Махат Лиските и Миските, и "мицубишитата с яка броня и прозорец скришен". Остава Зайченцето бяло, но кой в днешно време иска да прилича на него. Никой, дори и природозащитниците.

Професия водолаз има и тя не е само морска. Има и водолази на щат към предприятията за добив на инертни материали, тъй като при ваденето на чакъл и пясък се получават водни басейни. Божидар Иванов, който е бил индустриален водолаз 14 години, казва, че работата в такива условия е далеч по-трудна, отколкото в морето.

"Водата в езерата обикновено е мътна. Когато можеш да видиш ръцете си, видимостта се смята за добра" - казва той. Така, опипом, индустриалните водолази търсят потънали предмети, а понякога за съжаление и удавници.

Иванов е на 59 години. Работил е и във вътрешни водоеми, и в морета. Най-голямата му находка е една потънала съветска подводница. През юни 1983 г. двамата с колегата му Стоян Дончев са пратени в Бургас да почистят дъното на траулера "Алка" от предприятието "Океански риболов". Като свършват работа, корабът тръгва на пробно плаване с трал. Край Бяла обаче тралът се къса на място, където на дъното не би трябвало да има нищо. Капитанът помолил водолазите да се гмурнат и да видят каква е причината.

Първи се спуска Божидар Иванов. Срещу себе си вижда стена от миди и като я оглежда, открива, че това е потънал съд. Почистват надстройката и виждат на нея сърп и чук. Това се оказва изчезналата през 1941 г. "Щ-204" - голяма подводна лодка с дължина 75 метра. Находката предизвиква интерес и в Русия. По-късно Иванов е включен в експедицията за проучване на потопения от торпеда съд.

Един ден при Иванов идва мароканец, който го кани да вади червени корали. Мароко има 2800 км крайбрежна ивица по Атлантическия океан и Средиземно море. На дълбочина между 70 и 90 метра там има ефектни корали, от които се правят сувенири и бижута. Един килограм от тях струва между 400 и 500 долара. "За едно спускане, за около 25 минути, събирах 14-15 кила" - спомня си Иванов.

Работил е също в Мраморно море, а преди десетина години е командирован за цяла година в Йордания. Кралството има само едно пристанище - Акаба, на едноименния залив на Червено море. Йорданците наели наши специалисти, за да потърсят и картографират удобно място за второ. Така Иванов навърта трудовия си стаж в пет морета.
Снимка на две колони- Един килограм червени корали струва между 400 и 500 долара
Снимка на една колона- Водолазният шлем на Иванов стои в семейния хол


08.03.2010 г., с.2
Има Видовден, върна им се за блокадата, радват се наши търговци
Гърци минаха на БГ бензин
Съседите пресичат всеки ден границата за по-евтини с левче горива
"Има Видовден! Гърците ни тормозиха близо месец с блокадата на границата, сега обаче ще ни върнат изгубените пари с лихвите". Това коментират търговци от бензиностанциите по пътя от Кулата към Сандански и Петрич, докато комшиите пълнят резервоари и туби с наш бензин и дизел. Всеки ден десетки жители от пограничните селища преминават браздата, за да напълнят колите си. Някои бият път чак от Серес, който е на 40 км от границата. Само за един месец горивата на комшиите поскъпнаха до 20 евроцента. В събота за пореден път бяха увеличени с по 8 евроцента. Така бензин А 95 струва 1,389 евро, бензин 100 е 1,544 евро, а дизелът е 1,221 евро. От 15 март ще има нов скок в цената им заради повишаването на ДДС-то. "Оборотът и при нас е надолу с 40% от септември 2009 година насам. Но мерките на правителството са задължителни. По-добре да пием по-скъпо узо и да пушим по-скъпи цигари, но държавата да не фалира. Гневът на хората и стачките са заради ненаказаните виновници, довели Гърция до просешка тояга", казва собственичката на бензиностанция в Серес Катерина Костулиду.

"Българският бензин е с цял лев по-евтин. В тази криза сме длъжни да ограничаваме разходите си", обяснява Георгиос Константинидис от село Вироня. Той признава, че почти всеки ден е в България. Най-комфортно се чувства в Сандански. "Там си отдъхвам от всичките проблеми, които имаме у нас", допълва той. "При нас ситуацията в момента е много тежка. Вече даваме България като пример за водене на правилна финансова политика", откровен е и Христос Ксантопулос от град Фигарокастро. Той твърди, че някои от близките му са решили да преместят спестяванията си в наши банки. "Вземаме превантивни мерки, за да сме сигурни за парите си", казва гъркът.

В магазините в Петрич и Сандански също са доволни. Основните клиенти в двата южни града са от Гърция. "Тези, които пазаруват, се увеличават все повече, което е добре за нас. Бързо забравихме за едномесечната блокада на границата", казва Стоян Кадийски, който стопанисва бутик за дамски дрехи на главната улица в Сандански.

Брокерите на имоти също се надяват да спечелят от кризата в Гърция. В момента цените на Банско са паднали до 600-700 евро на квадратен метър, докато допреди 2 години бяха двойно по-високи. Щом комшиите търсят спокойствие и сигурност, няма как да не се възползват от ниските оферти, надяват се инвеститори в зимния курорт.

Гърците обаче не са сигурни за бъдещето си, готвят се за здраво затягане на коланите заради мерките на правителството. "Не вземаме големи заплати, а сега правителството реално повишава цените на всички стоки. Значи ще купуваме по-малко. Чакат ни по-скъпи цигари, алкохол, горива, хранителни продукти", коментира Йоргос от Серес, който работи в строителството. Според Емануил обаче поскъпването няма да е драстично. "От алкохола и цигарите всеки може да се ограничи, а защо не и да се откаже. Притеснително е обаче поскъпването на бензина".

Владимир Симеонов
Снимка на три колони-Бензинът в Гърция е много по-скъп от този в България. Най-масовият А-95 в Гърция се продава по 1,38 евро, което прави около 2,70 лв.


08.03.2010 г., с.8
Ремонти затапват Пловдив
ПЛОВДИВ. Пловдивчани започнаха сами да си майсторят пътни знаци, с които да спасят кварталите си от тоталния хаос в движението. С ръчно сглобени стопове и забрани за паркиране са осеяни стълбовете и дърветата в района на Четвъртък пазара, наричан от местните "адът на земята". Истерията по пътищата в Пловдив става още по-голяма от днес, когато за ремонт ще бъде затворено южното платно на бул. "България". Предстои същото да се случи и по северното платно на бул. "6 септември". "Градските управници явно искат да ни вкарат вкупом в лудницата, но май те са за там. Няма нормален човек, който да блокира едновременно 4 успоредни трасета - "България", "Марица север", "Марица юг" и "6 септември", коментират шофьорите. Сега има пари и ще копаем до дупка, обясняват от администрацията.

Руси Чернев


08.03.2010 г., с.8
Отпушват трафика до аутлета в “Младост”
София. Свързване на паркингите на магазините около новооткрития София Аутлет Център ще намали задръстванията в района. Мярката беше предложена от Столична община, след като два дни бул. "Цариградско шосе" беше запушен от автомобили, устремени към търговския център. Това съобщи директорът на "Контрол по строителството" Владимир Калинов.

Заради неудобствата и нервите на шофьорите кметът Йорданка Фандъкова се обърна към полицията с искане за осигуряване на ред в района. Градоначалникът разпореди служители на Столичния инспекторат да контролират режима на паркиране около мола. Натовареният трафик около шопинг центъра вчера и завчера е бил инцидентен заради голямата реклама на обекта, направена преди откриването му, обясни Владимир Калинов. Според собствениците на аутлета 15-те декара закрити паркинги, както и допълнително откритите места за коли около сградата, са достатъчни, за да поемат возилата на клиентите. Въпреки това е необходима сериозна организация при пикови моменти, заяви Калинов.

Сред предвидените мерки е и отваряне на улицата зад търговските обекти. Собствениците на мола ще помогнат и за възстановяване на щетите, нанесени от паркирали автомобили по зелените площи около него. Предстои откриване и на големи магазини в "Ситняково" и Цариградско шосе. Ще бъдат обсъдени варианти, за да се избегнат задръстванията, когато центровете отворят врати.

Ралица Русева

Ставащото в момента е логично следствие от натрупването на поредица от грешни решения, които доведоха до зашеметяващи дисбаланси. Като започнем от периода на Рейгън, през който над 20% от брутния продукт на икономиката на САЩ идваше от промишления сектор, но вследствие на множество решения в края на мандата му този процент спада под 13% за сметка на увеличеното потребление. Одобреният акт от администрацията на Бил Клинтън за стимулиране на закупуване на жилища от хора с ниски доходи. Неадекватната лихвена политика на Централната американска банка по времето на Буш, която отприщи неконтролираната инфлация, довела до имотния балон, и достигнем до опасното поведение на Обама за поддържане на ликвидност в системата чрез печатане на пари. И точно в тази ситуация, когато всичко изглежда по-трудно от всякога, светът има нужда от положителни примери на добри управленски решения. Има държава, която остана почти незасегната от световните финансови турболенции. Има държава, чиято банкова система изглежда по-стабилна от всякога и тя спада към Г7. Става дума за Канада. В битката между Ню Йорк и Лондон за световна финансова столица спечели Отава, и то не със своя размер на активи, а най-вече със своята стабилност. На практика икономическа рецесия в Канада няма. Тя е единствената държава от Г7, която не одобри какъвто и да е финансов пакет за подпомагане на икономиката си. На форума в Давос канадската банкова система бе определена като "най-стабилната".

Най-простият отговор за мнозина е, че тази стабилност най-вече се крепи на типичния канадски манталитет. Самото общество може да бъде класифицирано като егалитарно (икономическо и социално изравняване), но по-скоро зад всички тези успехи стои една изключително добре регулирана система със силно присъствие на надзорните органи. Според Джули Диксон от офиса за контрол на финансовите институции стабилността на банковия сектор се крепи най-вече на завишените изисквания за достатъчен капитал, качество на капитала и ниска степен на коефициента собствен капитал към размер на активите. В Канада всички чуждестранни банки са задължени да функционират като регистрирани по местното законодателство юридически лица, т.е изключва се възможността да бъде регистриран клон на чужда банка. Ипотечният пазар е изключително рестриктивен. Ако клиент на банката не може да подсигури поне 20% собствено участие от стойността на имота при покупката му, този кредит задължително трябва да бъде застрахован срещу фалит на клиента. Де факто, всички ипотечни кредити имат фиксирана лихва за целия период. Гратисен период при изплащане за главницата не се разрешава. Аз не мога да съдя дали това е правилно, но цифрите говорят сами за себе си. В момента само под 1% от всички ипотечни кредити се класифицират като "лоши". Тези проценти за САЩ и Англия са над 10%.

И в трите държави живущите в собствени жилища се движат в диапазона 67-70%. Само 27% от ипотечните кредити в Канада са секюритизирани, т.е. банките са притежатели на кредитите до падежа им, а не ги пакетират и продават на трети лица. За Америка този процент е 67%. Това предполага значително по-задълбочен анализ на финансовите възможности на крайните клиенти. Типичната доходност, която инвеститорите реализират при покупка на акции на канадски банки, се движи в рамките на 10-13% на годишна база.

За американските банки за последните 18 месеца доходността се движи от минус 25% до плюс 10%. Още много примери мога да бъдат приведени, но най-важното е да бъде отбелязано, че капитализмът е повече от жив, стига да се развива чрез правилната регулаторна рамка. Най-важното е, че имаме отличен пример, а защо да не пием вода директно от извора.