Методика на педагогическите изследвания

На първо място, с получер шрифт под всеки въпрос са маркирани верните отговори на задачите от теста. Въпрос 4 е със свободен отговор и при попълването на тази колона се отчита само дали отговорът е верен или не.

Последният ред представя сумите в съответните колони. При въпросите със структуриран отговор тази информация ще ни послужи за анализа на работата на дистракторите.

Последните четири колони представят информация за това, кои задачи са решавани или пропуснати от тестираните, и индивидуалните им резултати „колони „Вярно“ и „Грешно“). Сумите в клетките на последните четири колони се използват при някои анализи на качествата на диагностичното средство (Тест на Хойт).

Сумите в последния ред представят резултатите по задачи, а в последната колона – индивидуалните резултати.

Преди да се пристъпи към анализ на получените резултати, необходимо е те да се представят в по-обобщен вид. За тази цел първоначално от изготвения протокол се прави списък на крайните резултатите на всяко от изследваните лица.

Този списък е необходим етап от подготовката на резултатите но недостатъчен, тъй като не позволява да се направят обобщени изводи. Така, за ученика с пореден номер 18 знаем, че е получил бал 32 точки, но не знаем на кое място в класацията го поставя този резултат.

Това изисква, да се подредят резултатите в низходящ ред, започвайки от максималният постигнат резултат. Ето данните на тридесет изследвани ученика, подредени по рангове.

Ранговото подреждане дава отговор на въпроса по отношение класирането на резултатите. Така, ученикът с пореден номер в класа 10 има пети ранг от всичко дванадесет, т.е., среден резултат.

Представянето на резултатите по този начин не изключва индивидуалните особености на всеки елемент от извадката. Когато анализира резултатите, изследователят неминуемо ще се ръководи от индивидуалните качества на всеки ученик. За да се избегне това, като се има предвид, че статистиката работи със статистически единици, а не с индивидуалности, се преминава към следващия етап (28).

Четвърти етап. Извеждане на #вариационен ред#.

Ако подредим числата x_i, които са оценки на някакво качество (променлива величина) на елементите от извадка с обем n, като на първо място поставим най-малкото число, след това следващото и т.н. се получава така наречения вариационен ред. В разглеждания пример (Табл. 7) редът ще бъде x₁=29, x₂=30, x₃=31, x₄=32, ..., x₁₇=45. Вариационният ред не може да се определи предварително. Той се изгражда от установените за конкретното изследване резултати. Първият елемент на вариационния ред е най-ниската фиксирана стойност на променливата, а последният е най- високата стойност.

На практика често се случва за някоя от стойностите на вариационния ред да няма фиксиран резултат на променливата. Така в използвания пример за стойността х=44, няма установен резултат от изследването. Но при други стойности на елементите на вариационния ред са установени повече от един резултати.

Пети етап. Групиране на данните. Определяне на честотните им характеристики. Представяне на данните чрез честотна таблица.

За педагогическите изследвания има значение определянето на абсолютната, относителната и натрупаната честота. Всяка от тях съдържа информация, необходима за сравняване и извеждане на връзки и закономерности в изследвания обект.

#Абсолютна честота# - f_i

Абсолютната честота е числото, което показва колко пъти се среща дадена оценка х_i в извадката.

В примера - резултат от 42 точки се среща един път, следователно честотата му е числото 1. Абсолютната честота на резултата 41 точки е числото 5 и т.н.

#Натрупана честота# - F_i

Натрупаната честота е числото, което показва колко елемента от извадката имат резултат по-малък или равен на резултата на съответен елемент. От определението се вижда, че

F_i =f₁+f₂+f₃+ ... +f_i

#Относителна честота# - f_{i отн.}

Това е числото, показващо каква част от елементите на извадката имат резултати, равни на тези на елемента x_i, т.е.:

Формула 3

Тази честотна характеристика е необходима и се използва при сравняване на резултати, установени при две извадки с различен обем.

Честотната таблица не е достатъчно прегледна, когато съдържа много величини (дълъг вариационен ред). В този случай е по-добре да се намали броя на данните, като се обобщават две или повече съседни стойности в един клас. Чрез такова групиране се постига по-голяма яснота и нагледност.

Преди да се представи техниката за образуване на класове, ще се наложи дефинирането на няколко понятия.

#Класът# е множеството на всички величини, които лежат в определени граници.

Границите на даден клас (интервалните граници) се образуват от най-малката и най-голямата величина на този клас.

#Средата на класа# е средната аритметична от двете граници на класа. Най-често тя служи за означаване на класа.

#Ширината на класа# (областта на класа) при дискретните променливи е броят на обхванатите величини в класа. Той се получава от разликата на две последователни средни величини и се означава с h (h>0).

Отворени класове са тези, в които са обхванати величини над или под определена граница.

Например: При променливата „възраст на изследваното лице” отворени класове са „под 18 години” или „над 65 години”; при класовете “повече от 6 мнения” или „по-малко от 2 грешки” се касае също така за отворени класове.

При групиране на данните трябва да се избере най-удобната ширина на класовете и най-целесъобразното им начало.