Една от съществуващите практики на операторите на ГПСОВ в България докладвана по време на проучването, е дългосрочното съхранение на образуваните утайки от ГПСОВ с оглед бъдещото им оползотворяване. В момента изглежда, че този вариант се използва при липсата на гарантирани потребители за образуваните утайки. Няма достатъчно информация за условията и местата за съхранение понастоящем. С увеличаването на количествата утайки в станциите, проблемът с тяхното съхранение ще се задълбочава. В дългосрочен план този вариант не е устойчиво решение. Временното съхранение обаче може да бъде опция, която ГПСОВ да имат предвид в следните случаи:
-
при временни проблеми по веригата на управление, какъвто е случаят със спиране на работата на инсталациите, които третират или обезвреждат утайки, когато липсва транспортен капацитет;
-
при покачване на цените за приемане на утайки в инсталациите за третиране (например, поради натрупано значително количество предлагани утайки или в резултат на рязко повишаване на разходите) и при възможност от страна на ГПСОВ да се оттегли от договора, да премине към друг вариант или да изчака по-добри условия;
-
ако се появят нови, по-изгодни и екологосъобразни решения и/или съответната ГПСОВ иска да изчака, докато по-добрият вариант стане достъпен.
Последното може да е възможност за региона на София, където се образува най-голямото количество утайки в страната, и си заслужава да се помисли – може би заедно със съседните области – за евентуално изграждането на инсинератор за изгаряне на утайки от ГПСОВ с ефективно оползотворяване на енергията и възможност за оползотворяване на фосфора.
Във всеки случай временното съхранение трябва да бъде добре организирано и да отговаря на необходимите стандарти за опазване на околната среда и осигуряване безопасността на хората. То не трябва да се планира на неподходящи депа, в близост до населени места или райони, застрашени от наводнение. Утайките трябва да бъдат стабилизирани, а предпазните мерки за опазване на околната среда, като например, съвременни регламентирани депа (запечатана земя, ежедневно покриване, и др.) - спазвани. Когато липсват басейни за складиране, непозволяващи изтичане, утайките трябва да бъдат предварително обезводнявани.
6.4Енергийно оползотворяване на утайките от ГПСОВ
Към настоящият момент в България не са известни примери за изгаряне на утайки от ГПСОВ или тяхното използване като вторично гориво. В същото време при производството на цимент вече съществува промишлена инфраструктура, която би позволила прилагането на такъв вариант. В Error: Reference source not found са показани действащите в момента в България циментови пещи. Петата инсталация в Плевен, експлоатирана от Холсим, е затворена в края на 2011 г. и поради тази причина не е включена в списъка.
Taблица 11: Циментови пещи, действащи понастоящем в България
Инсталация
|
Населено място
|
Област
|
Производствена мощност
|
Източник на енергия
|
Потенциал за оползотворяване на утайки (тона с.в. на година)12
|
„Холсим България”
(Холсим)
|
Бели извор
|
Враца
|
3,300 тона клинкер на ден (прибл. 1,100,000 тона клинкер годишно); 1,800,000 тона цимент годишно
|
въглища, нефтен кокс, газ, биомаса & стари гуми
|
макс. 55,000
|
“Девня Цимент” (Италчементи)
|
Девня
|
Варна
|
243 тона клинкер на час (прибл. 1,900,000 тона клинкер годишно); 2,000,000 тона цимент годишно
|
нефтен кокс, газ
|
макс. 95,000
|
„Вулкан Цимент” (Италчементи)
|
Димитровград
|
Хасково
|
712 тона клинкер на ден (прибл.235,000 тона клинкер годишно); 500,000 тона цимент годишно
|
въглища, нефтен кокс, газ
|
макс. 12,000
|
Златна Панега (Tитан)
|
Златна Панега
|
Ловеч
|
800,000 тона клинкер годишно; 1.300.000 тона цимент годишно
|
битуминозни въглища, нефтен кокс, газ, биомаса & стари гуми
|
макс. 40,000
|
Някои от четирите циментови пещи, действащи в момента в България, вече имат разрешително и използват висококалорични отпадъци в своите процеси. Изчисленията показват, че при максимално количество утайки, представляващо 5 % от произведения клинкер, всяка инсталация има възможност да третира всички утайки, образувани от ГПСОВ на териториите на съответните РИОСВ.
Друга съществуваща възможност за термичното оползотворяване на утайките от отпадъчни води е съвместното им изгаряне в електроцентрали на въглища. Error: Reference source not found показва действащите понастоящем в България електроцентрали, работещи с изгаряне на въглища.
Taблица 12: Въглищни електроцентрали, действащи към настоящия момент в България
Инсталация
|
Населено място
|
Област
|
Производствена мощност
|
Източник на енергия
|
ТЕЦ Бобов дол
|
Бобов Дол
|
Кюстендил
|
630 MW
|
въглища
|
ТЕЦ Девен
|
Девня
|
Варна
|
80 MW, флуидизиран слой
|
въглища
|
ТЕЦ Марица-3
|
Димитровград
|
Хасково
|
120 MW
|
лигнитни въглища
|
Ей И Ес Гълъбово (Марица Изток-1)
|
Гълъбово
|
Стара Загора
|
670 MW
|
лигнитни въглища
|
ТЕЦ Габрово
|
Габрово
|
Габрово
|
18 MW
|
въглища
|
Брикел
|
Гълъбово
|
Стара Загора
|
280 MW
|
лигнитни въглища
|
ТЕЦ Марица Изток-2
|
Ковачево, Раднево
|
Стара Загора
|
1 600 MW
|
лигнитни въглища
|
ТЕЦ Република
|
Перник
|
Перник
|
105 MW
|
въглища
|
ТЕЦ Русе-Изток
|
Русе
|
Русе
|
400 MW
|
въглища
|
ТЕЦ Сливен
|
Сливен
|
Сливен
|
30 MW
|
въглища
|
ТЕЦ Свилоза
|
Свищов
|
Велико Търново
|
120 MW
|
въглища
|
ТЕЦ Варна
|
Варна
|
Варна
|
1,260 MW
|
въглища
|
ТЕЦ Горна Оряховица Захарни заводи
|
Велико Търново
|
Велико Търново
|
185,4 MW
|
въглища
|
ТЕЦ Видахим
|
Видин
|
Видин
|
50 MW
|
въглища
|
ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток-3
|
Медникарово
|
Стара Загора
|
908 MW
|
лигнитни въглища
|
Очевидно е, че ТЕЦ в с страната представляват добра възможност за оползотворяване на утайките. Безспорно те са разположени главно в области, където се добиват въглища. Най-големите мощности са концентрирани на териториите на регионалните инспекции Варна, Перник, Русе и Стара Загора. По-малките се намират във Велико Търново, Монтана и Хасково.
Сподели с приятели: |