Как да разпознаем в себе си и у колегите си симптомите на синдрома на емоционалното „изгаряне”?
1. Предупредителна фаза а) Прекомерно участие: – повишена активност;
– отказ от дейности, които не са свързани с работата;
– ограничаване на социалните контакти.
б) Изтощение: – чувство на умора;
– безсъние; – страх от нещастни случаи.
2. Ограничаване на собственото участие а) По отношение на сътрудници: – загуба на положителното възприемане на колегите;
– преход от помагане към надзор и контрол;
– приписване на вината за собствените неуспехи на другите;
– доминиране на стереотипите в поведението към сътрудниците, а към клиентите – нехуманно отношение.
б) По отношение на другите хора: – липса на емпатия; – безразличие;
– цинични оценки.
в) По отношение на професионалната дейност: – нежелание да се изпълняват професионалните задължения;
– изкуствени прекъсвания на работата, закъснения, ранно напускане;
– акцент върху материалната страна и същевременно неудовлетвореност от труда.
г) Нарастване на изискванията: – загуба на идеали, концентрация върху собствените потребности;
– чувството, че си използван;
– завист.
Как да разпознаем в себе си и у колегите си симптомите на синдрома на емоционалното „изгаряне”? 3. Емоционални реакции а) Депресия: – постоянно чувство на вина, понижена себеоценка;
– неоснователни страхове, лабилност на настроението, апатия.
б) Агресия: – защитни нагласи, обвиняване на другите, непризнаване на собствената вина;
– липса на толерантност и компромис; – подозрителност, конфликти с околните.
4. Фаза на деструктивно поведение а) Интелектуална сфера: – понижена концентрация на вниманието, невъзможност за изпълняване на сложни задачи;
– ригидност на мисленето, липса на въображение.
б) Мотивационна сфера: – липса на собствена инициатива;
– понижена ефективност на дейността; – изпълняване на задачи по строги инструкции.
в) Емоционално-социална сфера: – безразличие, избягване на неформални контакти;
– безучастно отношение към живота на другите или прекалена привързаност към конкретни лица;
– избягване на всичко, свързано с работата; – самодостатъчност, самотност, липса на хоби, скука.