Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
- Навигация на страницата:
- 38в. Право на убежище.
| 37в. Екстериториалност
Понятието имунитет не може да бъде разбрано напълно, ако не бъде разгледано във връзка с понятието екстериториалност. Макар и различни, тези две понятия са свързани помежду си. Имунитетът се отнася до лицата, а екстериториалността се отнася до сгради и вещи. Екстериториалността включва една правна фикция, че дипломатическите и консулските представителства, макар реално да са на чужда територия, се считат за част от територията на националната си (изпращащата) държава. Екстериториалността е най-често функция на имунитета. Първо са дава имунитет на определено лице, а след това възниква екстериториалността на неговото жилище, превозно средство и др. Ако трябва да обобщим, може да посочим : -имунитет – неподсъдност на дадено лице на съда на тази държава, на чиято територия е било извършено престъплението. -екстериториалност – териториална неприкосновеност. 38в. Право на убежище. Правото на убежище първоначално възниква като азилно право. В храмовете на древен Рим и Антична Гърция, на преследваните от светската власт се е давало убежище и те добивали безнаказаност под закрилата на църквата. Института на азилното право (от гръцки asilos – човек, който не може да бъде пленяван), според ограничените източници, с които разполагаме, не е съществувал само на книга, а се е прилагал широко в практиката. Имало е и случаи когато това право е било нарушавано, когато независимо от протестите на духовниците, избягалите са били насила извличани от сградата на църквата. На съвременния етап правната уредба на убежището е регламентирана в Конституцията. “Р.България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи”. Следователно основанията задаване на убежище са две : -убежище се предоставя на чужденци, които са преследвани заради техните убеждения. -заради дейност в защита на международно признати права и свободи. Правата и свободите, признати от международното право, заради които се осъществява преследване, могат да бъдат : -лични права и свободи (право на живот, на свобода, на телесна неприкосновеност). -политически права и свободи (право на равенство на всички пред съда, право на политически убеждения). -икономически права и свободи (право на притежаване на собственост, право на труд, на образование). Нарушаването на всички тези права и свободи, както и всеки опит те да бъдат отнети на едно лице, му дават основание да се обърне към друга държава за защита и убежище. В КРБ се предвижда убежище да се дава не само на лица, преследвани заради възгледи и дейност, но и за раса, цвят на кожата, пол, език, етнически или социален произход, материално, обществено или др. положение. Чужденците, които имат право на убежище могат да бъдат две категории: -лица, които се намират извън територията на Р.България. -лица, които вече са на територията на Р.България. съгласно КРБ, президентът на републиката има право да предоставя убежище. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|