Източник: Национален статистически институт
Най-значими дълготрайни материални активи, свързани с опазването на околната среда са създадени на територията на област Пловдив - 55,6% от тези на района за 2009 г. Следват област Смолян – 17,1% и област Хасково – 16,2% ДМА. Направените инвестиции за опазване и възстановяване на околната среда са свързани с опазването чистотата на трансграничните реки и управлението на битовите отпадъци.
Пречистване на отпадните води
Относителният дял на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в ЮЦР е 29,3%, по-нисък от средния за страната 45,2%, като районът се нарежда на четвърто място след Северозападен и Северен централен район.
Таблица 50. Пречиствателни станции за отпадъчни води към 31.12.2009 г.
Действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води по статистически райони и области през 2009 г.
|
Статистически райони и области
|
СПСОВ
|
Обслужвани селища от СПСОВ
|
Дял на обслужваното население от СПСОВ - %
|
общо
|
в т. ч. поне с вторично пречистване
|
България
|
73
|
91
|
45,2
|
42,6
|
Северозападен район
|
4
|
5
|
22,6
|
20,1
|
Северен централен район
|
8
|
9
|
24,8
|
22,4
|
Североизточен район
|
18
|
26
|
61,3
|
49,6
|
Югоизточен район
|
19
|
22
|
38,9
|
38,9
|
Югозападен район
|
16
|
20
|
71
|
69,6
|
Южен централен район
|
8
|
9
|
29,3
|
28,8
|
Кърджали
|
1
|
1
|
0,4
|
-
|
Пазарджик
|
1
|
1
|
25,9
|
-
|
Пловдив
|
1
|
2
|
49,5
|
-
|
Смолян
|
5
|
5
|
13,4
|
-
|
Хасково
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Източник: Национален статистически институт,2009г.
Таблица 51. Отведени отпадъчни води и води от охлаждане във водни обекти по статистически райони и области в млн.куб.м/год. за 2009 г.
Статистически райони
и области
|
Отпадъчни води, отведени без пречистване
|
Отпадъчни води, отведени от пречиствателни станции (селищни и други)
|
Oтпадъчни води, отведени след собствено/
независимо третиране
|
Общо отведени oтпадъч-ни води
|
Отведени води от охлажда-не във водни обекти
|
Общо
|
в т.ч.: с поне вторично пречист-ване
|
България
|
196,91
|
494,12
|
429,16
|
65,64
|
756,68
|
3 307,74
|
Северозападен район
|
32,25
|
34,15
|
31,61
|
12,43
|
78,83
|
2491,92
|
Северен централен район
|
32,48
|
43,05
|
30,83
|
10,48
|
86,01
|
24,96
|
Североизточен район
|
32,35
|
51,11
|
40,92
|
7,68
|
91,14
|
286,66
|
Югоизточен район
|
28,50
|
71,62
|
62,56
|
10,28
|
110,40
|
474,60
|
Югозападен район
|
26,72
|
194,45
|
187,11
|
10,21
|
231,39
|
4,98
|
Южен централен район
|
44,61
|
99,73
|
76,14
|
14,56
|
158,90
|
24,61
|
Кърджали
|
3,06
|
4,59
|
0,03
|
1,64
|
9,28
|
10,80
|
Пазарджик
|
6,62
|
19,91
|
16,08
|
2,77
|
29,30
|
4,56
|
Пловдив
|
12,22
|
68,73
|
59,26
|
7,24
|
88,19
|
5,08
|
Смолян
|
11,49
|
6,48
|
0,77
|
0,92
|
18,90
|
0,16
|
Хасково
|
11,22
|
0,02
|
0,00
|
1,99
|
13,23
|
4,02
| Източник: Национален статистически институт, 2009г.
Управление на отпадъците
Количеството на събраните битови отпадъци през 2009 г. в Южен централен район е 711 хил. тона, съответстващи на 20,78 % от тези в страната за същия период. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 58, като най-много - 27 са на територията на област Пловдив.
Таблица 52. Битови отпадъци по статистически райони и области - 2009 г.
Статистически райони и области
|
Общо образувани битови отпадъци - хил. тона
|
Обслужвани населени места - брой
|
Население в обслужваните населени места - брой
|
Дял на обслужва-ното население от системи за организира-но сметосъби-ране
|
Събрани битови отпадъци от обслужва-ните населени места
хил. т.
|
Събрани битови отпадъци на човек от обслуж-
ваното население в кг./ч/г.
|
България
|
3 561
|
3 988
|
7 330 933
|
96,6
|
3 421
|
467
|
Северозападен
|
392
|
576
|
882 222
|
97,0
|
378
|
429
|
Северен централен
|
405
|
662
|
910 399
|
99
|
402
|
441
|
Североизточен
|
459
|
494
|
869 669
|
87,8
|
392
|
451
|
Югоизточен
|
471
|
515
|
1 063 029
|
95
|
445
|
419
|
Югозападен
|
1 115
|
676
|
2 086 096
|
98,7
|
1 093
|
524
|
Южен централен
|
719
|
1 065
|
1 519 518
|
99,1
|
711
|
468
|
Кърджaли
|
68
|
331
|
146 087
|
94
|
64
|
436
|
Пaзaрджик
|
222
|
116
|
291 552
|
100
|
222
|
760
|
Плoвдив
|
250
|
202
|
702 459
|
99,9
|
249
|
355
|
Смoлян
|
53
|
219
|
125 345
|
99,7
|
53
|
423
|
Хaскoвo
|
126
|
197
|
254 075
|
98,6
|
123
|
486
|
Източник: Национален статистически институт, 2009г.
Относителният дял на населението, обслужено от системи за организирано събиране и транспортиране на отпадъците в района e 99,1 %, което е над средното ниво за страната - 96 % за периода 2009г. Единствено в област Кърджали делът на населението, обслужено от системи за събиране и транспортиране на отпадъците е по-нисък от този за страната (94,0 %).
В ЮЦР, както при останалите райони, приоритетен е проблемът с преминаването към новата система за управление на отпадъците, базирана на регионални депа за битови отпадъци. Районът показва значителен напредък на фона на ситуацията в страната за проследявания период. В експлоатация е въведен завода за преработка на битови отпадъци в село Шишманци, област Пловдив.
Таблица 53. Битови и строителни отпадъци по статистически райони и области - 2009г.
Статистически райони
и области
|
Депа
|
Общо приети отпадъци на депата
хил. т.
|
В т. ч. депонирани битови отпадъци в хил. т.
|
Събрани строителни отпадъци на депата в хил. т.
|
България
|
278
|
3 948
|
3 421
|
396
|
Северозападен район
|
39
|
482
|
378
|
83
|
Северен централен район
|
82
|
670
|
548
|
96
|
Североизточен район
|
27
|
448
|
388
|
53
|
Югоизточен район
|
30
|
540
|
450
|
68
|
Югозападен район
|
42
|
1 015
|
943
|
51
|
Южен централен район
|
58
|
793
|
714
|
46
|
Кърджали
|
6
|
65
|
64
|
1
|
Пазарджик
|
12
|
266
|
221
|
19
|
Пловдив
|
27
|
258
|
250
|
4
|
Смолян
|
5
|
58
|
57
|
1
|
Хасково
|
8
|
146
|
123
|
23
|
Източник: Национален статистически институт, 2009 г.
Преминаването към обработка на битовите отпадъци в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища в някои от областите. Системата за събиране и транспортиране на отпадъците не функционира достатъчно ефективно в селата. Подобряването на системата за събиране и транспортиране на отпадъците и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в района е важна задача за периода 2010-2013г. Предвид потенциала на района за развитие на разнообразни форми на туризъм, подобряването на управлението на отпадъците ще се отрази изключително благоприятно, тъй като ще се подобри качеството на средата и ще се засили привлекателността на местата за туризъм.
Замърсявания на въздуха
Оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели - прах, фини прахови частици (ФПЧ), серен диоксид, азотен диоксид, тежки метали, както и за други специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.
По данни на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) през 2009 г. енергетиката продължава да е най-големият източник на серен диоксид – 93,93 % от общо емитирано количество в страната. Основни източници на азотни оксиди са пътния транспорт и ТЕЦ. През годината те са източник съответно на 49% и 30% от общото количество, емитирано в страната от антропогенна дейност и природа. Селското стопанство емитира 75% от общото количество амоняк. Друг основен източник е третирането и депонирането на отпадъци - 21%. Горивните процеси в индустрията изхвърлят в атмосферата 76 % от емисиите на олово в атмосферата. Пътният транспорт и бита, като най-големите източници на въглероден оксид, емитират съответно по 57% и 37% от националните емисии.
Сподели с приятели: |