Местна инициативна рибарска група „главиница – тутракан – сливо поле” местна стратегия за развитие

1. 
   От 67- те вида риби, описани за този участък на р. Дунав, в Червената Книга на България са включени 9 вида, но реално застрашените видове са 20. В приложенията на Бернската конвенция са 26 вида, в списъците на CITES – 6 вида, в IUCN red list – 31 вида, а в Директива 92/43 на ЕС 14 вида.
   
2. 
   Стопански ценните видове, срещащи се в района на РО са сом, шаран, толстолоб, мряна, амур, платика, разпер, бяла риба, щука, уклей, моруна, пъструга, чига, есетра, скумрия, михалца. Запасите на много от тях са силно намалели в последните 15-20 години (есетрови видове, карагьоз, сабица, мъздруга, шаран), а други се срещат в уловите вече като единични екземпляри (шип, змийорка, михалца).
   
3. 
   Само в крайдунавските блата на РО и по долното течение на дунавските притоци се срещат рибите: Cobitis bulgarica (дунавски щипок субендемит), Alburnoides bipunktatus (говедарка), Abramis ballerus (косат), Vimba vimba (морунаш), Pelecus cultratus (сабица), Aspro streber (малка вретенарка), Aspro zingel (голяма вретенарка), Acerina cernua (бибан).
   
4. 
   Река Дунав в посочената акватория е значимо местообитание на някои редки в европейски мащаб видове риби като: Eudontomyzon danfordii, Acipenser nudiwentris, Acipenser ruthenus, Acipenser sturio, Acipenser stelatus, Acipenser guldenstaedtii, Husho husho, Lota lota и др.
   

Любители риболовци идват от различни краища на страната.

Стопански риболов в определените за това обекти или зони от тях се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

При извършване на стопанския риболов се води дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества и мястото, където е уловена рибата.

Лицата, извършили стопански риболов, след разтоварване на улова съставят и предават на длъжностните лица на ИАРА декларация от риболовния дневник за произход в срок до 48 часа. Данните от декларацията се въвеждат в системата на ИАРА /АКСТЪР/.

В района на РО, съгласно Закона за рибарство и аквакултури, стопански риболов може да се извършва само в р. Дунав, а любителски риболов и във вътрешните водоеми. За извършване на стопански риболов е необходимо издаване на разрешително от териториалните звена на Изпълнителна Агенция по Рибарство и аквакултури (за територията на РО това са секторите Русе и Силистра). Билетите за любителски риболов се издават от същия орган, както и от Държавните лесничейства и дивечоразвъдни станции, външни организации по чл.11 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА).

По данни от ИАРА към октомври 2010 г., броят на издадените разрешителни за извършване на стопански риболов в участъка “Ряхово – Бръшлен” на територията на РО са както следва:

- за 2008 г. – 50 бр;

- за 2009 г. – 63 бр;

- за 2010 г. – 63 бр.
Броят на регистрираните лодки за стопански риболов е 34.

Разпределение по пол: За 2010 г. със стопански риболов се занимават 60 мъже и 3 жени, като приблизителната средна възраст на мъжете е 53 години, а на жените 51.

• 
  в община Тутракан – 147 рибари и 96 плавателни съда;
  
• 
  община Сливо поле – 51 рибари и 38 плавателни съда;
  
• 
  община Главиница – 11 рибари и 8 плавателни съда.
  

За сектор Силистра (в който влизат разглежданите общини Тутракан и Главиница от РО) интензивността на риболова е по-голяма. (Таблица 9). Една от причините за това е, че гр. Тутракан има дългогодишни традиции в риболова, както и най-голяма общност от рибари.

Стопанският улов се извършва с регистрирани рибарски лодки, които общо за РО са 371 (38 от община Главиница, 299 от община Тутракан и 34 от община Сливо поле). Само в община Сливо поле има 5 регистрирани лица за стопански риболов, които нямат регистрирани лодки.

Една от причините за намаление на рибните популации е използването на изключително здравите капронови и найлонови влакна и на тази основа многократното увеличаване на здравината на хрилните мрежи. В недалечно минало стопански риболов се е извършвал с памучни хрилни мрежи (тройни и единични), които са били сравнително къси (до 100 м) и след риболов са се изсушавали на слънце. Едрите екземпляри риба са преминавали с малко усилия през тези мрежи.

Към настоящия момент време се използват далеч по-дълги и здрави мрежи (150-200м и повече) и пропуските на риба са намалени до минимум.

Според доклада за защитената местност „Калимок-Бръшлен”, броят на рибарите, на които са издадени разрешителни за стопански риболов в река Дунав, намалява през последното десетилетие, следвайки тенденцията за намаляване на рибните запаси.

Статистиката за уловите показва, че средно годишно на един риболовец преди десет години уловът е възлизал на около 330 кг риба, а за последните 5 години средните статистически данни са около 200 кг риба на един риболовец за година. Според анкетираните рибари от Дунавският участък Бръшлян - Тутракан, обаче, данните за уловите са следните: средно улова на едно излизане е около 20-25 килограма риба, като те риболовстват средно по 90-100 дни в годината. Като се има в предвид, че рибарите излизат винаги по двойки, може да се сметне, че средногодишния улов на един рибар е около 900-1250 кг риба.

По представените данни за уловите от Изпълнителна Агенция по Рибарство и аквакултури (ИАРА), през последното десетилетие има ясно изразена тенденция за намаляване на улова, на броя рибари и значението на рибарството като поминък. За това говори и стабилизиращия се през последните няколко години брой на издаваните разрешителни на около 400 - 420 за година, което е наполовина от броя на разрешителните издавани преди 10 години. Голяма част от рибарите са готови да се откажат от риболова при друга алтернатива за работа.

Всички рибари смятат, издигането на ролята на РО и възстановяването на влажните зони ще увеличи количеството на риба в река Дунав и най-вече на шарана. Много малко от тях в разговорите допускат, че могат да ловят риба в блатата. Всички са на мнение, че при частично възстановяване на рибарниците Нова Черна или превръщането им във влажна зона с целогодишно наличие на вода, там ще се създадат условия за богати рибни запаси и би могло да се извършва успешен риболов.

За съжаление в района има голяма безработица и към момента местното население няма много алтернативи на риболова като поминък.

Негативните практики, които са разпространени сред риболовците в съседните водоеми (основно Дунав), са (според Плана за развитие на ЗМКБ): риболовът през забранения сезон, риболовът с кърмаци и кърмацуци, уловът на маломерна риба, ловът на риба с взривни вещества и преуловът на риба. Поради липсата на данни за рибните запаси не може да се твърди, че се извършва преулов на риба, особено при слабия улов, който имат рибарите през последните години.

Негативни риболовни практики в Дунав се споменават дотолкова, доколкото е възможно пренасянето им във възстановените водоеми, въпреки че риболовът в езерни или блатни условия доста се различава от Дунавския.

Възрастовият състав и другите демографски и социални характеристики на заетите в стопанския риболов са обект на труднодостъпно измерване. По данни от ИАРА за община Тутракан средната възраст на лицата,извършващи стопански риболов,е 50 г, като във възрастовата граница до 30 г. са заети около 40—50 човека. От тях само 10% имат друга постоянна работа. В сектор Русе, както и за сектор Силистра, основната част от рибарите са между 40-60 години.

Почти никой от рибарите, занимаващи се със стопански риболов, не се осигурява. Всички предпочитат да работят да бъдат осигурявани от работодател.

Водени от традицията на риболова, рибарските семейства също имат желание да продължат а в редица случаи да работят и в другите сектори на рибарството – като рибопреработвателната промишленост. За РО този отрасъл не е развит. В проведените срещи в гр. Тутракан, по-специално в рибарската махала, съпругите на рибарите изявиха ясното желание да работят в рибопреработвателната промишленост или в риболовния туризъм. Според проведените консултации, почти всички съпруги на рибари от Тутракан са безработни и неосигурени.

Достойна алтернатива на неразвитата рибопреработвателна промишленост е неразвитият риболовен туризъм.
Основни изводи:

1. 
   Стопанският риболов е труден, на моменти рисков, има сезонен характер, в повечето случаи индивидуален, и е основен източник на средства за семействата на рибарите.
   
2. 
   Поставени в условията на ограничени рибни ресурси и при забрана на стопанския риболов, рибарите нямат алтернатива за препитание.
   
3. 
   РО има сериозен естествен и човешки потенциал да промени статуквото и осигури алтернативен поминък на занимаващите се със стопански риболов.
   

Факт е, че билетът дава разрешение на любителите-рибари целогодишно да риболуват, без да имат отговорност за поддържане на сектора от реката, или водоема, където риболуват, нито пък да зарибяват. В тази насока биха могли да се формират сдружения с нестопанска цел, които да обединяват любителите риболовци по общини и чиято дейност да допринася за устойчивото развитие на рибарската област.

Не са открити официални данни за количества уловена риба от любители риболовци. Предвид правата им да риболуват без ограничение, освен в забранения сезон за развъждане, без никакви ангажименти относно местната среда, възможно е любителската риболовна практика да в последните години да е допринесла за намаляването на рибните ресурси в р. Дунав.

4.4. Специализирани рибни стопанства

Към момента липсват разработени и пуснати в експлоатация специализирани стопанства за интензивно производство на риба, както и за преработка на риба и рибни продукти, на територията на РО. Рибата, която се намира в търговските мрежи, е от внос или е произведена в други райони на страната. Характеристиките на РО предоставят широко поле и нужда от развитие на продукти от аквакултура, както и възможности за промотирането им на територията на РО, в съседните територии и в цялата страна,

4.5. Консумация на риба

Сред жителите на РО традиционно най-голям дял от общата консумация на риба заема тази, уловена на територията на РО. Данни за консумация на риба по общини не се събира. Средната консумация на глава от населението в страната за последните 4 години е 4,1 кг/година. През 2010 г се отбелязва спад в консумацията на риба (Таблица 13).

Таблица 13: Консумация на риба за периода 2007-2010 г. (за страната)

Период	Количество на човек кг.
2007 г.	4.3
2008 г.	4.6
2009 г.	4.8
01.01.2010 – 31.10.2010 г.	2.7

Източник: ИАРА.
Данните за 2010 г. към м. ноември са непълни. По-ниската стойност на средната консумация на риба на глава от населението се дължи от части на факта, че по време на празника Никулден (6 декември) консумацията на риба се очаква да се повиши. Въпреки това повишението на консумацията не показва тенденция към равномерна консумация на риба през цялата година.

4.6. Търговия с риба

При осъществяване на първа продажба на продукти от риболов се завежда дневник на продажбите. За всяка първа продажба на продукти от риболов организаторът на центъра за първа продажба или регистрираният купувач съставя документ за първа продажба.

Съставителите на документа за първа продажба, на декларацията за приемане и на документа за превоз изпращат екземпляр от посочените документи в ИАРА в срок до 48 часа от разтоварването или осъществяването на продажбата. Данните от декларацията се въвеждат в система на ИАРА /АКСТЪР/.

Обикновено първата продажба на риба се осъществява на местата, където са локализирани лодкостоянките (Таблица 1). Към 6 декември 2010 г. са регистрирани, според Чл. 46 от ЗРА, 32-ма купувачи на риба в сектор Русе и 24 в сектор Силистра, от които действащи са съответно 20 и 7 лица за горепосочените сектори (данни от ИАРА). Тенденциите от 2007 до 2010 г. са към увеличаване на броя на регистрирани купувачи на риба в сектор Русе (от 20 на 32) и сектор Силистра (от 19 на 24).

Съществуват три т.н. „рибни борси” (рибни тържища) на територията на РО: в 2 рибни бази за търговия с риба и рибни продукти в гр.Тутракан и 1 в община Сливо поле (с.Ряхово). Рибните борси, обаче, всъщност представляват пунктове за изкупуване и препродажба на риба. Трите бази за изкупуване на риба нямат официално статут на рибни борси. Те разполагат с основните компоненти на сравнително по-големи бази като охладителни камери, ледогенератори, камери за дълбоко замразяване, специализирани термоизолиращи контейнери за пренос на охладена риба. В базата в с. Ряхово са изградени и 3 землени басейна, покрити с защитно фолио за краткосрочно съхранение на жива риба. Техниката и базата и на двете тържища, обаче, са обект на модернизиране, за да се превърнат тези пунктове в съвременни рибни борси.

Няма данни за други специализирани пунктове и/или магазини за изкупуване на уловената риба.

Няма данни и за броя на местата за продажба на риба, които да отговарят на всички санитарно-хигиенни изисквания.

Уловът и търговията с есетрови риби (месо и хайвер) се регулира от секретариата на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITЕS), посредством ежегодно определяне на квоти. От 2007 г. действа мораториум за износа на хайвер от есетри от целия черноморски регион. Официално се изнася само хайвер от изкуствено отглеждани риби. През м. април 2008 г. ИАРА забрани улова в р. Дунав и Черно море на всички видове есетрови риби. На територията на РО все още не се отглеждат есетрови риби.

4.7. Фирми в сектор „Рибарство”

Фирмите в сектора „Рибарство”, функциониращи на територията на Рибарската област, са:

• 
  В община Тутракан са регистрирани 2 рибни бази за търговия с риба и рибни продукти (гр.Тутракан), а в община Сливо поле 1-на (с.Ряхово, стопанисвана от „Фишери 2009” ООД, партньор в ПЧП);
  
• 
  В община Тутракан (гр.Тутракан) се намира и фирма "ЛОДКОСТРОИТЕЛ-К" ООД, която е дългогодишен производител на плавателни съдове и технически изделия от стъклопластмаса. Фирмата произвежда лодки, катери и водни колела по утвърдени документации съгласувани с "БКР" и "ДИК" и издава нужните сертификати за тяхното регистриране.
  

Преработвателни предприятия в сектор „Рибарство” не са регистрирани.

4.8. Предизвикателства пред организацията на рибарския сектор

Няколко основни фактора характеризират организацията на рибарския сектор на територията на РО:

• 
  Слабо браншово представителство на рибарите. Организациите, които чрез дейностите си представляват интересите на рибарите в областта, са Ловно-рибарско дружество (гр. Тутракан) и Сдружението с нестопанска цел „Свети Георги” (гр. Тутракан), което има амбицията да представлява рибарите. Реалността е, че рибарите трудно гласуват доверие на лице или организация да ги представлява. Гореспоменатите организации разчитат на лични контакти и лично доверие сред рибарската общност. МИРГ използва тези партньори като мост за изграждане на доверие сред рибарите.
  

• 
  Липсва сплотеност и организираност сред заетите със стопански риболов лица. Конкуренция сред рибарите и силна индивидуалност. Важи принципът „уловът се дели най-добре на 1.” Висока доза скептицизъм към партньорството изобщо и към възможностите, които ще предостави МИРГ, което затруднява осъществяването на изискващия проактивност от страна на рибарите подход „отдолу-нагоре”. Рибарите очакват както някой да поеме инициативата. Част от подхода на стратегията е създаването на местен капацитет сред жителите на РО. За тази цел стратегията включва обучения сред заинтересованите страни, включително рибарите, за възможностите на местното партньорство и финансирането на проекти.
  

• 
  Основен проблем: липсва представителност сред рибарите. В процеса на изграждане на капацитет се проведе неформален обществен дебат кой да представлява рибарите в партньорството, след като те нямат представителна организация, която да защитава правата им, а, тъй като са индивидуалисти, е нереалистично да се приеме, че ще възложат на физическо лице да представлява цялата им общност. В състава на УС на МИРГ бе избрано физическо лице – представител на рибарите (жена), както и Ловно-рибарското дружество. Сдружението с нестопанска цел „Свети Никола” е член на Общото събрание на МИРГ. МИРГ трябва да намери подходящия подход към рибарите, така че липсата на представителност да не създаде предизвикателства при функционирането на местното партньорство и реализирането на стратегията в бъдеще.
  

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: