А сега ще поговорим за магическата сила на усмивката

А сега ще поговорим за магическата сила на усмивката.

Колко права беше ти, стара софийска проститутко. Трябваше, а поради някаква си причина не ти повярвах. А ти ми разказа толкова много интересни неща, а и за твоите 30 години беше натрупала не малко опит. Ти така се учуди, като ти се оплаках, че момичетата ми обръщат малко внимание.

Ти ми каза само, че съм невнимателен глупак. А аз се обидих и не ти повярвах, защото ми се стори, че просто ме утешаваш. Благодаря ти за твоите съвети, те действително ми помогнаха много.

И трябва да отбележим, че светът ми се преобрази. Стана ми така леко и комфортно да живея в този свят, като след НЛП тренинг. А ти какво ме посъветва? Ами общо взето – нищо.

Да, много жени не ни обръщат внимание, когато минаваме по улицата. Ние го приемаме лично: не сме интересни, не сме привлекателни.

Но това не е така.

Само един дявол знае, какво мисли тя. Може да върви и да мечтае да те срещне, но потънала дълбоко във фантазиите и мечтите си просто не вижда какво става около нея.

Помогни й! Привлечи вниманието й!

Не, не е необходимо да пееш. Да тичаш след нея и да й изиграеш всички “шаблони” също не е нужно. Трябва да я заинтригуваш още по пътя – на 10 -15 метра. А как? Много просто. Нейният разум, намиращ се в дълбок транс може и да не те види, но нейното подсъзнание, все едно, ще те забележи и ще те фиксира. И, повярвай ми, то (подсъзнанието) ще те види и ако се заинтересува от теб ще върне в този свят нейното съзнание. Какво е нужно до се направи за това? Ти трябва да се отделиш от сивата маса. Но за това трябва да имаш мозък, фантазия и наблюдателност като при Шерлок Холмс.

Хайде, приятелю, нека малко да се отклоним от темата. Спомни си: ти вървиш по улицата, потънал в мислите си, не обръщаш внимание на такива опасни моменти като пресичането. Още малко и ще те бутне кола. Но не, не те бута. Вървиш по нататък и виждаш само асфалта под краката си.

Пред теб се мяркат маса фигури (мъже, жени, дядовци, момичета, кучета, котки, гълъби, врабчета) – но всичко това, ти, общо взето, не забелязваш.

Покрай теб минават много симпатични момичета. Ти си потънал в мислите си и те отминават. А много често покрай теб минават твои познати, понякога даже приятели. Те ти се обиждат, че ги отминаваш. Но честно казано, ти не си виновен.

...продължаваш по-нататък. Историята се повтаря. Ти отново си в транс – имаш много грижи (всъщност – напразни, но на тебе ти се струва, че това не е така)

И изведнъж ... Какво е това?

Ти се пробуждаш.

Пред теб е Тя или, може би, Той.

Защо си се събудил?

Твоето подсъзнание ти е предало сигнал: “Събуди се, бе дебил, виж кой идва!”

Ти, със зейнала уста виждаш съществото, което е привлякло вниманието ти. Защо? Всъщност не е красавица. Но какво тогава?

Ами защото не е като останалите: тя върви и се усмихва – на теб, на него, на всички останали. Дрехата й е такава, както и на другите, но не съвсем. При тях е бледа, при нея – ярка(не, не като на папагал или циганка).

Когато човек се радва на живота, той се усмихва на всички. А само как ходи! Всички угрижено си гледат в краката, а тя е изправила глава, гледа всички в очите. Такъв човек привлича, той не е като всички. Какво ти пречи да се държиш така? Принципи? По-скоро ти си объркан. Ти отново си в транс, но по друг начин. И ако в този момент тя се приближи към теб и завърже разговор, като правилно конструира предложение, то и ти даже няма да разбереш как ще се окажеш в ръцете и. Твоята отбрана е отстъпила още в момента, когато си я забелязал. Ти си обезоръжен. Ти си в плен!

При мен това състояние протича така: усмихвам се, представям си, че в мен има слънчево кълбо съставено от радост и щастие, то избухва и усещам в главата си нещо като иглички по кожата, вече съм много широко усмихнат, изправям си гърба и усещам радост.

И аз като всички хора съм зает с ежедневни глупави грижи и съм нацупен. В това състояние влизам, когато изляза от нас и вече съм изминал 20-30 метра , а понякога и 1-2 преки. Изведнъж се сещам и си казвам: “Абе, глупчо, вече си навънка, а още си нацупен. Взимай бързо мерки!”

И тогава се усмихвам по гореописания начин.

Странични ефекти: на хората (мъже и жени) им е много приятно да са в моята компания и понякога това е проблем за мен. Не ми е приятно да съм в компанията на някои жени и мъже, а те си мислят обратното.

Непознати продавачи и продавачки често казват: “това кафе е от мен – безплатно” или “тези сандвичи не са хубави – по добре си вземи от онези”, често пуканките, които си купувам са повече отколкото е редно, сладкото в палачинките ми е повече, от това на приятелите ми, а когато давам бакшиш на сервитьорите, даже им е неудобно да взимат от мен.

Ако искате вярвайте! Когато започнете да се усмихвате – ще го изпитате на собствен гръб!

А сега малко подробности:

Обърни внимание, как в твоя град (село, университет, училище) е прието да се обличат и държат.

Мога да ти дам само общи съвети, които имам като собствени наблюдения: обличай се в светли тонове, обувките също трябва да са светли (при повечето хора те са черни).

Не ти давам съвети какви да се панталоните, ризата, потника или тениската – това е въпрос на собствен вкус. Но те трябва да е в хармония с теб, твоята фигура и физиономия. Аз лично не харесвам тениските, първо - защото ми се вижда корема(имам излишни килограми) и второ – прекалено са просташки. На времето носех само тениски, но ...... времената се менят. Предпочитам китайски ризи – не загащени в панталона. Не са скъпи, изглеждам добре с тях, лесно се гладят.

Но за дрехите ще имаме отделна статия!

И така: Изправи се – така ще изглеждаш уверен и смел. Гледай към хоризонта, в краката си нека да гледа вехтото поколение (при цялото ми уважение към това героично поколение) .

И, разбира се, усмихвай се, усмихвай се и пак се усмихвай! И усмивката ти трябва да бъде заразителна! Желателно е тя да омагьоса света! И не се притеснявай, че някой ще реши, че си луд. Защото:

В усмихващо се лице не пускат стрела (японска пословица)

Усмихни се! Не се шегувам, отиди до огледалото и просто се усмихни. Харесва ли ти тази усмивка? Преди да се върна към умните думи, прекарай, моля те, още малко пред огледалото. Изобрази просто весело настроение. Получава ли се? Добре, а лека усмивка? Става ли? Тогава си подари едва сдържаща се усмивка (все едно, че едва успяваш да сдържиш смеха си).

Ако се е получило добре – изпробвай я на някой непознат човек в транспорта: погледни го, задръж усмивката си, обърни се. Всеки втори от тези, които си погледнал, ще започне да си поправя дрехите и да се оглежда.

Този прост метод можеш спокойно да включиш във “вредните” спътници, активно пречещи на разговора. А сега – усмихни се широко. Искрена ли е твоята усмивка? Харесва ли ти? Добре. Тогава засега – стига.

А сега поекспериментирай с хладна усмивка, със защитна, с удивена, объркана, приятелска и с други. Те са много, нали? За малко да забравя: преди да продължиш да четеш по-нататък, украси лицето си с лека усмивка и засечи десет минути. Направи го!

Има такъв медицински термин – контрактура. Опитай се да размърдаш ръката, веднага след като са й свалили гипса. Контрактура.

В най-общия случай се подразбира нарушение на подвижността на ставите. По-късно терминът, малко попроменил се, се въвежда и в психологията.

Погледни лицата на хората по улиците: понякога ще срещнеш гримаса на безпричинна погнуса, понякога на страх или изнервеност. Психологическа контрактура.

Човекът, най-вероятно, дълго е живял в страх или се е намирал в неприятна обстановка, което е и предизвикало съответната маска на лицето му. Но дните преминавали, а мускулите са свикнали да се намират в новото положение. И ето – дразнителят е изчезнал, а печатът на лицето е останал.

А знаеш ли, колко често нагрубяват именно такива изнервени и изплашени? Обърни внимание! Ще се радвам, ако ти не си в тяхната група.

Като се върнеш у дома – веднага погледни в огледалото. След известно време се разположи по-удобно пред него – и отново се погледни.

В двата случая – какво можеш да кажеш за настроението на този човек, ако го видиш на улицата? Ако това не е нещо неутрално, то трябва да се учим отново.

Да се отпуснем. Ако ти е трудно – проведи експеримента веднага след сън. Изрази на лицето си спокойствие и запомни това усещане.

Усмихни се. Отново се успокой. Няколко пъти на ден (колкото по-често, толкова по-добре) се гледай в огледалото и се контролирай. Всичко ли е вече наред? Тогава е време да се усмихваш. Трябва да постигнеш това – всички усмивки от първия абзац да ти харесват.

Наскоро видях красиво момиче. Мислех си, че е красиво, докато не се усмихна – това повече приличаше на гримаса, нощем, вероятно, бих се уплашил.

А когато самият аз погледнах в огледалото, забелязах, че и моята усмивка е малко асиметрична. На всичкото отгоре ми липсва и преден зъб.

Няколко седмици я поправях. А при това имаше още размити граници между някои усмивки и аз, искрено изразявайки радост, не знаех, какво е изражението на лицето ми. Сега вече зная как изглежда и мога да контролирам лицето си.

И така, може вече да са изминали плануваните 10 минути? Още ли се усмихваш?

Не са ли се уморили мускулите на лицето ти? Първия път, когато го направих аз, истински се уморих. Психологическа контрактура. Усещах, че мускулите в краищата на устните ми са жестоко изморени!

Тези мускули не са привикнали на работа. А ако мускулите се уморяват бързо, може ли леката усмивка – настроение дълго да живее на лицето ти без специални тренировки?

А и, знаеш ли, забелязах, че броят на момичешките погледи към мен се увеличи два или три пъти. Усмивката е като магнит, привлича тези погледи и други усмивки. Така че, действай!

Някога обърнал ли си внимание на това, на кого се усмихваш? А аз съм забелязал, че при мен това са предимно приятели и дружелюбно настроени хора.

Не се усмихвах на всички момичета, а и колкото повече ми харесваше момичето, толкова по-сериозен бях. Глупак! Това са навици и установки, от които трябва да се избавим.

Проследи как ти реагираш на различни ситуации, резултатът може да се окаже доста неочакван. Знаеш ли как върховно да се усмихваш на този, който ти харесва? Как стремително се покачва от това скалата на настроението? По неволя ще станеш оптимист. Опитай! Ден, може би седмица – и ще се получи, непременно ще се получи! А когато се получи, ти ще забравиш самотата, повярвай ми!