Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план

Оценката на качеството на атмосферния въздух в страната през 2009 г. е изготвена за основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух - прах, фини прахови частици (ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2.5), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен и полициклични ароматни въглеводороди, както и за други специфични замърсители, определени от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите територията на страната е разделена на 6 района/ агломерации за оценка и управление на КАВ - Агломерация Столична, Агломерация Пловдив, Агломерация Варна, Северен/ Дунавски, Югозападен и Югоизточен, в рамките на които са определени съответните зони/ общини, в които се наблюдава превишаване на горните оценъчни прагове (ГОП) и установените норми и са посочени конкретните замърсители, чийто норми са нарушени. Съгласно изискванията на националното и европейското законодателство, списъкът на районите подлежи на преразглеждане през тригодишен период, поради което същият отново е актуализиран и утвърден със Заповед №РД-1046/03.12.2010г. на министъра на околната среда и водите. По данни на ИАОС в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2009г. са посочени следните замърсявания на атмосферния въздух по райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух и замърсители.

Агломерация Пловдив включва общините Пловдив, Асеновград и Родопи. В Агломерация Пловдив са определени 11 пункта по показатели за текуща оценка на КАВ. Оценката на нивата на замърсяване по показатели, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЧАВ показва, че за 5 от показателите - ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5, SO₂, NO₂, CO и ПАВ са над ГОП (горен оценъчен праг). Зоните, в рамките на РУОКАВ с превишаване на установените ГОП на ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5 са на цялата територия на агломерация Пловдив, с превишаване на Cd в района на КЦМ АД и NO₂ в непосредствена близост до основните пътни артерии.

В Югозападен район за оценка и управление на КАВ от областите в ЮЦР влизат Кърджали и Смолян (останалите са Благоевград, Кюстендил, Перник, София). Определени са 23 пункта в РУОКАВ за текуща оценка на КАВ. 6 от показателите, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЧАВ – ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5, SO₂, Pb, Cd, As и ПАВ са над ГОП. Зоните, в рамките на РУОКАВ с превишаване на установените ГОП на ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5 са в общините Смолян и Кърджали от ЮЦР, с превишаване на ГОП на SO2, Cd, Pb и As в община Кърджали.

В Югоизточен район за оценка и управление на КАВ от областите в ЮЦР влизат Пазарджик, Хасково и Пловдив (без общините Пловдив, Асеновград и Родопи), останалите области са Бургас, Ямбол, Сливен, Ст. Загора. Определени са 27 пункта в РУОКАВ за текуща оценка на КАВ. 5 от показателите, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЧАВ – ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5, SO₂, NO₂, О₃ и ПАВ са над ГОП. Зоните, в рамките на РУОКАВ с превишаване на установените ГОП на ФПЧ₁₀, ФПЧ_2,5 и ПАВ от ЮЦР са на територията на общините Хасково, Димитровград и Пазарджик, с превишаване на SO₂ и O₃ в община Димитровград.

Качеството на атмосферния въздух (КАВ) е един от актуалните екологични проблеми на ЮЦР. Той е определян като географско пространство с най-влошени качества на атмосферния въздух под влияние на активни източници на замърсяване от промишлените дейности, пътният транспорт, битовите отоплителни инсталации, неорганизирано прахоотделяне от строителни и ремонтни дейности, неблагоустроените територии в населените места. Традиционно проблемни зони са Пловдив, Асеновград, Димитровград и Кърджали. Замърсяването в района през 2010г. е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди и фини прахови частици. Случаи на превишаване на алармените прагове на серен диоксид са регистрирани в Кърджали и Димитровград. Установено е замърсяване със серен диоксид в Пловдив, Долни Воден, Асеновград и Куклен. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици са измерени в Пловдив. В някои райони, като Пловдив и Кърджали, е установено замърсяване с оловни аерозоли, амоняк и кадмий над ГОП (горния оценъчен праг). Основни източници на замърсяване са и промишлените дейности в "ОЦК" - АД, и "КЦМ" - АД.

В района, контролиран от РИОСВ – Пловдив през 2010г. се запазва тенденцията към трайно задържане на годишните концентрации на оловни аерозоли под съответната средногодишна норма.

Според анализите на РИОСВ-Пазарджик КАВ в областта през 2010г. е подобрено значително поради увеличаване дела на газифицираните обекти.

Анализите на РИОСВ-Хасково показват, че продължава тенденцията за наднормено замърсяване с ФПЧ₁₀ в градовете Кърджали, Хасково и Димитровград през 2010г. Регистрираните стойности за кадмий в атмосферния въздух на гр.Кърджали през 2010г. превишават 2.27 пъти средногодишната норма. В сравнение с 2009г. се наблюдава намаляване на превишението на средногодишната концентрация /2009г.- превишават 3.95 пъти средногодишната норма/. Регистрираните стойности за олово в атмосферния въздух на гр.Кърджали през 2010г. превишават 2.05 пъти средногодишната норма .В сравнение с 2009г. се наблюдава увеличаване на превишението на средногодишната концентрация за олово /2009г. превишават 1,66 пъти/.

Със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите са определени конкретните общини в рамките на отделните РОУКАВ, които имат задължение да изготвят програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми, съгласно чл. 27 от ЗЧАВ. Общините с нарушение на нормите по някои от показателите за качество на атмосферния въздух са както следва: община Асеновград (Cd); община Родопи (частично - в района на въздействие на КЦМ АД (Cd); община Кърджали (SO₂; Cd; Pb; As; ФПЧ₁₀; ФПЧ_2,5 и ПАВ); община Смолян (ФПЧ₁₀; ФПЧ_2,5 и ПАВ); община Димитровград (ФПЧ₁₀; ФПЧ_2,5 и ПАВ; SO₂ и О₃). Общините Хасково и Пазарджик, както и цялата територия на агломерация Пловдив е с превишаване на установените горни оценъчни прагове и норми на ФПЧ₁₀; ФПЧ_2,5 и ПАВ.

През 2009г. продължава изпълнението на дейности и мерки, заложени в плановете за действие към Общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми съгласно чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Като конкретно реализирани дейности, в част от общините на територията на съответните РОУКАВ, в които се изпълняват програми по чл. 27 от ЗЧАВ, могат да бъдат посочени:

През 2009 г. на територията на община Пловдив са изградени 10 бр. битови сградни газови инсталации и 28 газови инсталации за обществени и промишлени консуматори, изпълнени са проекти за енергийна ефективност, като са санирани и топлоизолирани (цялостно или частично) 15 общински сгради, в т.ч. училища, детски градини и ясли

През 2009 г. в община Кърджали са реализирани следните мероприятия: в “S&B Индастриъл Минералс” АД е изготвена програма за поддържане в изправност на прахоуловителните съоръжения и спазване на нормите за емисии. В “Горубсо - Кърджали” АД за предотвратяване на замърсяването с прах се поддържа в изправност оросителната инсталация на Хвостохранилище „Кърджали 2”. Стартирана е процедура по възлагането на проектирането на околовръстен път на гр. Кърджали. По оперативна програма „Регионално развитие” е в процес на изграждане парк „Арпезос” - север.

В община Смолян от началото на 2010г. градски транспорт е преминал на гориво - метан. В учебни и детски заведения в общината са въведени енергоспестяващи мерки, а в ЦДГ № 2 “Синчец” е изградена и соларна инсталация. След изпълнените мерки по енергийна ефективност всяка от сградите е постигнала по-висок клас на енергопотребление и са реализирани енергийни спестявания, и то спестявания на горива и емисии. Извършени са ремонтни и възстановителни работи по улиците и пътните настилки на територията на общината. Увеличени са зелените площи в населените места: през 2009г. са засети двойно повече храсти и дървета в сравнение с 2008г. Извършени са дейности по реконструкция на съществуващи зелени площи и детски площадки.

РОУКАВ Югоизточен

Във “Вулкан Цимент” АД, община Димитровград, за намаляване емисиите на прах пещ №4 работи с електрофилтър, гарантиращ до 30mg/Nm³ eмисии на изхода, а пещ №3 работи с два последователно свързани електрофилтъра. В ТЕЦ „Марица 3” за намаляване на емисиите от прах от сгуроотвалите се изпълнява схема за оросяване на нерекултивираните площи.

В община Хасково са извършени дейности по договор с Министерство на регионалното развитие и благоустройството по оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013 г.” за реализиране на проект за подобряване на паркова среда, пешеходни зони, благоустрояване на зелени площи, изграждане на вело алеи и др.

Реализираните мерки са недостатъчни за постигането на установените със законодателството норми за качество на атмосферния въздух. Анализът на плановете за действие към общинските програми показва като цяло неизпълнение на заложените дейности, насочени към намаляване нивата на ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух, по данни на ИАОС, поместени в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2009г. Също така част от заложените мерки в общинските програми за намаляване на нивата на замърсителите са предвидени да се изпълняват със средства от общинските бюджети. Други мерки изискват инвестиции от Юридически лица, замърсители на атмосферния въздух, изграждане на инсталации и съоръжения за пречистване. Поради което не може да бъде направена оценка на необходимите средства и посочени източници за финансиране в изпълнение на конкретни мерки, заложени в общинските програми за опазване на околната среда.

Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО₂), метан (CH₄), диазотен оксид (N ₂O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF₆), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO₂).

Наличните данни показват, че емисиите на парникови газове, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид на България през 2009г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2009г. са 7 865,6 kg. Стойностите на индикатора показват спад за страната спрямо 2008 г. (9 074,9 kg ) по данни на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/.

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, т.к. с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието.

Само данните за емисиите изчислени по CORINAIR могат да се предоставят на териториално ниво - по административен или друг регионален признак. Данните за емисиите на парникови газове по IPCC се отчитат само на национално ниво. Поради тази причина към момента стойностите на регионално ниво могат да се изчисляват на база емисиите на въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и азотен оксид (N2O), докато емисиите на хидрофлуорокарбони (HFCs), перфлуорокарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF₆) са изключени от анализа поради липсата на статистически данни.


Графика 1. Емисии парникови газове, приравнени към СО₂ еквивалент на човек от населението по райони, 2007г

Забележка: Графиките за емисии на парникови газове включват данни за емисиите на три от парниковите газове съгласно номенклатурата на IPCC: метан, диазотен оксид и въглероден диоксид по данни на НСИ/ИАОС, не включва стойностите за 3 от шестте показателя по методиката на IPCC (HFC, PFC и SF6) за които няма налични данни в НСИ/ИАОС.
Източник: НСИ и ИАОС
Целта на България съгласно Протокола от Киото е намаление на емисиите с 8 % спрямо отправната (базова) по Протокола 1988 година, когато българските емисии са били 75 млн. тона. На настоящия етап на икономическо развитие, заради срива на българската икономика през 90-те години на миналия век, емисиите на страната са с 40 % по-малко от 1988 г.
Повърхностни и подземни води
Като неблагоприятно се окачествява екологичното състояние на повърхностните води. ЮЦР се характеризира с голям брой замърсени речни участъци. Най-интензивно е натоварването в басейна на река Марица. Тук са регистрирани 9 участъка, в които нивото на замърсителите е над допустимите концентрации. Преобладаващата част от по-значимите притоци на р. Марица са със средно замърсени и замърсени води (реките Стара, Крива, Чепинска).

През 2010г. се наблюдава подобрение на качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване на територията на Пловдивска област.

Съгласно годишния доклад за състоянието на околната среда на РИОСВ-Хасково за 2010г., доминиращ замърсител на повърхностните водни обекти в Хасковска и Кърджалийска области са канализационните системи на населените места.

Замърсяването на водите във водоприемниците на територията на РИОСВ – Смолян се получава най-вече след заустване на отпадните води от по-големите населени места и общински центрове с изградена над 70% канализационна мрежа.

Няма промяна в качеството на заустваните от хвостохранилищата отпадни води.
Защитени територии
Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила” и целия масив на Родопите. На територията на района се намират 11 резервата, 9 поддържани резервата, 155 защитени местности и 98 природни забележителности.

Централен за района е южният макросклон на Централна Стара планина с водосборите на реките Стряма и Тунджа. Интересни природни обекти в Националния парк са водопадът Райското пръскало и Карловският водопад, Голям Джендемски водопад, Сучурумското пръскало, Сувачарското пръскало, Сухата пещера, каньонът Южен Джендем и др. Стара планина съхранява най-големите и стари букови гори в Европа, обширни и богати високопланински пасища. Балканът е и една от планините с най-богато културно-историческо наследство.

Родопите заемат 1/7 от територията на страната и са най-старата суша на Балканите. Целият масив на Родопите е в ЮЦР и представлява огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоки речни долини, обширни денудационни повърхнини и котловинни понижения. Морфографски планината се дели на Западни и Източни Родопи. Западните са по-високи, с типично планински релеф, докато Източните са хълмисти и сравнително по-ниски.

Климатичното и ландшафтното многообразие са предпоставка за съществуването на богато биологично разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, 90 от които са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. Поради това може да се твърди, че Родопите са сред регионите в страната, характеризиращи се с най-голямо биологично разнообразие.

Нивото на ендемизъм трябва да се разглежда като един от най-важните показатели за уникалността на региона. 7 растителни вида са ендемични за Родопите, 39 са ендемични за България, а 85 са ендемични за Балканите, включително видове като родопската горска майка, родопската ръж, родопската песъчарка, родопската самогризка, родопския силивряк, родопския крем, родопското лале. 55 от тези растителни видове са обявени за редки или застрашени в Европа.

Сливането на флористични елементи създава ясно изразена смесица от горски типове, която от своя страна е основа за възникването на голямо разнообразие от местообитания. Горските видове включват: ела, смърч, черен бор наред с други видове, а също и насаждения от бял бор и от реликтния балкански вид бяла мура, космат дъб, мъждрян, червена хвойна и два вида бук.

В Родопите са регистрирани общо 291 вида птици. 115 от регистрираните в Родопите птици са включени в Анекс II на Бернската конвенция, 90 са признати за важни за опазване в Европа, а 4 са застрашени в глобален мащаб: царски орел, белошипа ветрушка, ливаден дърдавец, малък корморан/малка дяволица.

Фауната на Родопите поразява с високата концентрация на грабливи птици. 36 от 38-те вида, срещащи се в Европа, могат да бъдат открити в източната част на планината. Източните Родопи са едно от двете естествени убежища на грабливи птици в Европа. Срещат се египетски лешояд, белоглав лешояд и сокол скитник, които имат статут на "застрашени" или "редки" и са включени в Приложение I на Директивата за птиците на Европейската общност и Приложение II на Бонската конвенция.

В Родопите се срещат общо 27 от 36-те вида прилепи в Европа. Всички установени 27 вида прилепи са включени в Приложенията на Бернската и Бонската конвенции, както и в Споразумението за опазването на прилепите в Европа.

Родопите са дом на уникални породи домашни животни като ендемичните родопско късорого говедо, среднородопска овца и каракачанска овчарка, които са адаптирани към условията в региона, но са застрашени от изчезване.

В Родопите живеят видовете жаба дървесница и големият гребенест тритон, които са световно защитени видове. В Родопите 8 от 40-те вида дребни и едри бозайници са включени в Червената книга на IUCN.

През хилядолетията са възникнали специфични и уникални природни творения, каквито са пещерите в районите на селата Триград, Ягодина, Чепеларе, Орехово, Могилица, природните феномени Орфееви скали край Смолян, Чудните мостове, Червената скала и др.

Наред с Родопите на територията на област Хасково попада и част от Сакар планина. Планината съхранява в себе си множество представители на средиземноморската флора и фауна. Въпреки силно променената от човека природа, Сакар е съхранил екологичните си връзки и е запазил важното екологично значение като местообитание на най-застрашените в Европа и света грабливи птици. В Сакар защитените територии обхващат орнитологично важни места, които са от световно природозащитно значение и такива с висока консервационна стойност. Те са от изключителна важност за опазването на световно застрашения от изчезване царски орел. Множество са и редките представители на влечугите, някои от които имат тук най-плътните и добре запазени популации – тънък стрелец, пъстър смок и др. Лалугерът, който е основна хранителна база за множество птици има едни от най-плътните си популации в Сакар. В Сакар се срещат около 600 вида висши растения, 44 от които са включени в Червената книга на България.

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните-членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване.

През 2007 г. започна процесът на обявяване на предложените за защитени места по Директивата за защита на дивите птици. Това става със заповед на министъра на околната среда и водите. За местата по Директивата за запазване на природните местообитания предстои преглед за степента на участие на всеки хабитат и всеки вид в предложената от страната мрежа. Този процес продължава до 3 години и едва след окончателното одобрение на списъка от ЕК може да се пристъпи към обявяване на окончателния списък със защитените зони.