Методът на леденият човек


Каква връзка има това с Вим Хоф и неговия метод?



страница36/64
Дата18.03.2024
Размер2.37 Mb.
#120678
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   64
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me

Каква връзка има това с Вим Хоф и неговия метод?


Пикерс открива, че Хоф може да регулира някои от възпалителните си белтъци, сред които IL-6, IL-8 и TNF-a. Според Капел тези белтъци се контролират от NF-kB. Посредством медитация, дихателни упражнения и студови тренировки Хоф може да влияе върху дей­ността на NF-kB. Но нещата са всъщност доста по-сложни – освен NF-kB има още много транскрипционни фактори, които си съдействат или противодействат.


Друг важен участник в тази сложна система от взаимодействия е транскрипционният фактор CREB. Той може да потиска дейността на NF-kB. В много процеси двата транскрипционни фактора са активира­ни едно­временно, като обикновено действието на NF-kB е доминиращо. Реакцията към ендотоксина е процес, в който NF-kB има надмощие. Под негов контрол се повишават нивата на възпалителните белтъци, вслед­ствие на което се развиват треска и други симптоми.
Но реакцията на Вим и обучените от него мъже е обратната. Още щом започват изпълнението на спе­циалните дихателни упражнения, нивата на адреналина им се повишават. Това активира CREB и прави дейст­вието му доминантно, в резултат на което контроли­раните от NF-kB възпалителни белтъци задържат ниски нива, а белтъците като IL-10 – които се регули­рат от CREB – се повишават. Тъй като IL-10 също потиска възпалителната реакция, възпалението е двой­но потушено.





Защо е толкова важно транскрипционните фактори да са балансирани?


Както става ясно по-горе, голям брой заболявания са пряко свързани с активността на транскрипционния фактор NF-kB.


Хроничният стрес съществено повишава активност­та на NF-kB. Ако сте способни да неутрализирате въздействието на стреса и да влияете положително върху този транскрипционен фактор, можете да повлия­ете здравето си изключително благоприятно.


Хипотезата на Капел


Стресът повишава активността на NF-kB, но ме­дитацията и релаксиращите техники отново я връщат в здравословните граници. Производството на IL-6 например – което зависи от NF-kB – е значително по-ниско след стресов стимул при хората, които медити­рат. Медитацията не е посредствено или езотерично занимание. Тя ни дава възможност да проникваме дъл­боко в сърцевината на своите клетки и да влияем вър­ху функциите на своята ДНК.


Един от многобройните примери за това са тело­мерите, за чието изслед­ване през 2009 г. е присъдена Нобеловата награда за медицина. Тело­мерите са окон­чанията на хромозомите. Те се скъсяват при деленето на клетката и отчасти определят продължителността на живота й. Вследствие на стреса хромозомите се скъсяват по-бързо. Наградените изследователи решават да проверят дали теломерите се удължават отново вследствие на медитацията – което удължава живота на клетката. И установяват, че това е така.
Медитацията може да има значителен ефект върху важните транскрип­ционни фактори, включително NF-kB. Освен това може да променя стойността на pH на тялото. Съсредоточеното изпълнение на дихател­ните упражнения на Вим Хоф може да се разглежда и като форма на медитация със съответните ефекти.
Съчетанието от дишане, медитация и студови тренировки променя обичай­ния стресов отговор към студа и хипо- и хипервентилацията, който се състои в незабавно освобождаване на адреналин, последвано от произ­водство на стресови хормони в хипофизата. Тези стресови хормони прово­кират производството на кортизол в надбъбречните жлези. Кортизолът оказва силен ефект върху организма ни и контролира много функции, сред които е и стимулирането на активност­та на NF-kB. Хоф и групата обучени от него мъже обаче реагират на стреса различно. Възможно е този различен отговор да се дължи на повишените в резул­тат на специалното дишане нива на pH и липсата на болка и страх. Онази част на мозъка, която обикнове­но се стимулира от породената от студа болка, при тях не се активира. Сега тя не изпраща сигнал – или може би изпраща различен сигнал – до хипофизата и така променя стресовия отговор.
Когато Вим Хоф и експерименталната група започ­ват специалните диха­телни упражнения, в тялото им се освобождава много адреналин. Този хормон се секре­тира в отговор на хипо-, хипервентилация и студ. Посредством упражненията в мозъка е създадена асо­циация между дишането и студа. Тази асоциация пораж­да същата обусловена реакция, каквато през XIX в. наблюдава у своите кучета руският учен Иван Павлов.
Павлов забелязва, че когато видят храна, кучетата започват да отделят слюнка. Когато стане време за хранене, той започва да звъни със звънец, за да асоции­рат животните звука с храната. Скоро те започват да слюноотделят, чувайки звънеца, дори да не получат храна. Този процес, известен като обуславяне (или кондициониране), е много добре познат. Твърде въз­можно е Хоф и мъжете от експерименталната група да повишават значително нивата на адреналина си още щом започнат своите специални дихателни упра­жнения – преди да са влезли в ледената вана – като обусловена реакция.
В основата на метода „Вим Хоф“ може би е дисо­циирането на усещанията за болка и студ, в резултат на което се променя обичайният стресов отговор. А промененият стресов отговор влияе пряко върху балан­са на транс­крипционните фактори – а оттам и върху стотици телесни функции. Пови­шената секреция на адреналин има предимствата на острия стрес, който ни помага да подобрим постиженията си, без обаче, както обикновено, да се засилва активността на NF-kB.
Предвид взаимовръзката между повишената актив­ност на NF-kB и голям брой заболявания, сред които и ракът, методът „Вим Хоф“ може да се окаже от същес­твено значение за медицината.
Учени от различни дисциплини се опитват да разбе­рат и изяснят метода на Вим Хоф. Интересни ще са резултатите от започнатото от Герт Бьойзе през януари 2015 г. изследване „Студено предизвикателство“, тъй като вероятно ще станат ясни ползите от взе­мането на студен душ – вместо ледена вана. Бьойзе започва да взема студени душове, след като изкачва Килиманджаро с Вим. Вследствие на това се е повиши­ла издръжливостта му на студ и не е боледувал дори един ден. Като учен в медицинския център на Амстер­дамския университет, Бьойзе знае, че анекдотичните свидетелства нямат стойността на доказаните науч­ни факти, затова замисля изследването „Студено пре­дизвикателство“, в което се включват над три хиляди доброволци. Той разделя участниците в четири групи: контролната група продължава да взема топли душове, втората група взема студен душ в продължение на трийсет секунди след топлия, третата група прави същото за шейсет секунди, а последната – за деветде­сет секунди. Всички участници попълват анкета с въп­роси колко дни в годината са боледували. Вижте повече за резултатите на www.coolchallenge.nl.
Учени като Пикерс, Мюскит и Капел също продъл­жават да изследват метода. Много отговори ще бъдат намерени в идните години, ще възникнат и много нови въпроси. Всеки път, когато научим нещо ново за човеш­кия организъм, неизменно се появяват и въпроси. Това се случва и в търсенето на всеобхватно разбиране на студовите тренировки и дихателните упражнения на Хоф. Много от сегашните заключения на учените само след шест месеца може да бъдат отхвърлени. В този смисъл учените са като всички останали хора – поня­кога си противоречат.
Иначе смели твърдения не липсват, при това някои са подкрепени с научни факти. Но има ли в момента полза от тях? Можем ли например да кажем със сигур­ност, че раково болните могат да се възползват от метода на Вим Хоф? Не, определено не можем. Все още не знаем как точно клетките, гените и транскрипцион­ните фактори реагират на метода. Тук става дума за твърде сложни процеси, за които нямаме достатъчно информация. Но от друга страна, не е правилно да твърдим, че тези техники не могат да помогнат на хората с рак.
Методът „Вим Хоф“ не е опасен – а представете си, че наистина се окаже ефикасен. Важно е да помним, че „средностатистически“ човек в действителност не съществува, а науката сравнява само групи. Поради тази причина не може да се предвиди дали и как мето­дът ще подейства при конкретен човек.
Какво можем да кажем със сигурност относно ефек­та от дихателните упражнения и студа върху пациен­ти със сериозни заболявания? Не е редно да мълчим по този въпрос. Чувстваме се длъжни да споделим онова, което вече знаем, с възможно най-много хора. Но не е редно и да сме прекалено оптимистично настроени. Не желаем да даваме на никого фалшиви надежди. Все пак още не знаем как точно действа методът.
Следващата глава съдържа информация за други за­болявания и разказва за някои пациенти, практикуващи метода „Вим Хоф“. Нека подчертаем отново: не жела­ем да даваме на хората напразни надежди. Целта ни е единствено да ви вдъхновим да пробвате дихателните упражнения и студовите тренировки – независимо дали имате някакво заболяване, или сте в идеално здраве.


Сподели с приятели:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   64




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница