Фиг. 6. Газопреносна мрежа „Булгаргаз” ЕАД

Фиг. 6. Газопреносна мрежа „Булгаргаз” ЕАД

- 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление на енергия до 2020г.

- Минимален дял от 10% на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на транспорта.

Националната цел трябва да бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, на крайното потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане и на потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта. От секторните цели единствено тази за потребление на възобновяеми източници в транспортния сектор е задължителна - 10-процентов дял на енергия от възобновяеми източници в транспортното потребление до 2020 г.

Според Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници сумарният технически потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници в България е приблизително 4500 ktoe годишно. Разпределението му между различните видове източници е неравномерно, като най-голям дял притежават хидроенергията (~29%) и биомасата (~34%). Географското положение на България предопределя сравнително минималния дял на вятърната енергия (~7,5%) и енергията на приливи, отливи и морски вълни. В същото време страната притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива. Възможността за достигане индикативната цел е до голяма степен зависима от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни централи и от слънчева енергия и енергия от вятъра.

През 2010г. делът на електроенергията от ВЕИ е 12,2 % от брутното производство на електроенергия в страната. Реализирано е и най-голямото производство на електрическа енергия от ВЕЦ в последното десетилетие – 4 790 GWh или 10,6 % от брутното производство на електроенергия в страната (45 172 GWh). През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕЦ остава доминиращо, но в сравнение с предходните години делът на тези централи намалява до 72 %, като през 2009 г. е бил 77 %. Основна причина за тази промяна е въвеждането на нови вятърни генератори, чието производство през 2010 г. представлява 12,5 % от производството на електроенергия от ВЕИ. Наблюдава се и нарастване на количеството произведена електроенергия от фотоволтаичните централи, които са увеличили производството си близо 5 пъти - от 3,3 GWh през 2009 г. до 14,9 GWh през 2010 г. по информация на МИЕТ.

Възможности за използване на ВЕИ в различна степен съществуват във всички райони от ниво 2. Данните на „Агенция за устойчиво енергийно развитие” позволяват извършването на анализи на национално ниво, докато за по-ниските териториални равнища (райони, области, общини) подобни анализи към момента са невъзможни поради липса на данни.

За производството на алтернативна електрическа енергия в страната се използват водна, вятърна и слънчева енергия.

В ЮЦР има потенциал за използване на ВЕИ, но най-големи са възможностите по отношение използването на водната и слънчевата енергия. Голяма част от територията на ЮЦР попада в зони, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на ел. енергия. Първата за страната работеща слънчева електроцентрала е изградена в с. Средногорци, община Мадан. Фотоволтаичната централа произвежда по 45 kWh електроенергия от слънчевата светлина. В община Калояново има изградена фотоволтаична електроцентрала с мощност 43.92 kWh. Централата е изградена през 2011г. по Програмата за развитие на селските райони, мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”. В община Карлово също има изградена през 2011г. фотоволтаична електроцентрала. В процес на подготовка за стартиране е проект за изграждане на фотоволтаична централа за производство на електроенергия в района на град Свиленград. Предвижда се да се инсталират 10 фотоволтаични електроцентрали, всяка от които е с мощност 5 MW. Фотоволтаични инсталации се предвижда да бъдат изградени в с. Бенковски, община Марица, област Пловдив, с. Голям Чардак, община Съединение, област Пловдив и с. Елховец, община Рудозем, област Смолян.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в ЮЦР следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района.

Предизвикателство пред страната е въвеждането на биогоривата в транспорта и достигане на 10 % дял от общото количество на горивата за транспорта през 2020 г. Предвижда се и ускорено навлизане на ВЕИ за отопление и климатизация на бита и малките и средни предприятия. България има добър потенциал за производство на биоетанол и биодизел от земеделска продукция. През 2010 г. изградените мощности в страната за производство на биоетанол са за 60 000 t годишно и за биодизел са за 250 000 t годишно. Основните енергийни култури, използвани като суровина за производство на биоетанол са захарното цвекло, пшеницата и царевицата.³ Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България. Производството й е концентрирано главно в Северен централен, Североизточен и Южен централен райони.

През 2009 г. делът на биомасата в крайното потребление на енергия в страната е 8,9 %, като най-голям дял се пада на сектор домакинства – 87 % от наличното количество биомаса ( основно дърва за горене; дървени, растителни и други отпадъци).

Биогоривата са алтернатива на бензиновите и дизеловите горива, дават възможност за намаляване на зависимостта от внос на горива и допринасят за сигурността на енергийните доставки. По-широкото им използване в различни сектори като градски транспорт, вътрешен транспорт в производствени предприятия и пристанища ще доведе до намаляване на общите емисии на парникови газове, подобряване на екологичната обстановка и качеството на живот.

Развитието на възобновяемата енергия в дългосрочен план е необходимо да бъде съобразено със сигурността и управлението на електроенергийната система, опазването на биологичното разнообразие и защитените зони и съхраняването на земеделските земи.

Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор.

За постигане на конкурентоспособна икономика и опазване на околната среда важно значение има ефективното използване на енергията и въвеждането на нови енергоспестяващи технологии. Повишаването на енергийната ефективност на икономиката е част от дейностите, свързани с изпълнението на задълженията на България по прилагането на Рамковата конвенцията на ООН за борба с изменението на климата.

Един от ключовите индикатори за конкурентоспособността на икономиката е нейната енергийна интензивност, измерена чрез количеството нефтен еквивалент, необходимо за производството на продукция, равняваща се на 1 000 евро от БВП.

Устойчивият икономически растеж през последните години е съпроводен с тенденция на намаляване на енергийната интензивност, по информация от МИЕТ. За периода 1999-2007 г. енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4 %. Въпреки тази положителна тенденция, енергийната интензивност на националния БВП е с 89 % по-висока от средната за ЕС (измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица БВП и при отчитане на паритета на покупателната способност) – 302 toe/MЕuro05 (тона нефтен еквивалент на единица БВП, изразен в милиони евро по съпоставими цени от 2005 г.) спрямо 160 toe/MЕuro05 в ЕС. Значително по-ниски – 42,6 % са различията между националния и европейския показател, измерен чрез крайното брутно потребление. Това показва неефективно използване на първичните енергийни ресурси, което се потвърждава и от съотношението между получената енергия и вложените ресурси – 49 % за страната, а 64 % за ЕС. Това различие от 15 пункта означава, че в България се изразходват годишно 3 млн. toe повече енергийни ресурси, представляващи приблизително 900 млн. евро повече разходи за енергия годишно.

Тези констатирани съществени различия налагат извода, че са необходими значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия, за може енергетиката и икономиката ни да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар.

За периода 2000-2009 г. първичното енергийно потребление в страната намалява с 1 736 ktoe – от 19 218 ktoe през 2000 г. до 17 482 ktoe през 2009 г. Крайното енергийно потребление за същия период бележи незначителен ръст от 39 ktoe – от 8 436 ktoe през 2000 г. до 8 475 ktoe през 2009 г.

От 2009 г. транспортът е вече секторът с най-голямо енергийно потребление, като измести от първото място индустрията. Делът на сектора в крайното потребление за периода 2000-2009 г. нарасна с 10,9 % (от 21,8 % до 32,7 %), като 97 % от употребяваните в транспорта нефтопродукти се внасят в страната.

Делът на индустрията в крайното потребление за посочения период намалява с 12,4 % (от 41 % през 2000 г. до 28,6 % през 2009 г.). Потреблението на енергия през периода намалява от 3,5 до 2,4 млн. toe, като особено голям е спадът на потреблението през кризисната 2009 г.

Третият по значение потребител на енергия са домакинствата, като потреблението им остава практически постоянно – около 2,1 – 2,2 млн. toe годишно. Постоянен остава и делът на сектора, около 25-26 % от крайното енергийно потребление.

Потреблението в сектора на услугите нараства с близо 45 %, а делът на сектора се увеличава от 8 % до 11 %.

Необходимо е да се въведат енергоефективни производствени технологии, които освен намаляване на разхода на енергийни ресурси да допринесат за намаляване на цената на крайния икономически продукт, като му осигурят по-добра пазарна позиция.

Някои от мерките в изпълнение на Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) с приложение в краткосрочен план (2011-2012 г.) за постигане на национална цел 3 - „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.” са:

- Разработване на механизми, свързани с интегрирането към електроенергийните мрежи на производителите на електрическа енергия от ВИ.

- Разширяване дейността на фонд „Енергийна ефективност” за финансиране на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници.

- Усъвършенстване на съществуващата нормативна уредба за регулиране на дейностите по рециклиране и оползотворяване на масово разпространени и специфични потоци отпадъци.

- Проекти по оперативна програма „Регионално развитие”, схема „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради”.

- Проекти по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, схема „Въвеждане на енергоспестяващи технологии в предприятията” и „Въвеждане на възобновяеми енергийни източници в предприятията”.

По-широкото използване на наличния потенциал и навлизането на възобновяемите източници в Южен централен район е предпоставка за прилагането на краткосрочните мерки, посочени в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), което е в изпълнение на приоритет 2 от АДИ на РПР на ЮЦР, и с което ЮЦР ще способства за достигане на националните цели по пакет климат-енергетика – „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.”

Качеството на околната среда определя в голяма степен привлекателността на територията за обитаване, за бизнес и туризъм. Целите за устойчиво развитие на Южен централен район са неразделна част от политиката за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие. Към настоящия момент това е един от районите в страната със съхранена, привлекателна и изключително разнообразна природна среда.

Южен централен район е идентифициран като най-замърсен район по отношение на въздуха, водите и почвите. В този район са разположени и най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми. В община Кърджали са установени територии със замърсяване на въздуха, водата и почвите. Въздухът и почвите на територии в общините Пловдив, Асеновград и Димитровград са с високи нива на замърсители, причинени от металургията, енергетиката, добивната дейност, транспорта и бита в тези райони. Необходимо е обаче да се отбележи наличието на съхранени екологично чисти територии в планините на района.

Политиката за опазване и възстановяване на околната среда е свързана с определени публични разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за проучвания и оценки на качеството на средата. Разходите за опазване на околната среда в страната през 2009 г. са на обща стойност 1 280 563 хил. лв. В ЮЦР направените разходи за околна среда са 13,6 % от тези за страната.