Места и функции на театралността в драматичните текстове на молиер

от катедра „Романистика” при ФКНФ

на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

на тема

„доктор на филологическите науки“

Не е възможно в становище от няколко страници да се изложат подробно достойнствата на този труд в съдържателно отношение и затова ще се задоволя само с отбелязването на най-впечатляващите моменти от дисертацията. След като началните шестдесетина страници подготвят читателя да погледне на творчеството на Молиер през призмата на театралността в нейните семиотични измерения, Генова ни представя параметрите на своя труд: предмет и задачи, обхват и съдържание, методология и корпус. Обхватът на труда е внушителен, защото Генова си поставя за цел да изследва театралността в комедиографията на Молиер в нейните официални издания, в неофициалните устни варианти, както и в някои хипертекстове, за да разкрие формите, особеностите и функциите на текстовите белези на театралност в тях, като ги структурира в оригинална аналитична схема според местата на тяхното проявление. Не бива да се пропуска фактът, че това начинание има интердисциплинарен характер – между литературата и изкуството (най-вече театралното). Веднага ще добавя, че Генова взема отношение и по проблемите на художествения превод, така че обсегът на нейното научно дирене става още по-широк. Авторката подчертава, че драматичният текст придобива своята ценност, наслагвайки качествата си като специфична литературна форма и потенциала си за експресия чрез театралната постановка. И тук възниква основният въпрос, който Генова си поставя: дали в театралния текст съществуват признаци и белези за неговото изначално театрално предназначение.

Не бива да отминаваме значението, което Генова придава на своята методология, заключаваща се в използването на историко-социологическото, естетическото и театралното контекстуализиране на текстовете с оглед на адекватната им рецепция като подстъп към текстовия анализ в семиологична и прагматична перспектива.

Генова, естествено, не е първата, която си задава тоя въпрос и затова посвещава втората глава на своя труд на естетическия и театрален контекст, в който тя се ситуира и чиито очертания са отразени в изследванията на голям брой френски, български и други специалисти. Тук авторката демонстрира както широта и задълбоченост, така и критичност при осъществяване своята изследователска работа.

Съдържанието на следващите пет глави се налага от естеството на проучвания корпус. Театралността е проучена в а) драматургичния текст, б) в паратекста, в) в драматургичните похвати и в новаторските драматични форми, г) в устните текстове и накрая – д) в хипертекстовете.

Ще отбележа мимоходом някои впечатляващи детайли от изложеното в тези пет глави. Такива са например типологията на предговорния паратекст в пиесите на Молиер, систематизацията на белезите на театралност, детайлната и компетентна интерпретация на гравюрите към пиесите на Молиер, съотнесени към съответния текст във връзка с театралната експресия, задълбоченият анализ на ролята на пунктуацията и на ремарките в драматургичните текстове на Молиер, функционалната типология на ремарките, историческата перспектива, в която са разгледани различните белези на театралността, количественият и качествен анализ на корпуса на Молиер на базата на статистически данни от 30 пиеси, контекстуализирането на театралния реквизит (декори, костюми, предмети и пр.). С приносно значение е и проучването на „хибридните” пиеси на Молиер, които критиката досега не е разглеждала в подобна перспектива, а това е дало основание на Генова да анализира оригиналните драматургични похвати на Молиер, включващи органично белези на синкретична театралност, обогатена с музикални, песенни и танцови елементи. Открояват се със своята задълбоченост и съпоставителните анализи на устните текстове с оригиналните (успоредно са анализирани официалното и пиратското издание на няколко пиеси, като е направен детайлен преглед на белезите на театралност, включени в тези издания). Тук дори бих казал, че авторката ни предлага не просто „изследване”, а „разследване”, тъй като се касае за съпоставка на официален текст с пиратско издание и тя, в резултат от задълбочено проучване, констатира кои елементи (заглавие, ремарки, реплики, пунктуация и пр) са съхранени, кои са подправени или преиначени, кои са привнесени и кои са изпуснати и всичко това с цел да се види как е изразена театралността във всеки конкретен случай. Ще добавя че отделните глави, а често пъти и разделите в тях завършват с кондензирано заключение и изводи, с които ударението се поставя върху най-съществените елементи от изложението. Ще се опитам да обобщя своето впечатление от труда като изтъкна, че доц. Генова, след като дефинира театралонстта в различните й аспекти, разкрива нейните белези и предлага всеобхватен поглед върху драматургичното творчество на Молиер и върху неговия театър като цяло, за да илюстрира с богати примери всевъзможните прояви на театралност. Оправдават се очакванията, че при автор, който освен това е режисьор на собствените си пиеси и изпълнител на главните или централни роли в тях, какъвто е Молиер, чисто текстовите измерения на театралността като цяло са по-изявени, по-ясно доловими и особено плодотворни.

Трудът на доц. Генова завършва не само с очакваното заключение, отличаващо се със своята яснота и убедителност, но и с изброяване на перспективите, в които не само тя, а и други изследователи биха могли да работят.

Нормално е в края на едно становище да бъдат изтъкнати научните приноси на труда, за да се мотивира окончателно мнението за неговите достойнства. Доц. Генова е улеснила тази задача – тя сдържано и без излишна скромност е резюмирала тези приноси на три страници в 11 точки и аз ги възприемам като съвсем мотивирани.

Споменах по-горе, че доц. Генова взема отношение и по проблемите на превода на драматургичния текст, и затова си позволявам да й отправя следния въпрос: Кои са основните специфични страни и моменти на драматургичния текст като цяло, които преводачът не бива да подценява. Аз, разбира се, не очаквам предписания, които преводачът да следва, а по-скоро очертаване на границите, които той не бива да прекрачва.

Въз основа на изложеното дотук изказвам твърдото си убеждение, че дисертационният труд на доц. д-р Весела Генова отговаря напълно на изискванията за придобиване на научната степен „доктор на филологическите науки” и ще гласувам за това.