Международна конвенция за товарните водолинии 1966 г

Член 15

Член 16

Издаване на свидетелствата

(1) Международно свидетелство за товарните водолинии (1966) се из­дава на всеки кораб, ако той е освидетелствуван, и на двата му борда са нанесени марките на товарните водолинии в съответствие с тази Конвен­ция.

(2) Международно свидетелство за освобождаване се издава на кораба на основание на и в съответствие с точки (2) и (4) от член 6.

(3) Такива свидетелства, се издават от Администрацията или от лице или организация, упълномощени от нея по съответен начин. Във всеки случай Администрацията носи пълна отговорност за свидетелствата.

(4) Независимо от другите положения на тази Конвенция всяко Международно свидетелство за товарните водолинии, което действува от деня на влизане в сила на тази Конвенция за Правителството на държавата, под флага на която плава корабът, остава в сила в продължение на две години или до изтичане на срока на неговата валидност, ако той настъпва по-рано. След това се изисква Международно свидетелство за товарните водолинии (1966).

Член 17

Издаване на свидетелство от друго Правителство

(1) Всяко договарящо Правителство може по молба на друго догова­рящо Правителство да извърши освидетелствуване на даден кораб и като се убеди, че корабът отговаря на изискванията на настоящата Конвенция, да издаде или да упълномощи издаването на Международно свидетелство за товарните водолинии (1966) в съответствие с тази Конвенция.

(2) Копие от свидетелството, копие от доклада за освидетелствува­нето, на основание на който са изчислени надводните бордове, и копие от самите изчисления се представят във възможно най-кратък срок на Пра­вителството, по молба на което е извършено освидетелствуването.

(3) В издаденото по такъв начин свидетелство трябва да бъде записано, че то е издадено по молба на Правителството на държавата, под знамето на която плава или ще плава корабът. То има същата сила и се признава наравно със свидетелството, издадено в съответствие с член 16.

(4) Не може да се издава Международно свидетелство за товарните водолинии (1966) на кораб, плаващ под знамето на държава, Правителството на която не е договарящо Правителство.

Член 18

Форма на свидетелствата

(1) Свидетелствата се съставят на официалния език или езици на страната, която ги издава. Ако езикът, на който те са съставени, не е английски или френски, текстът трябва да съдържа превод на един от двата езика.

(2) Формата на свидетелствата трябва да съответствува на образ­ците, дадени в Приложение III. Издадените свидетелства и техните заве­рени копия трябва точно да възпроизвеждат разположението на печатния текст от образците на свидетелствата.
Член 19

Срок на действие на свидетелствата

1. 
   Международното свидетелство за товарните водолинии (1966) се издава за установения от Администрацията срок, който не трябва да превишава 5 години, считано от деня на издаване на свидетелството.
   
2. 
   Ако след периодично освидетелствуване, описано в точка 1 (b)на член 14, не може да бъде издадено ново свидетелство до изтичане на срока на действие на първоначално издаденото свидетелство, лицето или организацията, извършващи освидетелствуването, могат да продължат срока на посоченото свидетелство до не повече от 5 месеца. За такова продължаване в свидетелството се прави съответно записване и това се разрешава само в случай когато в конструкцията, съоръжението, разположението, материалите или наборът на кораба не са настъпили изменения, които да влияят на надводния борд.
   
3. 
   Международното свидетелство за товарните водолинии (1966) се анулира от Администрацията при наличие на едно от следните обстоятелства:
   

(4) (а) Срокът на действие на едно Международно свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, издадено на кораба от Администрацията, което го освобождава от изпълнение на изискванията на Конвенцията в съответствие с точка (2) на член 6, не трябва да превишава 5 години, считано от деня на неговото издаване. Такова свидетелство се възобновява, продължава и анулира по същия ред, както и Международното свидетелство за товарните водолинии (1966), съгласно този член.

(5) Свидетелството, издадено от Администрацията, губи сила при пре­минаването на кораба под знамето на друга страна.

Свидетелствата, издавани от името на договарящо Правителство в съответствие с настоящата Конвенция, се признават от другите договарящи Правителства и се считат като имащи същата сила, както свидетелствата, издавани от тях, за всички цели, предвидени в тази Конвенция.

(1) Всеки кораб, имащ свидетелство, издадено в съответствие с член 16 или 17, в пристанищата на другите договарящи Правителства подлежи на проверка, която се извършва от длъжностни лица, упълномощени по съответен начин от тези Правителства. Договарящите се Правителства осигуряват осъществяването на такива проверки, доколкото това е разумно и целесъобразно, за установяване на факта, че на кораба има действуващо свидетелство в съответствие с тази Конвенция. Ако на кораба има действуващо Международно свидетелство за товарните водолинии (1966), контролът се ограничава в установяване на това, че:

Ако корабът има действуващо Международно свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, проверката се ограничава в установяване, че са спазени всички условия, съдържащи се в това свиде­телство.

4. 
   В случай че в резултат на проверката, предвидена в този член, възникне основание за каквато и да е намеса, тогава длъжностното лице, осъществяващо такава проверка, своевременно уведомява в писмена форма консула или дипломатическия представител на страната, под чието знаме плава корабът, за това решение, а също и за всички обстоятелства, които са предизвикали тази намеса.
   

Кораб, който няма действуващо свидетелство, издадено в съответствие с тази Конвенция, не може да се ползува от предимствата, които Конвенцията предоставя.

1. 
   Всяка Администрация се задължава да извършва разследвания на каквато и да е авария на кораби, за които тя носи отговорност и които попадат под действието на тази Конвенция, ако тя счита, че такова разследване ще позволи да се определят измененията, които би трябвало да се внесат в Конвенцията.
   
2. 
   Всяко договарящо Правителство се задължава да представи надлежната информация за резултатите от такива разследвания. В докладите или препоръките на Организацията, основани на данните от такава информация, не се посочва названието и националната принадлежност на съответния кораб, не се търси по какъвто и да е път отговорност на който и да е кораб или лице, нито се предполага такава отговорност.
   

(1) Всички други договори, конвенции и съглашения по въпроси за товарните водолинии, действуващи понастоящем между Правителствата участници в Конвенцията, продължават да запазват пълна сила до опре­деления им срок за действие по отношение на:

1. 
   кораби, за които тази Конвенция не се прилага;
   
2. 
   кораби, за които тази Конвенция се прилага, но запазва това право по въпроси, които в нея специално не се разглеждат.
   

Ако в съответствие с настоящата Конвенция по договореност между всички или няколко договарящи Правителства се установят особени правила, те се съобщават на Организацията за разпращане до всички договарящи Правителства.

(1) Договарящите Правителства се задължават да съобщят и предадат на съхранение в организацията:

(2) Всяко договарящо Правителство се задължава да съобщи своите норми за определяне якостта на корабите на всяко от договарящите Правителства, което поиска това.

(1) Тази Конвенция остава открита за подписване в течение на три месеца, считано от 5 април 1966 г., и след това остава открита за присъединяване. Правителствата на страните, членки на Организацията на обе­динените нации, на което и да е от нейните специализирани учреждения, на Международната агенция по атомна енергия или на участниците в Статута на Международния съд могат да станат участници в Конвенцията по пътя на:

(2) Приемането или присъединяването се осъществява чрез даване за съхранение документа за приемане или присъединяване в Организацията, която информира всички Правителства, подписали Конвенцията или присъединили се към нея, за всеки нов документ за приемане или за присъединяване и за датата на неговото депозиране.

(1) Тази Конвенция влиза в сила след изтичането на една година от деня, в който не по-малко от 15 правителства, в това число и на седем страни, всяка от които има търговски флот с обща вместимост,не по-малка от един милион бруто тона, подпишат без възражения за приемане Конвенцията или предадат в съответствие с член 27 на съхранение в Организацията документи за нейното приемане или за присъединяване. Организацията информира всички правителства, подписали тази Конвенция или присъединили се към нея, за датата на влизането й в сила.

(2) За Правителствата, даващи на съхранение в Организацията документ за приемане на тази Конвенция или за присъединяване към нея в на времето от една година, посочено в точка (1) на този член, приемане-или присъединяването влиза в сила в деня на влизане в сила на Конвенция или след изтичане на три месеца от деня на даване на документа или приемане или присъединяване, като се приема по-късна дата.

(3) За Правителствата, които дават на съхранение в организацията документ за приемане на тази Конвенция или за присъединяване към нея на влизането й в сила, Конвенцията влиза в сила след изтичане на три месеца от деня на депозиране на такъв документ.

(4) След датата, на която са били взети всички необходими мерки за влизане в сила на някоя поправка на тази Конвенция, или след датата, от която всички необходими одобрявания се смятат за приети в съответствие с точка (b) от параграф 2 на член 29, в случай на единодушно одобряване на поправката всеки документ за одобряване или присъединяване ще се отнася до изменената Конвенция.
Член 29