1. „Меден месец” – човек навлиза с ентусиазъм и високи очаквания в работата си и влага много енергия и желание в нея.
2. Стагнация – поява на първите признаци на умора, апатия, „недостиг на гориво”. При високомотивираните хора тези признаци може и да не се проявят външно, тъй като те ще мобилизират вътрешните си ресурси и ще продължат да бъдат перфекционисти. При по-слабо мотивираните хора се забелязват видими признаци на загуба на интерес към работата, по-малко енергия, по-чести отсъствия и нарушения на трудовата дисциплина.
3. Хронична умора– изразява се както във физически признаци (безсъние, чести инфекциозни и други заболявания), така и в психологически прояви (раздразнителност, потиснатост, дори озлобяване към зависимите хора).
4. Кризис – човек ясно осъзнава, че очакванията му от професията не са се реализирали, не е можал да се справи, както е желал в началото, и няма сили и мотивация да работи „на пълни обороти”. Често се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и удовлетвореността от труда.
5. Всички проблеми придобиват вече остра форма, като съществува реална опасност за физическото и психическото здраве на човек.
Според специалистите развитието на синдрома би могло да бъде овладяно на всеки стадий. Също така цикълът може да се повтаря отново и отново. Това прави особено важен въпроса за навременното му разпознаване, както и разграничаването му от други сходни състояния – стрес, депресия и др. Бърнаут е тясно свързан със стреса, и то в помагащите професии, но „не е резултат от стреса сам по себе си, а от непреодоления социален стрес”. Той може да бъде описан като последен стадий в края на поредица от неуспешни опити за преодоляване на продължителен и силен социален стрес, свързан с работата. Редица изследвания показват сложна връзка между него и удовлетвореността от труда. Депресията може да бъде един от симптомите на бърнаут, но синдромът е свързан с професионалната дейност, а не изобщо с житейски проблеми.
