Методика на педагогическите изследвания

ТЕМА № 3.

При педагогическите изследвания се прилага различен комплекс от изследователски методи. Част от тях служат да се установи връзката между определени мерки с характеристиките на обектите за изследване. Тази връзка се установява, представя и обосновава чрез математико-статистически методи. При тях се оперира с числените, а не с действителните значения на даден признак. Всеки метод може да се приложи към дадена съвкупност от числа, разбира се, с известни ограничения. Особеностите на различните методи следва да се познават и да се използват оптимално. В концептуалната част на изследването математико-статистическите методи се описват в методическата част, като включват процедурите по: формиране на извадка и образуване на групи; определяне на променливата (променливите) и критериите и показателите на изследването, разработка на модел за анализ на данните.

Използването на статистическите методи се основава на определени изисквания. Разработени са различни методи и техники за анализ на резултати от педагогически изследвания, чрез които се сравняват установените данни, определя се степента на надеждността им, установяват се отношения между числовите стойности и техните зависимости, доказват се хипотезите на изследването, аргументират се изводите, до които достига изследователя. В това се изразява и задачата на статистическия анализ. Но, универсални методи за анализ не са разработени и не всеки метод е подходящ за всяка съвкупност от данни. Различните методи за анализ се прилагат към определени ситуации. За да изберем подходящия анализ, при всяко конкретно изследване е необходимо да се съобразим с:

• 
  обема на извадката;
  
• 
  използваната оценъчна скала;
  
• 
  вида на разпределение на променливата;
  
• 
  броят на променливите, които се наблюдават и измерват;
  
• 
  поставената цел и вида на хипотезата и др.
  

Тази част от изследователската работа условно може да се раздели на три етапа:

• 
  Структуриране и подреждане на първичната количествена информация във форма, подходяща за по-нататъшна обработка.
  
• 
  Систематизиране, обобщаване и групиране на количествените данни и представянето им в таблична и графична форма и чрез статистически величини.
  
• 
  Статистически анализ на данните и разкриване на връзки и закономерности в изследваните обекти, в съответствие с приложените педагогически въздействия.
  

• 
  качествата на разработените методи и средства (диагностика на методи и средства);
  
• 
  статистическата значимост на получените резултати от проведено емпирично изследване (проверка на статистически хипотези);
  
• 
  закономерността или случайността на регистрираните емпирични резултати;
  
• 
  извеждат се причинно следствени връзки и закономерности (Фиг. 30).
  

Авторите съзнават, че в тази част на учебника ще се сблъскате с много непознати понятия. С подходящи примери ще разкрием съдържанието на тези понятия, както и на процедурите, свързани с анализа на изведени резултати от конкретно изследване. В началото ще се върнем отново към понятието извадка, ще разкрием същността на оценъчните скали и последователно ще преминем през етапите на представянето на резултатите. В края на тази част с примери ще илюстрираме процедурите на приложението на някои по-характерни методи за статистически анализ на установени резултати от педагогическо изследване.

Обикновено, при едно педагогическо изследване не е необходимо да се обхванат всички изследвани лица. Формирането на извадка като част от генералната съвкупност облекчава организацията на изследването, но за да бъде тя представителна е необходимо да се спазват определени изисквания. Преди всичко, елементите на извадката трябва да отразяват най-общите и типични качества на генералната съвкупност.

При предварителното планиране на едно изследване трябва да се съблюдават следните положения:

А. Колко голяма (с какъв обем)трябва да бъде извадката?

Б. От каква гледна точка може и трябва да се обобщи?

В. Може ли да се използва контролна група?

А. По отношение на необходимия обем на извадката не могат да се дадат задължителни указания. За изследване на един малко разсейващ се белег е достатъчна относително малка извадка. При белези, които се изменят много, е необходима по-голяма група. За да се обяснят значителни разлики между две групи, са достатъчни малки извадки; колкото по-незначителни са разликите, толкова по-големи трябва да бъдат извадките, за да може да се докаже значимостта на разликата.

В статистиката една извадка се приема за „голяма”, щом като тя обхваща повече от 30 елемента. Всички извадки при n<30 се означават като „малки”. Разпределението на числовите характеристики при големи извадки се доближава все повече до нормалното; напротив разпределенията от малки извадки се подчиняват на разпределение t. Следователно безусловна предпоставка за приложение на модела на нормалното разпределение при статистически заключения е големината на извадката п>30. За оценка на характеристики от малки извадки не трябва да се използва нормално разпределение; от друга страна обаче, разпределението t може да се приложи при извадки с голям обем n. Общо взето, минималната извадка не бива да е по-малко от 10—15 лица. Най-често броят на изследваните лица трябва да бъде между 30 и 100. Изследователят съобразява, според особеностите на своята проблематика, дали за постигане на поставените цели е необходима голяма извадка или малка, но основно изследвана.

Б. Подборът на лицата за изследване трябва да се осъществи така, че да се получи случайна извадка. Изследователят трябва да бъде наясно коя генерална съвкупност ще характеризира с получения резултат. Затова той трябва да се погрижи подборът на индивидите, принадлежащи към тази съвкупност, да не става според каквито и да е субективни преценки, а случайно.

В. При изследвания, имащи за цел проверката на една хипотеза, се препоръчва да се състави план, включващ използването на контролни групи. По този начин се улеснява много получаването на точни и убедителни изводи. Обикновено се постъпва по следния начин: определят се две еднакви извадки “А” и “В”. Двете се подлагат на изследване при строго определени условия. Получените при това изменения се регистрират и анализират. Много по-целесъобразно е да се сравнява една контролна група с повече експериментални групи, при което всяка една от последните представя отделни вариации на експерименталните условия. Тук следва да се посочи една особеност: щом искаме да интерпретираме получените разлики между числовите характеристики от контролната и експерименталната група, тези групи трябва да се подложат на влияния, които са сравними (32).

В някои случаи е възможно в процеса на изследването да се разменят условията, при които работят експерименталните и контролните групи. Този метод се нарича инверсия. Той е препоръчителен, като по този начин значително се повишава показателната сила на резултатите.

За представяне на резултатите чрез някой от начините на представящата статистика е необходимо предварително да се кодират количествено. Това се осъществява посредством избрана скала за измерване. За педагогическите изследвания са подходящи следните скали: номинална, рангова и интервална.

Цифрите в последния ред са елементи на #номинална скала#. Тя е подходяща, когато като метод на изследване се използва анкета. Същественото е, че с тези числа не се извършват никакви действия, а се използват количествата, които показват принадлежност на елементи от извадката към съответен клас.

#Рангова скала# се използва, когато това, което се оценява се състои от неравностойни съставки, т.е. задачите са с различна трудност, сериите от въпроси са неравностойни, изпълнението на определени практически дейности изисква различна степен на формираност на умения и т.н. В тези случаи различните по трудност съставки се оценяват с различни числа. Такава е общоприетата в България схема за оценяване на учениковите постижения – 2, 3, 4, 5, 6.

Например:

Ако заданието се състои от седем въпроса, подредени по трудност (във възходящ ред), то оценяването на отговорите можем да осъществим чрез рангова скала така:

Ако на някой от въпросите не е отговорено, то оценката е 0 точки.

Получената поредица 0, 1, 3, 4, 6, 9, 12 е рангова скала.

#Интервална скала# се използва, когато задачата е съставена от равностойни съставки. Ако е отговорено на 6 въпроса се приписват 6 точки, на 4 – 4 точки и т.н. Получава се редицата: 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0, която представлява интервална скала (21, 32).

За да се направи добър количествен анализ е необходимо резултатите от изследването да се представят в подходяща за обработка форма, като се използват най-често срещаните способи: табличен, графичен и чрез статистически величини.

Таблицата е една от най-рационалните форми на представяне на резултати от проведено педагогическо изследване чрез целенасоченото им групиране. Тя дава визуална представа за връзките между данните, предназначени за количествена обработка.

Таблицата представлява комбинация от хоризонтални редове и вертикални колони, които задължително се именуват. В колоните и редовете се фиксират числовите стойности на показателите, характеризиращи променливата на изследването.

Първият ред на таблицата (антетка) показва смисъла на съдържащите се в колоните данни.

Първата колона предава съдържанието на редовете. Тя включва списък на групираните данни.

Наименованието на таблицата съдържа в кратка и синтетична форма основната й качествена характеристика.

Таблицата без числени стойности само с антетката и означено съдържание в първата колона представлява макет на тази таблична форма.

За да се подложат на статистически анализ резултатите от едно конкретно изследване, е необходимо те да се представят по подходящ начин. Тази дейност е свързана с първоначално фиксиране и следваща последователна обработка - систематизиране, групиране и обобщаване на данните. Тя се определя като подготовка на данните за анализ и включва:

1. 
   фиксиране на данните в подходяща форма – изготвяне на протокол;
   
2. 
   обобщаване на крайните резултати за всяко от изследваните лица;
   
3. 
   ранжиране на резултатите – построяване на “рангов ред”;
   
4. 
   извеждане на вариационен ред;
   
5. 
   групиране на данните. Определяне на честотните им характеристики;
   
6. 
   представяне на данните чрез честотна таблица.
   

След като е избрана скалата, резултатите се кодират и се изгражда протокол. Той представлява разгърнат списък на елементите от извадката (изследваните ученици) и отделните оценки по задачите. Протоколите се оформят най-често в таблична форма и се представят обикновено в приложение на разработката. Използват се различни начини (варианти) за подреждане на резултатите в таблици, като се съобразяват и с използваната оценъчна скала.