Мерки за постигане на целите на стратегическия план

7.3Мерки за постигане на целите на стратегическия план

Анализът на ситуацията в момента показва, че съществуват значителни недостатъци, които затрудняват въвеждането на система за устойчиво управление на утайки в България. Въпреки желанието от страна на всички заинтересовани да намерят подходящи решения, законодателната и институционална рамка все още не е достатъчна за адекватно й изпълнение. С цел да се преодолеят пропуските в момента и да се приеме съответната рамка за управление на утайките, ще бъдат предложени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки.

7.3.1Подготвителна фаза (Краткосрочни мерки)

Все още в България утайките не се оползотворяват енергийно чрез термично третиране. Този вариант трябва да се разработи като приоритет в средносрочна и дългосрочна перспектива. Дългосрочната цел се насочва към екологосъобразно оползотворяване на утайките като органичен ресурс и рециклиране на фосфора заедно с възможността за използваянето на утайките като възобновяем източник на енергия.

Краткосрочните мерки обхващат периода до 2016 г. Тяхната цел са лесно постижими промени в съществуващото управление на утайките, гарантиране на по-дългосрочно спазване на законодателството и достатъчен брой дейности. Освен това, те са ориентирани към подобряване на основната рамка по начин, който ще позволи поставените в стратегията за бъдещото управление на утайките дългосрочни цели да бъдат успешно постигнати. С оглед на създаването на предпоставки за устойчиво управление на утайките във всички области и преустановяване на обезвреждането чрез депониране за сметка на оползотворяването на всички утайки, трябва да се използва благоприятното сътрудничество с други национални цели, като възстановяването на замърсени места, мини или друг вид рекултивацияа, както и закриването на сега съществуващите депа, които не отговарят на изискванията, където утайките могат да бъдат използвани за рекултивация.

Главните задачи в краткосрочен план са разработването на планове за дейстие в ГПСОВ за оползотворяване на утайките, осъществяването на заложените национални цели на политиката по управление на утайките, създаването на институционална рамка, изменение и допълнение в законодателната рамка, където е необходимо, включително и за мониторинг и предоставянето на информация на заинтересованите страни относно подходящите подходи при управлението на утайките.

Това включва разпространението на Указанията за операторите на ГПСОВ и активната подкрепа при тяхното прилагане за изготвянето на планове за управление на утайките, както и на техническото ръководство, което има за цел да подпомогне операторите на ГПСОВ при избора на най-подходящия за всяка ГПСОВ метод за управление на утайките. Дейностите трябва да бъдат подкрепени и придружени с обучение и рекламни кампании. В рамките на проекта “Идея за професионален образователен център за управление на водите и въвеждане на технологии за околната среда” вече са съставени професионални профили за персонал, специализиран за работа с отпадъчни води, както и за строителството и водоснабдяването, които трябваше да бъдат утвърдени от Националната агенция за професионално образование и обучение през 2012г. Открит е учебен център за професиите в областта на управлението на водите към Софийския университет, Факултета по архитектура, строителство и геодезия (1046 София, бул. Христо Смирненски № 1), наречен „Център за професионално обучение „Водоснабдяване и канализация” (ЦПО „ВиК”)”. Курсовете в него започват през есента на 2012г. Една от краткосрочните цели е работещите в сферата на утайките от отпадъчни води в България да получат такава професионална квалификация.

В този период следва да се подобри институционалната структура за контролирано използване на утайките в земеделието, както и обхвата на тази реализация (например, мрежа от акредитирани лаборатории за анализ на утайките). Това включва промяна и евентуално, разширяване на регулаторната рамка (например, приемането на по-ниски максимални разходни норми за количеството утайки, внасяни в почвата, и други въпроси; вж. ↗ раздел Error: Reference source not found3 и също по-нататък в този раздел), както и създаването на необходими структури от операторите. По отношение на националната рамка, трябва да се оценят и проучат за всеки отделен случай възможностите за подписване на споразумения за партньорство (например, създаването на специални за целта асоциации) и ако се сметне за подходящо, да се сключват такива.

Важен елемент от краткосрочния пакет мерки е изготвянето на институционалната рамка за изграждането на мрежа от акредитирани лаборатории за анализ на утайките, както и за създаването на независима организация за осигуряване на качеството, включително разработването на независим знак за качество за произведения от утайки компост.

Компетентните органи следва да осигурят насоки за операторите на ГПСОВ,с цел да се подпомогне изготвянето на планове за управление на образуваните във всяка ГПСОВ утайки.

Операторите на ГПСОВ трябва да съставят планове, които ще бъдат проверени и одобрени от компетентните органи. В тази връзка трябва да се предвидят и споразумения за сътрудничество с потребителите на утайките. Плановете за управление на утайките трябва да включват анализ на вариантите и рисковете от временно съхранение на утайки от отпадъчни води, които ще важат само в краткосрочен план. В тях също така трябва да се съдържа и анализ на наличните възможности за енергийно оползотворяване на утайките.

Заедно с насърчаването и институционалната подкрепа при изготвянето на тези планове, трябва да се повиши осведомеността относно подходящите технологии и съответните технически и организационни мерки в дългосрочен план. Това изисква провеждането на редовен диалог между органите, които издават разрешителни и осъществяват контрол (например, МОСВ, МИЕ, MЗХ), и потенциалните потребители на утайки (доставчици на електроенергия, земеделски организации), както и преговори за определяне на условията, изискванията за разрешителни и разходите по използване на утайките. Целта на тези разговори е да се предостави сигурност по въпроси, свързани със законите и планирането, особено за инвестиции и за улесняване на споразуменията за партньорство между ГПСОВ и операторите на съоръжения.

Всички оператори на ГПСОВ трябва да предоставят химични анализи на утайките, които образуват, и да подпишат договори с акредитирани лаборатории, в случай че нямат собствена такава. Лабораториите на територията на цялата страна трябва да бъдат насърчавани да кандидатстват за акредитиране. На свой ред, самите те трябва да проучат как да придобият компетентност за работа с утайките и как да осъществяват пробовземането, докато кандидатстват за акредитиране. Предвид сегашното положение с анализа на утайките в България (вж. ↗ раздел 3.1) може да се окаже от полза търсенето на алтернативни методи за изпитване, като използваните за анализ на водите, докато лабораториите, желаещи да се занимават с утайки, не решат своите проблеми с оборудването. Според препоръките на българския изследователски сектор подобен тест, съчетан с подходяща подготовка на пробите, може да бъде приложен и при утайките за определени критични параметри.

Насърчаването на проучвания върху утайките и подходящите методики посредством предоставяне на средства за национални изследователски програми би било от голяма помощ. Също така трябва да се оценят и решенията за временно съхранение в момента по отношение на свързаните с тях рискове.

В краткосрочен план трябва да се установи рамката за правилното оползотворяване на утайки в земеделието без риск за околната среда и човешкото здраве до намирането на по-добри варианти. За да се осъществи това са необходими достатъчни разпоредби, особено максимален праг, който трябва да се прилага при оползотворяването на утайки върху земя. Въпреки евентуални по-нататъшни ограничения или тяхното премахване на основание анализите на утайките и почвите, препоръчително е да се определи стойност от порядъка на 3.5 t с.в. на хектар¹³ като максимално допустимо количество утайки, които могат да се внасят в почвата, като предпазна мярка за общата безопасност. Що се отнася до използването на утайки в земеделието, трябва да се има предвид, че в момента политиката на ЕС по отношение на приоритетите в управлението на речните басейни се преразглежда. Препоръчително е да се регламентира изграждането на буферна зона между почвите, където ще се внасят утайки, и реките, с цел предотвратяване на евентуални въздействия върху качеството на повърхностните води води.

През този планов период следва да бъде създадена контролна система с оглед изпълнението на законодателните изисквания и заложените цели.

Оползотворяването на утайки за рекултивация на нарушени терени и подобряване на слабопродуктивни земи е с ограничени възможности поради факта, че по-голямата част от тези дейности (например, закриването на стари депа) ще приключи след определено време или е с ограничени срокове. Депонирането и временното съхранение на утайки ще бъдат разрешени по изключение единствено в краткосрочен план.

При изграждането на новите пречиствателни станции за отпадъчни води трябва да се вземат под внимание модерните технологии за третиране и по-специално, да се предвиди предварителното третиране на утайките, като обезводняване и/или сушене. При вече съществуващите, трябва да се преразгледа технологията за третиране по отношение на оперативност и възможности за оптимизация с цел допълнително намаляване на обема на утайките. Също така трябва да се обърне внимание на инфраструктурата, дали е подходяща за съвременното третиране, включително за мобилни съоръжения, а където е необходимо да се започне създаването на подходящи инфраструктурни условия. Препоръчително е и обмислянето на децентрализирано третиране на утайките, особено под формата на съвместно компостиране и анаеробно разграждане като едни от възможните варианти.

Контролът върху качеството на управлението на утайките трябва да бъде гарантиран със задължителното установяване във всяка ГПСОВ на Система за управление на качеството по ISO 9001, ежегодно проверявана от независими одитори.

Гореизложените дейности са в съответствие с основните стратегически цели за постепенно намаляване на количествата утайки, които ще бъдат временно складирани или депонирани, опазване на почвените ресурси на страната и възстановяване на опустошени земи, както и осведомяване на обществеността и изграждане на институционален капацитет. Освен това, дейностите отговарят и на допълнителните цели, свързани с по-надеждна информация, по-добро стратегическо планиране на регионално ниво и по-засилен контрол и мониторинг.

Обобщените по-долу мерки в краткосрочен план, трябва да се приемат главно като реализация на следните цели за развитие, които нямат за срок единствено 2016г., въпреки, че основните постижения ще бъдат направени именно през тази година.

• 
  установяване на подобрена законодателна и институционална рамка, подкрепена от система за мониторинг, контрол и одит.
  
• 
  създаване на достатъчно голяма база данни за планиране на управлението на утайките, използвайки химичните анализи на утайките от всички ГПСОВ и на почвата (в случая с използването на утайки върху земя), извършени от акредитирани лаборатории. По този начин се слага началото на система за мониторинг.
  
• 
  установяване на оценка на качеството и контрол, за предпочитане под формата на изискване към всяка ГПСОВ да въведе Система за управление на качеството по ISO 9001, която включва тяхното управление на утайките.
  
• 
  подготвяне и осигуряване на обучение на операторите на ГПСОВ и земеделските производители относно изискванията и ползите от оползотворяването на утайки в земеделието с цел осигуряване на качеството.
  
• 
  съставяне на професионален профил и учебна програма за работещите в ГПСОВ.
  
• 
  изграждане на мрежа от акредитирани лаборатории за анализ на утайки и независима организация за осигуряване на качеството. Трябва да се обсъди въвеждането на знак за качество на компоста, подобен на Знака за качество на компоста на Федерална република Германия Bundesgütegemeinschaft Kompost (вж. ↗ RAL-GZ 251), за да се гарантира качеството и безопасността на произведения компост.
  
• 
  подписване на споразумения за партньорство със земеделски стопанства, които използват утайки, с цел създаване на проекти за мониторинг на проучването, обучението и повишаването на осведомеността относно възможностите на утайките да осигурят хранителни вещества, както и рисковете, свързани с тяхното използване.
  
• 
  създаване на база данни, комбинирана с ГИС, с цел подпомагане на контрола, изготвянето на доклади и документи.
  

1. 
   Изменение и допълнение на действащото законодателство:
   

Подпомагане процеса на третиране и използване на утайките посредством законодателна рамка за устойчиво управление на утайките (например, безопасни разходни норми, осигуряване на качеството на “компоста”) и по специално, за:

• 
  намаляване на количеството замърсители, вкл. количеството приоритетни и основни вещества в отпадъчните води, които могат да доведат до образуването на опасни утайки. Промишлените предприятия трябва да бъдат задължени да отделят и пречистват своите отпадъчни води и да бъдат насърчавани да използват нови, по-чисти технологии;
  
• 
  устойчиво третиране на опасните утайки на национално ниво;
  
• 
  третиране на останалите отпадъци, генерирани в резултат на дейностите в ГПСОВ;
  
• 
  регулиране на използването на утайки в депа, както и на употребата на остатъци от изгарянето на утайки (например, възстановяване на P, използване в строителството, и др.).
  

2. 
   Извършване на анализ по отношение на разширяването на мрежата от акредитирани лаборатории и, при възможност, намиране на съвместни решения за третирането на утайки. Създаване на нужните за целта правна, административна и институционална рамки.
   
3. 
   Провеждане на разговори/преговори с потенциалните потребители на утайки относно рамковите условия за оползотворяване на утайките от ГПСОВ.
   
4. 
   Контрол и намеса по време на изготвянето на проекта (включително необходимите законодателни изменения):
   

• 
  за нови ГПСОВ – с цел предвиждане на иновационните технологии за предварително третиране на утайки. Препоръчително е мощностите на тези технологии да бъдат планирани по начин, който ще им позволи да третират утайки от отпадъчни води на по-малките ГПСОВ, разположени в близост;
  
• 
  за съществуващи ГПСОВ – с цел изискване на функционални промени или допълнителни инсталации за предварително третиране на утайките.
  

5. 
   Интензивно събиране на информация, включително създаването на регистър с всички налични данни от операторите на ГПСОВ, списъци със земеделските земи/стопанства, където са били използвани утайките, предвидените за рекултивация площи, използваните количества утайки, и т.н. Tова ще представлява основата за една бъдеща цялостна национална геопространствена информационна система.
   
6. 
   Провеждане на обучение с цел квалифициране на контролните органи и ГПСОВ за прилагане на предоставените насоки и указания и за преминаване към предложената стратегия (с изготвянето на техни собствени планове за управление).
   

7.3.2Преходна фаза / Фаза на промяна (Средносрочни мерки)

Средносрочните мерки обхващат периода до 2018г., когато трябва да се извърши промяната, необходима за преминаване от сега съществуващата, незадоволителна система към една дългосрочна и екологосъобразна такава. До 2020г. 100% от утайките ще бъдат оползотворени, вместо депонирани. Тази дата е определена в отговор на крайния срок за свързване на агломерациите с над 2,000 жители към вторично пречистване на отпадъчните води - 2014г. Това означава, че до 2018г. количествата утайки, подлежащи на третиране, значително ще нарастнат.

Във връзка с планираното до края на 2020г. прекратяване на депонирането и временното съхранение на утайките, в този планов период ще продължи да бъде насърчавано тяхното активно оползотворяване. Там, където е възможно съвместно изгаряне на утайки в циментови пещи или електроцентрали, тези варианти ще бъдат доразработвани и постепенно ще им бъде осигурено прилагане. Съгласно Европейска директива 2001/77/EО ще се наложи приемането на някои мерки, за да се осигури финансирането на технологии за комбинирано производство на биогаз, електро- и топлоенергия от анаеробната ферментация на утайки, биоотпадъци и странични животински продукти. Крайният ферментационен продукт би могъл да се използва като органична тор.

Употребата на утайки за рехабилитация на земи, включително рекултивация на мини, закрити депа и замърсени в миналото площи, остава като вариант до изчерпване на възможностите и потенциала. Утайките ще могат да се използват вместо торове при условие, че тяхното качество се проверява по надежден начин (доказателство от акредитирани лаборатории) и не представлява опасност за земята в дългосрочен план, както и ако липсват други икономични варианти за тяхното оползотворяване. Доказателството ще бъде придружено и от анализ на приоритетните съставки, в съответствие с Европейската рамковата директива за водите. Временното съхранение на утайки трябва да бъде сведено до минимум, а съхранените утайки – постепенно предадени за оползотворяване с цел поетапното преустановяване на практиката на съхранение и изваждането й от списъка с варианти за управление, тъй като представлява ограничена във времето възможност.

Механичното обезводняване и съхраняването на утайки на територията на всички ГПСОВ, обслужващи поне 10 000 е.ж., изискват подходяща инфраструктура. Следователно, в този период трябва да се подготви инфраструктурата и/или споразуменията за обезпечаване на предварителното третиране на утайките. Това означава да се обърне специално внимание и да се насърчат инвестициите и процедурите по издаване на разрешителни. Събирането на данни, дейностите по повишаване на информираността и обучението на обществеността трябва да бъдат продължени, а обменът на технически опит и пилотните проекти - насърчавани.

Следващата стъпка, след въвеждането на системи за управление на качеството по ISO 9001 във всяка ГПСОВ, трябва да бъде допълнителното създаване на система за управление на околната среда по схемата за управление по околна среда и одит (EMAS) или ISO 14001, ежегодно проверявана от независими одитори.

Съответствие с целите:

Дейностите съответстват на основните цели, свързани с опазване на ресурсите, подобряване на технологичните стандарти на управлението на утайките и увеличаване на количеството рециклирани и материално оползотворени утайки на приемливи цени. Те също така отговарят и на допълнителните цели за намаляване на депонираните утайки, увеличаване на процента на утайките, използвани за получаване на енергия, и подобряване на системата за контрол и мониторинг.

Мерките с най-голям приоритет в средноосрочен план могат да бъдат обобщени както следва:

1. 
   Стратегическо планиране на национално ниво на управлението на утайките от пречистване на отпадъчни води, като до 2018г. всяка една ГПСОВ изготвя стратегии за управление на утайките.
   
2. 
   Проучване на утайките по отношение на параметрите, които ги правят годни за алтернативно оползотворяване, например, проби на енергийния им потенциал. Там, където съвместното и/или самостоятелното изгаряне могат да бъдат приоритетни варианти, трябва да се провери необходимостта от промени в процеса на третиране на утайките. Може да се наложи въвеждането на допълнителни системи и мощности за изсушаване. В случая с оползотворяването върху земя се изисква стриктен контрол на качеството на утайките и почвите. Трябва да се въведе система за мониторинг.
   
3. 
   Въвеждане на екологична оценка и контрол, за предпочитане под формата на изискване за системи за управление на околната среда ISO 14001 за всяка ГПСОВ, включително и за тяхното управление на утайките.
   
4. 
   Кампании за повишаване на обществената осведоменост относно подходящото управление на утайките и съответните изисквания (например, да не се изхвърлят фармацевтични продукти в канализационната мрежа, да се работи върху приемането на чисти технологии за изгаряне и да се предоставя информация за проблемите и ползите, свързани с използването на утайки от ГПСОВ върху земя).
   
5. 
   Интензивно обучение за операторите на ГПСОВ и потребителите на утайки (например, операторите на електроцентрали) за безопасна работа с утайките. В рамките на всички провеждани дейности трябва да се предвидят конференции/симпозиуми с цел информиране относно направените постижения и обсъждане на мерките и резултатите.
   
6. 
   Продължаване, и по възможност, разширяване на броя на демонстрационните проекти и пилотните проучвания, както и обсъждане на резултатите с всички заинтересовани страни.
   

7.3.3Фаза на пълно прилагане и консолидация (дългосрочни мерки)

Дългосрочните мерки са предвидени за периода до 2020 г. и след това.

В този период все по-голямо внимание ще се обръща на алтернативните възможности за оползотворяването на утайките за получаване на енергия.. Това води до необходимостта от допълнителна инфраструктура, която да улесни допълнителното стабилизиране (обезводняване и сушене) на утайките, както и техния транспорт.

Използването на утайки за рекултивация на терени, включващо възстановяване на мини и железопътни обекти, горски площи, опустошени от пожари, дори железопътни обекти¹⁴, ще се запази като допълващо решение в случай на необходимост и в дългосрочен план. Утайките вече няма да се обезвреждат чрез депониране, а от 2020г. постепенно ще се преустанови и временното им съхранение. Количеството утайки, оползотворени в земеделието, ще бъде допълнено с други варианти за оползотворяване на полезните вещества като рециклирането на фосфора например, за да се компенсира недостатъчния капацитет на други опции или липсата на икономически алтернативи.

Следващата стъпка, след въвеждането на системи за управление на качеството и системи за управление на околната среда във всяка ГПСОВ, трябва да бъде допълнителното създаване на система за управление на безопасността по ISO 18001, проверявана ежегодно от независими одитори.

Дейностите съответстват на целите, свързани с приемането на високи международни стандарти за опазване на околната среда, възстановяването на аграрните ресурси и заменянето на депонирането на генерираните утайки с пълното им оползотворяване, като по този начин се опазват природните запаси на страната. Друга цел, която ще бъде постигната е дългосрочното гарантиране на оползотворяването на утайките и намаляването до минимум на рисковете по отношение на безопасността, които могат да бъдат свързани с депонирането и продължителното използване на утайки върху едни и същи земеделски земи.

В допълнение към мерките, започнати в предходните две фази от изпълнението на плана, се препоръчва следните приоритетни мерки:

1. 
   Поддържане на системата за мониторинг. Предвиждане на по-нататъшни проучвания и разработки на методи за рециклиране на фосфора и азота от утайките.
   
2. 
   Създаването на процедури за оценка на безопасността и контрол за всяка ГПСОВ, включително и за управлението на утайките, за предпочитане под формата на изисквания за Системи за управление на безопасността по ISO 18001.
   
3. 
   Редовно обучение на отговорните лица, ангажирани в системите за управление на качеството, околната среда и безопасността.
   
4. 
   Редовен контрол на законодателната и институционална рамка в случай на подобрения, консолидация на новите структури и по-нататъшно изграждане на капацитет.
   
5. 
   Подробно проучване на възможностите за използване на технологии за самостоятелно изгаряне на специализирани площадки и използване на капацитета на инсинераторите за битови отпадъци, в случай че има планове за изграждането на такива в страната.