Министерство на околната среда и водите национален

СПИСЪК С ФИГУРИТЕ

СПИСЪК С ТАБЛИЦИТЕ

1ВЪВЕДЕНИЕ

1.1Обхват и цели на Стратегическия план

В съответствие с европейското законодателство, утайките от ГПСОВ представляват неопасни отпадъци, които при подходящо управление не представляват опасност за околната среда и човешкото здраве. След правилното и екологосъобразно третиране, те могат да бъдат от полза за околната среда. Съществуват редица възможности за оползотворяване и обезвреждане на утайките от ГПСОВ. Някои от тях са дългогодишни добри практики например, оползотворяването им като почвен подобрител върху земеделски земи и при рекултивация на нарушени терени. Друг по-съвременен подход за тяхното оползотворяване е използването им като гориво за производство на енергия. В случай, че утайките не могат да бъдат оползотворени, съществуват и възможности за тяхното обезвреждане чрез депониране или изгаряне.

На територията на ЕС отдавна се обсъжда възможността за оползотворяване на утайки от ГПСОВ върху земеделски земи и осъществяване на много икономичен кръговрат на хранителните вещества,. Целта на Директива 86/278/EИО на Съвета от 12 юни 1986 година за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието, въведена в българското законодателство с Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (Приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.). e да се насърчи употребата на утайки от ГПСОВ в земеделието, като се осъществи необходимия контрол от националните компетентни органи, с цел да се предотврати вредното въздействие върху почвата, растителността, животните и човека.

Това е необходимо, тъй като възможностите за оползотворяване на утайките от ГПСОВ в същото време могат да представляват и опасност, поради наличието на органични замърсители и други потенциално вредни вещества, съдържащи се в тях. Поради тази причина трябва да се обърне сериозно внимание на вероятността тези замърсители да попаднат във водни обекти или да се натрупат в почвата, откъдето могат да се поемат от растенията и по хранителната верига да преминат в животните и да достигнат човека. От друга страна, утайките от отпадъчни води са богати на органични вещества и ценни за растенията хранителни елементи, като азот, фосфор и калий, което ги превръща във важен органичен ресурс. Следователно, трябва да се положат всички усилия, управлението на утайките да се организира по такъв начин, че потенциалните опасности и вредни въздействия, свързани с тях, да бъдат ефективно премахнати, като в същото време се използват предимствата, които този ресурс може да предостави.

Настоящият стратегически план за управление на утайките определя възможностите за управление на утайките от ГПСОВ в България за периода 2014 – 2020 г.. По-специално, внимание е обърнато на количеството утайки, което ще бъде образувано в резултат на пречистването на отпадъчните води от населените места през следващите шест години, до 2020 г.

През последните години количеството на образуваните утайки от ГПСОВ се е увеличило и тази тенденция ще продължи да се наблюдава и в бъдеще, в резултат на инвестициите в допълнителни пречиствателни съоръжения, съгласно изискванията на европейското и българското законодателство, свързано с опазването на околната среда като целта е да се подобри още повече качеството на българските водни обекти. Националният стратегически план отчита новостите в правен и технически аспект на ниво ЕС, както и съвременното състояние на управлението на утайките от ГПСОВ в България.

Основната цел на този документ е да осигури рамката за планиране на национално ниво, като осигури разумен подход при определянето и прилагането на адекватни мерки за оползотворяване и обезвреждане на утайките в рамките на съществуващата законодателна рамка, като се вземат предвид географските, обществено-икономическите и демографските условия в България.

Освен необходимостта и желанието да се оползотворят утайките, възникват и редица проблеми, които трябва да бъдат решени внимателно, за да се осигури безопасността на хората и околната среда. Това поставя определени предизвикателства при взимането на политически и управленчески решения.

С прилагането на настоящият план се полага основата на надеждно, устойчиво и рентабилно управление на утайките от ГПСОВ в България, чрез осигуряване на рамката за взимане на стратегически решения относно третирането и използването на утайките, както и практическото приложение на тези методи. За целта в рамките на изготвянето му е извършено проучване относно съществуващите технологии за пречистване на отпадъчните води в страната и условията за образуване, както и количеството и качеството на образуваните утайки във всички действащи ГПСОВ на териториите на различните регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) на територията на България.

Предмет на стратегическия документ е цялото очаквано количество образувани утайки от ГПСОВ в България до 2020 г. за което са предвидени национални цели за оползотворявне и пакет от мерки за тяхното постигане в кракосрочен (до 2016 г.), средносрочен (до 2018 г.) и дългосрочен (до 2020 г.) план. Междинните години отчитат задължителното разширяване на дейностите, свързани със събирането на отпадъчни води и изграждането на пречиствателни съоръжения в населени места с над 2 000 жители, които трябва да бъдат завършени до края на 2016 г. Новата инфраструктура ще увеличи необходимостта от третиране на по-големи количества утайки след 2016 г. Планът също така взема под внимание възможностите за местни инвестиции, както и ограниченията и настоящите промени в европейското законодателство свързано с управлението на отпадъците, по специално на управлението на биоразградимите отпадъци, с цел намаляване на депонирането и насърчаване на оползотворяването им като ресурс.

.