Кои биологични механизми са в основата на тези промени?

Кои биологични механизми са в основата на тези промени?

Да започнем с най-трудния компонент в метода: контакта с леденостудената вода. За да разберете ефектите от тренировките със студена вода, е необ­ходимо да разясним функцията на температурните рецептори в нашето тяло. Един вид рецептори, извест­ни като канали на преходен рецепторен потенциал (TRP), реагират на различни стимули – сред които и промени в температурата – и задействат редица про­цеси в тялото. Съществуват дори специални TRP ка­нали за отделни температурни диапазони: за темпера­тури, по-високи от 42° С; за топлина между 22° С и 41 ° C; за температури под 22° С и за много силен студ под 7°С.

Как действат болковите рецептори и какво е болка?

Ако потупате по нещо с пръст, ще усетите контак­та с повърхността, но не и болка. Но ако пръстът ви е възпален, допирът ще е много болезнен. Болковите рецептори във възпаления пръст не са станали повече, а по-чувствителни.

А сега идва по-сложната част.
Как рецепторите променят своята чувствител­ност? Рецепторът съдържат т.нар. киселинно-чувст­вителен йонен канал (ASIC), изграден от белтъци. Ако три такива белтъка формират комплекс, могат да стартират болков стимул.
Болковият стимул зависи и от киселинността (стой­ността на pH) на организма. Когато стойността на pH е в нормата, активни са само малък процент от болковите рецептори. Ако нивото на pH се понижи, болката се увеличава, но ако се повиши, болката почти изчезва. Освен болката, тези рецептори отключват страх и интензивна стресова реакция. Ето защо, ако се потопите в ледена вода, без да имате подготовка, ще изпитате болка, страх, паника и силен стрес.
Защо тази интензивна реакция не се наблюдава при Вим? Кое го прави способен да престоява толкова дъл­го в леденостудена вода без телесната му температу­ра да се понижи съществено?
Къде е тайната?
В дишането. Благодарение на специалната дихателна техника, стойността на pH в тялото на Вим Хоф се повишава до 7,7 и болковите му рецептори се деакти­вират. Ако и вие влезете в студената вода, след като сте изпълнили дихателното упражнение, няма да почув­ствате болка, паника или стрес, тъй като болковият център в мозъка ви няма да е активен.
Температурните ви рецептори ще продължават да функционират, но вече няма да са свързани с болката или страха. Студовите рецептори сигнализират на тялото да започне изгарянето на кафяви мазнини, при което бързо се освобождава голямо количество кало­рии. Кръвоснабдяването на епидермиса (най-външния слой на кожата) също се ограничава, за да губи тяло­то по-малко топлина. Тези функции заедно имат за цел да предотвратят понижаването на телесната температура и позволяват на Хоф да плува в леде­ностудена вода, без да изпадне в хипотермия. Но това не е всичко.
Изследванията на Капел свидетелстват, че диха­телните упражнения, медитацията и студовите тре­нировки оказват огромно влияние върху нашата ДНК. Биохимикът обяснява, че всяка клетка в тялото ни съдържа една и съща ДНК – която в общи линии носи цялата необходима информация за всички телесни функции. Тъканите на сърцето, черния дроб, ръцете и зъбите съдържат една и съща ДНК. И въпреки това по зъбите ви не растат косми, а сърцето и черният ви дроб работят по съвсем различен начин. Така е, защото в клетките на сърцето някои от закодирани­те в ДНК функции са „изключени“, а други са „Включе­ни“. „Включването“ и „изключването“ на гените е важен процес. Той се управлява от така наречените „транскрип­ционни фактори“.
Транскрипционният фактор е своего рода превключ­вател за ДНК. Всеки ген има ДНК код, който се раз­познава от конкретен транскрипционен фактор. Кога­то факторът се свърже с този код, поставя началото на сложен процес, който трансформира съдържащата се в гена информация в белтък със специфична функция. Един транскрипционен фактор регулира стотици раз­лични гени. Ако само един фактор е активен или неак­тивен, това дава огромно отражение върху стотици различни функции в организма ни.
Освен специфичните гени, които винаги са „включе­ни“ или „изключени“ (за да е клетката чернодробна, а не бъбречна), има и гени, които се „включват“ и „из­ключват“ в отговор на външни обстоятелства като социален контакт, хранене или физическа активност. Тези гени получават различни сигнали при, да кажем, ентусиазирано практикуване на някакъв спорт или из­лежаване на дивана.
От стотиците транскрипционни фактори сега ще обърнем внимание само на един: ядреният фактор капа бета, накратко NF-kB. Този фактор е в основата на множество важни биологични процеси, сред които имун­ната функция и развитието на рака. Широко известно е, че възпалителните процеси са в корена на много за­болявания. NF-kB е общ определящ фактор при хронич­ните и изтощителни възпалителни реакции.

Изтегляне 2.37 Mb.

Сподели с приятели: