За Маршал "развитието на човешкия род – това е увеличаване на неговата численост, укрепването на неговото здраве и сили, умножаването на неговите знания и способности, обогатяването на свойствата на неговия характер". Затова според установената в Англия традиция следва да се включи "разглеждането на общата численост и развитието на способностите на населението в качеството на раздел от общото изследване на производството". Но това е почти съвременното дефиниране на човешкия капитал. Като прилагаме историческия подход, всичките тези констатации, изводи и оценки отнасяме до ХVІІІ, ХІХ или началото на ХХ век. По-късно същият този проблем вече има малко по-различни измерения. Една от причините за това е необходимостта от разход на огромни икономически ресурси за подобряване и поддържане на качествените характеристики на наличното население. Тя се отнася до човешкия капитал и трудностите с неговото качествено формиране при многобройно население. Проблемът сам по себе си е икономически, за да прозвучи с основателна тревога в един от докладите на Римския клуб през 90-те години. Там се отбелязва, че "с увеличаването на населението се получава магически кръг, в който надеждите за икономическо благоденствие се отдалечават още повече". Известно е, че рязко нарастване на планетарното население настъпва през последните няколко века. Това можем да си обясним донякъде с нарастването на енергетичните и производствените възможности на човешката цивилизация. Малобройно по сегашните критерии е било и българското население в началото на нашата държавност, следователно то не е представлявало достатъчно компактна маса на фона на природните и
37 териториалните дадености. Територията не е била усвоена и заселена съобразно сегашните ни представи. Например населението на България през ІХ век е само около един милион,