Медитация изкуството на екстаза ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването

Моментът, в който се потопиш в съня, е моментът на среща с безсъзнателното. Спиш всеки ден, но все още не си се срещал със съня. Не си го виждал: какво представлява, как идва, как се потапяш в него. Не си научил нищо за него. Зас­пивал си всяка нощ и всяка сутрин си се събуждал, но не си усетил момента, в който настъпва съня, не си усетил какво се случва. Опитай този експеримент и след три месеца, внезап­но, един ден, ще навлезеш съзнателно в съня.

Легни на леглото, затвори очи и след това помни - пом­ни! - че сънят идва, а ти трябва да останеш буден, когато той дойде. Това упражнение е много трудно. Първият ден няма да се получи, вторият ден няма да се получи, следващият ден няма да се получи, но ако си упорит в усилията си всеки ден, непрекъснато помнейки, че сънят идва и ти не трябва да му позволиш да настъпи, без да го осъзнаеш - трябва да усетиш как те завладява съня, какво представлява - тогава един ден, сънят ще настъпи и ти ще си буден.

Именно в този момент ставаш съзнателен за своето без­съзнание! И щом веднъж осъзнаеш своето безсъзнание, нико­га вече няма да спиш отново. Сънят ще настъпва, но ти ще си буден. Един център в тебе ще продължава да знае. Всичко около тебе ще е сън, но този център ще продължава да позна­ва.

Когато този център започне да познава, сънищата ста­ват невъзможни. А когато станат невъзможни сънищата и бляновете стават невъзможни. Тогава ще спиш с едно друго усещане. Различното качество се появява заради срещата.
БЕЗСЛОВЕСНО ОБЩУВАНЕ СЪС СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Гледаш някое цвете: вгледай се в цветето, усети негова­та красота, но не използвай думата „красота" дори и на ум. Вгледай се в него: нека бъде погълнато в тебе, навлез дълбоко в него, но не използвай думи. Усети красотата му, но недей да казваш: „То е красиво". Дори и на ум! Недей да вербализираш и постепенно ще можеш да чувстваш цветето като красиво, без да употребяваш думата. В действителност, това не е трудно; това е естествено.

Най-напред чувстваш и след това се появява думата, но до такава степен сме привикнали към думите, че не е останал интервал. Чувството е налице, но ти дори не си го усетил, преди да се е появила думата. Затова създай интервал. Прос­то чувствай красотата на цветето, но не използвай думата.

Ако можеш да разкъсаш връзката между чувството и думата, можеш да отделиш чувствата от съществуването. То­гава нека цветето е тук и ти бъди тук - като две присъствия -но не позволявай на чувството да влезе. Сега дори не чувст­вай, че цветето е красиво. Нека цветето е тук и ти бъди тук, в силна прегръдка, без никаква вълна на чувство. Тогава ще усетиш красотата без чувство. Ти ще си красотата на цветето. Това няма да е чувство: ти ще бъдеш цветето. Тогава екзис­тенциално си почувствал нещо.

Когато можеш да направиш това, тогава ще почувст­ваш, че всичко е изчезнало: мисли, думи, чувства. И можеш да почувстваш... екзистенциално.
19.

ТЕХНИКИ, СЪЗДАДЕНИ ОТ ОШО

ДИНАМИЧНА МЕДИТАЦИЯ (ИЛИ „ХАОТИЧНА" МЕДИТАЦИЯ)

Динамичната медитация е основната техника на Бхагван Шри и е техниката, върху която са основани много от остана­лите негови медитации.¹ За цялостно обсъждане на динамич­ната медитация виж глави 3 и 4.

Техниката може да се практикува индивидуално или в група.² Ако е възможна медитативна група, енергията ще е по-мощна и резултатите ще са по-добри. Трябва да се правят на празен стомах, със затворени очи или с превръзка върху очите и с минимално количество дрехи по тялото.

Първа степен: Десет минути на дълбоко, бързо дишане през носа. Нека тялото е толкова релаксирано, колкото е въз­можно; след това започни с дълбоко, бързо, хаотично дишане - толкова дълбоко и толкова бързо, колкото е възможно. Про­дължавай да дишаш интензивно в продължение на десет ми­нути. Не спирай; бъди тотално в него. Ако тялото има жела­ние да се движи, докато дишаш, дай му възможност; оказвай му пълно съдействие.

Втора степен: Десет минути на катарзис, на тотално съ­действие на всяка енергия, създадена от дишането. Нека уда­рението е върху катарзиса и тоталното отпускане. Дай въз­можност на всичко, което става, да стане. Недей да потискаш нищо. Ако ти се плаче, плачи; ако ти се танцува, танцувай. Смей се, викай, пищи, скачай, друсай се - всичко, което чувс­тваш, че ти се прави, го прави! Само бъди свидетел на това, което става вътре в тебе.

Трета степен: Десет минути на викане на звука „хуу-хуу-хуу". Повдигни ръцете си над главата и подскачай нагоре-надолу, докато продължаваш да викаш „хуу-хуу". Докато ска­чаш, стъпвай здраво върху стъпалата си, така че звука да мо­же да се спусне дълбоко до сексуалния център. Изтощи се на­пълно.

Четвърта степен: В продължение на десет минути, пъл­но спиране така, както си. Сега замръзни. В каквото и поло­жение да се намираш, спри напълно. Енергията е била събу­дена чрез дишането, пречистена чрез катарзиса и повдигната чрез суфи мантрата „хуу". Сега й дай възможност да работи дълбоко в тебе. Енергията означава движение. Ако не я изх­върлиш навън, тя започва да работи вътре в тебе.

Пета степен: В продължение на десет до петнадесет ми­нути на танцуване, на празнуване, на благодарности за дъл­бокото блаженство, което ти преживял.

Бхагван дава и една алтернативна техника за онези, кои­то не могат да вдигат шум на мястото, на което правят меди­тацията. При тази алтернативна техника, енергията се държи вътре, всички звуци се оставят вътре, вместо да се изхвърлят навън. За тези, които могат да се потопят напълно в нея, тя е много дълбока форма на медитация, тъй като енергията се оставя вътре и с това може да навлезе много дълбоко.

Степените са същите, както по-горе. Дай възможност на тялото да експлодира в катарзис на втората степен, без да издаваш никакви звуци. Освобождаването, прочистването, ще се извърши изцяло с движението на тялото. Недей да потис­каш нищо. Ако ти се иска да пищиш, дай възможност на пи­съка да се изрази чрез тялото. След това, на третата степен, забий звука „хуу" дълбоко навътре. Задръж звука вътре, но бъди напълно с него, интензивно с него.

Подобно на динамичната медитация, бърборенето е висша катарзисна техника. Твърди се, че за първи път е била използвана преди стотици години от суфи-мистикът, на име Гибер. Бхагван Шри я е осъвременил за съвременна употреба.

Сам или в група, затвори очи и започни да произнасяш безсмислици - бърборене. В продължение на петнадесет ми­нути се отдай изцяло на бърборенето. Дай възможност на се­бе си да изразиш всичко, което се появи вътре в тебе. Изхвър­ли всичко навън. Умът мисли, винаги, на езика на думите. Бърборенето помага за разрушаването на този модел на пос­тоянна вербализация. Без потискане на мислите, можеш да ги изхвърлиш навън - чрез бърборенето. Нека тялото ти изразя­ва каквото му хрумне по подобен начин.

След това, в продължение на петнадесет минути, легни върху стомаха си и почувствай, че се сливаш с майката земя. С всяко издишване чувствай, че се сливаш със земята под те­бе.

Ако това се изпълнява навън, се предлага един вариант. Вместо да затвориш очи, остави ги отворени и изхвърли сво­ето бърборене в небето над тебе. Не ги фокусирай върху ни­що. Просто гледай дълбоко в небето и изхвърли всичко, което е в тебе. Започни в седеж, но след това, ако ти се иска да сто­иш или да лежиш,- или да се движиш по някакъв начин, дай възможност на тялото да го направи.

Във втората петнадесет минутна степен, седни или лег­ни по гръб и се вгледай навътре в небето. Чувствай се, все едно се разтваряш в небето.

Девавани означава „божествения глас". Когато практи­куваш тази техника, просто си представи, че божественото говори чрез тебе, че божественото се движи чрез тебе. Ти си само един канал, празно средство, чрез което божественото говори и се движи.

Всяка от четирите степени е с продължителност от пет­надесет минути и очите трябва да останат затворени през ця­лото време. Техниката може да се прави или самостоятелно, или в група.

Първа степен: Просто седни тихо и слушай музика. Ни­що не трябва да се прави.

Втора степен: След петнадесет минути, когато музиката спре, дай възможност на себе си да се превърнеш в канал за божествения глас. Започни като казваш леко ла... ла... ла, до­като устните ти започнат да произнасят непознати думи. След като правиш няколко дена тази медитация, думите ще се превърнат в необичаен език и ще откриеш, че произнасяш изреченията на непознат език.

Това трябва да стане „латихан" на езика. Думите трябва да идват от онази част на мозъка, която си използвал като де­те - преди да можеш да говориш - не от частта, която мисли и говори по цял ден. Думите трябва да се появят от непозна­тата част на мозъка. В стария завет това говорене се нарича „Глосолалия"

„Латихан" трябва да се разграничи от „бърборенето", описано в предишната техника. То не е катарзис. То не е „измъкване" на това, което е вътре в тебе. По-скоро означава да позволиш на себе си да бъдеш проводник за божествената енергия. Бърборенето е правене; „Латихан" е допускане. Бър­боренето дава възможност на нещата отвътре да се освобо­дят; Латихан позволява на нещо да премине през тебе.

Ако думите престанат да идват, започни ла... ла... ла от­ново, докато думите отново започнат да се сипят от езика ти.

Трета степен: В продължение на петнадесет минути стой прав, продължавайки да говориш каквото ти дойде на езика, но сега позволи освен това през тялото ти да премине божественото. Позволи да се случи тотално „Латихан". Ако дадеш възможност на тялото си да бъде меко и разхлабено, скоро вътре в себе си ще усетиш да се движат фини енергии. Нека тези енергии движат тялото ти - бавно, меко. Недей ти да правиш движението. Нека енергиите те движат.

Четвърта степен: Просто легни долу и бъди абсолютно неподвижен.

Забележка: Втората степен на тази медитация може да се прави почти навсякъде, по всяко време - шофирайки, взимайки си душ, работейки... „и тя е по-мощна от всякаква мо­литва", казва Бхагван.
МЕДИТАЦИЯ НА МОЛИТВАТА

Бхагван Шри говори за четири нива на общуване: секс, любов, молитва и медитация. Най-ниското ниво е сексът. То е общуване между две тела. Любовта е по-висша. Тя е общува­не между два ума, две души. След това идва молитвата. Мо­литвата е дълбоко общуване, дълбока любов, между тебе и цялото съществуване. Но все още продължава да съществува дуализмът. В медитацията тази двойственост приключва. Ти не общуваш с нещо, вън от тебе, не общуваш с божественото или съществуването. По-скоро си се превърнал в едно с него, в едно с Всичкото.

На друго място Бхагван е обяснявал как може да се из­ползва сексът, за да те отведе до медитация и как може да се използва любовта, за да те отведе до медитацията.³ Тук гово­ри за начина, по който може да се използва молитвата.

„За мене молитвата е чувство, носене с природата. Ако искаш да говориш, говори, но помни, че твоето говорене ня­ма да засегне съществуването. То ще засегне тебе и това мо­же да е добре, но молитвата няма да промени ума на Бога.

Тя може да те промени тебе, но ако не те промени, то­гава е само един трик. Можеш да продължиш да се молиш с години, но ако не те променя, остави я, захвърли я, тя е бок­лук; не я дръж повече при тебе.

Молитвата няма да промени Бога. Винаги си мислиш, че ако се молиш, ще се промени умът на Бога. Ще стане по-благосклонен, Ще е малко повече на твоя страна. Не! Обширното небе, тоталността, може да е с тебе, само ако и ти мо­жеш да си с нея. Не съществува друг начин за молитва.

И аз предлагам молитвата, но моленето трябва да е енергиен феномен - не феномен на „посвещаване на Бога", а енергиен феномен.

Ти просто стани тих, отвори себе си. Повдигни ръцете си с дланите най-отгоре, повдигни глава към небето, просто чувствайки как съществуването тече в тебе. Когато енергията (прана) започне да тече надолу по ръцете ти, ще усетиш леко треперене. Бъди като листо на вятъра, треперещ. Позволи го, помогни му. Нека след това тялото ти трепери заедно с енер­гията. Просто остави това, което се случва, да се случи.

След две или три минути, или когато се почувстваш из­цяло напълнен с енергия, поклони се и целуни земята. Прев­ръщаш се в проводник, за да позволиш на божествената енер­гия да се обедини със земята. Отново усещаш носенето със земята: небето и земята, горе и долу, ин и ян, мъжко и женско. Ти се носиш, смесваш се, отстраняваш напълно себе си. Тебе те няма. Превръщаш се в едно, сливаш се.

Тези две степени трябва да се повтарят повече от шест пъти, за да може всяка чакра да бъде отблокирана. Може да се прави повече пъти на брой, но не трябва никога да се пра­ви по-малко от седем пъти или ще се почувстваш неспокоен и не способен да заспиш.

Най-добре е тази молитва да се прави през нощта, в тъмна стая, веднага след което да си легнеш да спиш. Или, може да се прави сутрин, но в такъв случай трябва да бъде последвана от петнадесет минути почивка. Тази почивка е не­обходима; в противен случай ще се чувстваш като пиян, като в унес.

Това смесване с енергията е молитвата. То те променя. И когато се промениш, цялото съществуване се променя.

Тази техника може да се прави най-малко с трима души, но е по-ефективна, когато се прави в голяма група. Най-добре е да се прави привечер.

Застанете в кръг, със затворени очи, хванати за ръце. Започнете бавно да напявате, толкова високо, колкото можете да го правите и да ви е приятно: „Свят... свят... свят.,." Позво­ли на една тишина - долината - да се спусне между думите (върховете). След три или четири минути между участниците ще възникне една естествена хармония и ритъм. Както напя-ваш, почувствай, че всичко е свято. Всеки предмет е свят, все­ки човек е свят, ти си свят. Всичко е свято и всичко е част от цялото. Почувствай реалността на святостта и целостността на себе си и на всичко, което те заобикаля. Нека твоето его изчезне и да се обедини с напяването.

Бхагван Шри е казал: „Тези, които имат очи, ще видят стълб от енергия да се издига от групата. Един индивид не може да направи толкова много сам, но си представи петсто­тин медитатори, хванати за ръце при тази молитва!"

След десет минути или горе долу толкова, или при пус­кане на ръце, по знак на водача, всички коленичат долу и це­луват земята, и позволяват на енергията да изтече в земята, да се върне в източника, от който е дошла.
МАНДАЛА

„Мандала" в хинду означава кръг. Всеки кръг съдържа център. Целта на тази техника е да се създаде кръг от енер­гия, така че центрирането става естествен резултат. Техниката е разделена на четири петнадесетминутни степени. Тя за­почва с интензивна активност и всяка степен постепенно ста­ва по^спокойна, така че накрая на четвъртата степен човек е в абсолютен покой, в абсолютна тишина - и медитацията може да възникне.

Първата степен: В продължение на петнадесет минути ходи на място. Започни бавно и след това постепенно увели­чавай бързината. Добре е ако звучи музика, с постепенно на­растващ ритъм в продължение на тези петнадесет минути. Дишането трябва да е спокойно и регулярно, дълбоко и ре-лаксирано.

Важно е да не преставаш да вървиш през тази степен -да забравиш ума, забрави тялото и обръщай внимание единс­твено на ходенето. Започвайки от най-долната част на тялото, ще⁴се създаде един подем на енергия, който ще започне да циркулира в тялото. За тези, за които джогингът изглежда не­възможен, могат да го заместят с „каране на велосипед" - да се кара колело през цялата първа степен. Карането на коле­лото става, като лежиш върху пода по гръб, хълбоците са на пода, а краката се въртят, все едно въртят педалите на коле­лото. Дали е джогинг или каране на велосипед, краката тряб­ва да се движат по един кръгообразен начин.

Втората степен: В продължение на петнадесет минути седни със затворени очи и върти тялото от страна на страна в кръгово движение. Просто се чувствай, все едно си тръстика, духана от вятъра. Предай се на вятъра. Нека той те движи от страна на страна, напред и назад, наоколо и наоколо. Люш­кането трябва да е бавно, меко, релаксирано и естествено.

Енергията се издига нагоре през тялото. Сега ще я по­чувстваш концентрирана в пъпа.

Третата степен: Легни по гръб, отвори очи и в продъл­жение на петнадесет минути и върти по посока на часовнико­вата стрелка в колкото се може по-широк кръг. Започни бав­но и след това постепенно движи очите по-бързо и по-бързо.

Много напрежения са натрупани в мускулите зад очите. В тази степен тези мускули биват релаксирани. Енергията, ко­ято се движи през тялото се издърпва към третото око (пространството между двете очи). Центрираш се в третото око („вътрешното око")

Четвърта степен: Сега затвори очи, легни съвършено неподвижен и напълно релаксиран. Всички напрежения са ос­вободени от тялото и ще е налице изобилие от енергия. Енер­гията, вече без да е блокирана от напреженията, ще може да работи вътре в тебе: очиствайки те, окъпвайки те.

Забележка: Много е важно долната челюст да виси от­ворена и да остане разхлабена през цялото време, особено на втората и третата степен на техниката. В челюстта се събират и натрупват много напрежения. Ако по време на техниката държиш челюстта разхлабена, тези напрежения лесно могат да бъдат освободени.

Това е една от най-популярните и мощни техники на Бхагван Шри. В тебе ще се пробуди много енергия кундалини. С нея ще се чувстваш жизнен, ще вибрираш с нея. След като енергията е била събудена, се използва танцуването, за да се разпръсне енергията, за да се върне в космоса, в съществува­нето. Следва тишина, следва покой.

Техниката е разделена на четири петнадесет минутни степени. Към първите три степени трябва да се използва му­зика, като съпровод, но последната трябва да се прави в пъл­на тишина.

Първата степен: За петнадесет минути, нека цялото тя­ло да се тресе. Нека клатенето започне от ръцете (от китките до върха на пръстите) и стъпалата, където са разположени всички нервни окончания в тялото. Дръж очите си релаксира-ни, мускулите на лицето ти - релаксирани. Нека всичко се тресе, всичко да трепери. В началото ще трябва да го правиш, но след няколко минути треперенето ще те завладее. Ако държиш цялото тяло разхлабено, треперенето ще тръгне от ръцете ти, от стъпалата ти, от главата ти, докато завладее цялото тяло, докато ти се превърнеш в треперене.

Втора степен: Сега, в продължение на петнадесет мину­ти, дай възможност на енергията, която е била събудена, да бъде изразена чрез танца. Ще бъдеш пълен с енергия; дай възможност на енергията да се разпръсне чрез танца. Танцу­ването е важно. В тебе е било събудено голямо количество енергия, към което тялото не е привикнало. Без танца, ще чувстваш известно смущение, известно неспокойствие, извес­тно безпокойство. Затова се потопи тотално в танца. Изрази чрез танца, чрез празничността енергията, която си събудил в себе си. Наслаждавай се!

Трета степен: В продължение на петнадесет минути стоейки или седейки, остани напълно неподвижен. Трябва да свири мека музика. Дай си възможност да се слееш с нея.

Четвърта степен: В продължение на петнадесет минути, легни долу и бъди. Няма нищо друго, освен тишина, нищо друго, освен покой, вътре и отвън.

Забележка: Очите остават или отворени, или затворени на първите две степени и, разбира се, затворени на последни­те две степени.

Въртенето е оригинална суфи (дервишка) медитация, за която се твърди, че е създадена преди седемстотин години. Седем часа преди медитацията не трябва да се поемат храна и вода. Хлабавите дрехи и босите крака са за предпочитане.

Опитай се да се центрираш точно над пъпа.- Започни да се въртиш на място, движейки се в посока, обратна на часов­никовата стрелка (Ако започнеш да усещаш някакво повдига­не, вместо това се върти по посока на часовниковата стрел­ка). Дръж очите си отворени, тялото разхлабено, ръцете удобно протегнати. Дясната ръка трябва да се държи високо с длан, обърната нагоре, а лявата да се държи ниско с длан, обърната надолу. Опитай се да не фокусираш очите върху нищо. Просто се предай на постоянната замъгленост, която се поражда от въртенето. Или насочи вниманието си в про­тегнатата дясна ръка.

Започни да се въртиш бавно, постепенно добавяйки скорост. Ако си центриран точно над пъпа, скоро ще започ­неш да чувстваш, че си колело, което се върти около своя център. На периферията тялото ще се върти. В главината, в центъра, ще има покой.

Музиката, която можеш да използваш за съпровод, трябва да е с равномерно темпо, ритмична и жива, постепен­но забързвайки темпото си, без да става обезумяла. С увели­чаването скоростта на въртене ще забележиш, че в центъра ти има все повече покой.

Продължавай въртенето, докато тялото някак си открие, че от само себе си, е паднало на земята. Няма установено време за тази медитация. Трябва да продължаваш да се вър­тиш, докато спонтанно паднеш на земята. Дервишките танц­ьори са го правели през цялата нощ, макар че, в общи линии, въртенето ще продължи от двадесет минути до три часа. В груповите ситуации се препоръчва четиридесет и пет минут­но въртене.

Където и да паднеш на земята, остани там. Недей да ставаш и да продължаваш въртенето. Лежи върху стомаха си, затвори очи и нека голият ти пъп докосва земята. Усети себе си да се потапяш в земята, все едно е майчина гърда. Остани в тази втора степен минимум за петнадесет секунди.
НАТАРАДЖ („Танцуваща медитация")

Бхагван Шри често е говорел за танца, като за техника. Той е бил използван от мнозина. Когато танцът е налице, танцуващият липсва. Остава да съществува единствено тан­ца.

Много от тези техники използват танца. Натарадж е са­мо танц. Той е танц като тоталната медитация.

Първа степен: Четиридесет минути танцуване. Нека твоето безсъзнателно поеме тотално нещата в свои ръце.

Танцувай, все едно си обладан от дух. Недей да планираш и да имаш някакъв контрол над движенията си. Забрави за наб­людаването, свидетелстването, осъзнаването - просто бъди тотално в танца.. В такъв случай танцът ще започне в сексу­алния център и след това ще се движи нагоре. Остави го да се случи.

Втора степен: Когато музиката спре, спри незабавно танца, легни долу, и, за двадесет минути, бъди абсолютно мълчалив, абсолютно неподвижен. Вибрациите на танца, на музиката, ще продължат отвътре. Позволи им да проникнат в твоите най-фини пластове.

Трета степен: Изправи се и в продължение на пет ми­нути, танцувай с благодарност. Наслаждавай се.
ГУРИШАНКАР

Бхагван Шри е казал, че ако правим дишането правилно в първата степен на тази медитация, ще имаме толкова кис­лород в кръвта, че ще се чувстваме толкова високо, все едно сме на върха на Гуришанкар (Еверест).

Медитацията е в четири части. Всяка част е с продъл­жителност петнадесет минути.

Първа степен: Седни със затворени очи и вдишвай кол­кото можеш по-дълбоко през носа. Задръж дъха толкова дъл­го, колкото можеш, след това издишай бавно през устата. Задръж издишването докато почувстваш, че повече не можеш и след това вдишвай отново през носа. Повтаряй тези движе­ния в продължение на петнадесет минути.

Втора степен: Върни се към нормалното дишане и се втренчи в пламъка на някоя свещ. Нека погледът ти бъде мек, все едно гледаш влюбено някой. Запази тялото неподвижно

Трета степен: Изправи се, затвори очи и нека „Латихана" стане. При „Латихана" позволяваш на тялото да бъде меко и разхлабено и скоро ще бъдат почувствани извест­ни енергии да се движат вътре в него. Дай възможност на те­зи енергии да движат тялото - бавно, меко. Недей ти да пра­виш движението: нека движението те движи.

Тези първи три степени трябва да бъдат съпровождани от музика - комбинация от успокоителен музикален фон и ус­тойчив ритъм на удари, толкова бърз, колкото е нормалния ритъм на сърдечния ритъм. (Първият звук, който всеки от нас е чул, са ударите на майчиното сърце.) четвъртата степен се прави в пълна тишина.

Четвърта степен: Легни в тишина и остани абсолютно неподвижен.

Надабрахма е стара тибетска техника. Първоначално е изпълнява рано сутрин. Медитаторите се събуждали между два и четири часа, изпълнявали техниката и след това се връщали да си доспят.

Бхагван Шри предлага тя или да се прави късно вечер, преди лягане, или сутрин. Ако не се прави вечер, практикува­нето й трябва да бъде последвано поне от петнадесет минути почивка.

След седем минути и половина, започни да движиш ръ­цете в противоположната посока: дланите са обърнати на­долу, а ръцете по една кръгова траектория, се движат надолу, към тялото. Движи ръцете в тази посока за други седем и по­ловина минути. Докато ръцете ти се движат навътре, пред­стави си, че поглъщаш енергия. Когато отново започнат да се движат навън, встрани от тялото, представи си че излъчваш енергия.

Третата степен: Преустанови движенията на ръцете и седни на пода мълчаливо за петнадесет минути, без никъде в тялото нещо да се движи.

Бхагван Шри дава един вариант на тази техника за двойки: седнете лице срещу лице, с кръстосани ръце, като държите двете ръце на партньора си. Покрийте се с чаршаф, така че двете тела да са напълно покрити. Най-добре ще е ако не носите никакви дрехи. Стаята ще трябва да е добре затъм­нена, с четири малки свещи, осигуряващи единствената свет­лина. Запалете тамян. Същият тамян ще трябва да се кади всяка нощ и специално този тамян трябва да се използва са­мо, когато се прави тази техника.

С лице един срещу друг, с кръстосани и хванати вза­имно ръце, затворете очи и започнете да хъмкате (бръмчите със звука „хм"). Продължете вашето бръмчене поне за триде­сет минути. Бръмченето трябва да го правите заедно. След минута или две дишането ви ще се синхронизира, както и бръмченето. Докато издавате звука „хм", почувствайте как енергиите ви се сливат, обединяват се.