Медитация изкуството на екстаза ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването

Цветето, което никога не е познавало слънцето и цвете­то, което е срещало слънцето, не са еднакви. Не могат да бъ­дат. Цветето, което никога не е познало изгрева, никога не е познало изгрева на слънцето в себе си. То е мъртво. То е самс една възможност. Никога не е познало собствения си дух. Но цветето, което е виждало, е виждало също така изгревът на нещо вътре в себе си. То е познало своята душа. Сега цветето не е просто цвете. То е познало една дълбока, вълнуваща ду­ховност.

Как можем да създадем тази духовност вътре в нас? Буда е изобретил метод, един от най-мощните методи, за създаването на вътрешно „слънце" на осъзнаването. И не са­мо за създаването му: методът е такъв, че не само създава това вътрешно осъзнаване, но едновременно позволява на осъзнаването да проникне до всяка клетка в тялото, до цяло­то същество на адепта. Методът, който използвал Буда, е известен като анапана-сати йога - йога на осъзнаване на влиз щия и излизащия дъх.

Ние дишаме, но това е безсъзнателно дишане. Дъхът е прана, дъхът е elan vital („жизнеността, самият живот") и все пак е безсъзнателен. Ти не го осъзнаваш. И ако трябва да осъзнаеш дишането, за да можеш да дишаш, ще умреш. Рано или късно ще забравиш. Не можеш непрекъснато да си спом­няш каквото и да е.

Дишането е връзката между твоята волева и твоята не-волева системи. Можем да контролираме дишането до извес­тна степен, дори можем да спрем дишането за малко, но не можем да го спрем постоянно. То ще продължи без нас; то не зависи от нас. Дори ако си в кома в продължение на месеци, ще продължиш да дишаш. То е един безсъзнателен механи­зъм.

Буда е използвал дишането като средство, за да постиг­не две неща: първо, да създаде съзнание и друго, да даде възможност на това съзнание да проникне до всяка клетка от тялото. Той казва: „Дишай съзнателно." Това не означава да правиш пранаяма (йогическо дишане). То всъщност е да нап­равиш дишането обект на осъзнаване, без да го променяш.

Не е необходимо да променяш дишането. Остави го та­кова, каквото е - естествено. Недей да го променяш. Но кога­то вдишваш, дишай съзнателно. Нека съзнанието се движи с влизащия дъх. А когато дъхът излиза, нека съзнанието се движи с излизащия дъх.

Движи се с дъха. Нека вниманието ти е насочено към дъха. Носи се заедно с него. Не пропускай дори и един дъх. Твърди се, че Буда е казал, че ако можеш да осъзнаеш дъха си дори само за един час, ти вече си просветлен. Но не трябва да се изпуска и един отделен дъх!

Един час е достатъчен. Изглежда такъв малък отрязък от време, но не е. Когато се опитваш да осъзнаеш, един час може да ти се стори като цяло хилядолетие, защото обикно­вено не можеш да осъзнаваш за повече от пет-шест секунди. Само много внимателен човек може да осъзнае дори и за то­зи период от време. Повечето от нас пропускат всяка секунда. Можеш да започнеш като осъзнаваш влизащия дъх, но ведна­га се оказваш някъде другаде. Внезапно осъзнаваш, че дъхът излиза. Вече е излязъл, но ти си някъде другаде.

Да осъзнаваш дъха означава, да не допускаш никакви мисли, защото мисълта ще отклони вниманието. Буда никога не казва: „Спри да мислиш." Той казва: „Дишай съзнателно." Автоматично, дишането ще спре. Не можеш едновременно да мислиш и да дишаш съзнателно. Когато в ума се появи ми­съл, вниманието ти се изтегля от дишането. Една мисъл и ти преставаш да осъзнаваш процеса на дишане.

Буда използвал тази техника. Тя е твърде обикновена, но е твърде жизнена. Той казвал на своите бикху (монаси): „Правете, каквото правите, но не забравяйте едно просто не­що: помнете за влизащия и излизащия дъх. Движете се с него; плувайте с него."

Колкото повече се стремиш да го правиш, колкото по­вече се опитваш да го правиш, толкова по-съзнателен ставаш. Трудно е, много е трудно, но щом веднъж можеш да го пра­виш, ще станеш съвсем друг човек, едно различно същество в един различен свят.

Това работи по един друг начин, също. Когато вдишваш и издишваш съзнателно, постепенно отиваш до самия център на своето същество, защото дишането докосва самия център на твоето същество. Във всеки момент, в който дъхът влиза, той докосва центъра на съществото ти.

От физиологическа гледна точка си мислиш, че функцията на дишането е само да пречиства кръвта, че то притежава единствено телесни функции. Но ако започнеш да осъзнаваш своя дъх, постепенно ще достигнеш до по-дълбоко от физио-логическото ниво. След това, един ден ще започнеш да чувст­ваш своя център, точно близо до пъпа.

Този център може да бъде почувстван, само ако непре­къснато се движиш съзнателно с дъха, защото колкото по-близо идваш до центъра, толкова е по-трудно да продължиш да осъзнаваш. Можеш да започнеш, когато дъхът влиза. Ко­гато влиза в носа ти, започни да го осъзнаваш. Колкото по-навътре навлиза, толкова по-трудно ще е неговото осъзнава­не. Ще се появи мисъл или някакъв звук, или ще се случи не­що друго и ти ще се разсееш.

Ако можеш да стигнеш до самия център, за един кратък миг дишането спира и има един интервал. Дъхът влиза, дъхът излиза: между двете съществува един неуловим интервал. То­зи интервал е твоя център.

Само след като си практикувал дишането продължи­телно време - когато накрая можеш да останеш с дъха, да осъзнаваш дъха - ще осъзнаеш интервала, в който няма дви­жение на дъха. Дъхът нито влиза, нито излиза. В този неуло­вим интервал между двата дъха, ти си в своя център. Затова осъзнаването на дъха е било използвано от Буда за достигане все по-близо и по-близо до центъра.

Когато издишваш, остани осъзнат за дъха. Отново има един интервал. Съществуват два интервала: един интервал след като дъхът е влязъл и преди да излезе отново и друг ин­тервал след като дъхът е излязъл и преди отново да тръгне да влиза. Вторият интервал е по-труден за осъзнаване.

Между влизащия и излизащия дъх е твоят център. Но съществува и друг център, космически център. Можеш да го наречеш „Бог". В интервала, между момента, излязъл и преди да влезе отново, е космическият център. Тези два центъра не са две различни неща. Първо, ще осъзнаеш вътрешния си център и след това ще осъзнаеш външния си

център. В края на краищата ще разбереш, че тези два центъра са един и същи. Тогава „вън" и „вътре" ще загубят своето значение.

Буда казва: „Движи се съзнателно с дъха и ще създадеш център на осъзнаването вътре в тебе." След като този център се създаде, осъзнаването започва да се движи към всяка клет­ка, защото всяка клетка се нуждае от кислород, всяка клетка диша, така да се каже.

Сега учените казват, че дори земята диша. Когато цели­ят свят вдишва, тя се разширява. Когато светът издишва, тя се свива. В древните трактати на индуистката митология (пурани) се казва, че сътворението е едно вдишване на Брах-ма - влизащия дъх - а разрушението (пралая), краят на света, ще е излизащия дъх. Един дъх е едно вдишване.

В един съвсем умален мащаб, това се случва и в тебе. И когато осъзнаването ти стане едно с дъха, дишането отнася осъзнаването до всяка клетка на тялото ти. След това тялото ти се превръща в целия свят. В действителност, след това ти изобщо не притежаваш материално тяло. Ти си просто Осъз­наване.
ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ДНЕВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ В ТИШИНА И УЕДИНЕНИЕ

Полезно е да практикуваш осъзнаването на дишането в продължение на двадесет и един дена в пълна тишина и уе­динение. Тогава, много неща ще се случат.

По време на двадесет и един дневния експеримент, практикувай динамичната медитация веднъж дневно и непре­къснато осъзнавай дишането двадесет и четири часа в дено­нощието. Недей да четеш, недей да пишеш, недей да мислиш, защото всички тези действия принадлежат на менталното тя­ло. Те не се отнасят до етерното тяло.

Можеш да отидеш на разходка. Това ще ти помогне, защото ходенето е част от етерното тяло. Всички физически* действия се занимават с прана шарира (етерното тяло). Тези неща се вършат от физическото тяло, но се отнасят до етер­ното тяло. Всичко, което се отнася до етерното тяло, трябва да се прави и всичко онова, което не се отнася до него, не трябва да се прави. Освен това трябва да се къпеш един или два пъти дневно. Това е свързано с етерното тяло.

Когато отидеш на разходка, просто се разхождай. Недей да правиш нищо друго: просто се занимавай със своето ходе­не. И докато вървиш, дръж очите си полузатворени. Полузат­ворените очи не могат да видят нищо друго, освен пътя, а пъ­тят сам по себе си е толкова еднообразен, че няма да ти пре­достави нещо ново, за което да мислиш.

Трябва да останеш в един еднообразен свят, само в ед­на стая, да виждаш един и същи под. Трябва да е толкова мо­нотонен, че да не мислиш за него. Мисленето се нуждае от стимули; мисленето се нуждае от нови усещания. Ако твоята сензитивна система е непрекъснато отегчена, отвън няма да има нищо, за което да мислиш.

По време на първата седмица, може да имаш по-малка нужда от сън. Не се занимавай с това. Понеже не мислиш, понеже не правиш много от нещата, които обикновено пра­виш, ще имаш по-малка нужда от сън. А ако непрекъснато осъзнаваш своето дишане, в тебе ще се генерира толкова го­лямо количество енергия, ще станеш толкова жизнен, че няма да ти се спи. Ако сънят дойде, всичко е о'кей. Ако не дойде, пак всичко е наред. Ако не спиш, това няма да е вредно за те­бе.

Съществуват много причини, поради които осъзнаване­то на дишането ще създаде повече енергия в тебе. Първо, ко­гато наблюдаваш дишането, дишането става ритмично. Ще следва своя собствен ритъм. Създава се една хармония и ця­лото същество става музикално. Тази „ритмичност", този ри­тъм, съхранява енергията.

Обикновено нашето дишане не е ритмично. То е слу­чайно. Това предизвиква една ненужна загуба на енергия. Ри­тъмът, хармонията, предизвиква натрупване на енергия. И тъй като непрекъснато си осъзнат, осъзнатият дъх, сам по се­бе си, започва да изразходва само най-необходимото коли­чество енергия. Не правиш нищо; това е неправене. Ти само осъзнаваш.

В момента, в който започнеш да правиш нещо, дори то­ва да е мислене, възниква правенето. Сега енергията ще се изразходва. Ако движиш тялото си, се е появило правенето; енергията ще се хаби. Двадесет и четири часа в денонощието на непрекъснато осъзнаване на дишането означава минимал­на загуба на енергия, така че енергията да се съхранява. Превръщаш се в склад на енергия. Тази енергия ще бъде из­ползвана в кундалини.

Обикновено, през деня се губи толкова много енергия, че не остава достатъчно количество, за да се издигне кунда­лини. Не е необходимо голямо количество енергия, за да се спусне тя надолу, но за да се издигне нагоре, ти е необходимо складирането й в голямо количество. Само в този случай мо­гат да се отворят вратите; иначе - не. Затова на тези, които притежават малко количество енергия, им е останал само сексът като неин отдушник.

Обикновено считаме, че полово активните хора, са твърде жизнени, но това не е така. Много жизнените хора не са полово активни, защото когато енергията прелива, тя се движи нагоре. Сексуалната активност се нуждае от енергия, но от съвсем малко количество. Когато има съвсем малко енергия, тя не може да се движи нагоре. Тогава движението надолу - към сексуалния център - е единствената възможност. Енергията се нуждае от постоянно движение. Тя не мо­же да бъде неподвижна; трябва да се движи. Ако не може да се движи нагоре, ще се спусне надолу. В такъв случай тя няма избор. Но ако може да се движи нагоре, тогава пътят надолу евентуално ще се затвори от само себе си. Не ти ще спреш енергията от освобождаването й през сексуалния център, а то ще престане от само себе си, защото енергията се движи на­горе.

Ако непрекъснато наблюдаваш дишането си, всички действия спират и енергията се натрупва. Но има още един момент, който трябва да се отбележи и това е, че самото наб­людение - осъзнаването, вниманието - също помага на жиз­нената сила да стане по-жизнена в тебе. Същото е, все едно някой те наблюдава. Ако някой те наблюдава, ти ставаш по­жизнен: мързеливостта изчезва.

Затова лидерите се чувстват жизнени. Тълпата винаги ги наблюдава и самото наблюдение ги прави жизнени. В момен­та, в който тълпата ги забрави - веднага след като са забраве­ни - тогава те са мъртви. Щастието да бъдеш лидер, да бъдеш общественик, наблюдаван от тълпата човек, се дължи на чув­ството за жизненост, което идва от наблюдението на хората. Жизнеността не е резултат от самото наблюдение, а защото, когато толкова много хора те наблюдават, ти ставаш по-внимателен към себе си. И това внимание се превръща в жиз­неност.

И така, когато осъзнаеш своето дишане, когато започ­неш да наблюдаваш себе си, докосваш вътрешния източник на жизнеността. Следователно, ако загубиш съня си, не се тревожи. Това е естествено.

Ако в ума ти настъпят някакви сътресения - ако в ума ти се появят неща, за които никога преди това не си си мислил (образи... истории...) - тогава, също, не се тревожи. Просто ги наблюдавай. В подсъзнанието има толкова много неща, които трябва да бъдат освободени. Преди да бъдат изхвърлени на­вън, трябва да се появят в съзнателния ум. Ако ги потиснеш, те отново ще се върнат в подсъзнанието. От друга страна, ако прекалено много се занимаваш с тях, излишно ще губиш енергия. Затова просто наблюдавай дъха си, а в периферията (на фона) продължавай да наблюдаваш с безразличие всичко, което се случва.

Бъди безразличен към тези неща. Изобщо не се занима­вай с тях; само продължавай да си свидетел на своето диша­не. Ще наблюдаваш своето дишане, а на периферията нещата ще продължават да се случват. Ще има мисли, ще има треп­тения, но само на периферията - не в центъра. В центъра ти само наблюдаваш своя дъх.

Толкова много неща ще ти се случат: неща, които са аб­сурдни, нелогични, невъобразими, немислими, фантастични, кошмарни. Трябва да продължиш да наблюдаваш своя дъх. Нека тези неща идват и си отиват. Бъди безразличен към тях (Все едно си отишъл на разходка. Улицата е пълна с хора. Те минават покрай тебе, но ти си безразличен към тях; не се за­нимаваш с тях.) Тогава тези образи и фантазии ще бъдат ос­вободени и накрая на първата седмица, една нова тишина ще се появи в тебе. В момента, в който подсъзнанието се разто­вари, вече няма да има вътрешен шум. В теб ще се появи ти­шината, една дълбока вътрешна тишина.

Може да изживееш моменти на депресия. Ако в подсъз­нанието е било потиснато дълбоко вкоренено чувство на деп­ресия, то ще се появи и ще те залее. Няма да е мисъл; ще бъде настроение. В теб ще се появяват не само мисли, но и нас­троения. Понякога ще бъдеш възбуден, понякога ще си по­тиснат и отегчен, но ти бъди безразличен към тези настрое­ния, както си безразличен към мислите. Остави ги да идват и да си отиват. Ще си отидат от само себе си, затова не се за­нимавай с тях. Настроенията, също така, са били потиснати в подсъзнанието. По време на двадесет и един дневния експе­римент, те ще бъдат освободени и след това ще изпиташ не­що, което никога преди това не си изпитвал - нещо ново, нещо непознато.

Всеки индивид ще изпита различни неща. Възможнос­тите са много, но каквото и да се случи, не се страхувай. Не е необходимо. Дори да чувстваш, че умираш, без значение колко силно е чувството, без значение колко си уверен в това, приеми го. Мислите, чувствата, настроенията ще са толкова живи, толкова реални. Просто ги приеми. Ако почувстваш, че умираш, приеми смъртта с добре дошла - и продължавай да наблюдаваш дишането!

Много е трудно да си безразличен към чувствата, но ако можеш да си безразличен към своите мисли и настроения и това ще стане. Може да се чувстваш, като че ли смъртта ти настъпва. В един момент умираш; не съществува друга въз­можност. Нищо не можеш да направиш, затова го приеми, поздрави ги... и в момента, в който я приемеш, ще станеш безразличен към нея. Ако се бориш с нея, изопачаваш всичко.

Може да усещаш, че смъртта идва или да усещаш, че се разболяваш. Не си се разболял. Чувството, че си болен (или че умираш), е част от твоето подсъзнание, което сега се осво­бождава. Ще усетиш много болести, които миг преди това не си познавал. Бъди безразличен към всички болести и про­дължавай да правиш това, което правиш: продължавай да наблюдаваш своя дъх. Дъхът трябва да бъде наблюдаван, без значение какво мислиш, без значение какво чувстваш, без значение какво се случва.

След първата седмица ще започнеш да имаш определе­ни психически преживявания. Тялото може да стане много голямо или много малко. Понякога ще изчезва, ще се изпари и ти ще станеш безтелесен. Не се страхувай. Ще има момен­ти, в които няма да можеш да откриеш, къде е тялото (то „не е") и моменти, в които ще виждаш тялото си да седи или ле­жи на разстояние от тебе. И отново, не се страхувай.

Може да усетиш удари от електрически ток. Всеки път е пронизана нова чакра, ще има удари и треперене. Цялото тя­ло ще е в смут. Не се съпротивлявай; съдействай на тези ре­акции. Ако се съпротивляваш, ще се бориш със себе си. Уда­рите, треперенето, чувството за електричество, топлина, студ - на всичко, което почувстваш в чакрите, трябва да оказваш съдействие. Ти, сам по себе си, си го поканил, затова не му се съпротивлявай. Ако се съпротивляваш, твоите енергии ще бъдат в конфликт. Затова оказвай съдействие на всеки психи­чен опит, който можеш да имаш.

Понякога можеш да чувстваш, че не дишаш. Не защото дишането е спряло, а защото е станало толкова естествено, толкова безмълвно, толкова ритмично, че не може да се по­чувства. Ние усещаме само заболяванията. Когато имаш гла­воболие, усещаш, че имаш глава, но когато нямаш главобо­лие, не усещаш главата си. Главата е тук, но ти не я усещаш. По същия начин, когато дишането не е хармонично, неестест­вено, ние го усещаме, но когато стане естествено, то не се усеща, но е тук.

Когато продължаваш да наблюдаваш своя дъх, дъхът ще става все по-фин. Но осъзнаването, също, ще стане по-фино, защото ти ще продължаваш да наблюдаваш този фин дъх. И когато няма дъх, ти ще осъзнаваш това „не-дишане", ще осъзнаваш тази хармония. Тогава осъзнаването ще про­никне даже още по-дълбоко. Колкото по-фин става дъхът, толкова в по-голяма степен трябва да осъзнаваш, за да го наблюдаваш.

Продължавай да осъзнаваш и ако усетиш, че не същест­вува дъх, тогава осъзнай своя „не-дъх". Не се опитвай да ди­шаш; просто осъзнай „не-дишането". Това ще е момент на голямо блаженство.

Колкото по-фино е осъзнаването, толкова повече навли­за в етерното тяло. Когато наблюдаваш своя дъх, най-напред съществува осъзнаване на физическото дишане. Осъзнаваш физическото тяло и механизма на дишане. Когато дъхът ста­не фин и хармоничен, тогава започваш да осъзнаваш етерно­то си тяло. Тогава можеш да почувстваш, че вече няма дъх, но дъхът все още съществува. Може да не е в толкова голямо количество, в каквото беше, защото сега нуждите ти не са толкова големи, но все още съществува.

Може да си забелязал, че когато си ядосан, се нуждаеш от повече кислород, а ако не си ядосан, не ти е толкова необ­ходим. Ако си сексуално възбуден, се нуждаеш от повече въз­дух. Количеството на дъха ще се увеличава или намалява в съответствие с нуждите ти. Ако си напълно спокоен, тогава съвсем малко количество въздух ще ти е достатъчно. Доста­тъчно, за да си жив.

Осъзнай тази ситуация. Осъзнал си дишането; сега осъзнай ситуацията, при която не усещаш никакъв дъх. Кога­то се случи, внимавай за него. Осъзнаването трябва да при­съства. Ако нищо не се усеща, тогава трябва да осъзнаваш своето „не-усещане". Не чувстваш нищо... но осъзнаването трябва да присъства.

Сега не си лягай да спиш, защото това е моментът, към който си се стремил. Ако отидеш да спиш, си пропилял вре­мето, което е било изразходвано, за да достигнеш до този момент. Сега осъзнавай това, което става. Няма дъх; осъзнай го. В тоталното безмълвие дъхът почти не съществува. Много малко количество е необходимо и само толкова ще влиза в тебе. Количеството силно е намаляло, а се е увеличила хар­монията, затова не го усещаш.

Ако продължаваш да наблюдаваш дъха си и си безраз­личен към всичко, което става, тогава третата седмица ще е седмица на завършеното нищо (небитие). Ще бъде, като че ли всичко е умряло, като че ли всичко е заминало в небитието и е останало единствено нищото.

Недей да прекратяваш експеримента, преди да са из­текли двадесет и един дена. След първата седмица можеш да искаш да го прекратиш. Умът ти може да каже: „Това са глу­пости. Остави ги." Не го слушай. Просто си кажи веднъж и завинаги, че в продължение на двадесет и един дена няма къ­де другаде да отидеш.

След третата седмица, може да не искаш да си зами­неш. Ако умът ти е изпълнен с такова блаженство, че не ис­каш да го нарушаваш, ако съществува само нищото, блажен­ството - ако си само един вакуум - тогава можеш да удължиш експеримента с още два, три или четири дена. Но не го пре­късвай преди двадесет и първия ден.

Всичко, което искаш да отбележиш за себе си, трябва да го направиш след като излезеш от уединението си, не преди това. След това, ако искаш, седни за ден или два и опиши всичко. Но по време на тези двадесет и един дена, нищо не трябва да се записва. Дори не се опитвай да запомняш нищо.

Всичко, което е станало, ще е тук... и ще е по-ясно, защото умът няма да се опитва да го запомни.

Можеш да забравиш нещо, ако се опитваш да го запом­ниш, но не можеш да забравиш нещо, което не се опитваш да запомниш. След това то идва при тебе изцяло. А ако не се по­яви, това означава, че е безполезно - затова нека си отиде.

Всичко, от което няма полза, остава с тебе. Опитваш се да запомниш много от това, което е безполезно, без да разби­раш, че е безполезно. Умът, обаче, работи автоматично: всичко, което си заслужава да се запомни, винаги се запомня. Затова не се опитвай да запомниш нищо; не е необходимо. Ще си спомниш това, което се е случило с тебе. Всичко, което си струва да се запомни, ще е в тебе, когато експериментът приключи.

Затова върви и започвай толкова скоро, колкото е въз­можно.
ВЗИРАНЕ В ОГЛЕДАЛОТО

Безсъзнанието в действителност не е безсъзнание. По-скоро, то е по-малко съзнателно. Затова разликата между съзнанието и безсъзнанието е разлика само на степени. Те не са противоположни полюси; те са свързани.

Заради нашата невярна логическа система, разделяме всичко на противоположни моменти. Логиката казва: „Или да, или не, или светлина, или тъмнина." Според логиката по средата не съществува нищо. Но животът не е нито бял, нито черен. По-скоро, той е великият простор на сивото.

Когато казвам „съзнателно" и „безсъзнателно", нямам предвид, че двете са противоположни едно на друго. За Фройд, съзнанието е съзнание и безсъзнанието е безсъзнание - това е разликата между черното и бялото, между „да" и „не", между живота и смъртта - но когато казвам „безсъзнание", имам предвид „по-малко съзнание"; когато казвам „съзнание", имам предвид „по-малко безсъзнание". Те се преливат едно в друго.

Как можем да се изправим срещу безсъзнанието? За Фройд такава среща е невъзможна. Ако попиташ Фройд как да се срещнеш с безсъзнанието, той ще ти каже: „Това са глупости; не можеш да го срещнеш. А ако го срещнеш, това е съзнание, защото срещата е феномен на съзнанието." Но ако попиташ мене, как да се срещнеш с безсъзнанието, ще ти ка­жа: „Съществуват начини да се срещнеш с него." За мене, първото нещо, което трябва да се отбележи е, че безсъзнание­то означава просто „по-малко съзнание". Затова ако развиеш повече съзнание, можеш да го срещнеш.

Второ, съзнателното и безсъзнателното не са с фикси­рани граници. Те се променят във всеки момент - също като зеницата на окото ти. Ако има повече светлина, зеницата се свива; ако има по-малко светлина, зеницата се разширява. Тя е в непрекъснато равновесие със светлината отвън. По същия начин твоето съзнание се изменя във всеки момент. В дейст­вителност, да разбереш феномена на съзнанието чрез анало­гията с окото, е много важно, защото съзнанието е вътрешно­то око, окото на душата. Затова, също като окото, твоето съз­нание непрекъснато се разширява и свива.

Например, ако си ядосан ставаш по-безсъзнателен. Без­съзнанието се е разширило и само една малка част от тебе остава съзнателна. Понякога дори и тази част липсва и ти си станал изцяло безсъзнателен. От друга страна, при някой вне­запен инцидент - ако си на пътя и внезапно разбереш, че ще стане катастрофа, че си на прага на смъртта - ставаш напъл-

но съзнателен и безсъзнанието отсъства изцяло. Внезапно це­лият ум е съзнателен. Тази промяна се извършва непрекъсна­то.

Когато казвам съзнателно и безсъзнателно, нямам предвид, че съществуват някакви фиксирани граници между тях. Няма такива граници. Този феномен варира. Зависи от тебе, дали си в по-малка степен съзнателен или в по-голяма степен съзнателен. Можеш да създадеш съзнание: можеш да тренираш и дисциплинираш себе си за повече съзнание или за по-малко съзнание.

Ако тренираш себе си за по-малко съзнание, никога ня­ма да можеш да се срещнеш с безсъзнателното. В действи­телност, ще станеш неспособен да го срещнеш. Когато някой взема дрога или опияти, той тренира ума си да бъде тотално безсъзнателен. Когато спиш или си хипнотизирай, или сам хипнотизираш себе си, губиш своето съзнание. Съществуват много начини и много от начините, които са известни като религиозни практики, ти помагат да си по-малко съзнателен. Всяко нещо, което създава досада, създава безсъзнание.

Има много методи, които могат да ти помогнат да се срещнеш с безсъзнателното. Ще ти предложа едно просто уп­ражнение, което ще ти помогне да се срещнеш с него.

През нощта, преди да си легнеш, затвори вратата на стаята и застани пред голямо огледало. Стаята трябва да е абсолютно тъмна. След това постави малки свещи отстрани на огледалото по такъв начин, че пламъкът да не се отразява директно в огледалото. В огледалото трябва да се отразява само лицето ти, а не пламъка.

Взирай се без прекъсване в очите си в огледалото. Не мигай. Това упражнение продължава четиридесет минути и след два три дена ще можеш да се взираш, без да мигаш през всичките четиридесет минути. Ако се появят сълзи, остави ги

да текат. Но, въпреки това, недей да мигаш и продължавай да се взираш в очите си.

След два или три дена ще забележиш едно много странно явление: лицето ти ще започне да приема нови фор­ми. Може дори да се изплашиш. Лицето в огледалото ще за­почне да се променя. Понякога там ще се появи съвсем раз­лично лице - лице, което не познаваш като свое. Но всички лица, които се появят, принадлежат на тебе. Започнал е да експлодира подсъзнателния ум. Тези лица, тези маски, са твои. Някой път дори можеш да видиш лице, което е било твое в миналия ти живот.

След една седмица на непрекъсната практика - взиране в продължение на четиридесет минути всяка нощ - твоето лице непрекъснато ще се променя. Много лица ще се появя­ват и изчезват. След три седмици, няма да можеш да си спомниш кое е твоето лице. Няма да можеш да си спомниш своето лице, защото си наблюдавал толкова различни лица да идват и да си заминават.

Ако продължиш, тогава един ден - след три седмици или горе-долу толкова - ще се случи най-странното нещо: внезапно в огледалото няма да има лице! Огледалото ще бъде празно! Ще се взираш в пустотата; там изобщо няма да има лице.

Това е моментът! Затвори очи и се срещни с безсъзна­телното. Когато в огледалото няма лице, просто затвори очи. Това е най-важният момент. Затвори очи, погледни навътре и ще се срещнеш с безсъзнателното. Ще бъдеш разголен, на­пълно разголен - такъв, какъвто си. Всички заблуди ще от­паднат.

Това е твоята реалност, но обществото е създало толко­ва много пластове, за да не можеш да я осъзнаеш. А след ка­то познаеш себе си в своята разголеност, в тоталната си разголеност, ще започнеш да бъдеш друг човек. След това не можеш да заблуждаваш себе си. Сега знаеш, какво представ­ляваш.

Докато не разбереш какво представляваш, никога не можеш да бъдеш трансформиран. Само тази разголена реал­ност може да бъде трансформирана. И в действителност, просто волята да я трансформираш, ще повлияе върху тран­сформацията.

Такъв, какъвто си, не можеш да трансформираш себе си. Можеш да смениш едно неистинско лице с друго не­истинско лице - крадецът може да се превърне в монах, прес­тъпникът може да се превърне в светец - но това не са истин­ски трансформации. Трансформацията означава да се пре­върнеш в това, което в действителност си.

В момента, в който срещнеш безсъзнателното, в който се изправиш срещу безсъзнателното, ти си лице в лице със своята реалност, със своето истинско същество. Не­истинското обществено същество отсъства. Името ти липсва; твоята форма отсъства; лицето ти отсъства. Останала е само разголената реалност на твоята природа и при тази разголена реалност е възможна трансформацията.

Техниката на взиране в огледалото е много мощен ме­тод - много мощен - за да познаеш собствената си пропаст и да познаеш собствената си разголена реалност. И след като си я познал, се превръщаш в неин господар.