Медицина и физкултура
Изтегляне 0.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- С ъ д ъ р ж а н и е
4.2. ЗАКРЕПВАНИЯ Фиг.10  Съвкупността от всички елементи, с които се оборудва една опора за фиксиране на въжето (самата опора, примка или планка, болт, кара-бинер и пр.), се нарича закрепване. Опорите биват:
— е с т е с т в е н и: скална халка или издатък, синтрово образувание, скален блок, ствол на дърво и др.; — и з к у с т в е н и: ролплъгов или скален клин, клема, ексцентрик и др. За направата на закрепване обикновено се използува една, в по-редки случаи две опори, както при закрепване под формата на У. Функцията, която дадено закрепване изпълнява, го определя като: основно, допълнително, междинно или отклоняващо (фиг. 10).
—изискванията за максимална сигурност при използване на техниката за единичното въже налагат всяко основно закрепване да бъде дублирано с допълнително. Отклоняващите закрепва-ния не се дублират. За междинните това рядко се налага; — —позиционирането на основните и междинните закрепвания трябва да се извършва така, че въжето да не трие никъде в скалата. 4.3. ГРАНИЦАТА Н0 Както се вижда от фиг. 11, силата на натоварване на въжето не може да достигне съответния за даден фактор на падане максимум, докато дължината на въжето, а съответно и височината на падането Н, е по-малка от известна, макар и мини-мална граница. Това е т. нар. г р а н и ц а Н0 (хаш нулево), от която нататък върховото динамично натоварване достига пълната за съответния фактор на падане стойност. Ако се осъществят поредни падания на дадена тежест с фактор 1, задържани от няколко
След нея тя се превръща в права линия, успоредна па абсцисата. Върховото динамично натоварване става постоянно, т. е. такова, каквото би трябвало да бъде, след като факторът на падане е един и същ. Този полезен за техниката на единичното въже ефект, намаляващ стойността на върховото динамично натоварване на въже с дължина, по-малка от границата Н0, се дължи на обстоятел-ството, че в клупа то работи двойно, а във възела допълнително участвува и дължината, включена в него. Това облекчава въжето при поемане на енергията на падане. Този ефект има практическо значение както за къси парчета въже, какъвто е случаят с осигурителния ремък, така и при евентуално динамично натоварване на началната част на въже, която свързва основно с допълнително закрепване. Обаче ако при дублирането на закрепванията частта от въжето, която ги свързва, се окаже по-дълга от границата Н0, той не може повече да бъде полезен за намаляване силата на върховото динамично натоварване на дадено допълнително закрепване, ако основното се разруши. И обратно. Колкото дължината на въжето между тях е по-малка от Н0, толкова този ефект ще бъде по-голям. Границата Н0 зависи основно от фактора на падане и от вида на въжето, но се влияе и от кон-кретното му състояние — сухо, мокро, повече или no-малко износено и пр. За целите на практическата работа при екиппраие на отвесите се приема, че за динамичните въжета тя е от поря-дъка на 1,5 м, а за статичните — ие повече от 1 м дължина на въжето при фактор на падане 1. Да се запомни: — спазването на границата Н0 съобразно вида на използуваното в момента въже'е от значение за гарантиране на сигурността, на дублираните закрепвания. 4.4. ОПТИМАЛНО РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ДУБЛИРАНИТЕ ЗАКРЕПВАНИЯ И ФИКСИРАНЕ НА ВЪЖЕТО Различаваме хоризонтално и вертикално дублиране на закрепваннята. Хоризонтално обикновено се дублират основните закрепвания на парапети за траверсиране и на парапети, които осигуряват подхода до началото на отвесите. Основните закрепвания при началото на отвесите се дублират вертикално. Желателно е хоризонталното им дублиране да се избягва и да се прилага само когато дублирането по вертикалата е невъзможно.  При хоризонтално дубли–ране, когато се подбират места–та за основното и допълнител-ното закрепване, разстоянието между тях във въже трябва да се разчита така, че по възможност да бъде значително по-малко от границата Н0 за вида на въжето, с което се екипира. Ако при ди–намично натоварване се наруши целостта на закрепването в т. А (фиг. 13 а), смекчаването на уда–ра в т. В ще бъде в зависимост от дължината на въжето, което ги свързва. Въпреки че за по-голямото смекчаване на удара е по-добре то да има малка дъл-жина, от друга страна тя не бива да бъде и по-малка от 50 см с оглед сигурно-стта на забитите клинове. Напрежението в скалата, преди-звикано от набитите и ролплъ-говите клинове разширя-ващи ги конуси, може да доведе до спук-ването й, ако разстояние-то между два съседни клина е но-малко от 50 см.
Въжето се фиксира между основните и допълнителните закрепвания, без да се оставя никакъв «корем». Да се запомни: —позиционирането на закрепванията на оптимални разстояния едно от друго при дублирането им, както и фиксирането на въжето без «корем» между тях, гарантират ниска степен на на товарване при нарушаване на целостта на което и да било от тях. 4.5. ЗА ДА HE СЕ СРЕЖЕ КЛОНЪТ, НА КОИТО СЕДИМ 4.5.1. ФИКСИРАНЕ НА ВЪЖЕТО СЪОБРАЗНО РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКРЕПВАНИЯТА За безопасността па проникването не е достатъчно дублираните закрепвания да бъдат само на оптимални разстояния едно от друго. Особено важно е и как ще бъде фиксирано въжето съобразно взаимното им разположение.  Понякога в началото на отвес, за да се изнесе системата веднага встрани от стената му, се налага основното закрепване да се позиционира над допълнителното. Ако при спускане десан-дьорьт се включи към въжето под нивото на допълнителното закрепване (ако се включи над него, това ще бъде равносилно на опит за самоубийство — фиг. 146) и основното се разруши, факторът на падане няма да превиши единица (фиг. 14 а). Обаче в случая ие само ще натоварим въжето до крайния предел иа неговите възможности при инцидент, но натоварването изцяло ще се поеме от допълнителното закрепване, а това е недопустимо. Защото, ако и то се разруши, повече нищо не може да спре падането. При такива случаи под нивото на допълнителното закрепване се прави възел, чийто удължен клуп се фиксира към основното (фиг. 14 в). Ако то се разруши, натоварването както за въжето, така н за допълнителното закрепване ще бъде мини-мално.
В случаите на хоризонтално дублиране при подбиране на местата за закрепваннята винаги трябва мислено да се проследява и пътят, който въжето би изминало, дока-то се натовари допълнител-ното закрепване, ако ос-новното се разруши. Ако при отместването му би се получил пандюл с риск за силен удар на спелеолога в стената на отвеса или въжето би се ударило, или ще опре в остри ръбове, козирки и пр. (фиг. 15), предварително трябва да се намери друго решение. 
4.5.2. АМОРТИЗИРАЩИ ВЪЗЛИ Когато се разруши основно закрепване, допълнителното остава единственият страж на сигурността. Освен това то не само запазва целостта на осигурителната верига, но за известно време поема и функцията на основното, без от своя страна да е осигурено. За да се гарантира неговата издръжливост, силата на динамичното натоварване, която би изпитало при разруша-ване на основното, трябва да бъде колкото е възможно по-малка. Затова, когато взаимното раз-положение на закрепванията е такова, че при разрушаване на основното закрепване динамич-ното натоварване на допълнителното е неизбежно, използуват се т. нар. амортизиращи възли. Те спадат към специфичните елементи на техниката на единичното пъже. Предназначението им е да поемат част от енергията на падането при инцидент, с което значително се облекчава натоварването както на статичните въжета, така и на допълнителните закрепвания (табл. 7). Като амортизиращи се използуват възлите пеперуда или во-дачески. Връзват се близо до допълнителните закрепвания, а при силно отместени по вертикала междинни закрепвания, орга-низирани с пандюл, — в зоната на «корема», малко по-високо от най-ниската му част по посока на междинното закрепване. Оставя се клуп с дължина двадесетина сантиметра, като възелът не се затяга предварително (фиг. 16). Възлите осморка и девятка не се използуват за тази цел, тъй като нямат амортизиращ ефект — при удар веднага се затягат и въжето във възела не може да преплъзне (табл. 8). Таблица 7*
Таблица 8*
Фиг. 16 Амортизиращ възел и схема на закрепванията, при които се използва * 4.5.3. ПРОТЕКТОРИ, ПРЕСТИЛКИ, ОТКЛОНИТЕЛИ : Най-често при входовете на пропастите и пo-рядко в началото на някой от междинните отвесн поради специфичния характер на подхода към тях системата не винаги може веднага да се изнесе в свободен отвес, без въжето да опре в ръба на стената. При такива случаи в зависи-мост от конкретните условия протриването му се избягва посредством поставянето на протектор или отклонител. 
Фиг.18 Отклонител а-общ вид; б-начин за използване Протекторите се изработват с дължина от 400 до 600 мм и ширина 120 мм от двойно про-мазан плат РVС. По дължината им се зашива лепящ цип тип «Велкро», а в единия край се поставя шнур не по-дебел от 3 мм за привързване към въжето (фиг. 17). Когато се наложи да се използува протектор, веднага след достигане на първото удобно място трябва да се направи междинно закрепване върху естествена или изкуствена опора. Отклонителите се изработват от обло желязо с 0,6—7 мм и се заваряват за болтове с ǿ 8 мм и дължина до 80 мм. Фиксират се само за клинове «снит» чрез затягане на гайката (фиг.18 а).Те са особено подходящи предотвратяване на триенето в места, в които въжето само докосва скалата в малък участък по протежение на отвеса, както и ако въжето опира в издатина, намираща се на отстояние по-малко от 6—7 м под основно или междинно закрепване (фиг.18б). В такива случаи с поставянето на отклонител се избягва необходимостта от ново междинно закрепване, което при подобни обстоятелства не е най-удачното решение за правилното екипи-ране на отвеса (вж. 4.9.). Престилките се използуват предимно за предпазване на въжето, когато при планката на дадено закрепване възелът опира в скалата. Изработват се също от плат PVC с дължина 300 мм и ширина 120 мм. В горния им край се поставя капса с ǿ 16 мм за закачване към карабинера на закрепването (фиг. 19) или със замба се пробива дупка с 0,8 мм. Тогава престилката се притиска с планката.
4.5.4. СВЪРЗВАНЕ НА ДВЕ ВЪЖЕТА КЪМ ЗАКРЕПВАНЕ По принцип всеки отвес се екипира с цяло въже, но това не винаги е възможно. Ако въже-то се окаже по-късо и отвесът е в камбана, второто въже се свързва директно с първото с двоен тъкачески възел или насрещна осморка. Оставя се клуп за самоосигуряване по време на преми-наването му (фиг. 20 а). За да се избегне преминаването на такъв възел, обикновено второто въже се фиксира към карабинера на последното междинно закрепване, до което достига първото въже. Обаче включ-ването на клуповете на двете въжета поотделно в карабинера е недопустимо. Ако закрепването се разруши, карабинерът се подлага на динамичен удар и ключалката му може да се отвори. Свързването на клуповете един в друг предотвратява тази опасност (фиг. 20 в). Неизползува-ният край на първото въже се навива и с няколко намотки се пристяга (фиг. 20 б). 
а б в
а — камбана; б, в — към междинно закрепване 4.6. НАТОВАРВАНИЯ НА ХОРИЗОНТАЛНО ОПЪНАТО ВЪЖЕ ЗА ТРОЛЕЙ В  идът на едно добре опънато въже за тролей обикновено създава чувството за по-голяма сигурност при преминаване по него Фиг. 21. Схема за силите при натоварване на хоризонтално опънато въже отколкото ако е провиснало. За съжаление това чувство е измамно, защото колкото въжето е по-опънато, толкова по-лесна може да се скъса при натоварване. Ако ъгълът на провисване на въжето например е само 10°, натоварването в точките А и В (фиг. 21) нараства три пъти, което вече крие сериозна опасност. Защо става така? Да проследим какъв ще бъде резултатът при статично натоварване на хоризонтално опъна-то въже със сила Р=80 кгс, колкото обикновено е теглото на един спелеолог с екипировката. Най- простата формула за пресмятане на усилието в т. А (или в т. В) е FА= Също толкова ще бъде и усилието в т. В.Или все едно, че теглото на спелеолога изведнъж се е увеличило три пъти. По този начин «насилствено» принуждаваме въжето да, понесе натовар-ване от 240 вместо от 80 кг. При екипиране винаги трябва да се има пред вид, че когато едно въже е опънато хоризонтално, колкото е по-малък ъгълът на провисването му, стойността на силата, която ще действува в точките А и В, ако бъде натоварено, се увеличава и обратно. Стойността й ще бъде равна на Р, ако ъгълът на провисване е 30°. При по-малък ъгъл въжето винаги се пренатоварва в местата на закрепванията. Това се отнася и за натоварванията, на които се подлагат въжето и закрепванията на хоризонтални парапети. Да се запомни: — при организиране на тролей достатъчно е въжето между закрепванията да бъде опънато само със силата на ръцете. 4.7. НАТОВАРВАНИЯ НА ЗАКРЕПВАНИЯ, НАПРАВЕНИ ПОД ФОРМАТА НА “У” По отношение на натоварванията, на които се подлагат закрепванията, направени под формата на “У”, и на въжето, фиксирано към тях, принципно важат същите постановки както и за въже, опънато хоризонтално за тролей. Обаче в процеса на екипиране правилното организи-ране на закрепването трудно може да бъде преценявано по ъгъла на провисване на неговите рамена. В по-вечето случаи опорите се позиционират в различни хоризонтални равнини, рамената сключ-ват с тях различни ъгли и много често са с различна дължина. Всичко това прави закрепването повече или по-малко асиметрично, а преценката за натоварването на всяка от опорите и въжето — по-трудна. Затова, без да навлизаме в подробности, в практическата работа трябва да се ръководим само от големината на ъгъла, който сключват помежду си двете му рамена. Той не бива да е по-голям от 120° независимо от това, дали е симетрично или асиметрично. При такъв ъгъл и симетрично закрепване натоварването на рамената и опорите е равномерно и е равно на Р (фиг. 22 а). С увеличаване на ъгъла над 120° натоварването им много бързо нараства (фиг.22б). Фиг.22. Натоварване на закрепване “У” при различни ъгли м  ежду рамената
Асиметричните закрепвания винаги се натоварват неравно-мерно. Рамото, фиксирано по-високо, обикновено е по-дълго н повече се натоварва. Ако се на-ложи едното от рамената на асиметрично закрепване (пак при ъгъл 120°) да бъде разположено хоризонтално, пренатовар-ването на другото достига до 20 % от силата Р. Добре е при подобни случаи по-високо разполо-женото рамо да се направи с клупа на възела (фиг. 23), т. е. да стане двойно, особено ако изпол-зуваното въже е с 0 9 мм. Закрепвания под формата на “У” се организират само на сравнително близко разположени една срещу друга стени. При разрушаване на която и да е от опорите факторът на падане е много нисък, но съществува риск за удар на спелеолога в срещуположната стена поеади пендюла, който е неизбежен. Неговата амплитуда е пропоционална на дължината на съответното рамо на закрепването. Фиг.23 Намаляване на натоварването чрез сдвояване на въжето,фиксирано към по-висока опора на закрепването. П При направата на закрепвания “У” се използуват възлите осморка, девятка, двоен булин или пеперуда. Най-голяма издръжливост имат симетричните .закрепвания, направени с три възела осморка (фиг. 27).
— за да се разчита на максимална сигурност, ъгълът между двете рамена на закрепванията “У” трябва да бъде по-малък от 90°. 
Фиг.24 а-профилна планка; б- таванна планка
Фиг.25 Закрепване “У” между вертикални стени Фиг 26 Закрепване “У” между стени с раздвижен профил 4.8. НАТОВАРВАНИЯ ПРИ СПУСКАНЕ И ИЗКАЧВАНЕ В процеса на проникване от действията, които се извършват по време на спускане или изкачване, въжето винаги изпитва значително по-големи натоварвания, отколкото е собствено-то тегло на спелеолога. При спускане с десандьор на тласъци, при рязко спиране или отпускане върху него, когато е фиксиран, докато се откачва осигурителният ремък от закрепването, стойността на натоварването може да достигне до 200 кгс. Трябва да се има пред вид, че едно и също действие предиз-виква толкова по-голямо натоварване, колкото въжето е по-статично и разстоянието между десандьора и закрепването, на което е фиксирано, е по-малко (табл. 9). Това изисква да се проявява повече внимание при сваляне на тежък багаж и най-вече, ако се наложи спускане с пострадал, тъй като натоварванията нарастват двойно. Таблица 9*
При нормално изкачване по метода «Дед» натоварванията на въжето обикновено варират между 90 и 130 кгс. Обаче при резки движения и в близост до закрепванията може да над-хвърлят 270 кгс. Таблица 10*
С приближаване до всяко основно или междинно закрепване те прогресивно се увелича-ват, като достигат своя максимум с достигането до точката, в която въжето е фиксирано (табл.10). Статичните въжета ги прехвърлят и върху елементите на закрепванията. Затова в близост до тях изкачването трябва да става плавно, без резки движения. Необходимо е гръдният самохват винаги да е добре опънат от презраменната лента. В противен случай при всяка крачка отпускането върху него става на тласъци, които също увеличават натоварването на въжето. Всяко по-силно динамично натоварване, докато самохватите са на въжето, може да доведе до много сериозни последствия. От всички звена, които в даден момент участвуват в осигури–телната верига, най-опасното са самохватите. И то не толкова поради това, че от всички оста–нали съоръжения имат по начало най-малка издръжливост (за повечето конструкции тя не надминава 500 кгс), а защото локално намаляват издръжливостта на въжето в мястото, при–тиснато от палеца им. При тегло на изкачващия се 80 кг при всяка крачка то изпитва напречно усилие от 350 кгс в челюстта на всеки едни от самохватите. В резултат на това при динамичен удар с фактор на падане 1 те направо могат да срежат въжето в точката, притисната от палеца им. Падане с такъв фактор е възможно например при излизане от отвеса, когато спелеологът вече е стъпил на скалата и без да е свалил самохватите си, изкачвайки се по
* По А. Демезон скалата, се озове на нивото на основното закрепване. Подхлъзването от такова положение може да бъде фатално.При друсане със самохвати обикновено натоварването се поема от гръдния самохват. Ако въжето се среже, водещият самохват чрез осигурителния прусек на педала ще задържи падането, но при условие, че не преплъзне. Единственият засега самохват, който преплъзва при динамичен удар, е шунт. Затова той не бива да се използува за водещ. При инцидент със скъсване на въжето в челюстта на гръдния, ако водещият е шунт, преплъзваики, може да се изниже от няколкосантиметровия край, които остава под него след скъсване на въжето.
— спускането по въжето да не се ишьршва на тласъци и да не се спира рязко, особено и близост до закрепванията; — при откачване на осигурителния ремък от карабинерите на закрспванията отпускането върху фиксирания десандьор да става плавно; — никога да не се допуска да се виси на въжето само с един самохват, ако през това време осигурителният ремък не е закачен за парапет или закрепване; — да се избягват положения, при които тежестта на тялото продължително трябва да се поема само от водещия самохват, независимо че гръдният също е включен към въжето.
— — дължината (С) на въжето между нарушеното закрепване (В) и намиращото се над него междинно или основно закрепване (А); — дължината (R) на въжето между В н Р - мястото на спе.леолога по време на инцидента (вж. фиг. 30). Фиг.28 Фактор на падане при разрушаване на междинно закрепване Вероятната степен на падане винаги може предварително да се прецени, и то със задово–лителна точност. Затова още при екипиране на отвеса междинните закрепвания трябва да се разполагат на такива отстоя–ния, които гарантират свеж–дането на фактора на падане до минимум. За предварител–ната оценка на неговата стойност при определяне на мястото за дадено междинно закрепване от значение за сигурността на въжето са само дължината С над закрепването и големината на «корема» Д който се оставя за преминаване на междинното прехвърляне (фнг. 29), тъй като в случая f=  =
Следователно факторът на падане ще бъде по-нисък, ако въжето над закрепването с по-дълго, а «коремът» — пo-къc, и обратно. И двете величини подлежат на точна преценка от страна на спелеолога в процеса на екипиране, което позволява всяко междинно закрепване да се организира така, че при разрушаването му факторът на падане да не превишава 0,2. Това е необходимо, за да се гарантира максимална сигурност при инцидент по време на изкачване със самохвати и особено по време на прихващане или сваляне на пострадал.Докато междинното закрепване В е здраво, R е непрекъсната променяща се величина (фиг. 30). Тя или се увеличава, или се намалява в зависимост от това, дали в момента спелеологът се спуска или качва. Фиг. 29. Зависимост на фактора на падане от дължината на въжето С над междинното закрепване и големината на «корема» D  Ако разстоянието между В и Я е по-голямо, факторът на падане при разрушаване на закрепването ще бъде още по-нисък, тъй като в случая
f= Обаче при разрушаване на закрепването В значението за R може да се окаже 10, 20 или повече метра, но също така и 0, ако спелеологът се намира непосредствено до него. Затова на аморти–зиращата възможност на въжето под закрепването никога не бива да се разчита при предварителната оценка на фактора на падане и избора на място за междинно закрепване.
— да не се допуска разстоянието до дадено междинно закрепване от намиращото се над него (основно,или междинно) да е по-малко от 5—6 м. Ако конкретната обстановка налага това, междннното закрепване трябва да се дублира или да се направи с две опори; — да не се оставя по-голям «корем» от 0,5 м, ако над междиното закрепване въжето е по-късо от 10 м; — да не се правят излишно дълги «кореми» (фиг. 31). Излишен е всеки сантиметър от въжето и без наличието на който съоръженията за спускане и изкачване може да се свалят и поставят без затруднения при преминаване на междинните прехвърляния. 
Фиг 31. Теоретични криви на ВДН при еднакви значения за С и F, но раз лична големина на «корема» D 4.10. ОПАСНОСТТА ЗА ВЪЖЕТО ОТ ТОПЛИНАТА НА ДЕСАНДЬОРА Синтетичните материали имат относително ниски точки на топене. Например перлонът (немският еквивалент на найлона) се топи при 250 °С. Опасността за нишките на перлоновите въжета при бързо спускане с десандьор идва от това, че лесно се размекват и при температури много по-ниски от тяхната точка на топене, а това ги поврежда. Якостта на опън на синтетич–ните материали с обратно пропорционална на температурата. Например перлоновите нишки бързо започват да губят якостните си качества при температура над 80˚С, а един десандьор тип «Дреслер» се нагрява до такава температура само след 50 м спускане по сухо въже на спелеолог с тегло 70 кг при скорост на спускането 62 см/с. При скорост 64 см/с след 60 м спускане температурата му може да достигне до 130˚С. За да се предотвратят последствията от отрицателното действие на високите температури върху нишките на въжето, спускането по отвеси трябва да се извършва с разумна скорост, съобразно състоянието му (сухо, мокро) и дълбочината на отвеса. След достигане до междинно прехвърляне или до дъното на отвеса десандьорът трябва веднага да се освобождава от въжето. При спускане по сухи отвеси с дълбочина над 70—80 м без междинни прехвърляния спелеоло–гът трябва да носи добре измокрена гъба от дунапрен или пластмасово шише с вода за охла–ждане на десандьора по време на спускането. Да се запомни:
5. ВЪЗЛИ И УПОТРЕБАТА ИМ В ТЕХНИКАТА НА ЕДИНИЧНОТО ВЪЖЕ В техниката на единичното въже намират приложение само възли, които отговарят на следните изисквания: — да имат голяма якост на опън; — да бъдат устойчиви, т. е. при натоварване да не се саморазвързват или преместват спрямо дължината на въжето; — да съответствуват максимално на целите, за които се използуват ; — лесно и бързо да се развързват независимо от диаметъра и състоянието на въжето — твърдо, меко, кално, мокро и пр.; — безпогрешното им връзване да се усвоява лесно и недвусмислено. 5.1. ВЪЗЛИ ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ НА ВЪЖЕТО КЪМ ОТВАРЯЩИ СЕ СЪОРЪЖЕНИЯ и ОТВОРЕНИ ОПОРИ (КАРАБИНЕРИ, СКАЛНИ ИЗДАТЪЦИ И ДР.) Осморка. Той с най-често употребяваният възел за привързване към закрепваннята на въжета с ǿ 10 и 11 мм. Якостта му на опън е до 55 %*. За предпочитане е краят, който ще се натоварва, да минава от горната страна на възела (фиг. 32 а). По този начин якостта му нараства с около 10 %. Преди да бъде затегнат, витките трябва да се подредят успоредно една на друга, а не да се застъпват кръстосано. Неправилното им подреждане намалява издръжливостта на възела. 
а б
Фиг.32 а-възел осморка; б- възел девятка Д  евятка (фиг. 32 б). Въведен е отскоро в практиката. Това е възелът с най-кратка история, но с тенденция за псе по-широко приложение в техниката на единичното въже. Най-ценното му качество е, че от всички използувани досега възли има най-голяма якост — до 70—74 %. Това спомага за увеличаване на практическата якост на опън на въжето. Използуването му е особено целесъобразно за въжета с ǿ 9 мм, чиято якост по начало е с по-ниски стойности от тази на въжетата с ǿ 10 и 11 мм. Единичен и двоен булин (фиг. 33). Якостта и на двата възела е почти еднаква —до 52—53 %.
Фиг. 33 а- единичен булин; б- двоен булин ----------------- * Якостта на възлите се определя спрямо обявената якост на опън за съответното въже. При изпитания на възли за привързване и в двата края на образците се прави по един клуп с възела, който ще се изпитва. Ако изпитваният възел е за свързване на въжета, той се връзва между клуловете на две парчета въже, направени с възли, по-издръжливи от изпитвания. След завързването на единичния булин със свободния край задължително се прави контролен възел. Пеперуда (фиг. 34). Особено подходящ възел за привързване на въжето към основни и междинни закрепвания в отвеси, които не се дезекипират след всяко проникване, и въжето се оставя за по-дълъг период. При екипирането на такива отвеси в клуповете се поставят кауши за предпазване на въжето от постоянното му сплескване на едно и също място около малкия радиус на карабинерите и от протриване на обвивката. Възелът пеперуда дава възможност за най-лесно и точно регулиране и затягане на клуповете, които се правят много къси, за да не изпаднат каушите. Якостта му е до 51 %. Подходящ е за привързване на въжето към междин-ните закрепвания на хоризонтални парапети, както и за направа на закрепвания под формата на У. Фиг. 34 Пеперуда 
5.2. ВЪЗЛИ ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ НА ВЪЖЕТО КЪМ НЕОТВАРЯЩИ СЕ СЪОРЪЖЕНИЯ И ЗАТВОРЕНИ ОПОРИ (ТАВАННИ ПЛАНКИ, СКАЛНИ ХАЛКИ, СТВОЛОВЕ НА ДЪРВЕТА И ДР.) Осморка. Връзва се чрез промушване на въжето паралелно на предварително направена осморка на единичното въже на известно разстояние от края му (фиг. 35 а). При промушването се следи витките да са успоредни една на друга. 
в Фиг. 35. а – възел осморка, б – единичен булин със сдвоено въже; в- двоен булин В – двоен булин
Единичен и двоен булин. Единичният булин (фиг. 33 а) най-често се използува за привър-зване на въжето към скални халки, дървета и др. в началото на пропаст или отвес. При липса на повече клинове, въжени или стоманени примки може да се използува и за направа на междинно закрепване към скална халка чрез сдвояване на въжето (фиг. 35 б). Поради опасност от протри-ване това е оправдано само в случай, че е наложително да се окаже помощ или други неоложни действия. С двоен булин въжето може да се фиксира към таванни планки, когато не се използува карабинер (фиг. 35 в). 5.3. ВЪЗЛИ ЗА СВЪРЗВАНЕ НА ВЪЖЕТА И ПРИМКИ Д  воен тъкачески (фиг. 36 а). Използува се за свързване на въжета както с еднаква, така и с различна дебелина и за свързване на въжени примки. Има най-голяма якост — до 56 % — от всички възли, които се използуват за свързване на въжета.
Насрещна осморка (фиг. 36 б). Използува се за свързване на въжета само с еднаква дебелина и за въжени примки. Якостта на насрещната осморка е до 47 %. Насрещен воданески. Лентов възел (фиг. 36 в, г). Използува се за свързване на примки от въже с ǿ 9 и над 9 мм и на примки от ленти. Примки от ленти се свързват само с този възел, затова носи н названието лентов 5.4. ВЪЗЛИ СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ С  амозатягащи се възли. Използуват се обикновено при аварийни ситуации, ако някой от самохватите се повреди, загуби или не може да зацепва на кално въже. Якостта им е близка до обявената якост на опън на въжето, от което са направени, тъй като подобно на примка въжето работи двойно (вж. и 6. 1.). Това позволява с достатъчна сигурност да се използуват шнурове с ǿ 5 и 6 мм. Фиг 37 а – “Прусик”; б-кръстосан; в – арб; г – “Бахман”
О Амортизиращи възли. Връзват се на въжето, съединяващо основните с допълнителните закрепвания при дублирането им, и се използуват в случаите, при които, ако основното закреп-ване се разруши, динамичното натоварване на допълнителното е неизбежно. Употребата им е особено необходима при работа с въжета с ǿ 9 мм, както и с по-дебели, но с явни външни признаци за износване. Амортизиращи възли са пеперуда (фиг. 34) н водачески (фнг. 38). 
Фиг.38 Водачески възел 
Възли за импровизирани установки при транспорт на багаж и спасителни работи — спирачен възел (фиг. 39). Чрез триенето, което става във витките му, се регулира дви-жението на натоварено въже при спускане. Използува се при спускане по отвеси на пострадал или на тежък багаж. 
Фиг. 39. Спирачен възел — възел реми (фиг. 40). Чрез поставяне на втори карабинер във витките на спирачния възел той се превръща в автоблокиращ възел реми. При липса на достатъчно самохвати може да ги замести при направата на блокираща ролка за извличане на багаж или на пострадал. С маха-нето на втория карабинер възелът отново се превръща в спирачен. 
Фиг. 40. Възел реми — възел «Маринер» (фиг. 41). Използува се за направа на отклоняващо закрепване с прим-ка и ролка при извличане на пострадал или на тежък багаж. Възелът «Маринер» дава възможност при нужда примката да бъде развързана и свалена, докато въжето, което тя отклонява, е натоварено. 
Фиг. 41. Възел “Маринер” 5.5. ПОМОЩНИ ВЪЗЛИ Стреме (фиг. 42 а). Има ограничено приложение в техниката на единичното въже. Използува се при направа на педал за свързването му с карабинера на водещия самохват (фиг. 47), както и ако се наложи да се направи допълнително междинно закрепване на вече екипиран отвес, за което въжето не достига по дължина за "корем" с възел девятка или осморка. Котвена примка (фиг. 42 б). Използува се за привързване на клуп, направен с осморка или девятка, към таваннн планки и на примки към отклоняващи закрепвания, когато не се налага поставянето на карабинер. 
Фиг. 42. Помощни възли: а — стреме; 6 — котвена примка Да се запомни:
свободни краища не трябва да бъде по-малка от 5 см; — единичният булин независимо дали е направен с единично или сдвоено въже задължи-телно се осигурява с допълнителен контролен възел; — за направа на самозатягащи се възли се използуват по-тънки въжета от това, около което се правят.
Въпреки наличието на възел практическата якост на опън на едно въже, свързано като примка, почти не се променя и остава в граници, близки по стойност до обявената от произво-дителя. Например помощно въже с дебелина 7 мм, което има обявена якост на опън 1170 кгс, свързано като примка, се къса при 1150 кгс. Ако примката се сдвои (фиг, 43 — 4), практичес-ката якост нараства на 2850 кгс. Това е така, защото в примка въжето работи съответно двойно или четворно. Това обаче е в сила само при условие, че рамената й са успоредни едно на друго (фиг. 43 — 1). С разтварянето им издръжливостта на примката намалява. При ъгъл 30° усилието във всяко от рамената нараства с 3 %, а при 60° — вече с 15 % (фиг. 43 — 2, 3). Затова при използуването на примки трябва да се спазва същото условие, както и при закрепванията под формата на У, т. е, да не се допуска големината на ъгъла между рамената и да бъде над 90°. Това се постига лесно чрез примки с различни дължини. Ако естествената опора, която трябва да се оборудва с примка, е по-масивна, ъгълът между рамената й може да се намали, като се постави примка с по-голяма дължина (фиг. 43 — 5). Освен това една по-дълга примка винаги има по-големи амортизационни възможности, което не е без значение за сигурността на закреп-ването. Начините за правилното използуване на примките са показани на фиг. 43 — 1, 4, 5, 7, 10 и 11,
1 – единична, 4 – сдвоена, 6,8,9,12 – неправилно използуване 1,2,3,4,5,7,10 – правилно използуване 11 – съединяване на примки 6.2. ОСИГУРИТЕЛЕН РЕМЪК Осигурителният ремък е едно от най-важните и специфично за техниката на единичното въже приспособление за само-осигуряване на спелеолога при преминаване на парапети и на 
Фиг. 44. Осигурителен ремък междинни прехвърляния, на възли по въжето при спускане и изкачване, при екипиране, за прихващане и сваляне на пострадал и др. (фиг. 44). За направата му се използува само динамично въже с дебелина не no-малка от 9 мм. Използуването на въже с ǿ под 9 мм, както и на различни видове синтетични ленти или ста–тично въже, е недопустимо. Изследванията на комисията за проучване на материалите и съо-ръженията при френската федерация по спелеология (Курби [1]) недвусмислено потвърждават това (табл. 11). Таблица 11
В двата края на динамично въже с ǿ 9 или 11 мм и дължина около 1,50 м се прави по един къс клуп. Клуповете се връзват с възел девятка за въже с ǿ 9 мм и осморка за въже с ǿ 11 мм.. В единия от тях се поставя дуралуминиев карабинер, който трябва да е асиметричен и без муфа, за по-лесно манипулиране при преминаване на междинни прехвърляния. С другия клуп осигу-рителният ремък се включва директно в триъгълния карабинер «Майон рапид» на седалката. След здравото затягане на възлите дължината му, включително поставеният асиметричен карабинер, не бива да надвишава 50 см. В противен случай спелеологът винаги ще има пробле-ми при закрепванията (фиг. 45 а) и особено при преминаване на междинните прехвърляния, ако се движи по система, екипирана от спелеолог с нормално дълъг ремък. «Коремите» на прехвър-лянията винаги ще му бъдат къси и няма да може да освобождава десандьора си. За да го стори, при всяко прехвърляне ще трябва да си помага с педала и водещия самохват. Осигурителният ремък може да се направи и двоен. За целта се използува по-дълго въже — около 2,70 м при ǿ 11 мм. След като в двата му края се направят необходимите клупове, въжето се сдвоява с възел осморка (или девятка за ǿ 9 мм), при което се получава трети клуп (фиг. 45 б). При сдвояването се следи единият край да бъде с дължина 50 см, а другият — не по-дълъг от 75 см, включително карабинерите. Осигурителният ремък се включва u триъгълния карабинер «Майон рапид» на седалката с клупа на сдвоения край. По-късият край на ремъка служи за самоосигуряване на спелеолога към закрепванията, а по-дългият — при преминаване на; парапети в комбинация с по-късия, при прехвърляне от парапет към въжето в отвеса или обратно и други маневри. . Парчето въже, от което ще се прави осигурителен ремък, предварително се оставя едно денонощие потопено във вода, за да не се скъсява след това при намокряне. До края на срока на използуване на ремъка възлите му не се развързват, дори когато се пере. a
б Фиг. 45. Осигурителен ремък: а — неправилно регулиран; б — двоен 
О При друсане върху нов ремък, направен от динамично въже с ǿ 11 мм дори с фактор 2, падащият няма да почувствува особено силен удар. Върховото динамично натоварване остава в невисоки граници, тъй като дължината на ремъка по принцип е по-малка от стойността за Н0. Независимо от това обстоятелство по-силни и особено излишни натоварвания върху ремъка трябва да се избягват. Както друсанията, така и поредни невнимателни отпускания върху него неблагоприятно въздействуват върху нищожното по дължина въже, от което е направен. В процеса на употребата му то постепенно изчерпва част от еластичните си възможности. След десетина по-тромави отпускания върху него върховото му динамично натоварване може значително да се увеличи. Затова и при нормална статична употреба на осигурителния ремък винаги трябва да се работи внимателно, за да не се подлага на излишни натоварвания.
— осигурителният ремък се прави само от ново динамично въже с ǿ най-малко 9 мм и всяка година трябва да се сменя с нов, независимо че външният му вид може все още да е отличен; — ако осигурителният ремък е от въже с ǿ 9 мм, в никакъв случай не бива да се допуска друсане върху него с фактор, по-висок от 1.
Дължината на стремето се подбира така, че когато и двата крака са в клупа му и са изпънати, челюстта на водещия самохват да застава на не по–вече от 2—3 см над челюстта на гръдния. Дължината на осигурителния прусек се подбира при проба за смяна на посоката от изкачване към спус–кане по въже. След като десандьорът се постави на въжето и се блокира и спелеологът, откачвайки гръдния самохват се опита да пренесе тежестта си върху него, не бива да се окаже увиснал на осигурителния прусек. Дължи–ната му трябва да е достатъчна за леко откачване и прибиране на водещия самохват от въжето, но не бива и да е излишно по-голяма от необходимото. Педалът може да се направи от две отделни парчета въже, и в този случай осигурителният прусек се прави от динамично въже с ǿ 9 мм, докато за стремето може да се употреби помощно статично въже с диаметър 7 или 8 мм.
—осигурителният прусек на педала се включва или директно в триъгълния карабинер «Майон рапид» на седалката, или къмосигурителния колан на кръста посредством овален карабинер «Майон рапид» с ǿ 7 мм. За предпочитане е обикновен карабинер независимо от наличието на муфа да не се използува за тази цел Фиг. 47. Педал 7. ГРИЖИ ЗА ВЪЖЕТАТА От всички съоръжения за проникване в пропастите и пропаст-ните пещери най-много и постоянни грижи изискват въжетата. Небрежност по отношение на стопанисването им не бива да се допуска, защото твърде скъпо се заплаща. 7.1. МАРКИРАНЕ. БИОГРАФИЯ НА ВЪЖЕТО Трудно се помни кое въже кога е доставено, а още по-малко в кои пропасти и от колко души е използувано от началото на неговата употреба. Затова първото нещо, което е необходи–мо да се направи след получаването на всяко въже, е да му се постави маркиращ знак. Това е особено важно при съществуващата клубна собственост на въжетата. За времето, докато са годни за употреба, те попадат в различни ръце не само поради общността на инвентара за чле–новете на клуба, но и поради тяхното текучество. Таблица 12
За да бъде трайно, маркирането се извършва иай-добре със запресовани алуминиеви пръстени в двата края на въжето. С набиващи се цифри върху тях се отбелязват годината на производството, поредният номер на въжето и неговата дължина. Добре е данните за дължината да се нанесат, след като въжето престане да се скъсява. За всички въжета в клуба трябва да се води тетрадка, в която освен сведенията за вида, типа, датата на получаване на въжетата и пр. се вписват обектите, в които са били използувани, и броят на участниците в проникванията (табл. 12). Единствено по тези данни след време може да се направи реална оценка за интензивността на ползуване на дадено въже, т. е. да се просле–ди неговата биография.
Преди да бъде навито, всяко въже трябва най-внимателно да се преглежда, като се следи: — да няма скъсани, протрити или стопени места по защитната обвивка; — гъвкавостта да е еднаква при огъване в противоположни посоки по цялата дължина на въжето; — при опипване да не се усещат явно удебелени или утънени места спрямо нормалния диаметър на въжето. По същия начин се преглежда и всяко въже, преди да бъде употребено, ако е било ползу–вано и прибирано от друг. При дефект, ако повреденият участък е по-дълъг, въжето се бракува. Ако дефектът е лока–лен, то се срязва, като повреденото място се изхвърля. Двете отделни части от въжето може отново да се използуват за екипиране на по-къси отвеси. Връзването на възел за локализиране на повредено място се допуска само като временна мярка, ако дефектът е забелязан в момент на употреба на въжето по отвесите. След изтеглянето му трябва да се среже. Когато не се използу–ват, въжетата се държат навити и се съхраняват на тъмно в проветриво сухо помещение. Нави–ват се както е посочено на фиг. 48. Ако са по-дълги, навиването се започва от средата навън, като се образуват два пакета. Намотките, коiто се правят около навитото вече въже, трябва да са стегнати. Иначе въжетата се развиват и объркват по време на транспорт.
а — единичен пакет; б — двоен пакет
Съхраняването и транспортирането им става отделно от метални предмети и съоръжения, както и от материали за зареждане на осветителните тела. Поставянето или носенето на акуму–латори или батерии в сак заедно с въже е абсолютно забранено. П
а — скрояване на цилиндъра (по дългите прекъснати линии платът се подгъва); б — капак; в — дъно (зашива се към цилиндъра по прекъснатата линия); г — общ вид
— въжетата да не се оставят на открито по балкони, рафтове в складови помещения, килери и пр., а да се прибират в сандък, шкаф или в помещение без достъп на светлина; — да се сушат само на сянка, а най-добре — през нощта или в тъмно помещение; — да се пазят педантично от съприкосновение с киселини, основи и др. химикали, което означава: да не се държат в непосредствена близост или заедно с батерии или акумулатори, както и да не се поставят в багажник на автомобил, освен ако са в транспортен сак от PVC. 7.3. ПЕРИОДИЧНА ПРОВЕРКА Добре е статичните въжета да се подлагат на проверка за установяване на тяхната годност за по-нататъшна употреба, както следва: — въжета с ǿ 9 мм — след втората година; — въжета с ǿ 10 и повече мм — след третата година; — без оглед на срока или датата на последния тест за всяко въже, което предизвиква някакво съмнение. За целта на удобна скала в района на клуба трябва да се забият близо един над друг два клина «спит» и да се занесе подходяща тежест от 80 кг. От въжето, което ще се изпитва, се отрязва парче с дължина около 3 м и се поставя в съд с вода, докато се намокри добре. В двата му края се връзва по един възел осморка или девятка за въже с ǿ 9 мм, така че да се получи образец с дължина около 1,5 м от клуп до клуп. Посредством карабинери «АеСМЮ» 3400, «Щубай» 5000 или триъгълни карабинери «Майон рапид» с ǿ 10 мм готовият образец се фиксира към планката на по-ниския клин и към тежестта. Карабинерът при тежестта се свързва посредством сдвоена примка от тънък шнур с карабинера на въже, което се прекарва през ролка, фиксирана на втория клин. С негова помощ и посред–ством полиспаст или мускулната сила на няколко души тежестта се издига, докато карабинерите в клуповете на образеца се изравнят по височина (фиг. 50). Въжето се фиксира и примката се срязва. Падането при тези условия е с фактор 1. Всеки образец от дадено въже се изпитва с две последователни падания на тежестта: — ако изпитваният образец задържи н двете последователни падания, въжето е годно за no-нататьшно използуване; — ако той задържи първото падане, но се скъса при второто, което често се случва, от въ–жето се отрязва второ парче и също се изпитва два пъти. Ако и вторият образец задържи пър–вото и се скъса отново при второто падане на тежестта, въжето се счита за годно. Но ако вторият образец се скъса още при първото падане, на такова въже повече не може да се разчита; — ако изпитващият образец се скъса още при първото падане на тежестта, второ парче от въжето не се реже. Такова въже е негодно и веднага се бракува. С този тест може да се провери годността и на съмнителни упо-требявани динамични въжета, но при условие, че ще бъдат използувани само за екипиране на отвеси, а не за осигу–ряване. Независимо от това, че всяко въже след такива проверки става малко по-късо, то никога не бива да се жали.
иг. 50. Установка за проверка на годността на статични въжета Да се запомни: — винаги е за предпочитане да имаш няколко no-къси въжета, но no-дълъг живот, отколкото сбратното! 8. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ Опитът на хиляди спелеолози от цял свят в продължение на години е доказал, че статич–ните въжета притежават необходимите качества, за да могат със сигурност да понесат натовар–ванията при използуването им в техниката на единичното въже. Но това се отнася само за нор–малния им срок на употреба и при условие, че през цялото време са били правилно експлоати–рани и стопанисвани. Спазването на тези изисквания зависи единствено от спелеолога, който работи с тях. Освен това, въпреки че при поемане на динамичен удар степента на сигурност на различ–ните типове въжета е различна, тя не зависи от самото въже. Дали в дадения момент ще се окаже достатъчна или не, зависи пак от спелеолога. Както видяхме, сигурността на едно ста-тично въже се определя от разликата между практическата му якост на опън н върховото дина-мично натоварване. А спелеологът винаги може да влияе върху стойността на върховото ди–намично натоварване чрез фактора на падане. Или с други думи, ключът за решаване на зада–чите за сигурността на въжето е в неговите ръце. С този ключ всеки спелеолог трябва грамотно да борави и никога да не забравя, че както всеки метод за проникване в пропастите, така и тех–никата на единичното въже освен предимства има и недостатъци. При скъсване на въже споменатият вече закон на Нютон веднага ще го изпрати по най-бързия начин към дъното на отвеса. Ако въжето се скъса по време на спускане на последния или изкачването на първия от екипа пътят към повърхността се отрязва. Помощ може да се очаква сама отвън, но без да съществува възможност за нейното повикване. Вероятността от скъсване на въже е само потенциално съществуваща опасност. А дали ще се прояви като действителна или не, по принцип не зависи от въжето като съоръжение, а от спелеолога, който си служи с него. Следователно безопасността на проникването изцяло се решава от този, който го извършва. А тя може да бъде гарантирана само при условие, че съоръженията и най-вече въжетата са в отлично състояние, което винаги предварително трябва да се проверява преди всяко проникване, и че отвесите са правилно екипирани съобразно въжетата, с които се работи. Ето защо ще завършим с онова, с което започнахме: че техниката на единичното въже освен основни познания за нейните принципи, елементи и изисквания, качествена екипировка и много добра спортно-техническа подготовка налага отлично познаване и педантично пазене на въжетата, на които в същност при всяко проникване поверяваме живота си! БИБЛИОГРАФИЯ 1. С о u r b i s, R.. A. D e m a i s о n, G. М а г b а с h, J. L, R о с о u г .. Etude du Materiel. Spelunca, Paris, 1979, No 2, pp. 61—64. 2. D о b г i 1 1 a, J. C.G. М a r b a c h, Techniques de la Speleologie Al-pine. Paris, 1973. 3. Hartwell, J. Ropes, Knots and Splices. Manual of Caving Techniques. London, 1969, pp. 35—54. 4. К i р р, М. Uber die Gebrauchsfestigkeit von Seilen. Referat beim 7. Inter-nationalen Kongress in Sheffield, England, 1977. 5. К i р p, M. On the Practical Strength of Kernmantel Ropes. Caving Inter-national Magazine, Edmonton (Canada), 1979, No 5, pp. 37—40. 6. М a r b a c h, G. J. L. R о с о u r 1. Techniques de la Speleologie Alpine. Choranche (France), 1980. 7. М е г е d i t, М. La Speleologie verticale. Grenoble, 1979. 8. Montgomery, N.. Protecting Ropes from Abrasion in Single Rope Techniques. Helictite, 1976. 9. Montgomery, N.. Single Rope Techniques. Sydney, 1977. 10. N а n е t t i, P.. Un po'di Tecnica: dellecorde е di altre cose. Speleologia, Milano, 1980, No 3, pp. 25—30. 11. О г s о 1 a, J. Un nouveau type de corde la stato-dynamique. Spelunca, • Paris, 1980, No 1, pp. 33—34. 12. Р 1 a n i n a, T.. Climbing ropes Wearing out with Rope Brakes. Naze jame, 19 (1977), Ljubljana, 1978, pp. 15—22. 13. Р 1 a n i n a, T.. The Influence of Cave Loam on the Ropes Wearing out. Naze jame, 19 (1977.) Ljubljana, 1978, pp. 23—27. 14. R о u i 11 е r, Ph.. Beobachtungen an Mammut-Spelaaoseilen. Reftektor Basel, 1980, No 2, pp. 31—32. 15. S е i 1 k u n d e. Broschure des Edelrid-Werkes, Isny (BRD). 16. V a n i n, A.. La sicurezza nell'uso delle corde statiche. Bolletino CNSA-SS, Trieste, 1979, No 8, pp. 27—33. 17. V a n i n, A.. Le Longes ed i sistemi autobloccanti per discesa su Corda. Speleologia, Milano, 1980, No 3, pp. 15—17. 18. W e g e n des Bergseiles. Broschure des Beal-Werkes, Frankreich. 19. Wissenswertes uber Bergseile. Broschure des Mammut-Werkes, Schweiz.
4.5.2. Амортизиращи възли 29 4.5.3. Проектори, престилки, отклонители 31 4.5.4. Свързване на две въжета към закрепване 32
Библиография 53 Каталог: wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г 2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г 2010 -> Закон за храните /извадка 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика 2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
взаимното разположение на дублираните закрепвания и начинът на фиксиране на въжето към тях трябва до максимум да ограничяват възникването на силни динамични натоварвания, ако някое от закрепванията се разруши;
Зависимост на ВДН от дължината на въжето, между дублирани закрепвания при един и същ фактор на падане
по Ж. Марбак и Ж. Л. Рожур
.
, като приема-ме, че силата Р действува в средата на въжето между точките А и В. Ако l=12 м и h =2 м (при тези условия ъгълът на провисване е сравнително близък до 10°), то FA=
.
=40.6=240 кгс.
ри направата на такива закрепвания трябва да се държи сметка и за ъгъла, под който планките ще се натоварят. Профилните планки са устойчиви на натоварване само до ъгъл от 45° (фиг. 24 а). Ако се натоварят под по-голям ъгъл, може да се огънат, да се счупят или да скъсат болта, с който са фиксирани. Затова ъгълът между рамената на закре-пването не трябва да превишава 90°, ако плетките са фиксирани на отвесни стени (фиг. 27). За да се намали усилието, което се упражнява върху тях, трябва умело да се използува профилът на скалата (фиг. 26) или да се използуват тавани и планки, които може да бъдат натоварвани радиално във всички посоки (фиг. 24 б).
големината на «корема» (D) на междинното закрепване (В), .който в същност е и причината тези инциденти винаги да са съпроводени с падания, които въжето трябва да спре;
=
т познатите повече от 18 вида самозатягащи се възли подходящи за използуване в техниката на единич-ното въже са само четири: класичес-кият самозатягащ се възел «Прусик», кръстосаният самозатягащ се възел, неговата разновид-ност с карабинер арб и възелът с карабинер «Бахман» (фиг. 37). При необходимост намотките на всеки от тях може да се увеличат.
сигурителният ремък е толкова по-сигурен, колкото въжето, от което е направен, има по-голяма стойност за Н0. От фиг. 46 се вижда, че ВДН2 винаги ще бъде по-малко от ВДН1, ако Н0 2 е по-голямо от Н0 1.
