ОЦЕНКА НА ПРИЛОЖИМОСТТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН (АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ – „SWOT“ АНАЛИЗ)

9ОЦЕНКА НА ПРИЛОЖИМОСТТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН (АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ – „SWOT“ АНАЛИЗ)

9.1Mетодически подход

Анализът на силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите при прилагане на стратегическия план има за цел да покаже по-добре взаимодействието на различни фактори (външни и вътрешни) при реализацията на отделните предложени мерки.

Определянето на силните и слабите страни, възможностите и заплахите е в основата на концепцията за „SWOT“ анализа. За да може метода да се разбере по-добре се изготвя така наречената „SWOT“ матрица. Матрицата представлява таблица с две колонки и две редици като силните и слабите страни са разположени в горните две полета, а възможностите и заплахите - в долните две (вж. ↗ Фигура 19). С цел получаване на желаните резултати от анализа, всеки един от компонентите - силни страни, слаби страни, възможности и заплахи, трябва да бъде оценен по възможно най-обективен и правдоподобен начин. „SWOT“ анализът би могъл да бъде и много субективен, но при използването на допълнителни критерии към всеки един фактор, степента на достоверност се увеличава.


Фигура 19: Maтрица за визуализация на „SWOT“ анализа (графичен източник: „Wikipedia“)

Определянето на силните и слаби страни, възможностите и заплахите е от особена важност, тъй като последващите стъпки в процеса на планиране постигането на зададените цели могат да бъдат изведени от направения „SWOT“ анализ.

Силните страни изграждат положителната основа на стратегическия план. Възможностите често възникват при промяна на средата (обстоятелствата). Заплахите за едно начинание се появяват по същия начин както и възможностите, с тази разлика, че те могат да повлияят на развитието на проекта в отрицателен план. Заплахите често изникват при промени в пазарните тенденции и въвеждането на нови законодателни разпоредби. Обикновено оценката започва с преглед на силните и слабите страни и след това продължава с преценка на външните фактори, възможностите и заплахите. Определянето на приоритетните области е основен фактор за получаването на една надеждна оценка от „SWOT“ анализа.

Силните и слабите страни се разглеждат съобразно способността за:

• 
  промяна/ адаптиране и правене на нововъведения;
  
• 
  откриване на източници за финансиране или знания;
  
• 
  намиране на пазари;
  
• 
  финансиране;
  
• 
  ръководене.
  

Възможностите и заплахите се оценяват най-добре в зависимост от:

• 
  политическите, икономическите и социални условия,
  
• 
  наличието на/ достъпа до технологии;
  
• 
  състоянието/стабилността на разпоредбите;
  
• 
  пазарния климат;
  
• 
  ползите;
  
• 
  постигнатото от другите;
  
• 
  стратегиите, намеренията.
  

Настоящият „SWOT“ анализ се отнася към заложените в стратегическия план цели и мерки и има за цел да посочи възможностите и препятствията за тяхното практическо реализиране. Оценката на силните и слабите страни, възможностите и заплахите при реализацията на плана биха улеснили компетентните органи при вземането на подходящи стратегически решения и определянето на приоритетните им действия, така че наличните ресурси да могат да се използват ефективно и съобразно заложените цели, а рискът от провал да бъде сведен до минимум. За тази цел ще се приложи следния подход: използване на силните страни, за да се използват напълно възможностите и да се избегнат евентуални заплахи, свеждане на слабостите до минимум, за да избегнат заплахите, и използване на възможностите, за да се преодолеят слабостите (вж. ↗ Фигура 20).

Фигура 20: Стратегически насоки, изведени от SWOT анализа

9.2Силни страни

1. 
   Предоставяне на консултации и упражняване на необходимия контрол от компетентните органи, както и необходимите областни и местни структури.
   
2. 
   От техническа гледна точка, повечето от органите са добре подготвени, за да се справят с предоставената информация по управлението на утайките и със съпътстващата документация и форми на контрол.
   
3. 
   Поради факта, че повечето от ГПСОВ са строени през последните 10 години, те отговарят на изискванията на европейското законодателство и на европейските стандарти за качество.
   
4. 
   Селскостопанските земи в България също имат достатъчно капацитет да поемат цялото количество образувани утайки.
   
5. 
   Съществуващият капацитет на съоръженията за съвместно изгаряне би бил достатъчен да оползотвори количеството образувани утайки чрез производство на енергия. Циментовите заводи вече са получили разрешителни да използват някои видове отпадъци като гориво.
   
6. 
   Вече са предвидени семинари по въпроси, свързани с осигуряване на качеството на утайките.
   

9.3Слаби страни

1. В законодателството съществуват някои пропуски по отношение на контрола върху употребата на утайки, както и върху тяхното неподходящо обезвреждане.

2. Някои от предложенитевъзможности не са нормативно обезпечени – напр. използване на утайки за рекултивация на различни терени.

3. Липсва контрол при прилагането на разпоредбите в случаите, когато промишлени води се заустват в канализационни системи, предвид последващо оползотворяване на утайките.

4. Наличната база данни е непълна, недобре структурирана и подддържана в различни институции – МОСВ, МИЕ и МЗХ, т.е няма единен орган.

5. Налице е разминаване в подадената информация от различни ГПСОВ относно количествата на образуваните утайки, като се има предвид, че количеството на отпадъчните води, което са получили, е едно и също. Има разминаване и в информацията, предоставена от различни източници (оператори, общини, РИОСВ и други). От тук може да се направи извода, че информацията не е надеждна.

6. Анализът на данните не е достатъчно задълбочен и не би могъл да се използва за правенето на основни заключения относно това дали наличните възможности за третиране /оползотворяване на утайките са достатъчни и за какъв период от време те ще бъдат изчерпани.

7. Съществува разминаване в информацията, подадена от различните заинтересовани страни, относно третирането и използването на утайките и методите за обезвреждане (депониране). Тези несъответствия се дължат на недостатъчно разбиране (липса на обучение) и контрол върху процедурите за предоставяне на информация за утайките.¹⁸

8. Забелязват се пропуски и противоречия в институционалните разпоредби. Регулаторните инструменти и съответните компютърни програми за предоставяне на информация за управление на утайките, съпътстващата ги документация и мерки за контрол не са напълно използвани, а персоналът има нужда от допълнително обучение. Понастоящем липсва национална система за контролиране, управление, одит и документиране на управлението на утайките.

9. Не е изготвен общ регистър с цялата необходима информация.

10. Събирането на информация е труден процес, особено когато се касае за текущи и бъдещи проекти за възстановяване на нарушени терени или рекултивиране на депа. Получената информация е непълна и ненадеждна. Няма регистър на земите, които подлежат на рекултивация с конкретни годишни показатели като площ, предвидени методи за рекултивация (биологическа или техническа), разположение, концесионери и други. Липсва информация за бъдещи възможности за рекултивация.

11. Контролът и осигуряването на качеството не са достатъчни (капацитет на лабораториите, сертифициране).

12. Липсват знания за възможностите за управление на утайките от страна на заинтересованите страни, както и обучение за утайките и изискванията за качеството им.

13. Необходимо е да се изгради нужния капацитет, да се повиши обществената заинтересованост и да се организират обучения по отношение на управление на утайките.

14. Образуваните опасни утайки също трябва да бъдат предмет на правилно третиране. Този вид утайки все още не са разгледани в стратегията. Необходимо е да се разгледат също така и отпадъците, които са генерирани в резултат от работата на ГПСОВ (от решетки, сита, кало-масло-уловители).