Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
| 40в. Експулсиране.
За разлика от екстрадицията, експулсирането не е резултат от договореност между две държави, а едностранен властнически акт, с който едно лице бива изгонено от страната. Съгласно Закона за пребиваване на чужденците в Р.България и Правилника за приложение на този закон, може да се откаже влизане в страната или транзитно преминаване през нея, на чужденец, който е бил експулсиран от България. Чужденец, на който е било предоставено право на убежище по различни причини, не може да бъде експулсиран. По силата на Конвенцията за статута на бежанците не може да бъде експулсирано лице със статут на бежанец, освен по съображения за национална сигурност или опазване на обществения ред. Съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, не може да се екпулсира лице в държава, за която има сериозни основания да се счита, че лицето ще бъде подложено на изтезания. По принцип експулсирането не може да се осъществи заради извършено от чужд гражданин престъпление. Ако чужденец извърши престъпление на територията на Р.България, то по силата на НК той подлежи на наказателно преследване – трябва да бъде съден, а не изгонен от страната. Причините за изгонването на един чужденец от България трябва да се търсят извън случаите на извършено от него престъпление. Такива причини могат да бъдат : -изтичане на определения с визата срок за пребиваване на чужденеца в България ; -грубо нарушаване на обществения ред ; -провокационни изказвания за българските национални ценности . решението за експулсиране се взема от органите на МВР и подлежи на изпълнение от службите за административен контрол върху чужденците. Заповедта се довежда знанието на чужденеца, който има право да определи държавата, за която желае да замине. Обикновено това е държавата по гражданството му или държавата, в която чужденеца има постоянно местожителство. Разходите по експулсирането са за сметка на чужденеца. 42. Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, открита за подписване от Съвета на Европа на 08.11.1990 г. е ратифицирана от Народното събрание на 01.04.1993 г. и вече е част от вътрешното законодателство на България. В изпълнение на задълженията, които произтичат от ратификацията на тази конвенция през 1996 г. у нас е приет първият Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, през 1997 г. - изменение и допълнение в особената част на Наказателния кодекс, чрез което се криминализира изпирането на пари /чл.253 от НК/. Съгласно приетия през 1998 г. нов ЗМИП /изменен и допълнен през 2001 г./ законодателят е възприел концепцията за самоорганизиране на финансовата система в предотвратяването и разкриването на опитите за използуването й за "изпиране" на пари . Създадена е специална агенция Бюро за финансово разузнаване при министъра на финансите. Предназначението му е да извършва и вече е извършило следните действия: Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|