Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
| 36в. Имунитет в МНП.
Думата имунитет има латински произходи означава укрепване. Наказателно-правния имунитет е юридически факт, който изцяло изключва търсенето на юридическа отговорност от конкретно определени лица. Ползващите се от наказателно-правния имунитет не могат да бъдат привличани към наказателна отговорност и по отношение на тях не може да се възбужда наказателно преследване. Имунитети във вътрешното право : -имунитет на народни представители. Съгласно КРБ “народните представители на могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за тежки престъпления (за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 г. или доживотен затвор) и то с решение на Народното събрание.” -имунитет на държавния глава. Съгласно КРБ президента и вицепрезидента не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване. -имунитет на прокурори, съдии, следователи и членове на Конституционния съд. Тази категория магистрати се ползва с имунитета на народни представители. -други лица ползващи се с наказателно-правен имунитет. Своеобразна форма на имунитет се съдържа в закона за отбраната и въоръжените сили, според който не може да се извърши предварително задържани на офицерите от въоръжените сили без съгласието на МО. Имунитет в МН право. МН правни актове, които са създали юридическа база на имунитета са : -Конвенция на ООН за привилегиите и имунитета – от 1946г., според която ООН се ползва със статут на юридическо лице и като такова има право да договаря, да купува и продава движими и недвижими имоти и да завежда дела. Представителите на държаните – членки на ООН се ползват при изпълнение на функциите и при пътуването си за и от мястото на срещата с имунитет по отношение на лично арестуване, задържане на личния им багаж, както и с неприкосновеност на всички книжа и документи. Конвенцията е в сила за България от 1960г. -друг много важен документ, който регламентира наказателно-правния имунитет на определена категория лица е Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961г. Тази конвенция изяснява съдържанието на понятията : - “дипломатически агент” (шефът на представителството); - помещения на представителството (сгради, включително и резиденцията и земния участък, прилежащ към съответната сграда). Съгласно конвенцията, помещенията на представителството са неприкосновени. Властите на приемащата държава не могат да влизат в тези помещения без съгласието на ръководителя на дипломатическото представителство. Дипломатическия агент не може да бъде задържан под каквато и да е форма и се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава. Тази конвенция е в сила за България от 1968 г. През 1963г. е приета Виенската конвенция за консулските отношения. Консулите също притежават статут на лична неприкосновеност, като длъжностни лица и се ползват със закрила от страна на властите на приемащата държава. Те не могат да бъдат задържани , но това на важи в случаите когато консула е извършил тежко престъпление. Тогава компетентните власти могат да предприемат съответни законови мерки за търсене на наказателна отговорност спрямо консула. Конвенцията е в сила за България от 1989г. Въз основа на различни критерии могат да бъдат формулирани следните видове имунитет в МНП : І. Дипломатически имунитет – той представлява съвкупност от специални права и привилегии, които обичайните и договорните норми на МН право предоставят на дипломатическото представителство, с цел да може то безпрепятствено и независимо от властта на държавата, в която е установено, да осъществява своите представителни функции. Дипломатическото представителство обикновено се състои от : -посланик, пълномощен министър и временно-управляващ. Всеки дипломатически представител има дипломатически имунитет, който включва : - лична неприкосновеност (държавата, в която той е представител е длъжна да осигури неговата физическа сигурност); - юридическа неприкосновеност (дипломатическия представител не може да бъде задържан под стража и да бъде привличан под наказателна отговорност – той е наказателно не отговорно лице. Ако той не съблюдава законите на държавата, в която упражнява пълномощията си или е извършил престъпление на нейната територия, тази държава го обявява за “нежелана личност” (persona non grata). С тази специфична дипломатическа мярка той се “поканва” в срок от 48 часа да напусне пределите на страната. Освен лична и юридическа неприкосновеност, на дипломатическите представители е гарантирана неприкосновеност на резиденцията, на техните жилища и превозни средства. Дипломатическия имунитет се прекратява в случай на : -изтичане на срока; - отзоваване; - смърт на дипломатическия представител; - война между двете държави; ІІ. Консулски имунитет. Консулските функции се упражняват от следните длъжностни лица : -генерални консули; - вицеконсули; - консулски агенти. Техния имунитет е уреден от Виенската конвенция за консулските отношения. Съгласно тази конвенция посочените длъжностни лица могат да бъдат задържани в случай на извършване на тежко престъпление. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|