Министерство на околната среда и водите национален
Изтегляне 2.28 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 13ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
12ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ИЗВОДИНастоящият стратегически план предоставя дългосрочен подход към управлението на утайките от ГПСОВ в България. В частност планът разглежда количествата утайки, които се очаква да бъдат образувани в резултат на пречистването на отпадъчни води в страната до 2020 г. Предвид специфичните социално-икономически и географски условия в България са определени възможностите, които да позволят всички утайки от пречистването на отпадъчните води от населените места да бъдат оползотворени по екологосъобразен начин, вместо да бъдат обезвредени чрез депониране. Също така са идентифицирани настоящите недостатъци и пречки, които трябва да бъдат премахнати и преодолени, за да се осъществи предложената стратегия. В резултат в Плана за действие са формулирани подходящите мерки за прилагане. Основният проблем при изготвянето на стратегическия план и една от приоритетните области за действие, с които заинтересованите страни, свързани със системата за управление на утайки, ще трябва да се заемат, е липсата на достъпни и надеждни данни. От съществено значение е подобряването на общата база данни за утайките в страната, както и осъществяването на много по-строг контрол. Като цяло е разработен практически възможен и финансово достъпен план за управление на утайките от отпадъчни води в страната (в съответствие с европейските стандарти). Към плана е изготвена допълнителна техническа информация за третирането на утайките и технологиите за тяхното обезвреждане, както и ръководство в помощ на операторите на ГПСОВ. Стратегическият план е разработен в подкрепа на политическия процес на взимане на решения и планиране на инвестициите с основната идея да се допринесе за дългосрочната цел – по-добра и по-чиста околна среда в резултат на по-ефективно управление на утайките и постигане очакваните резултати, а именно висока ресурсна ефективност и пълно оползотворяване количествата, образувани утайки от ГПСОВ в България до 2020 г. В стратегическия документ са обхванати различните методи за оползотворяване на образуваните в страната утайки, формулирани са мерките, необходими за постигането на целите и е направена оценка на жизнеспособността и екологосъобразната устойчивост на предложените сценарии. Той също така очертава къде и как трябва да се увеличат основните рамкови и управленчески възможности за осигуряване на по-ефикасни и надеждни услуги при управлението на отпадъчни води и образуваните утайки, както и кои придружаващи мерки трябва да се приложат с цел осигуряване на дългосрочно обезпечаване на ефективно управление и използване на ресурсите в България. Прилагането на националния стратегически план изисква многостранна подкрепа под формата на технически опит и финансова помощ от ЕС или други източници. В противен случай съществува реална опасност предложените мерки да не бъдат приложени както трябва, а действията да не бъдат извършени в необходимата степен. Препоръчително е в бъдеще да се осигури съдействие при изграждането на институционален капацитет, надеждни експлоатационни практики, свързани с управлението на утайките от ГПСОВ на територията на България. 13ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1 Липсват данни за Малта 2 Вж. Palfrey, 2010г. и DWA, 2011г. 33 В момента наредбите се преработват, като вероятно ще бъдат приети още по-стриктни гранични стойности и клаузи 4 Инжектирането в почвата е алтернатива на разпръскването на утайки. Тази техника намалява възможността за възникване на проблеми, свързани с миризми, замърсяване на култури или патогенни организми. Тя обикновено предотвратява повърхностното оттичане във водни обекти, а разронената почва улеснява развитието на корените, преминаването на водата и проветряването на почвата. Смесването в почвата се извършва посредством разораване или други начини за разбъркване на утайките в почвата. 5 Термините в наклонен шрифт заедно със знака ↗ посочват точките, по които Техническото ръководство ще предостави повече подробности. Следователно, на заинтересованите страни се препоръчва да се насочат директно към тях. 6 http://www.ble.de/DE/01_Markt/13_Klaerschlammfonds/KlaerschlammEntschaedigung_node.html 7 Тези, както и железопътни обекти, са споменати като потенциални целеви области в „ДОКЛАД НА ЕКСПЕРТНА РАБОТНА ГРУПА ПО ТРЕТИРАНЕ НА УТАЙКИ ОТ ГРАДСКИ РЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ, 2011 г.” 8 Например, Доклад на експертна работна група на МОСВ по третиране на утайки от градски речиствателни станции за отпадъчни води, 2011 г. 9 Държави, които са решили да регулират използването на утайки в съответствие с чл. 5.2 (a) от Директива 86/278/EИО на Съвета. 10 Авторите на Плана за управление на утайките от 2002г. отбелязват, че “цитат …в резултат, всяка година площта, върху която може да се използват утайки, ще бъде по-малко от наличната на теория земя, определена от типа отглеждани култури. Обикновено, от потенциално подходящите площи може да се разполага най-много с около 3% на година.” (AEA et al., 2002г.) 11 Да не се бърка с мерната единица за повърхност ‘декар’, която все още се използва в България 12 Изчислено на база 5 % утайки за количество произведен клинкер и 330 работни дена годишно 13 Важно напомняне: Да не се бърка с мерната единица за повърхност ‘декар’, която все още се използва в България 14 Тези са споменати като потенциални обекти в „Доклад на експертна работна група по третиране на утайки от градски речиствателни станции за отпадъчни води, - 2011 г. ” 15 Определена на базата на средната за Европа стойност на максимално допустимите за внасяне в почвата количества утайки 16 Трябва да се обърне внимание на факта, че инвестициите в подходящи инсталации са част от индивидуалните разходи по третирането на утайките, които са използвани за основа на изчисленията, докато други рамкови разходи (например, за обучение и изготвяне на необходимите процедури за осигуряване на качеството и мониторинга) трябва да бъдат разглеждани отделно. 17 При оценка на показателите на разходите за 2015 и 2020г. и какви цени за m³ или на глава от населението са приемливи за условията в България, също така трябва да се отбележи и факта, че световните такси се качват средно с 6,8% в периода юли 2010 г. - юли 2011 г. при непроменени валутни курсове. За 308-те главни града, представени в проучването на таксите за вода на „GWI „през 2011г., средната обща цена за вода и отпадъчни води е $2,03 (прибл. 1,50 евро) за m³. 18Съгласно данни на ИАОС от 2009 г., 45 % от утайките от ГПСОВ с подходящо качество са използвани в земеделието или 16,644 t/ с.в. В същото време, според агенцията, която дава разрешителните за употреба на утайки (през 2010г. Националната служба за растителна защита е заменена от Българската агенция по безопасност на храните), количеството оползотворени утайки е 10,740 t/с.в., което се равнява на 29 % от общото количество утайки, генерирани през 2009г. - 36,738 t/ с.в. Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Press -> Konsultacii -> 2014 2014 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба № н- 4 от 14. 09. 2012 г. За характеризиране на повърхностните води Press -> Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух емисии на вредни вещества Konsultacii -> Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации глава първа общи положения Konsultacii -> Инструкции за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за третиране на биоотпадъците Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
|