Методика на педагогическите изследвания

където: N_R - брой на учениците решили вярно задачата;

N - общ брой на учениците, решавали задачата.

Приема се оптимален индекс за трудност в диапазона 40 – 70 %. При трудност под 40 % и над 70 % съответната задача трябва да се преработи. При трудност над 80 % и под 30 % тази задача трябва да се подмени с друга.

където: R_U – брой на учениците от "силната" група, решили вярно задачата;

R_L - на учениците от "слабата" група, решили вярно задачата;

T – общ брой на учениците от двете групи.

#Анализът на дистракторите# се извършва за да се установи силата на неверните отговори, доколко те затрудняват и “слабите” и “силните” ученици. В практиката се използват три критерия за този анализ:

1. Всеки от неверните отговори трябва да е посочен от ученици, както от “силната”, така и от “слабата” група.

2. Всеки от неверните отговори трябва да е посочен от повече ученици от “слабата” група, отколкото от “силната” група.

3. В "силната" група нито един от неверните отговори не трябва да бъде посочен от повече ученици, отколкото са посочили верния отговор (6).

Всички задачи от един и същ тип (в някои случаи те се обединяват в отделни части) в дидактическия тест е прието да имат еднаква трудност и еднаква разграничителна сили. При такива условия всички задачи се оценяват еднакво, с което се постига по-бърза проверка и по-лесно прилагане на статистически методи за оценка на всяка задача и теста като пяло. Тези изисквания се спазват чрез определяне на съответни индекси, които имат оптимални стойности в определени граници.

Задачите в теста имат вътрешна структура, която е изградена от три компонента: информация, въпрос и отговори.

Съществен момент при решаване на структурирани тестове е избирането на верния отговор към поставените въпроси и задачи, поради това че:

- отговорите могат да носят в себе си вярна или неточна, непълна и дори грешна научна информация;

- въпросът или задачата могат да искат установяване на верния или на грешния вариант от научна гледна точка;

- даден отговор може да бъде грешен от научна гледна точка, но верен по отношение на поставения въпрос, когато се изисква да се установи в кой вариант на отговор е допусната грешка.

Поради това верността или неверността на даден отговор се отчита, не от съдържанието на информацията в него, а само спрямо поставения в задачата въпрос.

Трите компонента /информация, въпроси и отговори/ се откриват най-вече при задачите със структуриран отговор. В някои случаи, обаче първият компонент - информацията, е обща за няколко въпроса. В други - се поставя директно въпрос без никаква информация. А при задачи, с по-специфични конструкции, се установява, че са изградени само на база информация, липсват и въпроси и отговори. При неструктурираните тестове отговори към задачите не се дават, тъй като те трябва самостоятелно да се формулират от тестираните ученици.

При оценяването на тестовете се приемат три оценки за резултатите от изпълнението на дадена задача:

• 
  правилно решена;
  
• 
  грешно решена;
  
• 
  нерешена.
  

• 
  всички задачи се оценяват еднакво;
  
• 
  за правилно решение се присъжда 1 точка;
  
• 
  за нерешена и грешно решена задача се дават 0 точки.
  

1. Крайната оценка на тестирания ученик се формира само на базата на правилно решените задачи. Нерешените и грешно решените задачи не участват в образуването на крайния резултат.

2. Използване на коригираща оценка. В крайния резултат отражение дават и грешно решените задачи. За всяка нерешена задача се намалява крайния резултат с определена стойност, изчислена по определена методика (6).

ЕТАПИ НА СЪЗДАВАНЕ И ДИАГНОСТИКА НА ДИДАКТИЧЕСКИ ТЕСТ.

Създаването на едни тест с необходимите качества е сериозно начинание, което изисква конкретна научна подготовка. Това е свързано с познаване на: целите на обучение, учебните програми и учебното съдържание на конкретния учебен предмет; методите за определяне на основните характеристики на теста и на задачите; статистическите методи и техники за анализ на установените резултати и др. Процесът на създаване на теста е продължителен и включва 9 основни етапа.

Преди окончателното представяне се извършва нормиране на теста и разработка на инструкция към него. Нормирането на теста изисква да се разработи система за оформяне на оценките на учениковите постижения. Инструкцията като задължителен елемент на дидактическия тест включва конкретна информация за теста като цяло и за задачите, и указания за спазването на определени изисквания при неговото решаване.

Указанията към дидактическия тест включват: цел на теста, брой задачи и брой обособени части; оценка на задачите (брой точки за правилно решена, за нерешена и грешно решена задача; начина на формиране на крайната оценка от тестирането; начина на отразяване на отговора (чрез задраскване, чрез ограждане или плътно зачертаване); време за работа.

Примерно указание към дидактически тест:

"Тестът е за оформяне на крайната годишна оценка по .......... за .... клас. Съдържа 30 задачи, разпределени в 4 части. За всяка правилно решена задача се дават по 1 точка. За грешно решена и нерешена се дават 0 точки. Верния отговор отразете в бланката чрез ограждане на съответната буква. Крайният резултат се формира само от броя на правилно решените задачи. Време за работа 45 минути."

Указанията към всяка отделно обособена част в теста включват:

- Кратка конструктивна характеристика на задачите в групата;

- начин на избиране /формиране/ и отразяване на верния отговор."

Примерно указание към отделна част от теста:

"Към всяка задача са дадени по 5 отговора, един от които е верен. Отговорете с буквата, съответстваща на верния отговор."

Дидактическият тест притежава редица положителни качества:

• 
  обективност, надеждност, валидност на оценката;
  
• 
  точни критерии, еталони, нор­ми на оценка;
  
• 
  единни изисквания, възможност за сравнение;
  
• 
  удобен за статистическа обработка на резултатите.
  
• 
  елиминира случайността и субективизмът в оценяването
  
• 
  икономичност по отношение на време и средства;
  
• 
  има значителен възпитателен ефект;
  

• 
  Измерват крайни резултати, не дават информация за процеса по който се стига до тях. Постигнатото постижение от ученика не показва причините за това.
  
• 
  Тестовете подтикват към механично заучаване на отговора. Те са "стандартизираща и обезличаваща форма на контрол".
  
• 
  Позволяват некоректно и необосновано практическо приложение и безкритично възприемане на резултатите от тях.
  
• 
  Не позволява с един тест да се обхване и измери личността на тествания като цяло, във всичките нейни аспекти, проявления и особености.
  
• 
  Тестът е ограничен в своята надеждност и валидност от времето, мястото, социокултурните условия. Прилагането на готови тестове, особено заимствани от други страни трябва да става внимателно и след критичен анализ (6,17,20).
  

Под #анкетни методи# (по-кратко анкета) се разбира група методи, основани на непосредствено (беседа, интервю) или опосредствано (анкета, въпросник) взаимодействие на изследователя с респондента (лице - източник на информация). Информацията се обективизира в устно или писмено съждение на респондента.

Всички анкетни методи представляват структурно организирани системи от въпроси, непосредствено свързани с целта на изследването, които се дават за мнение, отношение, оценка. Самият процес се нарича анкетиране, провежда се с научна цел и по строго определена методика. Анкетирането се разглежда като процес на комуникация, в който участват две страни:

• 
  Лице, което ръководи анкетата – анкетьор, изследовател, ръководител;
  
• 
  Лицата, които се анкетират – респонденти.
  

• 
  Предмета на самата анкета;
  
• 
  Реакциите на изследваните лица спрямо този предмет.
  

В социалните науки, включително и в педагогиката, анкетата се използва:

• 
  За изясняване на проблема и темата на изследването;
  
• 
  При подготовката на изследването – за определяне на променливите и формиране на хипотези;
  
• 
  като основен и като допълнителен метод към други методи.
  

Анкетата може да се разглежда като писмена задочна (без пряк контакт) форма, а интервюто - устна очна форма на анкетиране.

Анкетата може да бъде групова и индивидуална, еднократна и панелна, чрез анкетьори и др. Като основни типове анкети се сочат: стандартизирана (само от закрити въпроси), нестандартизирана (само от открити въпроси) и частично стандартизирана анкета.

Въпросите в една анкета се разделят на три вида (по съдържание, по форма и по функции).

• 
  Социално положение и статус (идентификационни): пол, възраст, образование, семейно положение; професия, квалификация, националност, местожителство, материални условия на живот; социален произход, предишна дейност и др.
  
• 
  Мнение, отношения, ценностни ориентации, мотиви, оценки, самооценки, избор, отношение към изследваните проблеми, обекти, явления
  
• 
  Степен на информираност по някаква тема - за знание, факти, закономерности, принципи и др..
  
• 
  Непосредственото социално обкръжение - колектив (училищен), приятелски кръг.
  

• 
  Виждане по въпроси - отнасящи се към бъдещето или към въображаема ситуация.
  
• 
  Вътрешно състояние, удовлетвореност и др. (14, 19, 26).
  

• 
  филтриращи – използват се за разделяне на извадката на подгрупи при необходимост от корелация, сравнение, или за изключване на лица, на които не се дават основните въпроси;
  
• 
  контролни и въпроси-клопка – използват се за откриване на противоречия и за проверка на верността на отговорите на анкетираните;
  
• 
  функционални - осигуряват логичност, последователност и активност на респондента, за т.н. “разчупване на леда”, за улеснение при намиране или смяна на темата (7, 10, 20, 29).
  

Закритите отговори могат да бъдат:

• 
  Алтернативни: Да/Не;
  
• 
  Скалирани отговори: позволяват да се посочи не само положителна или отрицателна изразеност на белега, но и степента на тази изразеност;
  
• 
  Пълно изброяване на възможните случаи: “меню-отговори”.
  

• 
  Да съответстват на целите и задачите на изследването.
  
• 
  Да са съобразени с общата култура и психическите особености на респондентите.
  
• 
  Да се формулират ясно, точно, недвусмислено, разбираемо.
  
• 
  Да са с правилен лексикален и граматичен строеж.
  
• 
  Да са възможно най-кратки. Да се избягват прекалено дългите въпроси.
  
• 
  Да се избягват сугестивните и еднозначно алтернативните въпроси.
  
• 
  Да са конкретни. Да се избягват по-общите въпроси.
  
• 
  Интимните въпроси се задават само в косвена форма. Това са въпросите за: надежди, амбиции, лични привързаност, мечти, страхове, грижи, унижения и разочарования, антипатии, отвращения, сексуален живот, неврози, религиозни, политически, идеологически разбирания, житейска философия.
  

• 
  Отговорите на закритите въпроси да са логически подредени, а при въпроси с множествен избор да се разработят варианти на подреждане на алтернативите.
  
• 
  Да се посочват или всички варианти на отговора, или нито един. Вариантите да са равно приемливи и уравновесени "за" и "против" (7, 13, 17, 19).
  

Формулирането на въпросите става след емпирично определяне на основните понятия в необходимия минимум от емпирични индикатори. Логическият път за съставяне на въпроса е от отговорите към въпросите - първо трябва да се обмисли какво се търси, а след това да се определи пътят до него (въпросът). По този начин се формират серии от въпроси, композиционно обмислени групи, отговарящи на общия замисъл на изследването (14).

Съществена страна е подготовката на инструментариума - анкетната карта, която съдържа три структурни звена: уводна част; основна, съдържателна част; заключителна част.

В уводната част се посочва кой провежда изследването и неговата научна цел; декларира се анонимността на отговорите на анкетираните и се изразява благодарност за участието; дават се кратки указания за попълване на анкетната карта и др.

В основната част на анкетата са разположени въпросите, пряко свързани с целта на анкетирането, подредени в съответствие с определени правила.

В заключителната част се поставят въпросите от демографски характер – пол, образование, професия, семейно положение и др.

• 
  Наборът от въпроси да произтича от темата на изследването. Въпросите да са свързани помежду си, като отразяват логиката на респондента, а не на изследователя.
  
• 
  В анкетната карта да се включват само най-съществените въпроси, информация по които може да се получи само по този път.
  
• 
  Въпросите в анкетната карта да са разнообразни по форма.
  
• 
  Да не се допуска влияние на едни въпроси върху други.
  
• 
  Уводните въпроси да са лесни за отговор, но да пораждат интерес, който с хода на анкетата трябва да расте.
  
• 
  По-трудните въпроси да следват след по-лесните.
  
• 
  Най-важните и дискусионните въпроси да се задават в средата , а интимните - в края на анкетата.
  
• 
  Да се отчита умората на респондента, настъпваща обикновено след 15-20 мин. Ориентировъчната продължителност на анкетирането да е 30-60 мин.
  
• 
  Анкетната карта да е пригодена за първична обработка, като се кодират отговорите (7, 13, 17, 19).
  

• 
  Наличието на много отговори от типа "всичко", "нищо", "не знам" (над 50%);
  
• 
  Многото неуместни коментари и забележки;
  
• 
  Многото недостатъци в реда на отговорите;
  
• 
  Наличието на стереотипи и клишета в отговорите;
  
• 
  Неясно формулиране на въпросите;
  
• 
  Пропуски в уводната част (неясна цел, неуточнен начин на попълване);
  
• 
  Невключване на всички алтернативи при отговора;
  
• 
  Предлагане на избор между несъпоставими и несъизмерими ценности (17).
  

Изследването чрез #въпросник# представлява разновидност на анкетния метод. Състои се от еднотипно формулирани въпроси (най-често - закрити), изискващи еднотипен алтернативен отговор "Да/Не” или някаква друга, но обща за целия въпросник скала. Въпросите са номерирани и стоят в строго определен ред, като образуват съвкупности, свързани с оценъчни скали. Въпросниците обикновено са стандартизирани и представляват обективен изследователски метод. Резултатът от изследването обикновено се изчислява в точки с помощта на съответния "профилен ключ".

Почти всички съвременни въпросници се комбинират с една или повече контролни скали:

1 "A - скала", отчитаща въпросите без отговор. Превишаването на определен брой е сигнал за недостатъчна мотивираност на изследвания, неразбиране, ниско културно ниво. Критерий за достоверност и диагностична ценност.

2. "L - скала", отчитаща социалната желателност. Измерва склонността да се дават социално приемливи отговори.

3. "F - скала" - скала за валидност. Измерва тенденцията към неосъзнато влошаване на резултата от изследването. Причината е мнителност, симулация, внушаемост, екстравагантност на изследваното лице.

4. "К- скала" - скала за корекция. Измерва тенденцията към неосъзнато подобряване на резултатите от изследването (17).

Разработени са множество въпросници, предназначени за комплексно изследване на личността или нейни черти. Тези въпросници са с универсален характер, разбира се, в рамките на своята методология. Те могат да се използват в качеството на психо-диагностични методики, а и като изследователски методи в цялост и в съществени техни части.

#Беседата# е метод за получаване на информация на основата на вербал­на комуникация. Представлява свободен диалог между изследователя и респондента по определена тема. Не е ограничена във времето. Понякога се нарича интензивно (свободно) интервю.

#Интервюто# е разновидност на анкетния метод, при която интервюиращият в личен контакт с респондента поставя устни въпроси и получава устни отговори, като съхранява неутрална позиция през време на интервюирането и фиксира резултатите.

Интервюто има редица сфери на приложение:

• 
  В предварителните изследвания - за уточняване на проблематиката и за разработване на основата за анкета;
  
• 
  За контрол на информацията, получена чрез други методи - особено чрез анкета, експеримент, наблюдение;
  
• 
  Основен метод при малки извадки;
  
• 
  Незаменим метод, когато не е възможно приложението на писмена анкета - например при изследване на девиантно и аномално поведение, при интимни теми, при неграмотни и малки деца;
  
• 
  Като допълнителен метод при редица други методи - експеримент, анкета и т. н.
  

Процесът на интервюиране има 5 етапа:

1. Съставяне на план на интервюто - списък от въпроси, графичен материал и други стимули за провокиране на отговори и съставяне на процедура за изпълнението му

2. Провеждане на интервюто - събиране и класифициране на отговорите.

3. Записване на отговорите - бележки, компютър

4. Съставяне на номинални скали с категории, свързани с въпросите.

5. Кодиране на отговорите (по 17).

Регистрацията на данните от интервюто и беседата става или от самия интервюиращ, или по-добре от второ лице. Прилагат се техниките на дословния запис в момента, запис по памет, запис с диктофон, класификация, кодиране.

#Чек-листът# е една по-елементарна форма от въпросника, представляваща списък от характеристики или въпроси, служещи за пътеводител, при извършването на систематично обследване, в това число и наблюдение. Използва се за оценяване на начина на работа (учебни постижения), професионална годност и качество на труда, отношение към различни ценности, оценка на качествата на учебна документация (планове, програми, учебници) и продукти на труда и дейността и пр.

Конструирането на един чек-лист не е трудно. Основният проблем е емпиричната интерпретация на категорията на анализа. След това в списъка се включват само положителни или само отрицателни значения на отделните интерпретатори.

Сферите на приложение на анкетните методи са много. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци. (32; 34)

Като предимства на анкетата пред интервюто се изтъкват:

• 
  значително по-малкият разход на време и средства;
  
• 
  универсалността;
  
• 
  удобството при изследване на еднотипни лица;
  
• 
  лекото приложение;
  
• 
  леката статистическа обработка (особено на стандартизираната анкета);
  
• 
  възможностите за оперативно изследване на големи групи хора (14, 20).
  

За основен недостатък на анкетните методи почти единодушно се сочи субективността на информацията, а оттам и проблемите с обективността на резултатите. Но, именно тази субективна информация интересува най-много изследователя в социалните науки.

За усъвършенстване на организацията и управлението на дейността в малките и групи, за подобряване на възпитателния процес с ученици, студенти, войници, за повишаване на производителността на труда в производствени колективи се използват социометрични методи. Те възникват на основата на науката социометрия, която изследва микроструктурите на обществото, които се отнасят преди всичко до психическите взаимоотношения между хората в процеса на тяхната трудова и обществена дейност и имат подчертано емоционален характер. Формите на проявление на взаимоотношенията на междуличностно афективно ниво в малките групи са - безразличие, симпатия, антипатия, равнодушие и др., но се появяват главно в трите си микроструктурни форми: симпатия, антипатия и равнодушие. Обхващането им има подчертано педагогическо значение, тъй като с това се създават реални възможности за по-ефективна организация и провеждане на възпитателната работа.

#Социометричните методи# служат за количествено измерване и анализ
на структурата на непосредствените емоционални отношения в малката група и колектива. Те са методи за изследване на междуличностните отношения. Чрез тях се изследва нагласата на личността за взаимодействие с друг човек в определена ситуация, която нагласа е социална и е израз на потребността от общуване (7, 12, 20, 23). Същността на социометричните методи е в количественото обхващане и представяне по определен начин на тези неформални (а е възможно и на формалните) отношения в групата. Важността на тези изследвания се състои в това, че от съответствието на формалните и неформални отношения зависи успеха на дадено начинание и възпитателна дейност.

Социометричните методи се основават на 5 постулата:

1. Разпределението на симпатиите и антипатиите между хората е свързано със съществуването на невидима, нематериална чувствена енергия, отправена от индивид към индивид.

2. Нито един човек не може да живее без емоционални връзки с другите хора. "Социалният атом" е не индивидът, а групата.

3. Сплотеността на групата е правопропорционална на влечението на участниците и обратно - на пространствената дистанция.

4. Висшите форми на колективна организация се развиват от низшите. Подобряването на микроструктурата води до подобряване на макроструктурата.

5. Във всяка група човешките симпатии се разпределят неравномерно - има "звезди" и "социометричен пролетариат" (По 17).

Социометричните методи служат за изследване на:

• 
  структурата на взаимоотношенията в малките групи;
  
• 
  положението (статуса) на личността в групата и нейната роля;
  
• 
  влиянието на различни фактори върху групата като цяло и на личностно ниво;
  
• 
  за диагностика на междугруповите отношения;
  
• 
  за разкриване на някои групи феномени - съвместимост, особености на съвместната дейност, интеграция, социално-психически климат, атмосфера;
  
• 
  социална перцепция;
  
• 
  лидерство; конформизъм; референтност.
  

• 
  Със или без ограничаване на избора в рамките на групата;
  
• 
  Само желан или желан и нежелан партньор;
  
• 
  Избор на ръководител на група;
  
• 
  Рангова редица от предпочитания.
  

Съществуват два вида социометрични процедури, които се различават по броя на възможните избори, които прави изследваното лице (17, 20, 27).

Всеки социометричен метод, независимо от конкретната форма на реализация, е свързан с един или повече критерии. Понятието социометричен критерий означава въпрос, задаван на респондента и поставящ го в ситуация на избор.

Социометричните критерии са с различна сила (значимост), която се свързва със стабилността и дълбочината на разкриваните отношения. Един критерий е толкова по-силен, колкото по-важна, по-съществена е дейността, за която се прави изборът. Затова и най-силен е критерият, свързан с основната (водещата) дейност:

• 
  за предучилищна възраст - играта;
  
• 
  за училищна възраст - ученето и общуването;
  
• 
  за възрастните - трудът.
  

Със социометричните изследвания се цели установяване на желанията (нагласата, предпочитанията и др.) за съвместна работа при изпълнение на различни по характер дейности. За по-обективна оценка на проявлението на тези желания не трябва да се използва само един критерий. Обикновено се използват няколко, с които по-широко да се отразят отношенията на членовете на групата при различни ситуации, при изпълнение на различни по характер и обем задачи.

При провеждане на конкретни социометрични изследвания може да се следва една най-обща структура, включваща основно три етапа: подготвителен, основен и заключителен (Фиг. 28).

Социометричното изследване се провежда чрез социометрична карта (анкетна карта), съдържаща:

• 
  уводна част, с благодарност за помощта, уверение, че данните са предназначени само за научен анализ и не подлежат на разгласяване и обсъждане в групата;
  

• 
  кратка инструкция за начина на попълване;
  
• 
  приложен списък на всички членове с пореден номер. В началото на картата е предвидено място за номера на изследваното лице;
  
• 
  критериите, формулирани като въпроси и подредени от по-слабите към по-значимите с цел да се преодолеят задръжките и съпротивата на изследваните.
  

Важно място заема организационната подготовка. Социометричните изследвания трябва да се проведат така, че от участниците да се получат честни отговори. За тази цел е необходимо:

• 
  да се създаде подходяща мотивация у участниците, при точна обосновка на необходимостта от изследването;
  
• 
  да се създадат и спазват определени психологически условия.
  

• 
  Техниката на изследването се основава на следните принципи: спонтанност, ситуативност, дискретност, тайна.
  
• 
  Изложението на същността на метода и на целите на изследването пред групата, преди попълването на анкетните карти, се прави с цел да се даде уверение, че резултатите ще се запазят в тайна и да се осигури желание за взаимно сътрудничество.
  
• 
  Попълването на анкетните карти е явно, в присъствието на изследователя.
  
• 
  Анкетирането се извършва фронтално при равни условия за всички изследвани лица.
  
• 
  Изследваните лица участват: доброволно, лично и самостоятелно.
  
• 
  Анкетирането протича в условията на времеви дефицит (без обмисляне).
  
• 
  Попълнените карти се събират лично от изследователя, а не от член на групата.
  
• 
  Резултатите от изследването се пазят в тайна и се разкриват пред групата само с експериментална или терапевтична цел.
  

При пилотното изследване се търси отговор на въпросите:

• 
  дали точно са определени критериите;
  
• 
  числото на изборите;
  
• 
  видът на теста и процедурата;
  
• 
  броят на критериите.
  

При установени оптимални качества на разработената анкетна карта и на създадените психологически условия в групата се преминава към основното изследване при пълно спазване на определената техника и процедура.

Установените данни се представят в подходяща форма за количествен и качествен анализ. Представянето и обработката на изведените данни от конкретно социометрично изследване става чрез матрици, графики, индекси и чрез статистически методи.

Социоматрицата представлява таблица от турнирен тип (лица, които избират, и лица, които са избрани), в която е представен формализиран модел на взаимоотношенията в групата. Прави се за всеки член на групата - брой взаимни (реципрочни) избори и отхвърляния.

Социограмите са графики, рисунки, чертежи, схеми и др. изобразяващи цялостна картина на взаимоотношенията. Чрез символи са означени членовете на групата и връзките между тях - стрелки от различен вид. Социограмата представя информацията от социоматрицата в графичен вид.

Социометричните индекси характеризират положението на отделните членове на групата и структурата на отношенията или структурата като цяло. Те са обединени в две групи индекси - индивидуални и групови.

От индивидуалните индекси най характерни са:

• 
  индексът на взаимност на избора,
  
• 
  обем на взаимодействието;
  
• 
  индексът за контактност и др.
  

• 
  групова сплотеност;
  
• 
  интеграция;
  
• 
  социална експанзивност на групата и др.(15, 23, 27).
  

корелационен анализ;

• 
  установяване на връзки между структурите, построени по различни критерии;
  
• 
  установяване на връзки между структурата на взаимоотношенията и различни характеристики на изследваните;
  
• 
  създаване на имитационни модели на разпределението на статуса, на груповото поведение и др.
  

брой на получените избори

индекс на социометричния статус = _________________________

n-1

индекс на сплотеността = ______________________________________

Брой на възможните избори в групата

1

индекс на груповата интеграция = _____________________________

“Вирулентна” – тя стои в центъра на вниманието на учениците и оказва особено влияние върху тях, със силна междуличностна интеграция и висок среден статус;

“Странична” – това е подгрупата на отхвърлените, обикновено с негативно влияние върху останалите ученици, със слаба междуличностна интеграция и нисък среден статус;

“Най-често избирани ученици” – това е всъщност подгрупата на т.н. “звезди”, с трудно определима междуличностна интеграция, но с висок индивидуален статус;

“Незачетени ученици” – това е подгрупата на неизбрани от нито един член на групата, без налична междуличностна интеграция, с много нисък среден статус (14, 17).

Качественият анализ включва определянето и на три категории членове на групата:

• 
  укрепващ групата (при изваждането му индексът на сплотеността намалява);
  
• 
  отслабващ групата (индексът расте);
  
• 
  неутрален (индексът не се изменя).
  

• 
  "демократични";
  
• 
  удобни - "експрес"-методики;
  
• 
  имат много добре обработен математически апарат - дават възможност за многомерен статистически анализ;
  
• 
  позволяват сравняване на групите,
  
• 
  имат проста експериментална постановка и високо ниво на стандартизация.
  

• 
  разкриват само едната страна (структурата) на взаимоотношенията, а не техните мотиви - анализът е едностранчив.
  
• 
  регистрират само емоционалните взаимоотношения, които не са единствено важни за групата.
  
• 
  обработката и интерпретацията на данните е сложна, изисква специална подготовка и е доста субективна.
  
• 
  по-ниска информационна стойност в сравнение с други методи,
  
• 
  непригодност за решаване на практически задачи от типа "подбор" и т.н.(15, 23, 31).
  

#Анализ на съдържанието# (content analysis) е метод за анализ на съдържанието на документи с цел откриване или измерване на социални факти и тенденции, отразени в тях. Той се разглежда като “изследователска техника”, “изследователски инструмент”, “диагностичен инструмент” и др. Той е метод на социалните науки, прилаган с цел да се разбере съдържанието на текста, социалната позиция на автора му, неговите ценностни ориентации, идейно-политическата му насоченост като комуникатор и т.н. В педагогиката се прилага като метод при анализ на учебно съдържание, учебни програми, при обработване на резултати от протоколи, интервюта, писмени разработка и др. Като резултат от анализа се достига до разкриване на смисъла, който автора е вложил съзнателно в текста, но без ясно да го е отразил. В този смисъл контент-анализа се характеризира като "изкуство да се чете между редовете" (7, 13, 27).

Главната идея на контент-анализа е последователното, систематично и надеждно фиксиране на единиците на изследваното съдържание и квантификацията на получените данни. Като единици на съдържанието на анализираните документи се отделят ключови понятия, термини, единични съждения, стереотипи, стандартни фрази, имена на хора, географски названия, събития и др.

В развитието на този метод се очертават два подхода: количествен и качествен. Смисловото съдържание на текста може да се анализира не само в качествен аспект, но и чрез количествено съпоставяне на отношенията на различните елементи на текста един към друг и към целия обем информация (15).

В основата на контент-анализа като метод стои понятието комуникация и по-конкретно съобщението като модел на комуникационната система. В този смисъл методът се прилага в различни области при изучаване на:

• 
  Особеностите на създателите на съобщенията - явни и скрити;
  
• 
  Реалните особености на явлението, отразени в съдържанието на съобщението;
  
• 
  Спецификата на различните средства за комуникация, особеностите на формите и начините за организиране на съдържанието;
  
• 
  Правилата на езика (кода), с помощта на който се осъществява комуникацията;
  
• 
  Обработване и уточняване на данни от други изследвания - открити въпроси на анкета, "словесни портрети", проективни методики и др.
  
• 
  Научната литература - еволюция на интересите на учените, анализ на цитирането и др.
  

В зависимост от формата на представяне документите се класифицират основно на три групи: писмени, иконографски, фонографски, които се разделят на подвидове (фиг. 29).

Към писмените документи се включват ръкописни и печатни материали. От своя страна те биват: вербални (само буквен текст), статистически (само цифров текст), смесени; лични (писма, автобиографии, дневници, мемоари, заявления, речи, лични бележки) и официални (документи на държавни и административни институции и на обществени организации); социологически документи - документи, съставени за целите на социологическите изследвания - анкети, бланки и др.; косвени документи - печатни издания справочници, литературно-художествени произведения, научно-педагогическа и учебна литература, детска литература и др. и пресови документи - периодичните издания (19, 20).

Съставната част на документа и основа на контент-анализа е текстът.

Под текст се разбира цялостна комуникативна единица, система от комуникативни смислови елементи, функционално обединени в единна затворена йерархическа семантико-смислова структура с обща концепция или замисъл.

Текстът се подлага на контент-анализ в две насоки: изучава се създаването на текста и неговото разбиране.

• 
  Темата, жанрът, видът информация (събитийна, коментарна, художествена, справочна);
  
• 
  Модалността на изказването (директивност, консултативност, неутралност);
  
• 
  Целите на комуникаторите;
  
• 
  Критичността на информацията;
  
• 
  Стандартизираността (лексически, граматически, стилистични щампи);
  
• 
  Степента на отразяване в текста на различни мнения (на ръководителя, на комуникатора и др.);
  
• 
  Значението - денотативно и констативно (подтекст) и др.
  

1. 
   Определяне на темата, целите, задачите, научните въпроси и хипотези на изследването.
   
2. 
   Формирането на извадка от документи. Формирането на извадката става в следната последователност: избират се източниците, определя се числото на съобщенията, датите на съобщенията, избира се и изследваното съдържание.
   
3. 
   Определяне на принципите за класификация.
   
4. 
   Определяне на категориите на анализа — най-общите, ключови понятия, съответстващи на изследователските задачи.
   
5. 
   Съставяне на ключ-класификатор за всяка категория. Той представлява списък на думите, понятията, съжденията, влизащи в категорията. С помощта на този списък предметите се индивидуализират и се отделят от съвкупността.
   
6. 
   Определяне на единиците на анализа. Под единици на анализа се разбират смислови групировки, които са основата на анализа. Те могат да бъдат дума (термин, символ, име), съждение или завършена мисъл, тема, персонаж, автор (социално-демографски или други характеристики), цяло съобщение, социална ситуация и др.
   
7. 
   Разработване на инструкция за кодиращия. Това е задължително, дори когато кодиращ е самият изследовател. Инструкцията включва система от правила, съпроводени от пояснения за събиране на информация.
   
8. 
   Пилотаж на методиката - провежда се в 30-50 текстови единици по общите правила. Съпровожда се с анализ и решение за необходимите корекции.
   
9. 
   Събиране на първична информация.
   
10. 
    Количествена обработка на информацията. Информацията, получена от контент-анализа, се подлага на статистическа обработка, където се използват стандартни процедури - честотно разпределение, относително разпределение, изчисляване на коефициенти на вариация, корелация, асоциация, проверка на хипотези чрез статистически критерии и др. (14).
    

• 
  Елиминира се ефекта от присъствието на наблюдателя - висока­ обективност;
  
• 
  Висока степен на надеждност - документите са най-удобни за верификация;
  
• 
  Възможност за многократно повторение на изследването;
  
• 
  Възможност за контрол от независим изследовател;
  
• 
  Възможност за изследване в исторически план и за лонгитюдна (продължителна във времето) процедура.
  

#Бюджетът на времето# е метод, чрез който се отразява­ цялата съвкупност от разностранни дейности на изследваните лица. Същността му се изразява в измерване (във времеви единици) при извършване на известна дейност или операция от едно лице или група, в продължение на определен отрязък от време. Фиксираните резултати се обработват чрез статистическия анализ за разкриване на съотношението между отделните съставни части на времето, за извършване на отделните операции, изразходвано от изследваните лица или групи.

В педагогическите изследвания методът се прилага:

• 
  за изследване на особеностите на разпределението на времето на различните категории участници в педагогическия процес: учители – при анализ на уроци; ученици - при самостоятелни и контролни работи, самоподготовка и др.;
  
• 
  за разработването на нормативи - за труд в педагогическата практика;
  
• 
  за оптимален дневен режим в детските заведения;
  
• 
  за оценка на ефективността на една или друга дейност или на педагогическо въздействие;
  
• 
  за търсене на най-рационалната структура на дневната и седмичната програма и др. (16, 20, 30, 36)
  

Прилагането на метода преминава през три основни етапа:

В предварителната подготовка на изследването се определя: вида хронометраж; продължителността за хронометриране (урок, денонощие, седмица или др.); точността на фиксиране (в часове или в минути).

В основния етап се извършват различни регистрации, съобразно поставените цел и задачи на изследването.

Методът "бюджет на времето"” може да се използва самостоятелно за специфични цели или като допълнителен при диагностични и експериментални изследвания.

1. Педагогически експеримент

2. Диагностични методи. Дидактически тест.

3. Диагностични методи. Анкетни методи.

4. Социометрични методи.
ЗАДАЧА 2. Разработете набор от тестови задачи по конкретен раздел от учебното съдържание на избран от Вас учебен предмет.

Общи указания:

1. Общ обем на теста – 20 задачи, от които:

• 
  Задачи със структуриран отговор – 12
  
• 
  Задачи с полуструктуриран отговор – 4
  
• 
  Задачи с неструктуриран (свободен) отговор – 4
  

• 
  Общи указание към дидактически тест – цел и обем на теста; оценяване на решенията на задачите; начин на отразяване на верния според тях отговор; оформяне на крайната оценка; време за работа.
  
• 
  Указанията към всяка отделно обособена част – кратка характеристика на задачите в групата; начин на отразяване на верния отговор.
  
• 
  Тестови задачи, обособени в отделни групи, съобразно техния вид.
  
• 
  Бланка с верните отговори на тестовите задачи.
  

б. Честотна таблица;

в. Бюджет на времето;

г. Първичен протокол.

б. Разработване на дипломна работа;

в. Педагогическо изследване;

г. Формиране на извадка.

б. Надеждност;

в. Валидност;

г. Критериална валидност.

б. Проучване на литературни източници;

в. Документален анализ;

г. Качествен анализ.

б. Писмен метод за получаване на информация;

в. Формален диалог между две лица по определена тема.

г. процес на уточняване на целта и хипотезата на изследването

б. Комплекс от дейности за обезпечаването на изследователския процес;

в. Рационална система от стандартни и еднозначни правила за действие и норми;

г. Форма на активно взаимодействие на изследователя и обекта на изследване.

б. Степен на независимост на измерените резултати от неговия автор, както и от изследователя, който го използва;

в. Степен на трудоемкостта на измерване.

г. Способност на извадката да отразява особеностите на генералната съвкупност.

б. точността на оценката;

в. точността на анализа и интерпретациите на резултатите;

г. в каква степен теста проверява конкретно учебно съдържание.

б. задачи със свободен отговор;

в. задачи с полуструктуриран отговор;

г. задачи с множествен избор.

б. разграничителната сила на тестовите задачи;

в. анализ на дистракторите;

г. съотношението между открити и закрити задачи в теста.