Тема: Дидактичните игри в урока по математика и тяхната роля за повишаване на познавателната активност на учениците. Предмет

1. 
   Кои методи или средства са излишни;
   
2. 
   Какви методи или средства да се добавят;
   

„В съответствие с формулираната тема, за реализацията на изследването е необходимо да се използват следните методи:

1. 
   Наблюдение за установяване на психофизиологичното състояние на учениците в хода на изследването.
   
2. 
   Тестиране за установяване на резултатите от обучението.
   
3. 
   Анкетиране за установяване мнението на родителите към използваните средства в учебния процес.
   
4. 
   Социометрични методи за разкриване проявата на лидерски качества.
   

1. 
   Тестове за входна, междинна, заключителна и отсрочена диагностика.
   
2. 
   Анкети за ученици в началото и в края на изследването.
   
3. 
   Таблични форми за първичните резултати.
   
4. 
   Програмен продукт за статистическа обработка на установените резултати.
   
5. 
   Материали за провеждане на учебния процес.”
   

„В съответствие с формулираната тема, за реализацията на изследването е необходимо да се използват следните методи:

1. 
   Анкетиране за установяване мнението на учениците към използваните средства в учебния процес.
   
2. 
   Социометрични методи за разкриване проявата на лидерски качества.
   
3. 
   Математико-статистически методи за анализ на установените резултати.
   

1. 
   Дневник за отразяване на резултатите от наблюдението в хода на изследването.
   
2. 
   Тестове за входна, междинна, заключителна и отсрочена диагностика.
   
3. 
   Анкети за родители след края на изследването.
   
4. 
   Таблични форми за първичните резултати.
   
5. 
   Програмен продукт за статистическа обработка на установените резултати.
   
6. 
   Материали за провеждане на учебния процес.”
   

• 
  Поставяне на проблема
  
• 
  Обосновка и формулировка на темата на изследването
  
• 
  Определяне на предмета и обекта на изследването
  
• 
  Поставяне на изследователска цел и задачи, предопределящи организация на етапите на активното изследване
  
• 
  Формулиране на работна хипотеза, разкриваща механизма на функциониране на явленията в изследваната система.
  
• 
  Избор на методи на изследването
  
• 
  Разработка на подходящ инструментариум за провеждане на изследването
  
• 
  Определяне на критерии и показатели за оценка на изведените резултати и цялата дейност по проведеното изследване
  

• 
  Концепцията е един общ свързан текст, без заглавия и подзаглавия, без общо номериране;
  
• 
  Елементите на концепцията не се номерират, но задължително се „повдигат” – с получер шрифт или подчертаване;
  
• 
  Номерация се използва само при конкретно изброяване на задачите, на методите и на средствата, включени в инструментариума;
  
• 
  Приемливо е да има свързващ текст между отделните елементи;
  
• 
  Желателно е текстът де се разработва в първо лице, ед. ч.;
  
• 
  Оптимален обем на текста до 5 страници.
  

В схемата са дадени примерни свързващи текстове между елементите на концепцията, а с многоточия се обозначава мястото за допълване с текст, съобразно проблема и темата на вашето изследване.

1. 
   Преглед и анализ на литературата по проблема за разкриване съдържанието на основните понятия …………. и състоянието му в теорията и практиката.
   
2. 
   Анализ на учебна документация (нормативни документи ...) за установяване възможностите за включване на ……… в …….
   
3. 
   Разработка и апробиране на методика (набор от задачи, ситуации, казуси ...) за установяване тяхната резултатност.
   
4. 
   Представяне и анализ на установените резултати.
   
5. 
   Изводи и заключения
   

1. 
   Наблюдение – за установяване на психофизиологичното състояние на изследваните „лица“, тяхната наблюдателност и внимание, настъпване на умора, бързината, правилността и точността на изпълнение за поставените задачи, активността им при участие в …
   
2. 
   Анкета – за установяване на мнението и отношението на изследваните „лица“ към използваните методически похвати и средства (към разглеждания проблем) …
   
3. 
   Тест – за установяване на постигнатите резултати …
   
4. 
   Математико-статистически анализ – за установяване резултатността на разработената методика и средства …
   

1. 
   Дневник за отразяване на резултати от извършено наблюдение
   
2. 
   Анкета – за ученици (родители, учители, работодатели, …)
   
3. 
   Теста – за входно, междинно и крайно отчитане на постиженията на изследваните „лица“ и за отсрочена проверка
   
4. 
   Социално-психологически тестове …. за установяване на …..
   
5. 
   Психологически тестове за ….. с цел установяване на …..
   
6. 
   Набор от задачи (казуси, игри .....)...
   
7. 
   Работни листи – за работа на учениците ...
   
8. 
   Природни материали .....
   

• 
  Първи критерий: ........................
  

1. ......................

2. ......................

3. ......................

• 
  Втори критерий: ............................................
  

1. .........................

2. .........................

3. .........................

В съответствие с учебната програма на курса „Методология и методи на педагогическите изследвания. Дипломно проектиране”, студентите разработват като самостоятелна работа концепция за педагогическо изследване на основата на примерна тема. След успешна защита на разработката студентът получава определения брой кредити.

Концепцията се представя на хартиен носител, с титулна страница съгласно ISO.

Приетата концепция е съставна част на научния труд (дипломна работа, дисертация) и при структурирането му се включва в неговото съдържание.

Проверка на знанията.

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ЗА САМООЦЕНКА.

Тестът е за самооценка на знанията ви за темата „Проектиране на педагогическо изследване”. В теста са формулирани 15 задачи. Към всяка от тях са формулирани по 4 отговора, един от които е верен, спрямо поставения въпрос или изискване за изпълнение. Време за работа 20 минути.

1. Концепцията на едно педагогическо изследване означава:

а. Схващане, виждане, система от възгледи по конкретен педагогически въпрос;

б. Идеен проект за изучаване на конкретна методическа тема;

в. Схващане, виждане за развитие на индивидуални качества у децата;

г. Идеен проект за изграждане на лаборатория за работа с деца със СОП.

б. Хипотеза на изследването;

в. Цел на изследването;

г. Задачи на изследването.

б. Връзката между ролевите игри и броя на децата билингви включени във формиращия етап на педагогическото изследване;

в. Закономерностите, установени в правописа на българския език при обучението в началния етап на основната образователна степен;

г. Влиянието на децата билингви върху правописа в българския език при обучението в началния етап на основната образователна степен.

б. Всички страни на обекта, необходими за изграждането на негов дидактически модел;

в. Най-важните свойства и отношения в системата обект – модел за усъвършенстване на материалната база;

г. Всички страни на обекта, насочени към усъвършенстване на материалната база на училището.

б. Учебно-познавателната дейност на участващите в изследването;

в. Личностните качества на участниците в изследването;

г. Резултатите, установени в хода на изследването.

б. Хипотеза на изследването;

в. Проблем на изследването;

г. Проектиране на изследването.

б. Анализ на литературни източници, учебни и нормативни документи;

в. Разработка на набор от задачи и методика за използването им;

г. Представяне и анализ на резултатите от проведеното изследване.

б. Научно обосновано предположение за характера и същността на връзката между изучаваните педагогически явления и факторите, определящи тези връзки;

в. Научно обосновано предположение за закономерностите на педагогическия процес, за механизма на функционирането и развитието му;

г. Научно обосновано предположение за дадено явление, изказано във форма, позволяваща емпирична проверка на истинността му.

б. Извадка за провеждане на изследването;

в. Група за реализация на един вариант на изследването;

г. Инструментариум за осъществяване на изследването.

б. Учебните цели, методите и средствата за обучение, постиженията и компетенциите на обучаващите се;

в. Учебните цели, методите и формите за обучение, знанията и уменията на обучаващите се;

г. Учебните цели, формите и средствата за обучение, интересите и поведението на обучаващите се.

б. Знанията, постиженията и компетенциите на участващите в изследването, учебните цели, методите и формите за обучение;

в. Знанията, постиженията и компетенциите на участващите в изследването методите, формите и средствата за обучение;

г. Знанията, компетенциите и интересите на участващите в изследването целите, методите и средствата за обучение.

б. Показателите, като крайни резултати от тяхната декомпозицията;

в. Количествената оценка на разработения инструментариум за целите на педагогическото изследване;

г. Качествената оценка на независимите променливи в едно диагностично педагогическо изследване.

б. Комплекс от дейности за обезпечаването на нормалното развитието на учениците в началната училищна възраст;

в. Комплекс от дейности за обезпечаване на учебния процес и създаване на оптимални условия за успешната реализация на целите на обучението;

г. Комплекс от дейности за обезпечаването на нормалното развитието на децата в предучилищните заведения.

б. Предварително изследване;

в. Отсрочена проверка;

г. Оценка на резултатите.

б. Последователно регистриране на промени в изследвания обект в хода на изследването;

в. Регистриране промени в изследвания обект чрез отсрочена проверка;

г. Предвиждане на факторите и планиране на дейности за обезпечаване на дидактическия експеримент.

Методите, прилагани в педагогическите изследвания, се класифицират по различни критерии: обсег на приложимост, познавателно равнище, характер на данните, по информационен признак и др. За педагогическите изследвания е най-приемлива класификацията на методите според познавателното им равнище. На основата на този признак методите се делят на теоретични и емпирични.

#Теоретичните методи# изпълняват описателни, обяснителни и прогнозиращи функции. При тях обобщаването на събраната информация (данни) става главно по логически (индуктивен, дедуктивен) път на съждения със закономерен характер, с разработване на теории. На тази основа тези методи се делят на индуктивни и дедуктивни.

Индуктивните методи се основават на индуктивно умозаключение. При тях се откриват общи свойства и закони чрез изследването на единични факти или от по-частни закони и положения се достига до по-общи.

Дедуктивните методи представляват път на познание, при който от общи положения чрез редица умозаключения се добива по-малко общ извод. В основата му е дедуктивното умозаключение.

#Емпиричните методи# позволяват да се обхванат измененията и развитието на личността в резултат на едно или друго въздействие. Те се използват за събиране и систематизиране на емпирични данни за реално съществуващи педагогически явления и процеси. Анализът на тези данни позволява също описание, обяснение или прогнозиране на интересуващите изследователя събития, процеси, явления.

Към всяка от тези две групи са обособени подгрупи, подчинени на другите признаци. Най-общо, методите от гледна точка на тяхното приложение в педагогическите изследвания методите се делят на:

• 
  теоретични - индуктивни, дедуктивни;
  
• 
  емпирични - обсервационни, експеримент, диагностични (тестове, анкети);
  
• 
  праксиметрични - анализ на резултатите от дейността, контент-анализ;
  
• 
  методи за обработка на данните - количествени и качествени;
  
• 
  методи за интерпретация на данните - генетически и структурни;
  
• 
  методи за планиране на изследването.
  

Изборът на методи на изследване зависи до голяма степен от изходната концепция, но тя е в съответствие със същността и структурата на изучаваните обекти и явления. Това изисква адекватност на подбраните изследователски методи по отношение на съдържанието и структурата на изучавания обект. Оптималният избор предполага познаване на същността и възможностите на съществуващите методи. Използването на всеки един от тях изисква разкриване на тяхната същност, функции, специфични особености, разновидности, средства, изисквания към прилагането им, недостатъци и предимства r др. (Фиг. 19)

Методите изпълняват определени познавателни функции - измерване, обяснение, прогностика, активно формиране. Отделните методи имат различни възможности за изпълнение на една или няколко от посочените функции. Наблюдението, например изпълнява най-добре функциите описание и измерване. Експериментът изпълнява главно функциите обяснение и активно формиране, т.е. чрез него може да се постигне и изменение на изследвания обект.

Оптимален подбор на научни методи може да се осъществи ако се познава и тяхното видово разнообразие. Също така е необходимо да се разкрият характерните им особености при реалното им приложение, начините за измерване и представяне на резултатите.

Важно е също така да се познават предимствата и недостатъците на всеки метод и да се имат предвид при тяхното съчетаване.

В план-концепцията на изследването методите се представят не само като номенклатурата, а и с обосновка на техния избор, с аргументация на съчетаването им в отделните етапи, в предвид техните познавателни функции и изтъкване на конкретните им предимства и недостатъци.

2. 2. ЕМПИРИЧНИ МЕТОДИ

2. 2. 1. ОБСЕРВАЦИОННИ МЕТОДИ. НАБЛЮДЕНИЕ

Обсервационни се наричат група емпирични методи, чиято основна характерна черта е, че информацията се получава непосредствено от сетивните органи на изследователя. Към обсервационните методи спадат наблюдението, самонаблюдението, рейтингът.

#Наблюдението# е един от способите за опознаване на обективната действителност чрез непосредствено възприемане на обекта на познание (явление, процес) с помощта на сетивните органи. То дава възможност на изследователя да вникне в същността на изучаваните педагогически явления и да получи необходимите сведения за тяхната качествена характеристика. То винаги е свързано с редица мисловни операции като: анализ и синтез, сравнение и съпоставяне, конкретизиране и абстрахиране, обобщение и др.

Като изследователски метод наблюдението означава възприемане, регистриране и оценка на явления, събития, прояви и състояния, с цел те да се изучат, в съответствие с поставените конкретни цели. Възприемането е главно сетивно (звук, слух, тактилно). Като научен метод наблюдението е целенасочено и планомерно и се провежда от специално подготвени лица.

В педагогическите изследвания наблюдението изпълнява няколко основни функции:

• 
  за осигуряване на емпирична информация;
  
• 
  за предварително ориентиране в проблема, за формулиране на изследователски задачи, за формулиране на хипотези;
  
• 
  за проверка на хипотези и теории, които са недостъпни за експериментиране;
  
• 
  за проверка на истинността на резултати, получени от други методи.
  

1. В зависимост от характера на връзката между наблюдателя и обекта наб­людението е пряко (непосредствено) и косвено (опосредствано).