Стратегия за пълно оползотворяване на утайките от ГПСОВ в България

7.4Стратегия за пълно оползотворяване на утайките от ГПСОВ в България

При планиране на бъдещите дейности по прилагането стратегическия план операторите на ГПСОВ следва да си отговорят на въпроса, дали потенциалните възможности за управление на утайките няма да попречат на прилагането на някои варианти за определен период от време и на предвиденото пълно оползотворяване на генерираните утайки. Следва да се има в предвид, че не може да се преустанови временното съхранение, нито обезвреждането чрез депониране, каквато е целта в краткосрочен и средносрочен план, докато не са осгурени и гарантирани другите варианти.

• 
  създаването на подходящи процедури за осигуряване на качеството и възможности за анализ на качеството на утайките,
  
• 
  прилагането на по-нататъшно предварително третиране, като механично обезводняване и сушене,
  
• 
  изграждането на нужната инфраструктура и
  
• 
  издаването на разрешителни и сертификати за качество, както и прилагането на подходящи мерки за контрол,
  

Каква част от целите на стратегическия план за използването на различните варианти може евентуално да бъде осъществена ще зависи основно от степента на изпълнение на предварителните условия и мерки в рамките на определените срокове. Точно тук количествената оценка, направена, за да даде път на планирането в национален мащаб, показва какъв дял може да има всеки от различните методи за оползотворяване на утайките при тяхното управление и каква част от общото количество образувани утайки може да бъде поета по този начин. Освен това, под формата на казуси са разгледани специфичните възможности и необходимостта от промяна в четири представителни моделни региона (вж. ↗ „Анализ на конкретни случаи”, Приложение към плана).

На първо място оценката показва до каква степен всеки възможен метод за третиране на утайките ще позволи оползотворяването на цялото количество образувани утайки от ПОСВ. По този начин се определя максималния принос на дадения вариант за бъдещото управление на утайките в страната.
Оценката на варианта с оползотворяването на утайки в земеделието е направена на базата на информацията относно дела обработваема земя, използвана за технически и енергийни култури. Това ограничение се налага в резултат на опасенията относно безопасността, свързани с вероятното преминаване на опасни вещества от утайките към хранителни и фуражни култури. Рисковете за почвата и водата обаче остават същите.

По данни на МЗХ за производствените площи, както и за очакваните промени в областта на растителните енергийни култури и въз основа на средното количество утайки, които могат да бъдат внасяни в почвата, а именно предложената максимална разходна норма от 3,5 тона с.в.¹⁵ на хектар, може да се установи каква е възможността земеделския сектор да осигури оползотворяването на утайките (при условие, че те са с подходящо за целта качество) през 2018 г. и 2020 г. Оказва се, че възможностите, които земеделието в България може да предложи през плановия период, само по отношение на техническите и енергийните култури, са повече от достатъчни, за да се оползотвори цялото количество подходящи утайки, очаквано в страната за всяка от съответните години. Tова важи както за териториите на всяка РИОСВ, така и за България като цяло. Но във всички случаи първо трябва да се постигне съответствие с изискванията за качество и мониторинг.

Освен увеличаващите се количества утайки от 2014 до 2020г., при изчисленията се взима предвид и по-големия процент земеделски земи, предназначени за отглеждането на енергийни култури. От 11% от всички обработваеми земи през 2015 г. той достига 16% през 2020 г. Цифрите по отношение на площите, използвани за технически култури, остават непроменени пред целия този период, поради факта, че се разполага единствено с данни за 2011г., а прогнози относно бъдещите тенденции липсват. Вариантът с оползотворяването на утайки в земеделието би позволил на ГПСОВ в България поне до 2020 г. да се справят с до 100% от образуваните от тях утайки, дори и ако предвиденото увеличение на площите, използвани за енергийни култури, не се случи. Този период от време би трябвало да е достатъчен за окончателното определяне на всички основни структури и процедури в България, необходими за пълното оползотворяване на утайките, включително и извън земеделския сектор.

Резултатът, който може да се постигне при използването на утайки за рекултивация като единствен вариант за обезвреждане, е оценен с помощта на изчисления както при използването им в земеделието. Използвани са наличните данни в МОСВ и MЗХ относно терените, предвидени за рекултивация през 2011 и 2012 г. и не обхваща всички територии на РИОСВ в страната. Следователно, изчисленията за 2018 и 2020 г. се базират на непроменливи показатели. По отношение на количеството утайки, използвано за рекултивация на хектар площ, то представлява осреднен вариант на стойностите, установени в други европейски страни, например Германия. Разходните норми, използвани при изчисленията, са 15 тона с.в. на хектар като долна граница и 50 тона с.в. – като горна.

Според направените на база по-ниската разходна норма прогнози, през 2018 г. в България се очаква да бъдат оползотворени 23% от общото количество утайки, образувани през съответната година. Поради увеличаващото се количество на образуваните утайки през 2020 г. това число ще падне до 19%. При изчисления, използващи горните граници за количеството утайки, което може да бъде внесено в почвата, 50% от всички утайки ще могат да бъдат оползотворени чрез рекултивация през 2016г., а 49% - през 2020г в случай че бъдат приети предложените законодателни промени. Броят на терените за рекултивация на териториите на РИОСВ София, Стара Загора и Пазарджик ще бъде достатъчен, за да поеме цялото количество утайки, произведено от всеки един от съответните региони през 2015 и 2020 г., при условие, че се използват 50 тона с.в. утайки на хектар.

По данни на МОСВ относно планираното рекултивиране на депа може да се оцени по същия начин и резултата, който може да се постигне посредством използването на този вариант за оползотворяване на утайки. При 15 тона с.в. на хектар, ще се поемат 3% от количеството образувани утайки през 2018 г. утайки, докато за поемането на 10 % от общото образувано количество ще са необходими 50 тона с.в. на хектар. През 2020 г. ситуацията няма да е много различна, тъй като при използването на 15 тона с.в. на ha, резултатът ще е почти същият, а при разходна норма 50 тона с.в. на хектар - ще бъде на границата на 8%. На практика обаче може да се приеме, че рекултивирането на депа ще е приключило до 2020 г. и, следователно, вече няма да бъде вариант за обезвреждане на големи количества утайки.

Потенциалният принос на съвместното изгаряне като метод за третиране на утайките от ГПСОВ в България е оценен поотделно за циментовите заводи и за електроцентралите. Основната причина за това е факта, че възможностите на тези два типа инсталации за оползотворяване на утайки изглеждат доста различни. Известно е, че циментовите заводи в страната вече са получили разрешителни за съвместно изгаряне на отпадъчни материали, докато за електроцентралите такива все още няма. За съвместното изгаряне на въглища и отпадъци в електроцентралите е необходимо предприемане на мерки за реконструкция и последващо техническо оборудване, преди започването на съвместно изгаряне на утайки, след получаването на съответното разрешително.

Потенциалът за съвместно изгаряне на утайки в циментовите заводи е изчислен на базата на годишното количество произведен клинкер и средно ниво на оползотворяване, което може да бъде прието за международен стандарт за заводите, използващи утайки като вторично гориво по време на производството на клинкер. През 2018г. четирите циментови завода, функциониращи в България, ще могат да поемат 22% от утайките в страната за оползотворяване посредством съвместно изгаряне. Ако те се приемат като единствен вариант за обезвреждане на утайките на територията на РИОСВ, където са разположени (Варна, Враца, Плевен и Хасково), няма да се налага да се търсят други възможности за третиране на утайките в съответните области. През 2018г. дори ще може да се оползотворят двойно повече утайки от произведените в тези региони, а през 2020 г. те все още ще надвишават с 1,5 количество образувани утайки. Не са правени изчисления относно потенциала на електроцентралите да изгарят утайки съвместно с традиционни горива през 2018 г., тъй като е малко вероятно този тип инсталации да изпълнят необходимите предварителни условия преди 2020 г.