глава 35 стр.465
Някои от тях се открояваха сред тълпата с твърде тъмната си или прекалено бледа кожа, в палта със странна кройка или ярки цветове, островърхи шапки кли накичеии с дълги пера. Срещаха се жени с воали на лицата, жени в прави рокли, толкова широки, колкото и високи, жени в рокли, оголващи повече плът, отколкото при която и да е кръчмарска прислужница. От време на време сред изпълнените с човешка гмеж улици преминаваше някоя карета, лъскава и с позлата, с екипаж от шест или осем коня, по чиито сбруи висяха шарени пискюли. Навсякъде се срещаха и носилки с балдахини.
Rand saw one fight start that way, a brawling heap of men swinging their fists while a pale-skinned man in a red-striped coat climbed out of the sedan chair lying on its side. Two roughly dressed men, who seemed to have been just passing by up till then, jumped on him before he was clear. The crowd that had stopped to watch began to turn ugly, muttering and shaking fists. Rand pulled at Mat's sleeve and hurried on. Mat needed no second urging. The roar of a small riot followed them down the street. На няколко пъти хора се обръщаха към тях двамата, вместо обратното. Прашните им дрехи показваха, че са от новодошлите и това действаше като магнит за определен тип от тукашните.
Глава 38 стр.492 начало
Perrin shifted as best he could with his wrists bound behind him and finally gave up with a sigh. Every rock he avoided brought him two more. Awkwardly he tried to work his cloak back over him. Нощта беше студена и земята сякаш беше изцедила всичката топлина от тялото му, като всяка нощ, откакто Белите плащове ги бяха хванали. Чедата не смятаха, че арестантите им се нуждаят от одеяла или подслон. Особено ако са опасни Мраколюбци
глава 39 стр.513
Обезсърчен, Ранд започна да обикаля безцелно из почти пустите улици, все още плахо надявайки се да зърне по някакъв начин Логаин. Очите му се спряха на стръмен склон, по който нямаше постройки — издигаше се над улицата, по която вървеше. При една обичайна пролет склонът щеше да е покрит с цветя и зелена трева, но сега целият беше кафеникав, чак до високата стена на върха, зад която се показваха дървета. Ако се изкачеше горе, може би щеше да види процесията.
This part of the street had not been designed for any grand view, but just ahead, over the rooftops, he could see some of the Palace spires, topped by White Lion banners fluttering in the wind. He was not sure exactly where the curve of the street ran after it rounded the hill beyond his sight, but he suddenly had a thought about that hilltop wall.
Барабаните и тромпетите вече се чуваха по-близо, виковете ставаха все по-гръмки.
Глава 40 стр.517-519
Може ли някой, ако има оригинала си в къщи да провери следното
The boy studied Rand over the girl's shoulder, fingering the dagger at his waist. It seemed more a nervous habit than any thought that he might use it. Not completely, though. The boy had the same self- possession as the girl, and they both looked at him as if he were a puzzle to be solved.
В моя файл тук се губят страници 517-519, които преводачът няма как да си ги е измислил. Та бих искал да се уверя, че проблемът е в моята кутия.
"I don't know why that always surprises you," Gawyn answered her. "Even you don't try telling Garethwhat to do. He's served three Queens and been Captain-General, and First Prince Regent, for two. I daresay there are some think he's more a symbol of the Throne of Andor than the Queen is."
Стр.536 край
— Само да си увиеш една шуфа около главата, Ранд, и ще се превърнеш в самото олицетворение на мъж от Айил. Странно, след като майка, изглежда, смята, че говориш наречието на Две реки. Жалко, че не можахме да се опознаем повече, Ранд ал-Тор. Лек път.
„Айилец.“
Ранд остана закован на място, гледайки отдалечаващия се Гавин, и едва нетърпеливото покашляне на Таланвор му припомни къде се намира. Той се сниши и прекрачи през ниската вратичка. Таланвор я затръшна зад него. The bars inside were jammed into place loudly.
The oval plaza in front of the Palace was empty, now. All the soldiers gone, all the crowds, trumpets, and drums vanished in silence. Nothing left but a scattering of litter blowing across the pavement and a few people hurrying about their business now that the excitement was done. He could not make out if they showed the red or the white.
„Айилец.“
With a start he realized he was standing right in front of the Palace gates, right where Elaida could find him easily once she finished with the Queen. Pulling his cloak close, he broke into a trot, across the plaza and into the streets of the Inner City. He looked back frequently to see if anyone was following him, but the sweeping curves kept him from seeing very far. He could remember Elaida's eyes all too well, though, and imagined them watching. By the time he reached the gates to the New City, he was running.
Глава 42 стр.551 начало
t was a subdued group that Rand led back down the stairs. None of them wanted to talk to him now, or to one another. He did not feel much like talking, either.
Слънцето отдавна вече клонеше към заник и стълбището беше сумрачно, но лампите все още не бяха запалени. Слънчеви лъчи и сенки шареха по стъпалата. Лицето на Перин беше толкова помръкнало, колкото и на останалите, но докато грижата беше набръчкала лицата на другите, неговото беше гладко. На Ранд му се стори, че приятелят му е изпълнен с примирение. Зачуди се защо и се канеше да го попита, но когато Перин пристъпваше сред някоя по-тъмна ивица на сенките, очите му сякаш изведнъж събираха последните остатъци на слънчевата светлина и леко просветваха, като кехлибар.
Rand shivered and tried to concentrate on his surroundings, on the walnut paneled walls and the oak stair railing, on sturdy, everyday things He wiped his hands on his coat several times, but each time sweat sprang out on his palms anew. It'll all be all right, now. We're together again, and . . . Light, Mat.
Ранд отведе всички в библиотеката през задния вход, минаващ покрай кухненските помещения, не през дневната.
Глава 46 стр.597 начало
The country around the Waygate was rolling, forested hills, but aside from the gates themselves there was no sign of any Ogier grove. Most of the trees were gray skeletons clawing at the sky. Fewer evergreens than Rand was used to dotted the forest, and of them, dead, brown needles and leaves covered many. Loial made no comment beyond a sad shaking of his head.
"As dead as the Blasted Lands," Nynaeve said, frowning. Egwene pulled her cloak around her and shivered.
Егвийн огледа околността, придърпа пелерината си и потръпна от хлад.
— Мъртво като в Изпепелените земи — промълви намръщено Нинив.
Глава 47 стр.613 начало
In itchy restlessness had Rand pacing beside the dining table. Twelve strides. The table was exactly twelve strides long no matter how many times he stepped it off. Irritably he made himself stop keeping tally. Stupid thing to be doing. I don't care how long the bloody table is. A few minutes later he discovered that he was counting the number of trips he made up the table and back. What is he saying to Moiraine and Lan? Does he know why the Dark One is after us? Does he know which of us the Dark One wants?
Ранд спря да крачи край масата и хвърли поглед към приятелите си. Перин беше натрошил къшей хляб и разсеяно разместваше трохи по грубата повърхност на масата.
Стр.615
Посегнали са дори на легендата за падането на Малкиер!
— Бреан побягнала със сина си Исам и се натъкнала на тролоци, докато яздела с него на юг. Никой не знае със сигурност каква е съдбата й, но човек може лесно да се досети. Изпитвам съжаление само към момчето. Когато измяната на Ковин Благосърдечния излязла наяве и той бил заловен от младия тогава Джейин Чарин — вече наречен Джейин Бродяжника — и когато Благосърдечния бил доведен в Седемте кули, окован във вериги, Великите лордове поискали да бъде обезглавен и главата му да се набие на кол. Но тъй като бил вторият след ал-Акир и Лаин в сърцата на хората, кралят се изправил срещу него в двубой и го посякъл. Ал-Акир плакал, след като убил Ковин. Според някои той оплаквал своя приятел, който се бил предал на Сянката, а според други — оплаквал самата Малкиер.
Владетелят на Фал Дара тъжно поклати глава.
"The first peal of the doom of the Seven Towers had been struck. There was no time to gather aid from Shienar or Arafel, and no hope that Malkier could stand alone, with five thousand of her lances dead in the Blasted Lands, her Borderforts overrun.
— Ал-Акир и неговата кралица ел-Леанна наредили да донесат невръстния им син Лан в люлката.
Глава 48 стр.629
Ранд се огледа. Всеки лист и цвят бяха поразени от болест. Всеки храст и покълнало растение — прогнили още в растежа си. Не можа да се въздържи да не потръпне. „Ако това все още не е Погибелта, тогава каква ли е самата тя?“
Lan turned them westward, at an angle to the sinking sun. The Warder maintained the pace he had set before, but there was reluctance in the set of his shoulders.
Слънцето се беше превърнало в издута червена топка. Изкачиха се на билото на някакъв хълм и Стражникът дръпна юздите.
Стр.630
— О, я млъквай, Мат — сопна му се Егвийн, а Нинив добави:
— И да ги накараме да ни дебнат отвън? Ти наистина си глупак, Матрим Каутон.
Мат изгледа сърдито двете жени, но не отговори. As he took Bela's reins, Rand shared a grin with Perrin. For a moment it was almost like being home, having Mat saying what he should not at the worst possible time. Then the smile faded from Perrin's face; in the twilight his eyes did glow, as if they had a yellow light behind them. Rand's grin slipped away, too. It isn't like home at all.Ранд, Мат и Перин се заловиха да помогнат на Лан с конете, а другите се заеха да устроят бивака. Лоиал си мърмореше нещо под нос, докато палеше малката печица на Стражника, но дебелите му пръсти се мърдаха ловко. Егвийн си тананикаше, пълнейки чайника от един издут мях. Ранд вече не се чудеше защо Стражникът бе настоял да вземат толкова много мехове с вода.
Глава 49 стр.635
Седемте кули изпъкваха ясно в утринния зрак, далечни срутени останки, подобни на огромни, грубо насечени хълмове, бегъл намек за някогашно величие. Повърхността на стотиците езера беше гладка и синя, нетрепваща. Когато погледна към езерата и разрушените кули, Ранд почти успя да заличи от ума си болезнено прогнилите неща, които растяха наоколо. Лан избягваше повече Нинив, отколкото езерата, но все така изобщо не поглеждаше към тях, докато подканяше всички да привършват приготовленията си и да тръгват.
After the wicker panniers were fastened on the packhorse, after every scrap and smudge and track were gone and everyone else was mounted, the Aes Sedai stood in the middle of the hilltop with her eyes closed, not even seeming to breathe. Nothing happened that Rand could see, except that Nynaeve and Egwene shivered despite the heat and rubbed their arms briskly. Egwene's hands suddenly froze on her arms, and she opened her mouth, staring at the Wisdom. Before she could speak, Nynaeve also ceased her rubbing and gave her a sharp look. The two women looked at one another, then Egwene nodded and grinned, and after a moment Nynaeve did, too, though her smile was only halfhearted.
Rand scrubbed his fingers through his hair, already more damp with sweat than with the water he had splashed in his face. He was sure there was something in the silent exchange that he should understand, but that feather-light brush across his mind vanished before he could grasp it.
"What are we waiting for?" Mat demanded, the low band of his scarf across his forehead. He had his bow across the pommel of his saddle with an arrow nocked, and his quiver pulled around on his belt for an easy reach.
Moiraine opened her eyes and started down the hill. "For me to remove the last vestige of what I did here last night. The residues would have dissipated on their own in a day, but I will not take any risk I can avoid now. We are too close, and the Shadow is too strong here. Lan?"
The Warder only waited for her to settle in Aldieb's saddle before he led them north, toward the Mountains of Dhoom, looming in the near distance. Even under the sunrise the peaks rose black and lifeless, like jagged teeth. In a wall they stretched, east and west as far as the eye could see.
— Ще стигнем ли днес до Окото, Моарейн Седай? — попита Егвийн, когато тръгнаха.
Стр.638
— Червеите няма ли да ни преследват в планините? — попитг останалата без дъх Егвийн.
Лан й отвърна само с дрезгав смях.
— Няма. Дори и Червеите се боят от онова, което обитава високите проходи — изпъшка Лоиал.
Rand wished the Ogier would stop doing that. He was well aware that Loial knew more about the Blight than any of them except Lan, even if it was from reading books in the safety of a stedding. But why does he have to keep reminding me that there's worse yet than we've seen?
Конските копита шляпаха през гнили храсти и треви. Дървета като тези, които доскоро ги нападаха, сега само потръпваха дори когато яздеха точно под извитите им клони.
Глава 52 стр.661
С мъка се изправи, олюля се като върба под буен вятър и се повлече покрай изпепелените останки на Агинор, без дори да поглежда към тях. „Вече няма значение.“ Смъкна се по склона, затътри се, затича. „Егвийн.“ Листа и цветя хвърчаха около него, докато се носеше слепешката надолу. „Трябва да я намеря. Коя е тя?“
His arms and legs seemed to flail about more like long blades of grass than go as he wanted them to. Tottering, he fell against a tree, slamming against the trunk so hard that he grunted. Foliage rained on his head while he pressed his face to the rough bark, clutching to keep from falling. Egwene, He pushed himself away from the tree and hurried on. Almost immediately he tilted again, falling, but he forced his legs to work faster, to run into the fall so that he was staggering along at a good clip, all the while one step from falling flat on his
face. Moving made his legs begin to obey him more. Slowly, he found himself running upright, arms pumping, long legs pulling him down the slope in leaps. Стигна поляната, вече наполовина изпълнена от могъщия дъб, израсъл върху гроба на Зеления човек. Тук беше и бялата каменна арка, белязана с древния символ на Айез Седай, и почернялата зейнала яма, в която огънят и вятърът се бяха опитали да впримчат Агинор и се бяха провалили.
Глава 53 стр.672
Дива роза обвиваше каменната колона, бележеща Границата. От наблюдателниците наизлязоха мъже, за да ги поздравят. Смехът им беше пълен с радостно изумление и очите им грееха от почуда, сякаш още не можеха да повярват на зелената трева, стелеща се по равнината.
— Светлината съкруши Сянката!
— Велика победа в Тарвинската клисура! Получихме посланието! Победа!
— Светлината отново ни благославя!
— Крал Изар е силен в пътя на Светлината — сдържано отвърна Лан на радостните им възгласи.
The watchmen wanted to tend Moiraine, or at least send an escort with them, but she refused it all. Even flat on her back on a litter, the Aes Sedai's presence was such that the armored men fell back, bowing and acceding to her wishes. Their laughter followed as Rand and the others rode on.
Късно следобед стигнаха Фал Дара и обкръженият с мрачни стени град ги посрещна с празнични камбани. Звъняха тържествено и оглушително
|
