чо-
вешкият капитал са неотделими от живата човешка личност, а тя е трудно подвижна.
Доколкото човешкият капитал е в неразкъсваемо единство с човешката личност, нейните проблеми с оглед на дислокация и преместване във времето и пространството чрез всички известни форми на придвижване се свеждат до физическо движение със своите времеви
и други разходни характеристики. Средствата, които човекът е създал в това отношение, само улесняват, ускоряват или просто интензифицират процеса. Те го правят по-лесно осъществим, с по-малко загуба на време. Но така или иначе проблемът "мобилност" съществува. Той се отнася както до необходимостта от реализацията на трудовата функция, така и до осигуряването на целокупната жизнена дейност в нейните неизброими варианти на проявление. Осъществяването на мобилността трябва да се разглежда в пошироки параметри и да включва всички средства, осигуряващи придвижването, но и пространствената комуникация – от коня, платнохода и велосипеда, до автомобила, метрото, свръхзвуковия самолет и глобалните мрежи.
Проблемът мобилност поставя и въпросите за обитаването и ежедневната трудова
миграция. Затова обаче трябва да се инвестира и във физически капитал за инфраструктура.
Домът следва да отстои от мястото за платената работа на преодолимо за по-малко от час разстояние. При нас тази практика едва сега се проявява и тепърва ще приема поосезаеми размери.
Мобилността е свързана както с процеса на формиране на човешки капитал, така и
с неговото използване. Обикновено инвестицията в географска мобилност се приема
като съществен елемент на теорията за човешкия капитал. Обяснението е, че инвестиралият индивид или семейство реализира външни ползи от новата икономическа среда. При равни други условия по-голямата подвижност може да създаде благоприятни условия за подобряване на социалната среда, да увеличи физическото и психическото здраве на нацията, да направи икономии от инвестиции в жилищна градска среда, а с това да ни приближи и към съвременните стандарти при обитаването. Най-голямото предимство на
|
