Министерство на околната среда и водите национален


ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН



страница21/27
Дата11.11.2017
Размер2.28 Mb.
#34396
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   27

8ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН

8.1Физически резултати


Въз основа на оценката на възможностите на всеки един от наличните варианти за обезвреждане да поеме прогнозираните за 2015 и 2020 г. количества утайки може да се избере подходяща комбинация от различни начини с цел пълното оползотворяване на утайките в съответните години.

Taблица 13 обобщава потенциала на отделните вузможности за оползотворяване на утайките, изчислен за различни периоди от време, и го сравнява с приноса им в момента. Цифрите, показващи възможностите на всеки един метод за третиране на утайки през 2015 и 2020 г., представляват горната граница на евентуалната комбинация от варианти.

Taблица 13: Обезвреждането на утайки в България през 2010г. в сравнение с горните граници на оползотворяване понастоящем и в бъдеще


Методи за третиране на утайките от ГПСОВ

Възможностите в момента

Възможностите през 2018г.

Възможностите през 2020г.

% от общото количество генерирани утайки, които могат да бъдат поети

Оползотворяване в земеделието

26

100

100

Рекултивация на нарушени терени

23

50

49

Рекултивиране на депа

няма данни

10

8

Съвместно изгаряне в циментови пещи

0

22

22

Съвместно изгаряне в електроцентрали

0

0

36

Обезвреждане чрез депониране + временно съхранение

49

-

-

За да се избере най-подходящата комбинация от методи, трябва да бъдат разгледани редица въпроси, най-важният от които е обезпечаване на оползотворяването. Дали операторът на съответната ГПСОВ може да разчита на определен метод и до каква степен, зависи преди всичко от преходния период, предвиден в законодателството и възможността да осигури известно предварително третиране и наличието на необходимите мощности.

От гледна точка на законодателството трябва да се отбележи, че обезвреждането на утайки чрез депониране е нежелана практика, която ще бъде преустановена. Очаква се и земеделието да продължи да играе същата важна роля при оползотворяването на утайките като органичен ресурс, но поради все по-стриктните изисквания по отношение на опазването на почвите и водите и нарастващите опасения, свързани с безопасността ще се насърчава производството на висококачествен продукт компост. Следователно, в цялостната стратегия за управление на утайките обезвреждането на утайки чрез депониране се изключва като възможен вариант, а на директното им оползотворяването в земеделието се разчита в по-малка степен.



Рекултивирането на закрити депа, което ще поеме 5% от утайките през 2015г., може да приключи до 2020г., докато дейностите по рекултивация и възстановяване на нарушени терени (наречени „озеленяване” в някои международни статистики) тогава ще бъдат от съществено значение за обезвреждането на утайките, както в западно европейските страни.

При определянето на вероятната комбинация от варианти, в рамките на стратегическия план се дава по-голямо предимство на всички начини за рециклиране/материално оползотворяване на утайките, в допълнение с енргийното им оползотворяване като алтернативна възможност.

Предполага, се че до 2018 г. нито една от електроцентралите в страната няма да бъде готова да приема утайки за съвместно изгаряне. В момента изглежда доста нереалистично в този срок да се създадат техническите условия и да се получат необходимите разрешителни. За циментовите заводи в страната, които вече са кандидатствали за тези разрешителни, употребата на утайки като вторично гориво би могла да бъде възможен вариант през 2016г. До тогава биха могли да се изградят и мощности за изсушаване на утайки.

До 2020г. техническата модернизация на електроцентралите може да достигне ниво, което да им позволи да използват утайки. Тъй като изнесеното изсушаване на утайки не е задължителна предпоставка за използването им в котлите на електроцентралите, значителни количества утайки могат да се предават за съвместно изгаряне, без да има нужда да бъдат предварително третирани. Следователно, електроцентралите могат да поемат съществена част от утайките. При комбинирането на вариантите за бъдещото управление и оползотворяване на утайките в България се приема, че във всички РИОСВ, на чиито територии съществуват големи електроцентрали до 75% от утайките, образувани на съответната ГПСОВ могат да бъдат използвани за съвместно изгаряне. На териториите с по-малки електроцентрали, тази цифра е 50%. В области, разполагащи с циментови заводи и с електроцентрали, общото количество утайки за съвместно изгаряне се поделя между двата вида инсталации. Почти 37,000 тона ще бъдат използвани като вторично гориво през 2020г. и, следователно, няма да бъдат обезвредени чрез депониране. Благодарение само на този вариант емисиите на парникови газове може да се намалят от 28,000 до 36,000 t CO2-еквивалент.




Рекултивиране




Фигура 15: Възможни варианти за бъдещото обезвреждане на утайките в България

Taблица 14: Оползотворяването на утайки след приемане на предложената комбинация от варианти за обезвреждане в различните регионални инспекции в България през 2015г.



Taблица 15: Оползотворяването на утайки след приемане на предложената комбинация от варианти за обезвреждане в различните регионални инспекции в България през 2020г.



Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Press -> Konsultacii -> 2014
2014 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба № н- 4 от 14. 09. 2012 г. За характеризиране на повърхностните води
Press -> Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух емисии на вредни вещества
Konsultacii -> Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации глава първа общи положения
Konsultacii -> Инструкции за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за третиране на биоотпадъците


Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница