Основни разходни параметри

8.2Основни разходни параметри

На база примерните изчисления, направени за различните сценарии за образуване на утайки от ПОСВ и разпределението им по различните варианти за третиране, планирано в бъдеще, разходите за тон сухо вещество от утайки ще бъдат средно 273 евро през 2016г., а до 2020г. ще се увеличат до 311 евро. Тези стойности са в диапазона от ниските до средните разходи в държавите-членки на ЕС с развито управление на утайки в момента. Трябва да се отбележи обаче, че съответните цени в Европа варират значително и разликите са големи не само между отделните страни, но и вътре в тях (вж. ↗ Фигура 16).

Разходите зависят до голяма степен от изискванията на националните законодателства, от разнообразието на съществуващи варианти за третиране и интензивността, с която те се използват, както и от широкомащабните въздействия в резултат на различни връзки и темпове на образуване на утайките.

Фигура 16: Диапазон на разходите по третиране на утайките при използването на различни варианти за оползотворяване в Германия (източник: „DWA“, 2010 г.)

Изчисляването на бъдещите разходи за управление на утайките в България се основава на предположението, че ще се прибягва до доказани технологии за третиране и стандартни процедури при използването на съответните възможности за оползотворяване на утайките. По-точно, това означава, че количествата утайки, предназначени за оползотворяване в земеделието или рекултивация, ще бъдат механично обезводнени до получаване на 25 % съдържание сухо вещество, а при термичните процеси ще има и допълнително изсушаване. При изчисляване на транспортните разходи е приета стойност от 100 km разстояние до местоположение, където ще бъде извършено крайното оползотворяване на утайките. По отношение на различните етапи на предварително третиране и начини на крайно оползотворяване, приетите стойности представляват долните и средни разходи в Западна Европа. (вж. ↗ Фигура 17).

Фигура 17: Преглед на разходите за отделните методи за третиране на утайки от пречистване на отпадъчни води

„Най-вероятните разходи” представляват диапазонът, който може да се очаква, предвид практиката в момента и наблюдаваните нива на цените за съответните методи за третиране на утайки на развитите европейски пазари, съпоставени с условията в България. „Прогнозните разходи” обхващат стойностите, които се очертават на основата на цените в Европа в съответните области на тратиране на утайки, с изключение на разноските в извънредни случаи (независими участници при определянето на цените).

Придържайки се в границите на възможните стойности при изчисляването на общите разходи по третиране на утайките в България през 2016 и 2020г. се стига до финансова тежест ¹⁶ в размер на средно 29 милиона евро, съответно 39 милиона евро. Общата сума на разходите би могла да достигне нива от 22,6 милиона евро през 2016г. и 29,9 милиона евро през 2020г., ако промените запазят цените под долната граница (сценария с минималните разходи). В случай, че цените са в горната граница (сценария с максималните разходи) разходите ще бъдат 35 милиона евро през 2016 г. и 47,6 милиона евро през 2020 г. На глава от населението това би означавало от 3,16 до 4.,

В Германия, според съществуващата статистика, през 2010 г. всеки жител е заплатил средно 116 евро за услуги, свързани с управление на отпадъчните води (източник: „BDEW“, 2010 г.). В тези плащания влизат разходите за третиране на утайките, представляващи oт 2,3 дo 4,1 % от изчислените суми (източник: „DAW“, 2011 г.). По този начин всеки немски гражданин е участвал средно с 3,72 евро във възстановяването на разходите за третиране на утайките във въпросната година. Когато това число се сравни с ориентировъчния диапазон на разходите за 2016 г. в България, се вижда, че направената прогноза за общите разходи, които трябва да се очакват за управление на утайките, в съответствие с този стратегически план е напълно реалистична. Също така се набляга и на нуждата от постигане на устойчиво финансиране на услугите, свързани с отпадъчните води, което трябва да включва сигурни механизми за възстановяване на разходите по третиране на утайките. За България това означава подробно преразглеждане на структурите за таксуване, евентуална промяна на цените на водата и може би разработване на тарифи за отпадъчни води, които гарантират покриване на разходите.

Към момента липсва достатъчно информация относно възстановяването на разходите за пречистване на отпадъчни води в България и по-специално, относно разходите за третиране на утайки. По-стари данни от международно проучване на „GWI/ОИСР“ за тарифите за водата (източник: „GWI“, 2012 г.) показват, че цените в страната са много ниски и много под средните суми, плащани за вода и пречистване на отпадъчни води в Европа.

Цените за водни услуги варират в различните нации и области, а постъпленията често пъти допринасят финансово за пречистването на отпадъчни води. Отделното таксуване на услугите, свързани с отпадъчните води, до днес не е много разпространена практика. Дори в Европа, картината е доста различна. Сравнявайки публикуваните от „Global Water Intelligence“ тарифи може да се забележи, че средните стойности на цените за вода и отпадъчни води в западноевропейските страни все още са доста над тези в Източна Европа (Taблица 16). Съотношението обаче, което може да се установи между дела на водата и отпадъчните води в общата цена за m³, и за двата региона е приблизително еднакво 60:40.

Taблица 16: Преглед на средните такси за водни услуги по региони (Източник: „Global Water Intelligence“)

Сравнение на данните за отделните страни показва, че държави като Германия, Дания или Холандия са сред тези с най-високите цени, но тарифите в новите държави – членки на ЕС не са много по-ниски. Например, данните за 2002 г. в Унгария показват, че таксите за събиране и третиране на отпадъчните води варират до 1,95 евро на m³ за едно домакинство (източник: „EMWIS“, 2012 г.). Почти същите са и стойностите, докладвани за градове в Република Чехия и Словакия през 2007 г. (източник: „GWI“, 2012 г.). Във въпросното проучване е спомената и таксата за град София, (вж. ↗ Фигура 18Фигура 18)¹⁷, която е доста под това ниво.

В съответствие с Рамковата директива за водите държавите - членки трябва да гарантират постигането и поддръжането в ‘добро състояние’ на всички води до края на 2015 г. Директивата с подкрепата на производни директиви приема комбиниран подход към контрола върху замърсяването и за 2010 г. въвежда правилото, според което цените за услуги, свързани с водите, отразяват принципа за възстановяване на разходите. Това е още една причина в България да се положат значителни усилия през следващите години с цел оптимизиране на системата, повишаване на съществуващите в момента такси за финансиране на водните услуги, включително и за третиране на утайки, образувани при пречистването на отпадъчните води от населените места.

Фигура 18: Данни от проучването на таксите за вода и отпадъчни води през 2007 г., като цените за гр. София са дадени в червена рамка (Източник: „GWI“, 2012 г.)

• 
  в по-голямата част от селата, доходите на възрастните хора са ниски, от 200 до 400 лева/месец (прибл. 100-200 евро месечно на човек*);
  
• 
  месечното потребление на вода варира от 5 дo 20 m³/месечно на домакинство (прибл. 60-240 m³/годишно).
  

Изискванията таксите да възстановяват разходите по третиране на утайки могат да бъдат под средните в Западно европейските държави, ако например, се оптимизират разходите по предварително пречистване на утайките (по специално, обезводняването) и транспорта (например, да се предпочитат вариантите, които позволяват оползотворяване в в близост до източника на образуване). Примерни изчисления само на базата на разходите за обезводняване, фиксирани средно на 50 евро/тон с.в., показват, че общата тежест на разходите на глава от населението ще падне под средната за Германия в момента.

Използването на запръстяването като процес преди окончателното обезвреждане с цел избягване на скъпото механично обезводняване изглежда препоръчителен вариант за намаляване на разходите във въпросната област. Освен това, тази технология като че ли е доста подходяща за условията в България (напр. наличието на земя) и досегашен опит (напр. използването на сушителни полета). Въпреки че, тази възможност не гарантира евентуално оползотворяване или обезвреждане на утайките, тя е начин да се спечели време, което дава възможност страната да се адаптира за по-дълъг период и да направи добре обосновани инвестиционни решения, които не са взети поради липса на време.

Най-добрият начин за избягване на по-високите транспортни разходи е осигуряването на оползотворяване на утайките близо до мястото на тяхното образуване. Примерни изчисления показват, че може да се спести около 1 евро от общите годишни разходи на глава от населението, само ако транспортът на утайките бъде максимално намален.