Методи на социална работа в група учебно помагало по групова 1'авота

Във всяка група се развиват определени роли, които служат на целите на групата. В това ориентирано към групата поведение могат да изпъкнат редица роли, всяка от които се състои от опити на индивидуалния член да продължи да развива зараждащата се социална система на групата.

Ролите са очакваното поведение в групата. Тяхната предвидимост спомага за осъществяването на социален ред в това миниобщество. Ако някой от членовете не се държи според изискванията на ролята си, възникват парадокси и недоразумения. Например: ако лидерът на групата при обсъждане на важен въпрос не изрази мнение, групата ще приеме поведението му като нелогично, странно, дори може да го заподозре в скрити подбуди.

Ролите в групата имат за първообраз роли от живота на всеки участник.В ежедневието си всеки изпълнява множество роли: на съпруг, баща, работодател/работник, дете, колега, приятел, любим, шофьор н други. Във всяка от тези роли ние влизаме с определено амплоа, т.е. да отговаряме на изискванията на дадена роля. Когато сме със семейството си се държим като съпруг/съпруга/дете; когато сме на работа сме работници/шефове / колеги. Ако на работното си място се държим със шефа си като със съпруг, ще предизвикаме меко казано недоумение в него. Ако в къщи се държим началнически с роднините си, недоумението ще премине в семеен скандал и т.н.

Именно тази очакваемост и предвидимост на ролите се приема от групата и й позволява да въведе определен социален порядък, в който всеки участва според очакванията си, но и според очакванията на останалите. Не винаги обаче личните очаквания се покриват с тези на групата. Аз може да желая да бъда лидер на тази група, но тя да не ме приеме за такъв. В този случай се налага компромисно приемане на роля - ще му се наложи да се приеме с друга роля / да речем - организатор/. Разочарованието от този компромис може да подтикне някой участник да потърси място за изява в друга група, но това е риск, който си струва да се поеме. Струва си, защото напасването между отделните членове в групата до голяма степен зависи от приоритета на груповите очаквания пред личните.

Изучаването на ролите в групата е специфичен процес в груповата динамика. Интересен е за наблюдение, тъй като разкрива структурата и предопределя до голяма степен бъдещото развитие на групата.

- инициатива и активност: предлагане на решения, даване на предложения, внасяне на нови идеи, предефиниране на проблема;

- търсене на информация : задаване на въпроси за изясняване на предложенията, въпроси подобряващи информацията;

-търсене на мнения: опит да се разбере какво мислят и чувстват членовете на групата, изясняване на ценности, предложения и идеи;

- даване на информация - предлагане на факти свързване на собствения опит с този на групата;

- сфсктивност - изясняване, даване на примери, предвиждане на последствията от решението, изясняване на недоразуменията, дефиниране на термините;

- координиране - посочване на връзките между различните идеи и предложения, напасванс на различията;

- обобщаване - събиране на сродни идеи и предложения, генерализиране предложенията на групата, представяне пред групата на предложения за финал.

3. Роли свързани със процеса:

- поощряване - любезен с всички, показва топлота и заинтересованост, готовност за даване на отговор на другите, оценяване на другите и открито одобряване на приноса им;

- формулиране на нравилата и процедурите - формулиране на нормите, даване на възможност на на някой друг член на групата да се изяви или ограничаване на времето за изказвания;

-следване - съгласяванс със заключенията на групата, възприемане на чужди идеи, акитвно слушане;

- изразяване с думи чувствата на групата - обобщаване на чувствата, които се усещат в групата, описание на реакциите на членовете по отношение на идеи и предложения.

4. Роли свързани както със задачата, така и с процеса:

- обсъждане - изследаване заключенията на групата според процедурите и нравилата, сравняване на постигнатото от групата с целта й;

- диагностициранс - установяване източниците на трудности, определяне коя с следващата удачна стъпка, анализиране на това, което блокира групата;

- изпробване на консенсуса - внимателно задаване на въпроси за мнението на участниците, за да се разбере дали ще се постигне задоволителен синхрон на мненията за вземане на решение; изследване мнението на групата;

- посредничество - хармонизиране, помиряване на различни гледни точки, предлагане на компромисни решения;

- намаляване на напрежението - намиране на отдушник / например чрез хумор/ за преобладавещите отрицателни чувства, утешаване, успокояване, поставяне па напрегнатата ситуация в по-широк контекст;

Тези роли естествено не се изпълняват само от едно лице, а са разпеределени сред повечето от членовете на групата в зависимост от стила на ръководене, дейността на групата и евентуалните съпротивления. Всички споменати роли са и същевременно и функции на ръководене.

Най-простият метод за анализ на взаимодейстивето се състои в отчитане честотата на взаимодействие. Тази процедура може да се използва при всички видове групи с големина от 4 д о!0 члена. Всеки наблюдаващ регистрира по време на наблюдението колко често се обръща един член на групата към другите или към групата като цяло. Добре с броят на наблюдаващите да е равен на броя на наблюдаваните. Накрая се прави матрица на честотата възоснова на бележките на отделните наблюдатели. Сумата в редиците на матрицата дава честотата на активното поведение, а сумата в колоните дава честотата на заговаряне. От двете честоти се правят изводи: Кой е лидера? Кой говори най-много? Между кои протичат най-много разговори? Кой бива пропускан в разговорите?

Това чисто количествено наблюдение е най-добре да бъде обсъдено паралелно със съдържанието.

тема 9: ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ

Вземането па решение с централна тема при самоупрапляващитс се групи. Щом някоя група попадне в неструктурирана ситуация, тогава неизбежно се стига до едно непрекъснато формиране на решения, за да може да се постигне някаква дейност.

Начинът, но който дадена група взема решенията си с индикатор за нейнат зрялост.

1. Формулиране на решения.

Една група, която желае да постигне целта си постоянно е заета с вземането на решения. Начинът, по който се вземат решенията, показва естеството на взаимните връзки между членовете на групата и понякога показва колко ирационални могат да бъдат разположенията на силите в дадена група.

Някои от грешките при формиране на решения са:

- "мокър сняг" - когато някой от групата прави предложение, но то остава нечуто, т.е. групата не му обръща внимание;

- чрез присвояване на това право;

- чрез управляващи двойки;

- чрез клики;

- чрез мнозинство;

- чрез подтискане на противниците с въпроси от типа на "Всички ли сме съгласни?", "Нали няма против?"

- чрез измамно единодушие;

- чрез консенсус - търси се мнението на всички членове на групата, шкл инч се аргументирани мнения, приема се най-убедителното мнение, при оптимален брой съгласни.

3. Предимства на консенсуса:

- държи се сметка за противоположните мнения;

- осъзнава се индивидуалната отговорност;

- стимулират се членовете към творчески идеи;

Процедурата по консенсус се предлага при наличие- има при наличие на следните

условия:

- има председател по процедурата на консенсуса;

- има алтернативни решения;

- има единодушие по процедурата.

- описание и анализ на проблема;

- мотивиране на засегнатите;

- алтернативи за решаване на проблема;

- решение;

- изпълнение на взетото решение; 1

- преценка на ефекта от взетото решение;

• 
  направление на резултата от решението;
  

6. Трудности, които възпрепятстват вземането на решение:

• 
  страх от последствията на решението - възможните последствия от вземаното решение често водят до напрежение и несъгласие в групата
  

Такива ситуации се преодоляват като от засегнатите членове се иска да кажат какви точно рискове виждат;

• 
  противоположни задължения - лица, които са членове на различни групи, често се чувстват свързани по един или друг начин с всяка от тези групи. По този начин може да се създаде ситуация, в която интересите им свързани с различните групи си противоречат. За да се преодолее тази ситуация е необходимо на раздвоения участник да се даде възможност при здравословен климат да разясни противоречията си. Тази изява не се съпътства от обвинения в липса на лоялност;
  

- междуличностни конфликти /МЛК/ - във всяка група има личностни различия, които предизвикват чувства на симпатия, но понякога на антипатия. Често вторите възпрепятстват правилното взимане на решение. Такъв проблем може да бъде разрешен само от неутрално трето лице, което не е заинтересовано от конфликта;

- методически грешки - дадена група може да бъде ограничена от закостенели процсдиури, до такава степен, че членовете да са изгубили възможността си за самостоятелно формиране на решение. В други групи, обратното може да се обръща повече внимание на личните мнения, отколкото на прецизното разглеждане на фактите. А в трети може да се взема решение без да се гледа дали има достатъчно единодушие;

- незадоволително ръководство - неспособните ръководители възпрепятстват свободното изказване на мнения и открита дискусия, те не стимулират развитието на факторите, сплотяващи групата.

6. Една група е по-ефективна, ако решението е взето при следните условия:

- контекстът и историята на проблема са ясно разгледани;

- проблемът е добре анализиран и целите са ясно очертани;

- може да се избира между много алтернативни възможности при решаване на проблема;

- повечето членове на групата одобряват взетото решение;

- членовете на групата могат да контролират ефекта от действията си и да го направляват.

28

тема 10: ПЛАСТ И ВЛИЯНИЕ В ГРУПА

В определени граници е възможно по най-различни начини да се придаде форма на сътрудничеството. Ако между членовете на групата няма официални различия в упражняваната власт, всички могат да повлияят на процеса в различна степен. Но това не се случва често. Членовете на групата се различават по количеството власт, с която разполагат и по илиянието, което могат или желаят да упражнят.

Властта е възможност да се упражни влияние. Влиянието се използва чак тогава, когато членовете на групата активно шпол-шш пластта си, за да насочат в желаната насока поведението па другите Взаимната власт на 'членовете на групата става все по-голяма, копие, резултатите от съвместната работа са по-привлекателни п кош ю съществува взаимна зависимост за постигането на тези резултати.

О: Власт - контролът, който лицето А има над лицето Б, защото А неможе да набави желаните облаги за Б. /Шоу - 1976г./

О: Влияние - упражняваната от лицето А власт над лицето Б илтт, ш ми посочи поведението му в желаната от него насока, /автора /.
1. Възникване на разликите между власт и влияние.

Елементът власт присъства във всички социални системи и всички процеси, които протичат във тях. Това е неизбежна последица от взаимодействието на индивидите.

Когато групата е съставена от участници на еднаква възраст, с еднакво образование, опит и класа, тогава но време па съвместната работи твърде бързо се развиват различия в участието. Този модел на установяване на различията е предсказуем и има следните характеристики:

- членовете на групата, които имат по-малък принос се ориентират към членовете на групата с по-голям принос, така че да извлекат по-голяма полза от общата работа;

- членовете на групата, които имат по-голям принос, се ориентират

29 предимно един към друг или към групата, и в много малка степен към члсновете, които имат малък принос.

Съвместната работа рядко започва свободно и нспрсдубсдсно. Членовете на групата имат опит със собственото си поведение в подобни и сходни ситуации. Те знаят в какво се е изразявало участието им и как са реагирали другите на това. Те ще са по-склонни в новата ситуация да повторят положителните елементи на това поведение. Доколкото познават другите членове на групата, ще имат и очаквания за тяхната реакция на собствената им изява и доколко ще участват и те в груповата работа. Взаимодействието трябва да се разглежда като поредица от възможни поведения, които трябва да се изпълняват. За мнозина от съществуващия модел на очакванията ще зависи, кой пръв ще е склонен да се възползва от тази възможност. В някои групи тези очаквания са много общи или все още липсват. Те ще се изградят иъзоснова на актуалното поведение на групата.

Различията пън властта и влиянието се осъществяват както следва:

- някои от членовете на групата ще заложат на минал опит в предишни групи, с който са постигнали най-голям успех и ще пренесат този опит в новата група. Този подход залага най-вече на добре познатата им реакция на бивши изяви и поведение, основава се на чувството за сигурност, което им дава по-голяма увереност в новото присъствие;

- от някои членове на групата се очаква да бъдат' по-инициативни от останалите. Групата ще изисква поемането на тази инициатива по невербален и вербален начин - с поглед насочен към лицето, с мълчаливо изчакване и поименно посочване;

На активните поначало членове на групата, които по-лесно допринасят нещо, което същевременно да е смислено, допълнително се подкрепят от участието си, ако то получи положителна реакция от групата и ръководителя. Малката разлика в началния принос може бързо да бъде увеличена от добре подкрепената начална инициативност.

2. Извори на власт и влияние.

При изградените от по-дълго време групи важна роля играят изградените вече очаквания /както при ролите/. Неизбежна е силната дсфирснциация в признатата власт и влияние. Понякога тази дефирснциация се засилва, понеже някои от членовете покриват специфични роли и позиции в групата, но така или иначе изявите на властта стават предсказуеми.

Властта не само се получава, но и се свързва с дадена позиция или нечий принос. Само възоснова на това могат да възникнат определени очаквания относно нечие влияние и оценката на поведението му. Властта може да се превърне вън влияние само тогава, когато членовете на групата биват привлечени и подкрепят това влияние. В случай, че някой от членовете се стреми към властническа позиция, но тя остане ненодкрепена,

30

то влиянието му няма да може да се реализира. Властта и влиянието формират един междуличностен процес, при които някой получава пласт, признати от другите, и при който другите позволяват да им се влияе. Ако те не подкрепят опитите, за влияние, тогава властникът остана без власт, и за влияние на може да се говори.

За да се упражни власт и привлече влияние върху другите е необходимо доверие.

О: Доверие - степента на възприемчивост на отделните членове пи групата към нечии опити за власт и влияне.

3. Видове власт:

А/ легитимна власт - ако някой има специална и възприета от друпп.

позиция - преседател, шеф, ръководител, координатор на група;

Б/ власт на специалиста - ако някой разполага със специфични умспич д,. насочва груповата работа в желаната насока, така че групата дн . < придържа към начертаната задача и да.реализира по-голяма успсппемпс т,

В/ ръководна власт - ако някой разполага със специфични умения да насочва груповата работа в желаната насока, така че грунптп дп • г придържа към начертаната задача и да реализира по-голяма уст-и.к-мос \.

Г/ функционална власт - ако някой е в състояние да се протиишкк тини ш> конфликтите или да ги поставя на обсъждане, така че дп фуикцинира единодушието в групат;

Д/ харизма - когато някой има привлекателна външност и такова шлъчшшс, което е в състояние да кара другите да го следват.

Според харизматичната теория или наричана още теория на чертите, лидерът е носител на някои изключителни качества и в тях са основанията на неговия авторитет и обаяние.в групата. Високата привлекателност на лидера за членовете на групата се нуждае от някакво обяснение и най-логичното може да бъде открито в уникалността на неговата личност.

Фройд проявява особен интерес към нормалната личност и в тази връзка търси обяснение за харизмата. Според него този феномен се дължи в преноса на модела, по който става общуването в семейството, т.е. той търси генетичната заложеност в харизмата . Фройд дори тръгва от Едиповия комплекс и неговото преодоляване извън семейството като акумолатор за формирането на харизматичаата личност.

Лидерът с харизматична власт притежава всички качества и способности, които членовете на групата ценят, но им липсват. Той е самоуверен и независим, успява лесно там където другите се справят трудно или въобще не са в състояние да се справят. Освен това амбициите и постиженията му се приемат с любов и аплодисменти от другите.

Бърковиц за харизмата: налага синдрома : СА5 / ОЕМЕКАЬ АСПУГГУ 5ОС1АВ11ЛТУ/. Той обявявва харизматичните лидери за носители на този синдром, но разграничава характеристиките му от интелигентността. Т.е. той счита, че умението да влияеш на другите не е задължително да се базира на интелектуални качества и че умението на харизматичните лидери да привличат последователи не се основава непременно на познавателния елемент.

Носителите на синдрома са обаятелни, превъзхождащи, доминиращи, склонни към инициативност, високо мотивирани, .общителни. Те имат самоуверено държание, а понякога дори са социално агресивни, но това само засилва позициите им сред околните. Те привличат хората, внушават им доверие и ги правят отзивчиви.
тема 11: ПЛАНИРАНЕ НА ГРУПА

/практически модел за самостоятелна разработка/

Отговорете на следните въпроси:

1. Защо образувате тази група?

- формулирайте общите цели на групата колкото се може по-прецизно, например:

= група за намаляване на престъпността сред тинсйджъритс;

=група за обучение в ассртивно поведение;

= група за обучение при кандидатстване за работа и т.н.

2. За кого е предназначена групата? Имайте в предвид, че:

- хомогенна е групата, членовете на която си приличат в много отношения / например група от хора в депресия/;

- хетерогенна е групата, на която членовете са различни и може да нямат нищо общо по между си /например комунален социален клуб, в който хората членуват, защото живеят наблизо/.

32

Групата може да е хетерогенна по признаците:

= приблизително еднаква, когато става въпрос за сходен етап от развитието

на отделните членове;

= различни възрастови групи / например семейства/;

= групи съсредоточени върху определен проблем: общият проблем

преодолява възрастовите различия;

• 
  пол;
  

- социална класа;

- различия в културата;

Необходим е изключително ясен обединяващ център на I руишм, йьм тя е смесена в расово/етническо отношение - хората бинат пршшемтн "I тези, които те приемат като подобни на самите себе сн.

- обективно конкретизиране на типа групов участник, например шпшриик инвалид, социален работник;

- субективно конкретизиране на типа групов участник, шшример: ц.щ... мрнн алкохолик, с понижено самочувствие.

Подбора на члсновстс на групата с от осшишо мий. ми. ори планирането й.

Най-общо казано:

- хомогенните групи водят до солидарност, сплотеност, дши-рш.

- хетерогенните групи водят до разнородност, конфликт, ирпмшм

Грешки при планирането на група:

- наличието на малцинства / един мъж в дамска групи, цшчпиьн* н !|'У"Ч Ни бели и т.н./;

- включване на участници, които не са заиктерссоилни ш ш пит »

• 
  включване на прекалено много участници.
  

тема 12:СОЦИОМЕТРИЯТА - НАЧИН 1Л II К Л| Д|1Л!№ НА ГРУПОВ АТА ДИНА МIIК Л

За основоположник на социометринтп м- <'1нш МьмП Мнрнин Теоретичният смисъл, който влага Морено п < мий мри* мени ни М1мнд •> пределно логичен и основан на мсждугрунонни- нршпч и 1н|| рмннмшш ;цш вида структури в групата:

а/ макроструктура - отнася се до нрпгтршп шт....... рпнннишнчии- ни

индивидите;

б/ микроструктура - отчита психичните опити мий м< *лу I «». пространството на симпатии л антипатии.

Идеята на Морено е, че за да функцнннра групата безкризнсло, между микроструктуритс трябва да се установи съответствие. Т.е. близките в психичен план индивиди трябва да бъдат разположени физически близо, а отблъскващите се да бъдат раздалсчсни. Този принцип идва от изследванията ла Хол, който твърди че ипдшшдът има личностно пространство, където допуска близки отношения, и колкото отношенията са ио-формшиш, толкова по-далече стои индивидът от партньора.

За реализирането на тази практическа цел Морено разработва оригинална социомстрична техника. Тя се състои в това, че от всеки член на дадена група се изисква да напише ла лист името на този, с когото би желал да остане заедно, ако би трябвало да се раздели с всички останали. На второ място да напише името на този, с когото не би желал да се раздели, ако първият не съществуваше, на трето - следващият и т.н. Така всеки член от групата съставя списък от тримата лай-пирвлекателни за него колеги.

Писането на списъци може да се избегне, ако груповият ръководител заснема с видеокамера поставените на групата работни задачи като формира малки групи, редувайки авторитарния с либералния начин на разделяне.

Резултатът от индивидуалните протоколи се нанася в таблица под формата на кръстчета, като тези сътоветстващи на взаимен избор се ограждат в кръг. По хоризонтала се отчита номера на изследваното лице, а по вертикала номерата на избраните от него.

Ако на всекиго от групата след това се сумират изборите, които е получил, числата от последния ред на таблицата, могат да се обособят 5 категории лица:.

а/ лидер - лицето, което с получило най-мпого избори;

б/ предпочитани - лица, които са избирани повече от останалите;

в /нормални - колкото избрани, толкова и избирали;

г/ отхвърлени /аутсайдери / - избрани по-малко пъти, тколкото избирали.

Тази пърава процедура разделя групата на подгрупи с различно ниво на статуса.

Получената и организираната по този начин информация дава представа не само за мястото на всеки член в групата, но и за удовлетворенстта му от обущуването, за неговите претенции, готовност да остане или напусне, вазможността му да влияе на другите и т.н. Така всеки член от групата съставя един списък от тримата най-привлекателни за него колеги.

Писането на списъци може да се избегне, ако груповият ръководител заснема с видеокамера поставените на групата работни задачи, като формира малки групи, редувайки авторитарния с либералния начин на разделяне.

Резултатът от индивидуалните протоколи се нанася в таблица под

34

формата на кръстчета, като тези съответстващи на взаимен избор се