Изследователите отделят три основни групи фактори, които способстват появата на синдрома на професионалното изгаряне и това са: личностен, ролеви и организационен.
Фройденбергер описва човекът склонен към професионални изгаряне като: съчувстващ, хуманен, мек, идеалист, ориентиран към хората и взаимоотношенията, и едновременно с това неустойчив, интровертен, фанатичен до известна степен, пламенен и солидарен.
Максер допълва към този списък, специално за ръководителите, авторитарния стил на ръководство и ниската степен на емпатия. Установена е и пряка връзка между ролевата неопределеност и бърнаут. Работата в ситуации, в които отговорностите не са добре разпределени и в същото време резултатът зависи от множество и съвместими усилия, е основна предпоставка за развитието на синдрома. Почти е невъзможно да се върши добра работа, ако очакванията не са ясни или ако твоите разбирания за същността на работата, рязко се разминават с тези на началника, от когото зависи оценката, на твоето трудово представяне.
Друга предпоставка за „изгарянето” е наличието на ролеви конфликт. Това е ситуация в която, човек се стреми да се справи с конфронтиращи се отговорности. В такива случаи той се обезсърчава и чувства че всъщност работи срещу себе си. Колкото по-дълго продължава конфликта толкова по-невъзможно му се струва да намери баланса. Резултатът в повечето случаи е изтощение и чувство на безпомощност, които маркират пътя към бърнаут. По подобен начин стоят нещата и когато се увеличи значително натоварването в работата. Много често причина за професионалното изпепеляване са погрешни очаквания и нереално оценени възможности. Такъв е случаят когато ръководителят не може да прецени, какво количество работа да възложи на своите подчинени. Така постепенно се получава натрупване на работа, а справянето с нея е невъзможно
Към организационните фактори, които създават условия за появата на синдрома са дестабилизираща организационна среда, в която властват стреса и напрежението, неблагоприятен психологически климат, многочасова работа и конфликти както на ниво началник-подчинен, така и между колеги. За отделния човек такива са: непосилното работно натоварване, неадекватно заплащане, липса на социална подкрепа и на морално признание, невъзможност да участва при вземането на важни решения, постоянен страх от възможни санкции или изпълнението на еднообразна, монотонна и безперспективна дейност.
Маслач обобщава шест фактора, които, в една или друга степен, винаги стоят в основата на „ професионалното изпепеляване”. Това са:
