Миграционните процеси в община Благоевград

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена, като законен е само гражданският брак. Негативните промени в съотношението между семейните и несемейните са резултат от намаляващия брой сключените бракове.

Едновременно с това се увеличава средната възраст за сключване брак.
Средна възраст при сключване на бракове

Пол	Общо	Град	Село
Мъже	26.6г.	26.9г.	26.0г.
Жени	23.5г.	23.8г.	22.4г.

Това е една от причините за продължаващото намаляването на раждаемостта в България. Наблюдава се и тенденция на увеличаване на броя на лицата в неюридически брак. Нежеланието на лицата да встъпят в юридически брак се дължи на разклатените устои на тази институция, повишения риск и отговорност и всеобщата социална и икономическа нестабилност в страната.

Образователната структура по своята същност представлява разпределението на населението, съобразно степента на завършено образование. Тя има важно значение за качеството на трудовите ресурси и по този начин влияе върху общото социално-икономическо развитие на страната. Образователната структура включва: висше и полувисше, средноспециално, средно, основно и начално образование. През последните десетилетия настъпиха съществени изменения в образователното равнище на населението. Значително се увеличи делът на завършилите висше, полувисше и средно образование. Поради особеностите в демографското развитие на страната, намалява и броя на учащите се в всички видове училища с изключение на тези в висшите учебни заведения. Общия брой на студентите в тях е нараснал от 151.1 хил. през учебната 1990-1991г. на 237.353 хил. през учебната 1998-1999г. увеличението е резултат от засиления стремеж към получаване на висше образование, увеличения брой на висшите учебни заведения и нарасналия прием на студентите за платено обучение.

Съгласно последните изменения в закона за висшето образование, от учебната 1999-2000г. се въвежда всеобща такса. Студентите намиращи се в заварено положение ще продължат обучението си при условията при които са приети. С най-добра задоволеност със специалисти с висше образование са големите градове и академични центрове – София, Пловдив, Варна, Великотърново и Благоевград. Нов момент в развитието на образованието в България и появата на различни видове частни училища.

Етническата структура на населението отразява сложното историко-политическо развитие на нашата страна. Данните на Националния статистически институт показва, че 85.7% от населението са българи 9.4% - турци, 3.7% - цигани. Останалите 1.2% се падат на някои малочислени етнически общности (евреи, татари, арменци и др.).

Най-широко разпространената религия в България е източноправославното християнство. Тя се изповядва от 85.7% от населението на страната. На второ място но с много по-малък дял (13.1%) са мюсюлманите, следвани от католиците (0.6%), протестантите (0.3%) и др. религиозни общности (0.3%).

Частта от населението, която притежава физически и духовни възможности за трудова дейност представлява трудовите ресурси на една държава. Те се формират главно от населението в трудоспособна възраст плюс работещите в под - и надтрудоспособна възраст. През последните години броят на трудовите ресурси в България непрекъснато намалява. Това се дължи на негативните тенденции в възпроизводството на населението и силното влияние на изселванията зад граница. Продължаващото намаляване налага по ефективното използване на наличните трудови ресурси, както и включването към тях на по значителна част от населението в нетрудоспособна възраст. Според последните изменения в пенсионното осигуряване, нетрудоспособната възраст ще настъпва на 60 навършени години за жените и 65 навършени години за мъжете.

В тясна връзка с трудовите ресурси е икономически активното население. Към него се отнасят всички заети в производството на стоки, услуги и безработните. Икономически неактивно население, са всички лица, които не работят и не получават никакъв доход. Икономическите трудности у нас по време на прехода към пазарно стопанство обуславят спада в икономическата активност на населението. Броя на заетите в различните отрасли на националното стопанство е намалял от около 4.1 млн. през 1990г. на около 3106169 (37.7%) през 1998г. Икономическата криза намери отражение и върху разпределението на заетите по отрасли.

През периода 1990-1998г. относителния дял на заетите в промишлеността и строителството намалява за сметка на увеличението при селското стопанство и дейностите в нематериалната сфера. Във връзка с процеса на приватизация нараства делът на частния сектор от 5.9% през 1990г. на 58.6% през 1998г. Посоченото увеличение не може да компенсира намаляването на половина на заетите в обществения сектор.

Пряк резултат от това е нарастването на безработните, които в края на 1998г. са 465202 души от които с висше образование – 17821 души (3.8%). Равнището на безработица е по-високо при жените (254055) души и с по-ниско образование. Във възрастово отношение силно засегнати са младите хора на възраст до 30г. поддържането ма високо равнище на безработицата се отразява неблагоприятно върху жизнения стандарт на населението и свързаните с него социално-икономически и демографски процеси.

За безработен се счита лице, което е регистрирано в бюрото по труда и активно търси работа. Предварителни условия са неговото физическо и психическо здраве и квалификацията му, съответстваща на изискванията за търсената от него работа. В териториалните единици на България се наблюдават следните видове безработица:

• 
  Структурна – тази безработица се дължи на преструктурирането на икономиката, при което някои професии се оказват остарели и ненужни. В България преструктурирането на икономиката е резултат от смяна на приоритетите – от тежка промишленост към лека промишленост, селско стопанство, туризъм и екологично чисто производство. Този вид безработица обикновено се появява в тези териториални единици, където до скоро са съществували най-благоприятни условия за развитие на засегнатия отрасъл. Безработните са с почти еднакви професии и от един пол (мъже или жени) и това затруднява бързото им пренасочване към други дейности.
  
• 
  Финансово – тя е резултат от намаляването на бюджетни разходи за здравеопазването, образоването и управлението, налагащо съкращаване на персонала. Това се наблюдава в по-големите общини. Поскъпването на транспорта и трудно разрешимите социално-битови проблеми затрудняват мобилността на тези кадри и ограничават възможността те да намерят работа в периферните селища, където има недостиг от тях. Замяната на държавната собственост с частна по пътя на приватизацията също създава безработица, тъй като частните собственици незабавно престъпват към оптимизиране на броя на персонала.
  
• 
  Тези два основни вида безработица са свързани с реорганизацията в икономиката при прехода към пазарно стопанство. Колкото и дълго да продължат икономическите реформи все пак те могат да се разглеждат като временен фактор за безработица.
  
• 
  Съществуват относително постоянни или периодично повтарящи се видове безработица – фрикционна, циклична и сезонна.
  
• 
  Фрикционната безработица е свързана с търсенето на по подходяща или по добре платена работа, поради което децата в известно време съвсем съзнателно се задържат в редиците на безработните. Мнозина от тях използват временната липса на заетост, за да повишат своята квалификация. Може да се приема, че този вид безработица влияе положително върху пазара на труда, тъй като не позволява високо квалифицирани специалисти да бъдат наети срещу нереално ниско заплащане.
  

• 
  Цикличната безработица се свързва с повтарящите се през няколко години периоди на подем и рецесия в световната икономика, към интеграция с която България оправдано се стреми, но не може да се предпази от негативните последици.
  
• 
  Сезонната безработица има дискусионен характер, тъй като част от сезонните работници въобще не търсят друга заетост за периода, през които не са заети, а условието неработещ да бъде определен като безработен е той да търси работа.
  

• 
  Установяване на тесни контакти на общинската администрация с бюрата по труда с цел предоставяне на цялата информация за регистрираните безработни (брой, структура,динамика) и работата с тях (помощи, курсове, анкети) и осигуряване на задълбочени анализи с помощта на смесен екип от специалисти от общинското ръководство, бюрото по труда и научни работници.
  
• 
  Насърчаване на развитието на дейности, осигуряващи разкриването на нови работни места.
  
• 
  Подпомагане развитието на частната инициатива на гражданите (предприемачество, разкриване на малки производствени, регионални и др. фирми). За целта може да бъде създаден екип от специалисти, които чрез целенасочено интервю и да ориентират безработните към определена частна дейност, отговаряща на опита и възможностите им. За подпомагане на най-перспективните проекти общината може да организира създаване на рисков фонд за кредитиране с минимална лихва или да посредничи за отпускане на кредити от банки.
  
• 
  Даване на пълен ход на приватизацията.
  
• 
  Ускоряване и окончателно приключване на процеса по връщането на селскостопанската земя на нейните собственици. Икономическата криза в страната затруднява провеждането на оптимална демографска политика.
  

Оценката на неблагоприятните процеси в демографското развитие на България през 90^-те години дава основание да се говори за наличие на демографска криза. Доказателство за това е намаляването на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст и емиграциите (изселванията), а също и силно вложените му структурни характеристики (пол, възраст, местоживеене, семейно положение, образование, етническа принадлежност). Всичко това определя значимостта на демографския фактор за цялостно социални-икономическо развитие на България.

2. 
   Същност и видове миграции.
   

Основните демографски процеси са: раждаемост, смъртност, брачност, разводимост и миграции.

Всеки един от тези процеси се отличава със своята специфика и интензивност. Върху тях оказват влияние едни и същи фактори: демографски, социално-икономически, природни, социално-културни, политически, биологически и психологически.

В съвременната реалност особен интерес предизвиква, един от най-динамичните и трудни за анализ от демографските процеси – миграциите.

Миграцията е преместване на населението по територията на страната, свързано с промяна на постоянното местожителство.

Тоз актуален проблем има няколко особености, определящи спецификата на миграционния процес:

• 
  Първо, не всяко преместване на населението по територията на страната може да се определи като миграция. Такова е само преместването, свързано с промяна на постоянното местожителство. В този смисъл пътувания, свързани с прекратяване на отпуски или за развлечения не могат да бъдат класифицирани като миграция.
  
• 
  Второ, в литературата се среща израза “ежедневни трудови миграции” (махалова миграция). Въпреки честата му употреба и фактът, че тези пътувания се повтарят непрекъснато веки ден, не се приема за основателно да бъдат определяни като миграция. По точното възприемане от гледна точка на даденото по горе определение, е като ежедневни пътувания.
  

Въпреки честата му употреба и фактът, че тези пътувания се повтарят непрекъснато веки ден, не се приема за основателно да бъдат определяни като миграция. По точното възприемане от гледна точка на даденото по горе определение, е като ежедневни пътувания.

Териториалната мобилност на трудовите ресурси е една от основните форми на движение на работната сила, която внася съществени изменения в структурата на териториалния баланс на трудовите ресурси.

В зависимост от влиянието което оказват ежедневните трудови пътувания върху формирането на броя на трудовите ресурси, в баланса на населените места се разграничават три основни групи:

• 
  Населени места със сравнително закрит баланс на трудовите ресурси.
  
• 
  Населени с открит баланс на трудовите ресурси.
  
• 
  Населени места с нееквивалентна размяна на работна сила в баланса на трудовите ресурси.
  

В зависимост от съотношението от входящи и изходящи трудови ресурси, разграничаваме два типа селища:

• 
  С открит баланс на трудовите ресурси отрицателно салдо
  
• 
  С открит баланс на трудовите ресурси положително салдо.
  

• 
  селища, излъчващи ограничен брой трудови ресурси до 10% от активното население
  
• 
  селища “спътници”, които имат повишено участие на трудови ресурси в ежедневните трудови пътувания – от 10 до 30% от трудовото население
  
• 
  селища “спални”, които излъчват над 30% от активното население в ежедневните трудови пътувания
  

• 
  сравнително осигурени с местни трудови ресурси, в които броят на входящите е до 10% от заетите;
  
• 
  с непълна осигуреност с местни трудови ресурси, в които броят на входящите е от 10 до 30% от заетите;
  
• 
  с ниска степен на осигуреност е с местни трудови ресурси, в които броя на входящите е над 30% от заетите.
  

Основателен интерес представляват населените места с открит трудов баланс при нееквивалентна размяна на работната сила. При едни населени места броя на входните е няколко пъти по-голям от формиращия се обратен поток от изходни трудови ресурси. Това е и най-често срещаната нееквивалентна разлика. По-рядко се наблюдава формирането на обратен насрещен поток от изходящи трудови ресурси и по-голям обем от входящите.

ЕТП осъществяват в даден икономически район или териториална единица, в права и обратна посока. Те оказват голямо влияние върху обществената производителност на труда и върху жизненото равнище на населението, рефлектират и върху формирането на баланса на трудовите ресурси както и в градовете, така и в селата.

Миграционния процес представлява съвкупността от мигрирания, респективно от мигранти. Размерът му е равен на броя на преместванията (респективно на преместилите се лица), през съответния период от еди и същ район на излизане към друг един и същ район на влизане.

Основните понятия, които характеризират миграционните процеси, са:

• 
  мигранти – хора, които се заселват или изселват
  
• 
  емиграция – изселване, излизане от едно място
  
• 
  имиграция – заселване, идване от друго място.
  

• 
  признаци, които характеризират непосредствено преместването като събитие
  

• 
  на кое населено място влиза в състава на населението
  
• 
  коя категория население напуска
  

• 
  признаци, които характеризират мигранта в момента на миграция:
  

• 
  дата на раждане, възраст и пол
  
• 
  професия – образование, квалификация – обществена група
  
• 
  месторабота – семейно положение
  

• 
  признаци, които характеризират територията, от която детето излиза, и територията, в която влиза – заплати, цени, село-град, степен на индустриализация, климат, плодородие на почвата и др. природни богатства. Някои от тези признаци с отблъскващи за една територия, а значенията им за друга територия са привличащи.
  

Въз основа на най-често срещаните причини за миграция се формират и следните видове миграции на населението, а те са:

• 
  според дълготрайността на пребиваването – постоянна и временна.
  
• 
  Според това дали миграционното движене се извършва в разглежданата териториална система или вън от нея – вътрешна и външна
  
• 
  Според броя на мигрантите – индивидуална и групова
  
• 
  Според начина на организирането на миграционното придвижване – организирана и неорганизирана
  
• 
  Според съвпадението на предлаганите в териториалната единица и очакваните от индивида икономически и социални условия – преждевременна и навременна.
  

Вътрешна миграция наблюдаваме, когато миграционното придвижване се осъществява в границите на наблюдаваната териториална единица. Ако е свързано с напускането й (отиване в друга териториална единица), наблюдаваме външна миграция.

Решението за миграция, освен индивидуален приоритет е и елемент на вътрешна семейна съгласуваност, тъй като преместването на един от членовете на семейството, независимо кои е той (съпруга, съпругата, детето) освен предимствата, поради които се взема миграционно решение, поражда неудобства. Те трябва да бъдат съпоставени и съизмерни с преимуществата.

Индивидуалната миграция цели икономиката на средства за настаняването и за издръжката на останалите членове на семейството, които нямат открояваща се причина за преместването си.

Икономическите условия в страната през последните години наложиха проявата на така нареченото спекулативна или хазартна миграция, при която мигриращото лице започва да търси решение едва след установяването в друго населено място и дори държава. Това може да превърне миграцията в навременна или в преждевременна тъй като очакванията, които е имал мигранта, могат да не се потвърдят в момента на пристигането му, а да бъдат проявени по-късно.

Организираната миграция е свързана най-често с реализирането на големи проекти, при които има потребност от струпването на едно място (понякога в райони, в които въобще няма население) на голям брой трудови ресурси. Това налага разработването на специална стратегия за привличането им, свързана с предоставянето на различни стимули и преференции и поражда организираната миграция. В първоначалния момент на изграждането на производствени проекти повечето от работниците осъществяват временна индивидуална миграция. при по-продължителен срок на изграждането и при съществуването на благоприятни възможност, останалите членове на семейството също се преместват и миграцията придобива нов вид – постоянна групова.

В условията на преструктуриране на икономиката се повиши значението на междудържавните трудови миграции. Те са предизвикани от икономически причини и по-малко зависят от някакви конкретни събития. Предпоставките за тяхното възникване се натрупват бавно, а движението на работна ръка между държавите се извършва по-продължителен период от време. То се определя от степента на развитие на страната – приемник и страната, от която излиза населението, от специфичните нужди на двете държави и особеностите на стопанските им характеристики.

Политическата емиграция е разновидност на междудържавните миграции. При промяна на местожителството на тази група мигранти има насилствен мотив, а при адаптацията в страните – приемници тя се подпомага от различни местни и международни органи и организации. Този тип миграционен поток е частен случаи на бежанския.

През последните години се наблюдава различна динамика на миграцията във връзка с причините. Характерно е намаляването на икономическата миграция и увеличаване на социалната. Т.е. не е определящо равнището на работната заплата, а по-големия избор на професии и работни места, по-добрият начин на обслужване и по-големите възможности за прекарване на извън работното и свободното време.

3. 
   Основни миграционни потоци
   

Миграциите имат важна роля в демографското развитие в България. През различните исторически периоди масовите изселвания и заселвания са влияели върху броя на населението, а от там и върху стопанското усвояване на територията на страната.

Падането на България под Турско робство предизвиква значителни изселвания сред българското население. Чест от него се насочва към по-непристъпните чести на страната където намира по-спокойни условия на живот.

Масови изселвания на българското население зад граница настъпват и след неуспешни въстания (Чипровско, Априлско, Кресненско), както и след Руско-турската война от 1828/29г. В резултат на тези събития много българи напускат родите си места и се заселват в Влашко, Банат, Бесарабия и други страни.

Частичното решаване на Българския национален въпрос през 1988г. предизвиква продължаване на миграционните движения. Те са най-интензивни след Илинденско-Преображенското въстание (1903г.) и войните от 1912-1918г. Несправедливите клаузи на Ньойския мирен договор довеждат до изселвания на българско население от Одринска и Беломорска Тракия, Македония, Добруджа и западните покрайнини. Бежанците от Беломорска и Одринска Тракия се заселват предимно в Горнотракийската низина, източните Родопи и Черноморието, а тези от Македония и Западните покрайнини – в Североизточна България и по-големите градове.

През периода 1924-1926г. по силата на конвенцията “Моллов-Кафандарис” между България и Гърция се осъществява размяна на население.

Съгласно Крайовската спогодба (1940г.) България си връща Южна Добруджа и българите от Северна Добруджа се заселват в нея, а румънското население я напуска.

Масов характер след Освобождението има връщането на българите от планинските части към равнините.

През този период постепенно намаляват сезоните трудови миграции зад граница и вътре в страната.

През годините на световната стопанска криза се активизират изселническите движения към САЩ, Канада, Аржентина, Австралия и др. задокеански държави.

Социално-икономическите промени в България след 1944г. намират отражение върху характера на миграционните движения. Най-значими са изселванията на значителна част от живеещите у нас евреи, арменци и турци. След война има връщане на част от изселилите се по-рано българи.

Промените в България свързани, свързани с прехода към пазарно стопанство и съпътстващите го икономически и политически трудности се отразиха върху динамиката на миграционните движения в края на 80^-те и началото на 90^-те години. В резултат на така наречения възродителен процес през 1989г. страната напуснаха 218 хил. души от турски произход. През 90^-те рязко се увеличи броят на изселванията към развитите западни страни. Общо през периода 1989-1996г. по данни на НСИ от страната са емигрирали около 645 хил. души.

• 
  Село-град. Движението на населението от селските населени места към градовете е социално-икономически процес, наречен урбанизация. Такова мащабно и интензивни движение в посоченото направление е характерно за периода на индустриализацията. Той е свързан с изграждане на индустриални градове. В резултат на индустриализацията големите градове у нас и особено София бързо увеличават населението си. Това предизвиква редица социално-икономически проблеми – жилищна криза, затруднение в транспортното и битовото обслужване и др.
  

Отливът на населението от селата задълбочи проблемите на тяхното икономическо и демографско развитие. Характерна особеност на периода е развитието на ежедневните трудови пътувания на населението. Тези пътувания придобиват масов характер в районите на големите административни и промишлени центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас.

Миграционните движения в направление село-град вземат все по-големи размери, тъй като с развитието на индустрията се развиват с бързи темпове и останалите отрасли на икономиката – строителство, търговия, транспорт, услуги. Тези процеси протичат много сложно в сложни връзки и взаимозависимости. С развитието на промишлеността започва западане на селското стопанство.

Движението на населението от селата към градовете е най-интензивно за периода 1966-1975г., след което се наблюдава постепенен спад поради факта, че по-голямата част от младото и на средна възраст население е напуснало селата. Това влошава възрастовата структура на населението в селата и то старее. Спада в производството и стеснението на демографския потенциал на селското население също са причини за рязко намаляване на миграцията към градовете. Доказателство за това е фактът, че през 1994г. за първи път през последните десетилетия броят на преселилите се от градовете в селата е по-голям от този на преселилите се в обратна посока. Макар и с намаляваща изразителност тази тенденция се запазва и през следващите години.

• 
  Град-град. Миграционното движение на населението от едни градски населени места към други е с висок относителен дял в общото миграционно движение, като тенденцията е към увеличение. Миграционния
  

Тенденцията е този миграционен поток да доминира и през следващите периоди на миграция, тъй като наличието на голям брои малки градове подпомага съхраняването й.

• 
  Село-село. Движението на населението от едни селски населени места към други е с нисък относителен дял в общото миграционно движение, като тенденцията е към снижаване. Причината е в непривлекателния начин на живот на село и в обстоятелството, че повечето от населението в селата живее в къщи, построени от собствениците и жертва тази придобивка единствено за живот в градовете, и то в големите. Тенденцията е този миграционен поток да продължи да намалява и през следващите периоди на миграция.
  
• 
  Град-село. Миграционното движение на населението от градовете към селата е с по-нисък относителен дял през периода на индустриализация, когато доминира обратния миграционен поток. В следващите периоди от развитието на страната той бележи слабо увеличение.
  

Връщането на селскостопанската земя на нейните собственици е фактор със стимулиращо действие за този миграционен поток. Но едва ли това ще доведе до високата му интензивност в следващите периоди на миграция, тъй като са налице огромни различия между селския и градския начин на живот.

Всички тези миграционни потоци, реализирани в четирите направления съществуват едновременно, като едни или други от тях доминират в дадена териториална единица или на даден етап от развитието на страната.

Глобалните миграционни потоци в света са в следните посоки:

• 
  Беден юг – индустриален север, т.е. от по-слабо развитите южноевропейски страни към страните от централна и северна Европа – Германия, Швейцария, Белгия, Швеция.
  
• 
  От Европа и Азия към САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия.
  
• 
  Миграционни потоци има към Израел, Саудитска Арабия, Кувейт и Арабските емирства.
  

Както вътрешните миграционни процеси, така и глобалните миграционни процеси внасят големи аномалии в полово-възрастовата структура на населението, когато са в големи размери.

В някои страни и отделни райони с високо положително салдо на миграционните движения, се увеличава населението в трудовата възраст, като същевременно се явяват диспропорции в броя на мъжете и жените за редица възрастови групи, когато мигрантите от мъжки пол имат превес от мигрантите от женски пол. Често масовата миграция от страни с висока раждаемост допринася за повишаване на раждаемостта в страните на заселването и обратно.

Страните, губещи своето население поради масова емиграция, са с деформируема възрастова структура на населението в неблагоприятна посока. Те губят значителна част от трудовия и възпроизводствения потенциал на населението, което създава предпоставки за намаляване на темповете на демографски растеж и на възпроизводството на трудовия потенциал. Това важи и за отделните райони в рамките на една държава, което на свои ред поражда икономически и социални проблеми – повече или по-малко дълбоки, с по-значителни или не последици в времето.

Глобалните миграционни потоци са присъщи на всички етапи от развитието на човечеството. Водейки началото си от древността, преминавайки през епохата на индустриална революция и натрупването на капитала и следвоенните периоди, те се проявяват и в съвременните условия на демокрация и пазарна икономика.

Глобалните миграционни потоци ще съпътстват съвременната действителност, докато са налице и причините за тяхното проявление – военни и етнически конфликти, икономически, политически и социални причини.

2. 
   
   Каталог: files
   files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
   files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
   files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
   files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
   
   
   
   Изтегляне 1.73 Mb.
   
   Сподели с приятели: