Характеристики на данните за сектор „Рибарство” за РО

4.2. Територия и водоеми в РО

На Фиг. 2-9 са представени картите на отделни участъци от р. Дунав, описващи подробно поречието, островите, плавателните канали, плитчини, заливни места и населените места (Източник: Лиция на морска администрация – гр. Русе).

Вторият участък (Карта 3) включва поречието от км 468 до км 459. В този участък е разположено с. Ряхово. Почти срещу него, на румънска територия се намира о-в Лунгу, а 1 км надолу по течението е разположен о-в Мишка. В тази част на реката са съсредоточени няколко интересни места, като: местността „Дюлева бара” (км 467) – най-ниската заливна точка, откъдето са започвали всички наводнения във вътрешността на землището на с. Ряхово и потенциален източник на зарибителен материал. В момента пресушена от изградената защитна дига; - лиман за зимуване на плаващи помпени станции, обслужващи повече от 1 млн. декари обработваема земя; - пристанище (км 465) за акустиране на пасажерски кораби и шлепове. В момента не се използва; - занемарени са две малки сгради, които поради уникалната си архитектура са наречени „митницата”. Участъка от км 465 до км 463 е много подходящо място за отдих и туризъм. В периода 1970 – 1983 е било любимо място за посещение от населението на гр. Русе. На км 463 се намират лодкостоянка и плаж. Тук се намира и пункт за изкупуване на уловената риба, който има потенциал да прерастне в рибна борса. Срещу км 462 се изгражда специализирано рибно стопанство. О-в Мишка започва от км 461 до км 458. Срещу него по десния бряг са изградени буни за защита на брега от водна ерозия. От км 462 започва вододайна зона, като добитата питейна вода захранва населените места в районите на Разград и Шумен. От км 461 започва и територията на защитената местност „Калимок-Бръшлен” (ЗМКБ).

Риболов в този участък се извършва практически с всички видове риболовни уреди.

На опашката на о-в Мишка (км 458) е построена 23-та помпена станция (ПС), известна като първата ПС от Бръшленската напоителна система, доставяща вода за над 700 000 дка обработваема земя. До нея се намира рибарското селище „Клондайк”, построено на колони, за да се избегне заливане от високите води на р. Дунав. В участъка на км 455-454 се намира о-в „Малък Бекир”, който е разположен на 30 м от сушата. Свързан е с брега посредством мост. Каналът, отделящ острова от брега може да послужи за место, където успешно да се развъжда зарибителен материал в естествени условия. На км 453 се намира т.н. „Дядо Ганчова колиба”, местност, имаща връзка със с. Бръшлен посредством твърда настилка на пътя и всесезонно посещавана от риболовци, ловци и туристи.

Тук се намира и лодкостоянка. Риболов в този участък се извършва практически с всички видове риболовни уреди, като GTR – тройни мрежи, GND – хрилни мрежи, плаващи по повърхността на водата, FRO – винтери и други капани, GNC – хрилни мрежи за облез и други дребни видове риба, LHP – чепарета и кармаци, GNS – хрилни мрежи, движещи се по дъното.

Участъкът от км 449 – 440 се характеризира със спокойни води и наличие на два острова в близост до десния бряг (км 448-445). На км 442 е построена и работи 2 отводнителна помпена станция (ОПС). Срещу този участък е с. Нова Черна, сърцевината на ЗМКБ и най-големите построени рибарници, които в момента не функционират. Дълбочината на реката е от 7.3 до 9.6 м и е подходяща за прилагане на всички видове риболовни техники.

Центърът на община Тутракан – гр. Тутракан е разположен непосредствено на десния бряг на р. Дунав срещу км 435 - 431. Освен като своеобразен географски център, той е и най-големият рибарски център на РО. Тук са съсредоточени над 299 регистрирани рибарски лодки, две лодкостоянки, (км 435 и км 432) (Таблица 28) и редица други забележителности,имащи пряко отношение с рибарския сектор. Уловът и търсенето на риба в този район е най-голям.

Таблица 1: Места за лодкостоянки, разположени на територията на РО

Населено място	Местност	Речен километър
с. Ряхово	„Плажа”	464
с. Ряхово	„Кладенеца”	460
с. Бръшлен	23-та помпена станция	457
с. Бръшлен	Дядо Ганчовата колиба	451
гр. Тутракан	„Тутракан”	435
гр. Тутракан	„Лодката”	432
с. Пожарево	„Пожарево”	425
с. Дунавец	„Дунавец”	421
с. Долно Ряхово	„Долно Ряхово”	417

Източник: ИАРА

В този район реката се разлива и образува четири острова, от които о-в Косуй е български. Частта от реката към българския бряг е неплавателна и подходяща за улов на риба. Условията позволяват в този район се ловува с всички видове риболовни уреди. В самия остров Косуй има места, в които остава вода и след падане на нивото на водата в реката, където по естествен начин се размножават почти всички видове риба.

В участъка от км 422 до км 414 реката е по-тясна и по-дълбока. Тук е възможно да се уловят и есетрови видове риба. Участъкът е подходящ за риболовен туризъм.

Последният участък от РО завършва до км 410, до където е и речният надзор, осъществяван от Тутракан. Този участък от реката е характерен с много забележителности, между които е „Преславният дом” на хан Омуртаг. Течението на реката е оформило на 2 км по-надолу остров Гарван, место изключително богато на риба и защитени видове птици.

Лодкостоянките по протежение на РО са разположени сравнително равномерно по протежение на разглеждания участък от км 475 до км 410, средно през 5-6 км. Това дава възможност да не се натоварва с интензивен риболов само определен участък от реката. Лодкостоянките като цяло не са добре оборудвани, като на много места представляват само обособеното място за съхранение на лодки, без абсолютно никакво оборудване за рибарските принадлежности, навес, вода, електричество, битово-санитарни условия, зони за отдих и др.

Усреднената площ на водното огледало на р. Дунав в участъка от км 475 до км 410 е 68,25 кв. км., (при средна ширина на реката 1050 м), а площта на водното огледало на всички язовири в РО е 1,846 кв. км, (т.е. 2,7% от площта на водното огледало на р. Дунав).