Министерство на околната среда и водите национален


Временно съхранение с цел бъдещо оползотворяване на утайките от ГПСОВ



страница17/27
Дата11.11.2017
Размер2.28 Mb.
#34396
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   27

6.3Временно съхранение с цел бъдещо оползотворяване на утайките от ГПСОВ

Една от съществуващите практики на операторите на ГПСОВ в България докладвана по време на проучването, е дългосрочното съхранение на образуваните утайки от ГПСОВ с оглед бъдещото им оползотворяване. В момента изглежда, че този вариант се използва при липсата на гарантирани потребители за образуваните утайки. Няма достатъчно информация за условията и местата за съхранение понастоящем. С увеличаването на количествата утайки в станциите, проблемът с тяхното съхранение ще се задълбочава. В дългосрочен план този вариант не е устойчиво решение. Временното съхранение обаче може да бъде опция, която ГПСОВ да имат предвид в следните случаи:



  • при временни проблеми по веригата на управление, какъвто е случаят със спиране на работата на инсталациите, които третират или обезвреждат утайки, когато липсва транспортен капацитет;

  • при покачване на цените за приемане на утайки в инсталациите за третиране (например, поради натрупано значително количество предлагани утайки или в резултат на рязко повишаване на разходите) и при възможност от страна на ГПСОВ да се оттегли от договора, да премине към друг вариант или да изчака по-добри условия;

  • ако се появят нови, по-изгодни и екологосъобразни решения и/или съответната ГПСОВ иска да изчака, докато по-добрият вариант стане достъпен.

Последното може да е възможност за региона на София, където се образува най-голямото количество утайки в страната, и си заслужава да се помисли – може би заедно със съседните области – за евентуално изграждането на инсинератор за изгаряне на утайки от ГПСОВ с ефективно оползотворяване на енергията и възможност за оползотворяване на фосфора.

Във всеки случай временното съхранение трябва да бъде добре организирано и да отговаря на необходимите стандарти за опазване на околната среда и осигуряване безопасността на хората. То не трябва да се планира на неподходящи депа, в близост до населени места или райони, застрашени от наводнение. Утайките трябва да бъдат стабилизирани, а предпазните мерки за опазване на околната среда, като например, съвременни регламентирани депа (запечатана земя, ежедневно покриване, и др.) - спазвани. Когато липсват басейни за складиране, непозволяващи изтичане, утайките трябва да бъдат предварително обезводнявани.


6.4Енергийно оползотворяване на утайките от ГПСОВ


Към настоящият момент в България не са известни примери за изгаряне на утайки от ГПСОВ или тяхното използване като вторично гориво. В същото време при производството на цимент вече съществува промишлена инфраструктура, която би позволила прилагането на такъв вариант. В Error: Reference source not found са показани действащите в момента в България циментови пещи. Петата инсталация в Плевен, експлоатирана от Холсим, е затворена в края на 2011 г. и поради тази причина не е включена в списъка.

Taблица 11: Циментови пещи, действащи понастоящем в България

Инсталация

Населено място

Област

Производствена мощност

Източник на енергия

Потенциал за оползотворяване на утайки (тона с.в. на година)12

„Холсим България”
(Холсим)

Бели извор

Враца

3,300 тона клинкер на ден (прибл. 1,100,000 тона клинкер годишно); 1,800,000 тона цимент годишно

въглища, нефтен кокс, газ, биомаса & стари гуми

макс. 55,000

“Девня Цимент” (Италчементи)

Девня

Варна

243 тона клинкер на час (прибл. 1,900,000 тона клинкер годишно); 2,000,000 тона цимент годишно

нефтен кокс, газ

макс. 95,000

„Вулкан Цимент” (Италчементи)

Димитровград

Хасково

712 тона клинкер на ден (прибл.235,000 тона клинкер годишно); 500,000 тона цимент годишно

въглища, нефтен кокс, газ

макс. 12,000

Златна Панега (Tитан)

Златна Панега

Ловеч

800,000 тона клинкер годишно; 1.300.000 тона цимент годишно

битуминозни въглища, нефтен кокс, газ, биомаса & стари гуми

макс. 40,000

Някои от четирите циментови пещи, действащи в момента в България, вече имат разрешително и използват висококалорични отпадъци в своите процеси. Изчисленията показват, че при максимално количество утайки, представляващо 5 % от произведения клинкер, всяка инсталация има възможност да третира всички утайки, образувани от ГПСОВ на териториите на съответните РИОСВ.

Друга съществуваща възможност за термичното оползотворяване на утайките от отпадъчни води е съвместното им изгаряне в електроцентрали на въглища. Error: Reference source not found показва действащите понастоящем в България електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища.



Taблица 12: Въглищни електроцентрали, действащи към настоящия момент в България

Инсталация

Населено място

Област

Производствена мощност

Източник на енергия

ТЕЦ Бобов дол

Бобов Дол

Кюстендил

630 MW

въглища

ТЕЦ Девен

Девня

Варна

80 MW, флуидизиран слой

въглища

ТЕЦ Марица-3

Димитровград

Хасково

120 MW

лигнитни въглища

Ей И Ес Гълъбово (Марица Изток-1)

Гълъбово

Стара Загора

670 MW

лигнитни въглища

ТЕЦ Габрово

Габрово

Габрово

18 MW

въглища

Брикел

Гълъбово

Стара Загора

280 MW

лигнитни въглища

ТЕЦ Марица Изток-2

Ковачево, Раднево

Стара Загора

1 600 MW

лигнитни въглища

ТЕЦ Република

Перник

Перник

105 MW

въглища

ТЕЦ Русе-Изток

Русе

Русе

400 MW

въглища

ТЕЦ Сливен

Сливен

Сливен

30 MW

въглища

ТЕЦ Свилоза

Свищов

Велико Търново

120 MW

въглища

ТЕЦ Варна

Варна

Варна

1,260 MW

въглища

ТЕЦ Горна Оряховица Захарни заводи

Велико Търново

Велико Търново

185,4 MW

въглища

ТЕЦ Видахим

Видин

Видин

50 MW

въглища

ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток-3

Медникарово

Стара Загора

908 MW

лигнитни въглища

Очевидно е, че ТЕЦ в с страната представляват добра възможност за оползотворяване на утайките. Безспорно те са разположени главно в области, където се добиват въглища. Най-големите мощности са концентрирани на териториите на регионалните инспекции Варна, Перник, Русе и Стара Загора. По-малките се намират във Велико Търново, Монтана и Хасково.


Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Press -> Konsultacii -> 2014
2014 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба № н- 4 от 14. 09. 2012 г. За характеризиране на повърхностните води
Press -> Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух емисии на вредни вещества
Konsultacii -> Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации глава първа общи положения
Konsultacii -> Инструкции за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за третиране на биоотпадъците


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница