Медитация изкуството на екстаза ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването

Когато практикуваш тратака, трябва, да се взираш неп­рекъснато, без да мигаш, в продължение/на тридесет до че­тиридесет минути.¹ Цялото ти съзнание трябва да отиде в очите. Трябва да се превърнеш в очите. Забрави всичко; заб­рави останалата част от тялото си. Просто бъди очите и се взирай непрекъснато, без да мигаш.

Когато цялото ти съзнание е центрирано в очите, ще достигнеш върха на напрежението, върховната точка на нап­режение. Очите ти са най-деликатната част от тебе. Затова те могат да станат по-напрегнати от всяка друга част. Когато има напрежение в очите, целият ум ще се изпълни с напреже­ние. Очите са врати към ума. Когато се превърнеш в очи и очите достигнат върха на напрежението, умът, също така, достига до върха на напрежението. Когато паднеш от тази кулминационна точка, падаш без усилие в пропастта на ре­лаксацията. Тратака създава възможно най-напрегнатия връх в съзнанието. От този връх противоположното ще настъпи спонтанно, релаксацията ще настъпи спонтанно.

Когато правиш тратака, мисленето ще спре автоматич­но. Постепенно съзнанието ще става все по-центрирано в очите. Ти просто ще осъзнаваш; няма да има мислене. Очите не могат да мислят. Когато цялото съзнание се центрира в очите, в ума не е останала енергия за мислене. Не съществува ум - остават единствено очите - затова няма и мислене.

Моментите, в които очите ти искат да мигнат, са мо­ментите, в които трябва да си нащрек. Умът се опитва да си върне енергията обратно, за да мисли; опитва се да отклони съзнанието от очите и да го върне към ума. Затова непрекъс­нато взиране, неподвижното взиране, е необходимо. Дори ед­но единствено движение на очите ще даде енергия на ума, за­това изобщо не движи очите. Твоето взиране трябва да оста­не абсолютно неподвижно.

Когато се взираш, без да движиш очите си, умът също става неподвижен. Умът се движи с очите. Очите са вратите: врати, които принадлежат на вътрешния ум и освен това на външния свят. Ако очите са абсолютно неподвижни, умът спира. Не може да се движи.

Тази техника започва от очите, защото да се започне от ума е трудно. По-трудно е да се контролира ума, очите, оба­че, са нещо външно; можеш да ги контролираш. Затова зад­ръж взирането абсолютно неподвижно, взирайки се, без да мигаш. Когато очите са спокойни и умът ти ще стане споко­ен.
ПОВТОРЕНИЕ НА МАНТРА

Можеш да използваш мантра, за да успокоиш ума, за да направиш ума абсолютно безмълвен. Непрекъснато повтаряш някакво име: Рама, Кришна, Исус. Мантрата може да ти по­могне да се освободиш от другите думи, но след като умът стане тих и спокоен, тогава това име, Рама, Кришна или Исус, ще се превърне в пречка. То се превръща в заместител, в заместник. Всички останали думи са изхвърлени, но след това тази дума звучи до влудяване. Ще се привържеш към нея; няма да можеш да я изхвърлиш. Превърнала се е в навик, в дълбоко занимание.

Затова започни с джапа (повтаряне на мантра), но след това достигни до състоянието, при което джапа не е необхо­дима и може да бъде изхвърлена. Използвай „Рама", за да разгониш всички останали думи от ума, но когато те са изго­нени, не задържай тази дума. Тя също е дума, изхвърли я.

Това изхвърляне се превръща в трудна работа. Човек започва да се чувства виновен при отказването от мантрата, защото тя му е помогнала толкова много. Но сега тази по­мощ се е превърнала в пречка. Изхвърли я! Средствата не трябва да се превръщат в целта.

Нуждата да се заемеш с нещо е нужда на немедитатив­ния ум, затова най-напред трябва да разбереш, защо прите­жаваш тази нужда. Защо не можеш да бъдеш незает, каква е тази нужда постоянно да си зает с нещо? Не е ли това просто едно бягство от себе си?

В момента, в който не си зает, си просто себе си, спус­каш се в себе си. Затова трябва да си зает. Нуждата да си зает е бягство. Но това е необходимостта на немедитативния ум.

Немедитативния ум непрекъснато е зает с другите. Ко­гато другите отсъстват, какво трябва да се направи тогава? Не знаеш как да бъдеш зает със себе си! Винаги си живял с другите и другите, и другите, затова сега (в медитацията), ко­гато не си с другите и си сам - въпреки че в действителност не си сам - започваш да се чувстваш самотен. Самотата е от­съствието на другите; единствеността е присъствието на са­мия себе си.

Започваш да се чувстваш самотен и трябва да се запъл­ниш с нещо. Намокар може да го направи, всяко нещо може да го направи. Но ако не притежаваш медитативен ум, ако продължаваш с намокар или с което и да е друго повторение, то е само опора и трябва да бъде изхвърлено.

Ако правиш нещо от този вид, по-добре е да използваш мантра от една дума (като рама или ом), отколкото нещо дълго, подобно на намокар. С една дума ще се чувстваш по-малко зает, отколкото с много думи, защото при смяната на думите умът също се променя. С една дума ще ти стане скуч­но, а скуката е добра, защото тогава е лесно да захвърлиш цялата работа в един определен момент. Затова вместо да използваш намокар, по-добре е да използваш една дума и ако можеш да използваш дума, която няма значение, е още по-добре, защото дори значението се превръща в разсейване.

Когато трябва да изхвърлиш нещо навън, тогава трябва да си наясно, че трябва да го изхвърлиш. Не трябва да си прекалено привързан към него. Затова използвай една дума, едно нещо - нещо, което е безсмислено. Например: „хуу"! То­ва не притежава значение. Ом по същество е същото, но то е започнало да има значение, защото сме започнали да го асо­циираме с нещо божествено.

Звукът трябва да е безсмислен, просто една безсмисле­на дума. Не трябва да носи нищо, защото в момента, в който съдържа нещо, умът се подхранва. Умът се подхранва не от думите, а от техните значения. Затова използвай някаква дума като „хуу". Това е безсмислен звук.

А, всъщност, „хуу" е нещо повече от един безсмислен звук, защото с „хуу" се създава едно вътрешно напрежение. Със звука „хуу" нещо бива изхвърлено навън. Затова използ­вай дума, която изхвърля нещо навън, която изхвърля тебе навън, а не такава, която ти дава нещо.

Използвай „хуу". С „хуу" ще усетиш, че нещо от тебе е изхвърлено навън. Използвай думата, когато издишваш и превърни вдишването в пауза. Балансирай го: „хуу"... след то­ва вдишвания дъх като пауза... след това отново „хуу"... Дума­та трябва да е безсмислена; тя трябва да е по-скоро звук, от­колкото дума. И поставяй ударението върху издишвания дъх. Думата (звука) трябва да бъде изхвърлена накрая, така че да не може да бъде поета с вдишването.

Това е много деликатно. Изхвърли звука навън, все едно изхвърляш някакъв секрет, все едно изхвърляш нещо от тебе. Тогава то не може да се превърне в храна. Винаги помни, и запомни добре, че всяко нещо, което влиза вътре заедно с

влизащия дъх, се превръща в храна - и всичко, което излиза навън заедно с излизащия дъх, се превръща в отделян секрет. Просто се изхвърля навън. Затова с влизащия дъх винаги бъ­ди празен, пуст. В такъв случай няма да предоставяш на ума никаква нова храна.

Умът поема фина храна дори с думите, звуковете и зна­ченията - с всичко. Експериментирай с това. Когато си из­пълнен със сексуално желание, когато имаш сексуални фанта­зии, използвай „хуу" с излизащия дъх. След няколко мига, ще се почувстваш над секса, защото нещо е било изхвърлено на­вън, нещо много фино е било изхвърлено. Ако си ядосан, то­гава използвай този звук и след няколко секунди гневът ще изчезне.

Ако си изпълнен със сексуално желание и използваш то­зи звук с влизащия дъх, ще се почувстваш още по-сексуален. Ако си ядосан и използваш същия звук с вдишвания дъх, ще се ядосаш още повече. След това ще разбереш, как дори един обикновен звук може да повлияе на ума ти и как му влияе различно с влизащия и излизащия дъх.

Когато видиш нещо красиво, прекрасно, някой, който е твой любим, и искаш да докоснеш тялото му, докосни го с издишвания дъх и няма да усетиш нищо... но го докосни заед­но с вдишването и ще изпиташ омайване. С влизащия дъх до­косването се превръща в храна, но с излизащия дъх то изоб­що не е храна. Вземи ръката на някой в своята и я чувствай само при вдишване. Нека издишването бъде празно. Тогава ще разбереш, че докосването е храна.

Затова дете, което е израсло без майка и което не е било докосвано и милвано от майка си, на него му липсва нещо. То никога няма да е способно да обича някого, ако никога не е било докосвано, милвано и прегръщано от майка си, защото това нежно докосване е храна за детето. То създава много неща в него. Ако никой не го е докосвал с любов, то няма да е способно да обича никого, защото не знае каква „храна" е пропуснало, че му липсва нещо жизнено.

Затова не казвам да не докосваш жена. Казвам: „Докосвай, но с излизащия дъх." А когато влизащият дъх дойде при тебе, просто осъзнавай; бъди в интервала, паузата. Не чувствай докосването. Продължавай да докосваш, но не чувствай докосването.

Осъзнавай усещането, когато дъхът излиза и след това ще узнаеш тайната на дъха. - защо е бил наречен прана, жиз­нената сила. Дъхът е най-жизненото нещо. Ако поемаш хра­ната си с ударение върху издишването, тогава, без значение колко е хубава храната, тя няма да е храна за тялото ти. Дори ако поемаш голямо количество храна, няма да има хранене, ако поставяш ударението на излизащия дъх. Затова се храни с влизащия дъх и нека има пауза, когато дъхът излиза. Тогава, с много малко количество храна, можеш да бъдеш по-жизнен.

Помни този звук „хуу" с излизащия дъх. Той разрушава неспокойствието на ума. Но и това, е опора (патерица) и ско­ро, ако правиш медитацията редовно, ще почувстваш, че ня­маш нужда от него. И не само нямаш нужда, но той ще се превърне в пречка, в позитивна пречка.

Да не бъдеш зает е едно от най-хубавите неща на света... да бъдеш незает е най-великият разкош. Ако можеш да си позволиш да бъдеш незает, ще се превърнеш в император.

Лудост е да разрушаваш едно незаето състояние, защо­то това е моментът, в който влизаш в безвремието. Със зани­манието (когато си зает с нещо) никога не можеш да се из­дигнеш над времето, когато си зает, никога не можеш да се издигнеш над пространството, но ако не си зает, ако си то­тално незает - не си зает дори със себе си, дори не медити­раш (ти просто си) - това е моментът, това е върховият момент на духовното съществуване, на блаженството. Това е сатчитананда.

Първата част на думата е сат. Тя означава съществува­не; ти просто съществуваш. След това осъзнаваш това съ­ществуване - не само го осъзнаваш, превръщаш се в съзнание (чит) и съществуване едновременно. Съществуването се превръща в съзнание... и блаженството (ананда) е естествения резултат.

То не е просто чувство. Превръщаш се в блаженство, съществуване и съзнание едновременно. Използваме три ду­ми, защото не можем да го изразим с една дума. Ти си всич­ките три едновременно.

Затова гледай напред към незаетите моменти. Можеш да използваш опори (такива като мантрите), но не бъди щас­тлив за тях. И знай добре, че в края на краищата, те трябва да бъдат изхвърлени.

Умът, сам по себе си, означава проекция, затова докато не се издигнеш над ума, каквито и преживявания да имаш, те са проекции. Умът е механизъм за проекции. Ако имаш ня­какви представи за светлина, за блаженство, дори и за божес­твеното, всички те са проекции. Докато не постигнеш тотал­ното спиране на ума, ти не си се издигнал над проекциите: продължаваш да проецираш. Когато умът спре, само тогава си над опасността. Когато няма никакви преживявания, ни­какви образи, нищо обективно - съзнанието остава като чисто огледало, в което нищо не е отразено - само тогава си над опасността от проекциите.

Проекциите са от два типа. Единият тип проекции ще те доведе до все повече проекции. Това е положителната проек­ция; никога не можеш да се издигнеш над нея. Другият тип проекция е отрицателната. Тя е проекция, но ти помага да се издигнеш над проецирането.

В медитацията използваш способността за проециране на ума като отрицателно усилие. Отрицателните проекции са добри: все едно един трън го вадиш с помощта на друг или една отрова неутрализираш с помощта на друга отрова, коя­то се превръща в противоотрова. Но трябва непрекъснато да имаш предвид, че опасността продължава да съществува, до­като не се прекрати всичко, дори и тези отрицателни проек­ции, дори и тези образи. Ако преживееш нещо, няма да ти кажа, че това е медитация. Все още е съзерцаване; все още е мисловен процес. Колкото и неуловим да е, все още е мисле­не. Когато остане само съзнанието без никаква мисъл - само едно незаоблачено, отворено небе - когато не можеш да ка­жеш, че „Аз" преживявам - това е най-многото, което може да се каже: Аз съм.

Сентенцията на Декарт (Cogito ergo sum - „Мисля, сле­дователно аз съм") в медитацията се превръща в Sum cogito sum - Аз съм, следователно аз съм. Тази „Аз съм-ност" предшества цялото мислене. Ти си преди да мислиш. Мисле­нето се появява по-късно, твоето същество го предшества, за­това съществото не може да се изведе от мисленето. Можеш да си без мисленето, но мисленето не може да бъде без тебе, затова мисленето не може да е основата, върху която да се основава твоето съществуване.

Преживяванията, образите, всяко нещо, което се усеща обективно, е част от мисленето. Медитацията означава то­тално прекъсване на ума, на мисленето, но не и на съзнанието. Ако съзнанието също спре, не си в медитация, а в дълбок сън. Това е разликата между медитацията и дълбокия сън.

В дълбокия сън проекциите също се прекратяват. Тогава няма мислене, но, едновременно с това, отсъства и съзнание­то. При медитацията проекциите спират, мисленето спира, мислите не съществуват - също както в дълбок сън - но оста­ва съзнанието. Ти осъзнаваш този феномен на тотално отсъс­твие около тебе, на липсата на всякакви обекти около тебе. И когато няма обекти, които да познаваш, за първи път започ­ваш да чувстваш себе си. Това е необектно преживяване. То не е нещо, което преживяваш; то не е нещо, което ти си.

Затова, дори ако усещаш божественото съществуване, това отново е проекция. Това са отрицателните проекции. Те помагат - помагат, в известен смисъл, да преодолееш - но трябва да си наясно, че все пак си остават проекции, в проти­вен случай няма да се издигнеш над тях. Затова казвам, че ако усещаш, че си почувствал блаженството, продължаваш да си в ума, защото присъства двойнствеността: двойнствеността на божественото и небожественото, двойнствеността на бла­женството и неблаженството. Когато наистина достигнеш до върховното, не можеш да усетиш блаженство, защото небла­женството е невъзможно; не можеш да усетиш божественото като божествено, защото небожественото вече не съществува.

Затова запомни следното: умът е проекция и каквото и да правиш с помощта на ума, ще бъде проекция. Не можеш да направиш нищо с помощта на ума. Единственото нещо е как да се отрицае ума, как да се отстрани тотално, как да си без ума в съзнание. Това е медитацията. Само тогава можеш да знаеш, можеш да стигнеш до познанието за онова, което не е проекция.

Това, което познаваш, е проецирано от тебе. Обектът е само един екран: не преставаш да проецираш своите идеи, своя ум, върху него. Затова всеки метод за медитация започва с проециране - с отрицателно проециране - и завършва с непроециране. Това е същността на всички медитативни техники, защото трябва да започнеш с ума.

Дори да си се насочил към състоянието на отрицание на ума, трябва да започнеш с ума. Ако трябва да изляза от тази стая, трябва да започна като ходя вътре нея. Първата стъпка трябва да се направи в стаята. Това предизвиква объркване. Ако обикалям в кръг в стаята, тогава ходя в стаята. Ако изли­зам от стаята, тогава, отново, трябва да ходя в стаята - но по един различен начин. Моите очи трябва да са насочени към вратата и трябва да ходя по права линия, не в кръг.

Отрицателните проекции означават излизане по права линия от ума. Но иай-напред, трябва да направиш няколко стъпки вътре в ума.

Например, когато казвам „светлина", ти никога в дейст­вителност не си виждал светлина. Виждал си само осветени обекти. Виждал ли си някога самата светлина? Никой не я е виждал; никой не може да я види. Виждаш осветена къща, ос­ветен стол, осветен човек, но не си виждал светлината сама по себе си. Дори, когато видиш слънцето, не виждаш светли­ната.

Не можеш да видиш самата светлина. Когато светлина­та срещне нещо, тя се връща, отразява се, само тогава можеш да видиш осветения обект и понеже можеш да видиш освете­ния обект, казваш, че има светлина. Когато не виждаш осве­тен обект, казваш, че е тъмно.

Не можеш да видиш чистата светлина, затова в медита­цията я използвам като първа стъпка - като отрицателна про­екция. Казвам ти да започнеш да чувстваш светлината без никакъв обект. Обектите са отстранени; остава само светли­ната. Започни да усещаш светлината без обектите... Нещо е отстранено (обекта), а без обекта не можеш да продължиш да виждаш светлината дълго време. Рано или късно светлината ще изчезне, защото ти трябва да си фокусиран върху някакъв обект.

След това ти казвам да почувстваш щастието. Никога не си чувствал щастието без някакъв обект, това, което познаваш като щастие, блаженство, е свързано с нещо. Никога не си познал и един единствен миг на блаженство, който да не е свързан с нещо. Можеш да обичаш някого и да се чувстваш щастлив, но този някой е обект. Чувстваш се щастлив, когато слушаш някаква музика, но в такъв случай музиката е обек­тът. Имал ли си някога мигове на щастие без никакви обекти? Никога! Затова, когато ти казвам да се чувстваш щастлив без обекти, на пръв поглед изглежда невъзможно. Ако се опиташ да бъдеш щастлив без обект, рано или късно щастието ще из­чезне, защото не може да съществува само по себе си.

След това ти казвам да почувстваш божественото при­съствие. Просто ти казвам: почувствай божественото присъс­твие. Това е отрицателна проекция. Не може да продължи дълго време, защото няма основа, която да я поддържа. Рано или късно то ще изчезне. Това е разликата между положител­ната и отрицателната проекции.

При положителната проекция обектът е важен, а чувст­вото го следва, докато при отрицателната проекция, чувството е важно, а обектът просто бива забравен, все едно съм отс­транил почвата под краката ти. Отвътре от тебе, под теое, от­всякъде, земята е отстранена и ти оставаш сам със своето чувство. Сега това чувство не може да съществува. То ще из­чезне. Ако обектите отсъстват, тогава чувствата, които са ди­ректно свързани с тях, не може да продължат да съществуват. За кратко време ще продължиш да ги проектираш; след това ще изчезнат. И когато изчезнат, ти оставаш сам... със своята тотална самота. Този момент е моментът на медитация, от където започва медитацията. Сега си вън от стаята.

Затова медитацията има своето начало в ума, но това начало не е истинската медитация. Започни в ума, за да мо­жеш да се насочиш към медитацията и когато умът спре, и ти си се издигнал над него, тогава започва истинската медита­ция. Трябва да започнем с ума, защото сме в ума. Дори, за да се издигне над него, човек трябва да го използва. Затова из­ползвай ума отрицателно, никога положително и след това ще постигнеш медитацията.

Ако използваш ума положително, тогава ще създадеш още повече проекции. Това, което е известно като „позитивно мислене" е абсолютно антимедитативно. Негативното мисле­не е медитативно; отрицанието е методът за медитация. Не преставай да отрицаваш до момента, в който не остане нищо, което да бъде отрицавано, а остане само отрицаващият. То­гава си в своята чистота и тогава знаеш какво представлява. Всичко, което си познавал преди това, са представи на ума, блянове, сънища, проекции.

Медитацията означава предаване, тотално отпускане. Колкото по-скоро някой предаде себе си, той намира себе си в ръцете на божественото. Ако се привържем към себе си, не можем да се превърнем в едно с всемогъщото. Когато вълни­те изчезнат, те се превръщат в самия океан.

Нека направим няколко опита, за да разберем, какво се разбира под медитация...

Седни така, че никой да не те докосва. Затвори бавно очи, и дръж тялото разхлабено. Релаксирай напълно, така че да няма никаква болка, напрежение в тялото.

След това си представи една река, която тече много бързо, с огромна сила и шум, между две планини. Гледай я и се гмурни в нея... но не плувай. Нека тялото се носи по тече­нието без никакво движение. Сега се движиш с реката - прос­то се носиш. Няма къде да отиваш, никакво крайно предназ­начение, затова въпросът за плуването не стои пред тебе. Чувствай се като сухо листо, което се носи по течението без усилия. Почувствай го ясно, така че да разбереш какво се има предвид под „предаване", под „тотално отпускане".

Ако си разбрал как да се носиш с течението, след това разбери как да умреш и как да изчезнеш напълно. Дръж очите си затворени, нека тялото бъде разхлабено и напълно релак-сирано. Наблюдавай огъня на погребална клада. Има струпа-ни дърва, които са запалени и пламъците на кладата достигат до небето. И запомни още нещо: не просто наблюдаваш го­рящата клада, ти се намираш върху нея. Всички твои роднини и приятели стоят около нея.

Хубаво е да преживееш този момент на смъртта съзна­телно, защото рано или късно, един ден той със сигурност ще настъпи. С издигащите се до небесата пламъци, чувствай, че тялото ти гори. За кратко време докато пламъците изгаснат от само себе си. Хората ще се разотидат и гробищата отново ще опустеят и утихнат. Почувствай го и ще забележиш, че всичко е утихнало и не е останало нищо, освен пепел. Ти си изчезнал напълно. Помни това преживяване, когато изчезваш напълно, защото медитацията също е вид смърт.

Сега дръж очите си затворени и релаксирай напълно. Недей да правиш нищо. Не е необходимо да правиш нищо: преди тебе, нещата бяха такива, каквито са, ще бъдат такива и след като умреш.

Сега почувствай, че каквото и да се случва, се случва! Почувствай неговата „непосредственост" (такова, каквото е). То е такова: може да стане само по този начин; не е възможен друг начин. Защо тогава се съпротивляваш? Под „непосредственост" се означава „не съпротива". Няма очак­ване, че нещо ще бъде друго, а не такова, каквото е. Тревата е зелена, небето е синьо, вълните на океана бучат... птиците пе­ят, враните грачат... от твоя страна няма съпротива, защото животът е такъв. В един момент ще настъпи трансформация­та! Това, което изглеждаше не наред, сега ти се струва симпа­тично. Ти не си против нищо; щастлив си с всичко такова, жаквото е.

Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да се носиш по течението, а не да плуваш, в океана на съществува­нето. За този, който е готов да се носи по течението, самата река го отнася до океана. Ако не се съпротивляваме, самият живот ни отнася до божественото.

Второ, трябва по-скоро да разтвориш себе си, отколко­то да запазиш себе си, от смъртта. Това, което искаме да за­лазим, със сигурност ще умре, а това, което ще остане тук вечно, ще си остане и без нашите усилия. Този, който е готов да умре, е способен да отвори вратите си, да посрещне бо­жественото, но ако държиш вратите си затворени - заради страха от смъртта - правиш го с цената на отхвърлянето на божественото. Медитацията означава да умреш!

Последното нещо, което трябваше да изпиташ е „непосредствеността" (нещата такива, каквито са). Единстве-яо приемането и на двете - цветята и тръните - може да ти донесе покой. Покоят, след всичко, е плодът на тоталното

приемане, покоят ще дойде само при този, който е готов да приеме дори отсъствието на покой.

И така, затвори очи, нека тялото е разхлабено, и се по­чувствай така, като че ли в тялото няма живот. Почувствай се, като че ли тялото е релаксирано. Продължавай да се чувст­ваш така и след известно време ще разбереш, че не ти си гос­подарят на тялото. Всяка клетка, всеки нерв от тялото ще се почувстват релаксирани - като че ли тялото не съществува. Остави тялото само, като че ли се носи по течението на реката. Нека реката на живота те отнесе натам, накъдето отива к се носи върху нея като сухо листо.

Сега почувствай, че дишането ти постепенно утихва, ус­покоява се. С успокояването на дишането ще усетиш, че си се разтворил. Ще се почувстваш, все едно си върху погребална клада и си бил напълно изгорен. Не е останала дори и пепел.

Сега почувствай песента на птиците, слънчевите лъчи вълните на океана и просто бъди техен свидетел - възприем­чив и освен това осъзнат, наблюдателен. Тялото е релаксира­но, дишането е спокойно, а ти си в „непосредствеността". Ти си само един свидетел на всичко това.

Постепенно ще почувстваш трансформацията вътре в себе си и след това внезапно нещо вътре ще утихне. Умът е станал тих и празен. Почувствай това: бъди негов свидетел и го преживей. Реката е отнесла надалеч носещото се по тече­нието тяло, кладата го е изгорила, а ти си бил свидетел на то­ва. В това нищо, влиза блаженството, което наричаме божественост.

Дишай бавно два или три пъти сега и с всеки дъх ще се чувстваш освежен, спокоен,... и блажено щастлив. Сега отвори очите си бавно и излез от медитацията.

Опитай се да правиш този експеримент нощем, преди да си легнеш и веднага след това отиди да спиш. Постепенно, сънят ти ще се превърне в медитация.