Цял нов град изникна на юг от Харманите, стр. 20

Цял нов град изникна на юг от Харманите, стр. 20

Плажът е пълен, ама ей на - стаите са празни, и в ресторанта няма кой да седне, фучи Галя, хазайка­та на „Белия делфин". Няко­гашната любезна приятел­ка се е променила до неузнаваемост. Виновни са й „виладжиите", които си по­строиха къщи и вече не стъпват в квартирите им. Когато рокендролът бе­ше млад, в южния край на Созопол имаше стадион. А сега оттам без прекъсване до Каваците се вдигнаха десетина привлекателни къщи и хотели - „Панора­ма", „Селена бийч", „Калисто", „Лозите", „Лазур-2", „Музите", „Морска вила", „Корал", „Хоризонт", „Руж"... В залива „Буджака" на юг от Новия град и върху ска­лите на местностите „Германката" и „Сухото дърво" изникна цял нов хиляден квартал сравним с Бевърли хилз.

Туристите предпочитат да наемат апартаменти в новата зона до „Хармани­те", въпреки че цената за вечер е от 50 до 100 лева, и то без закуска. Само че по­вечето са със самостояте­лен кухненски бокс и са по-добрата алтернатива, от­колкото стая за 15-20 лв. в Стария град. Да не говорим за шума, за кръчмарската скъпотия и за придвижва­нето пеша по калдъръма сред тълпи курортисти, ка­то колата е изолирана на скъп паркинг.

Развихреното строител­ство увеличи до безбог предлагането на квартири. Не е проблем вече да за­мръкнете без хотел в Аполония. На всяка втора вра­та висят гостоприемни табели „Свободни стаи", „Но­щувки" и даже „Апартамент със санитарен възел".

А след като градът се облече в нови крепости от бетон, предвидливите со­зополчани насочват инве­стиции в съпътстващите ту­ризма услуги - масажи, маникюр, развлечения след плажа, пикник с яхта, рибо­лов, разходки из Стран­джа, до Несебър и даже по море до Истанбул.

Текст под снимка

Само романтиците са склонни да пренебрегнат по-луксозния стандарт на новото строителство заради идилията на Стария град с хазяйките, които черпят със сладко от смокини.

в. Труд – стр. 20

БУРГАС
50 строежа проверени по сигнали, стр. 1, стр.2

Дорина ИВАНОВА
50 проверки на строежи по жалби и сигнали на граждани са извършили инспекторите от РДНСК. На част от обектите са из­дадени констативни актове за нарушения, а за 11 от тях е стартирала процедура по премахването им. Спряно е строителството на 3 обек­та, а за прословутото ва­канционно селище "Злат­на перла 1 и 2" в местността Дълбоки дол край Варвара е потвърдена забраната, ограничаваща за достъпа и ползването на строежа.

Междувременно само за 2 месеца са издадени близо 60 разрешения за ползване на инфраструктурни и туристически обекти по морето.Сред по-големите ва­канционни комплекси от­крити законно през лятото са "Мартинез" и "Св.Агалина" в Созопол, "Марина-2" във ваканционно сели­ще "Дюни", "Екселсиор" в източната зона на Слънчев бряг и "Серенити бей" в Царево.

В Бургас пък за същия период са въведени в ек­сплоатация 9 нови жилищ­ни сгради. Приключило е изграждането на водопро­водна мрежа в село Банево, канализация в квартал Крайморие, метанстанция в Камено, ВиК обекти в Слънчев бряг и Несебър.

Между­временно инспекто­рите на ди­рекцията за строителен контрол и Икономическа полиция са извършили проверки по сиг­нал за нарушения на 4 тър­говски обекта в източната зона на Слънчев бряг, ди­скотека "Хелп" в Несебър и обекти в местността "Буджака" край Созопол.

В несебърската дискоте­ка контролните органи са проверявали дали заведе­нието е въведено в ек­сплоатация по законоуста­новения ред. Проверките в местността "Буджака" пък са били свързани със закон­ността на извършваните там строително-монтажни работи. Резултатите от ак­цията ще бъдат оповестени след като контролните ор­гани се запознаят със строи­телната документация по случаите. 50 акта за административни нарушения при из­вършени близо 400 про­верки на строежи е издала РДНСК Бургас от началото на годи­ната досега. За 29 обекта вече има влезли в сила постановления с наложени имуществени санкции като само за физическите лица глобите надхвърлят 6 хил.лв. Освен физически и юридически лица тази годи­на са били санкционирани 17 фирми за строителен надзор. Това съобщи начал­никът на РДНСК Бургас инж.Милен Ненчев.

В напреднал етап е дей­ността по заснемането на незаконните вили /около 340/ в рибарското селище край Бургас. Очаква се все­ки момент да започне про­цедура по премахването на първите постройки, заяви шефът на РДНСК инж. Милен Ненчев.Той обаче отка­за да се ангажира с конкре­тен срок.

Кажете ми къде в света по международно шосе? Интересуват ли се местните управници, че тръбите на водопровода, който е под улицата вече е напукан от тези тежки ТИР-ове. Той не е проектиран за такова натоварване. Не ме е яд на ТИ Ровете. Хората си вадят хляба. Те минават там, където им покажат. Яд ме е на тези, които са разрешили това, без да ни питат, без дори да ни уведомят. Ако кметът е знаел, защо на време не е информирал хората? Как така ще подменят статута на един път, без да се допитат до гражданите дали искат да живеят на международен път? Знаете ли, че хората, които живеят в средните апартаменти на всички тези блокове, покрай пътя, са подложени на системен геноцид вече 6 години?

Те нямат нито една вътрешна стая, където да се скрият от шума и мръсния въздух. Само в нашия блок „Ясен" са 20 апартамента. А може би новият мост на Бичкинята е бил построен с тази цел? След като тази държава ме убива всеки ден, като ми трови здравето и застрашава моя живот и този, на семейството ми, аз ще си търся правата в Страсбург" - мотивира решението си г-н Фичев.

11.08.2007



Танко Серафимов, архитект: Русе проект МОЛ е единствен по рода си в България, стр. 4

Румен НИКОЛАЕВ
Арх. Танко Серафимов е проектант на "Търговски, спортно-развлекателен и обществено-обслужващ център МОЛ Русе". Той е проектант и на недостроената спортна зала в центъра на града заедно с колегите му Иван Татаров и Тотьо Тотев.

Танко Серафимов е роден в Стара Загора, Той е добре познат в гилдията. Последните негови изяви са реконструкцията на зала България и сградата на Порше център в столицата. С Русе го свързва още навремето конкурс за Радиотелевизионния център, който също печели. Негов е проектът за изграждане на Концертната зала в Русе до училище Любен Каравелов през 1976-1977 година, който така и не вижда бял свят.

- Арх. Серафимов, как се стигна до възобновяването на строителството на Спортната зала в Русе?

- Нулевият цикъл на Спортната зала бе направен още по времето на Тодор Живков. След това бяха замразени инвестициите и се започнаха опити колкото се може по-бързо да се продаде, казвам го много точно. Няколко срещи бяха инициирани от чисто емоционална и морална гледна точка, пък и от желание да не се унищожи нещо с тогавашното ръководство на Русе. Успяхме да ги убедим - на едно заседание на общинския съвет трябваше да се вземе решение дали да се продаде теренът на Спортната зала, или да се запази. Истината е, че Общинският съвет се оказа доста разумен, казвам го в шеговит тон, тъй като не съм убеден много в разума на всички общински съвети. Тогава те решиха, че ще се запази спортната зала. Бе

направено нещо като конкурс или обява да се явят потенциални инвеститори, като едното условие беше да построят и спортната зала и да кандидатстват за другия терен.

- Каква беше идеята, която Ви водеше при създава-

нето на този проект, с какво се съобразявахте като архитектурно решение и задание на общината?

- Задавате ми един въпрос, който е безкрайно сложен, но аз ще ви отговоря много просто - проектирането е един низ от компромиси. Ако някой архитект Ви каже, че не е правил компромиси, значи той ви е излъгал. Проблемът е до колко той знае с кое мо-

же да направи компромис и с кое не. Считам, че в този случай сме направили един разумен баланс между естетиката, архитектурата и изискванията на икономиката. Един обект може да стане абсолютно нерентабилен, ако не са спазени площи и други показатели. Не е оказван натиск.

- Как оценявате съществуващото публично-частно

партньорство между общината и инвеститорите в МОЛ Русе инвест ООД.

- Ще се опитам да отговоря метафорично - градовете ще трябва да престанат да се държат като кучето, което държи кокала, не го пуска и ако някой посегне да го вземеш, ти нахапва ръцете. Трябва да се търси оня баланс, при който общината да получи своето, но да има и кой да го инвестира.

- Как оценявате изграждането на 5-звезден хотел в

комплекса?

- Петзвездният хотел е идеен проект, свързан с функционалността на целия комплекс. Вероятно ще продължи да се обмисля колко звезди да бъде, но във всички случаи ще бъде един модерен и съвременен хотел.

***

При изграждането на комплекса ще бъдат използвани всички съвременни материали. Състоянието, в което се намира изградената преди години нулева фаза на Спортната зала е много добра. Това е доказало специално изследване, извършено от специализирана лаборатория. Старият проект е предвиждал строителство на зала с универсално предназначение, но с по-малко тренировъчни зали и по-малко места - около 4000.

— (Смее се) Ни най-малко, напротив. Мисля, че направихме добър план, които беше високо оценен от всички специалисти, включително и от Националния експертен съвет. Австрийски архитект, който беше рецензент, специално ни поиска разрешение да използва материалите от нашия план, за да преподава на студентите как в България се прави градоустройство. Немският урбанист, съветник на кмета на Берлин, идва при нас заедно с кмета на „Тракия" Славчо Атанасов и беше много изненадан от работата ни. Думите му бяха, че е мислел за нас едва ли не като за аборигени, а се оказа, че

правим планове на европейско и над европейско ниво. Каза: „Спокойно можете да дойдете да работите в Европа". Другата оценка, на която много се радваме, е на софийския арх. Стефан Стайнов - най-големия корифеи в тази област. Той ни даде много висока оценка, включително и на последното заседание на Националния експертен съвет. Доволни сме, че екипът „Ситиплан" е признат за колектив № 1 в България.

— Колко специалисти сте?

— В екипа са 32-ма специалисти, сред които има професори, доктори на науките, инженери, архитекти, икономисти, еколози. Заедно направихме над 170 графики и около 600 страници текст, в който са обхванати всички проблеми на Пловдив - природните условия, икономическите фактори, сградният фонд и стандартът на обитаване, социалната сфера, транспортът и комуникациите. Всички изследвания, които направихме, показват, че Пловдив не е нещо затворено в себе си, както си го представят много хора, а е едно ядро на една цялостна урбанистична система, която

обхваща 28 населени места около Пловдив, без които нито те, нито градът могат да функционират. Интересно е, че ние имаме два града - нощен, с население от около 370 000 души, и дневен - над 450-хиляден. Пловдив е един регионален град и благодарение на това наше изследване провокирахме да се вземе решение за разработване на Районна устройствена схема. Тя ще обхване истинското състояние на Пловдив, свързан с 28-те населени места, които попадат в гравитационното му поле.

Градът трябва да се разтовари, защото в момента той безразсъдно се преуплътнява и се вкаменява. Хората нямат нито достатъчно градинки, нито училища, нито къде да паркират колите. Вижте какво е станало до Новотела - това е бетонна джунгла. Заради глупаво административно решение от 1988 г. Пловдив е ограничен в тесните граници и на практика няма землище.

— Какво ще се промени, след като влезе в сила новият план на Пловдив?

— Най-важното е да опазим идентичността на града, като се придържаме към съществуващите етажност, плътност и интензивност на застрояване.

— И да няма небостъргачи ?

— Разбира се, че в Пловдив не трябва да има небостъргачи. Първо, защото градът е със 7-ма степен земетръс. Второ, има природни феномени - тепетата, и не бива небостъргачите да ги конкурират. Трето, Пловдив има неповторим уникален характер и не бива да го унищожаваме, ако продължим да вкамеияваме града. Да не говорим, че се влошава комфортьт на обитаване.

— Свикнали сме да говорим, че Пловдив е зелен град. Достатъчни ли са парковете и градилите?

— В Пловдив на един обитател се падат средно 14 кв. метра зеленина, от която само 12 кв. метра са за широко ползване. В „Източен" един жител разполага едва с половин квадратен метър паркове и градини. Единственото спасение на този горещ град е зеленината. Виждате как се променя климатът. Ние сме измервали по 62 градуса плюс на площад „Централен", а в същото време на Бунарджика беше 28 градуса. За съжаление, всичките ни опити да направим повече зелени площи срещат тотален отпор от гражданите. Повечето от възраженията, подадени срещу плана, са против зелените площи. Другите протести са срещу изграждане на училища и детски градини.

— Имаше дори и бунтове от жителите на Беломорски, Остромила, Коматево. Не мислите ли, че всеки от собствениците на земите иска да си запази имота, а не да чака дълги години да му платят мизерно обезщетение?

— Мисля, че не е нормално да се прави инициативен комитет против зеленината. Чудя се що за гражданско общество сме, след като никой досега не е направил комитет, който да заяви: „Искаме игрище за децата. Искаме зеленина. Искаме нормални улици. Не искаме задръствания ? Всеки иска парк, улица или детска градина, но да е в съседния имот. В закона изрично е записано, че ако имотът се отчуждава, той се заплаща по пазарни цени. Друг е въпросът, че общината би следвало да има фонд за обезщетения, за да няма конфликти, но за съжаление, този фонд се разпродава. Има и друг проблем - законът и наредбите към него са тотално сбъркани. В тях има абсолютно погрешни неща, които се използват от предприемачите, за да експлоатират територията по най-хищнически начин. Като купят един имот, искат да го застроят плътно, за да спечелят повече. Това, че не осигуряват на хората нито зеленина, нито паркиране, не ги интересува. Лошото е, че законът ги защитава. Една от целите на плана беше да намерим баланса между частния и обществения интерес, защото частният интерес в момента надделява тотално. Никого не го вълнува, че като излезеш от новата кооперация, трябва веднага да хванеш детето за ръка защото средата е враждебна.

— Какъв е смисълът от хубавите ви планове, след като въпреки отреждането на 52 декара в Коматево за зеленина земята беше заменена с решение на Общинския съвет?

— За съжаление, това е само един от случаите. Вторият е с местността Меричалча в северната част на града. Там е вододайна зона, но Общинският съвет разреши изграждането на жилищен квартал за 3D 000 души. Това е пълен абсурд - да се строи във вододайната зона. Забележете - законът също го разрешава. Това, че този кваггош може да отрови водата на 300 000 души, никого не го вълнува. Най-големият проблем на плана е неговата реализация. Ние сме дали възможности за избор, Средната плътност на града е 25 процента, а законът позволява 70-100. Средната етажност е 4, а по закон -7-8. Бъдещето на Пловдив зависи от това, дали се прилага планът, или се използват до дупка несъвършенствата в закона. Ние искаме да запазим града, защото го харесваме, а не да го разрушим с тотално застрояване, чак и въздух да не остане в него. Градоустройственият план е най-важният инструмент за управление и много малко хора, за съжаление, го разбират. Градът трябва да се решава отгоре надолу, а не обратно, на парче. Трябва да има управленски екип, който да умее да чете плана, да го разбира и да го прилага творчески, като го развива.

— Какво ще има на тепетата?

— Слава богу, тепетата са защитена територия и в нея не се допуска строителство, с изключение на много малки атракции, които да привлекат хората. Да има няколко преместваеми кафенета, където майката с количка да пие кафе, докато детето играе. Предлагаме да се възстанови ресторант „Големия Бунарджик", който беше много хубав навремето, в стария му обем. Идеята е тепетата да се запазят като уникална природна даденост и да се възвърне техният блясък. Дори и по подробния план на кв. Гео Милев и Освобождение па Бунарджика се предвижда ниска застройка. Радвам се, че напоследък за Бунарджика се полагат много големи грижи. Толкова е изчистен, че не може да го познаете.

— Много спорове има за реката. Каква трябва да бъде Марица?

— Ние предлагаме да се създаде еко-парк „Марица", но затова трябва да се обединят усилията на трите общини - Пловдив, „Марица" и „Родопи". Идеята ни е от сметището, което рано или късно ще се рекултивира, през Оризаре чак до Пловдив да стане голям парк около Марица. Предлагаме реконструкция на речното корито, в резултат на която водата да се прибере в рамките на около 60 метра. Коритото е около 150 метра ширина. Така ще се образуват живописни меандри. Преди това при Оризаре, веднага след моста, може да се направи бент, който да спре наносите. Наносът ще се извлича и ще отива по нивите, зелените площи и за бъдещи голф игрища, които ще се изграждат. Водата, която ще тече в града, ще бъде чиста. Когато съберем коритото в рамките на 60 метра - живописно оформено^можем да поставим на останалата площ пейки ида направим велоалеи. Съществуващите бетонни стени ще се запазят, но хората ще могат да слизат в реката, да се разхождат и да карат колела. На водата ще могат да се пуснат водни колела и лодки. Има възможност над реката да се построят тераси със заведения, а на определени места - и места за паркиране. Всичко това е предмет на подробни разработки.

— Пловдив така си и остана с мечтата да има свой НДК. Вашият план предвижда ли голяма Концертна зала?

— Предвидили сме 4-5 многофункционапни зали. Най-ценният терен, който на

всяка цена трябва да се пази, е Гладно поле. Рано ли късно военните ще се изнесат. Другите терени са на бул. „Санкт Петербург и бул. „Източен", също военен терен. Третият е на Сточна гара, където също може да се построи такава многофункционална зала, освен че там има място за административен център.

— Как Пловдив може да се спаси от задръстванията, които стават все по-големи?

— С много пари и с много усилия. Ние предвиждаме четири тангенти -- южна, северна, източна и западна, конто да поемат коли,, преминаващи в момента през центъра. Тези пътища задължително трябва да се построят, защото има спешна необходимост за целия град. Предлагаме разширения на много улици, нови паркинги, включително и буферни, които да поемат автомобилите, пристигащи отвън. Много се разчита на истински масов транспорт, защото сега буквално можем да кажем, че такъв транспорт нямаме. Той е хаотичен, неорганизиран, неоитимизиран от 25 години. Никой не следи дали линиите са удачни и какво натоварване има по тях. Трябва да се направи цялостна оптимизация на транспорта. Много разчитаме на железниците. В никакъв случай не бива да се демонтират съществуващите железни пътища, в това число и южната жп линия. Тя трябва да се използва за S-бан. Нашите изследвания показват, че този транспорт ще бъде много ефективен. Искаме да обновим софтуера, но за съжаление нашата община се противи.

— Вие ли мотивирахте двамата ви синове да се занимават със софтуер?

— До голяма степен - да. Малкият ми син беше в 6-и клас, когато му купих първия компютър. И двамата завършиха Математическата гимназия. Малкият беше в 9-и клас, когато започна да работа в областта на софтуера и сам си изкарваше хляба.

Тогава започна да пише програми. Синовете ми работят заедно. Големият наследи от дядо си дарбата за търговия и се занимава с разпространение на самите продукти и така взаимно се допълват. Фирмата им е в Пловдив, но ги търсят от цялата страна.

— Имам чувството, че вие ставате и си лягате с плановете. Остава ли ви свободно време?

— Наистина свободното ми време е мъничко. Цялото семейство сме скиори и много обичаме да ходим на ски. Любимото ми място беше Пампорово, но то стана отвратително и там повече няма да стъпя. Мутрите и недалновидната политика, включително и на смолянчани, позволиха този курорт да бъде унищожен тотално. Стана същото, каквото се случи и на Слънчев бряг, и за съжаление този процес продължава по най-безумен начин, От време на време летя с моторните делтапланери. Бяхме първите ентусиасти още в Проектантската през 80-те години. Сами си направихме делтаплани, нямахме представа как се управляват и се учехме в движение, Трябва да се призная, че на петото погребение подарих своя делтапланер и много време не ходех. Обаче съм запалил синовете, особено малкия син, който е парапланерист. Няма нещо, на което да не хвърчи, и покрай него ми се върна тази любов. (Смее се) Усещането е невероятно -рееш се като свободна птица.

— Каква ви е мечтата за Пловдив?

— Моята мечта е градът да запази уникалния си характер и да не позволим той да бъде разрушен, защото в момента сме свидетели на унищожаване на неговата идентичност. С всички сили ще се борим това да не се случи, стига да има кой да ни чуе.