Източник: НСИ
Таблица 3: Гъстота на населението към 01.02.2011 г.
Райони, области и общини
|
Гъстота на населението
човека/км2
|
Населени
места
|
Градове
|
Села
|
България
|
66,35
|
5 305
|
253
|
5 052
|
Северен централен
|
57,5
|
996
|
39
|
957
|
Велико Търново
|
55,5
|
336
|
14
|
322
|
Габрово
|
60,7
|
356
|
5
|
351
|
Разград
|
47,4
|
103
|
6
|
97
|
Русе
|
83,9
|
83
|
9
|
74
|
Силистра
|
42,0
|
118
|
5
|
113
|
Източник: НСИ
Таблица 4: Територия по видове (фондове) за 2007 г.
Статистически зони, статистически райони, области и общини
|
Територия по фондове
|
земеделски
|
горски
|
населени места и други урбанизирани територии
|
водни течения и водни площи
|
за добив на полезни изкопаеми
|
за транспорт
|
площ
|
относителен дял - %
|
площ
|
относителен дял - %
|
площ
|
относителен дял - %
|
площ
|
относителен дял - %
|
площ
|
относителен дял - %
|
площ
|
относителен дял - %
|
България
|
65 185 406
|
58,7
|
37 256 787
|
33,6
|
5 535 290
|
5,0
|
1 990 322
|
1,8
|
330 566
|
0,3
|
703 531
|
0,6
|
Северна и Югоизточна България
|
45 101 109
|
66,0
|
17 590 487
|
25,7
|
3 685 441
|
5,4
|
1 288 003
|
1,9
|
219 283
|
0,3
|
446 084
|
0,7
|
Северен централен
|
10 301 367
|
68,8
|
3 416 214
|
22,8
|
871 533
|
5,8
|
260 300
|
1,7
|
18 455
|
0,1
|
106 101
|
0,7
|
Велико Търново
|
3 199 467
|
68,6
|
1 039 192
|
22,3
|
292 493
|
6,3
|
91 912
|
2,0
|
4 942
|
0,1
|
33 566
|
0,7
|
Габрово
|
1 095 920
|
54,2
|
774 146
|
38,3
|
119 367
|
5,9
|
17 900
|
0,9
|
2 105
|
0,1
|
13 567
|
0,7
|
Разград
|
1 867 519
|
70,7
|
590 990
|
22,4
|
143 210
|
5,4
|
18 048
|
0,7
|
3 005
|
0,1
|
16 972
|
0,6
|
Русе
|
2 131 771
|
76,0
|
388 842
|
13,9
|
173 316
|
6,2
|
76 156
|
2,7
|
6 965
|
0,2
|
26 314
|
0,9
|
Силистра
|
2 006 690
|
70,5
|
623 044
|
21,9
|
143 147
|
5,0
|
56 284
|
2,0
|
1 438
|
0,1
|
15 682
|
0,6
|
Източник: НСИ
-
Състояние на регионалната икономика
Промените в териториалния обхват на Северен централен район след изключването на областите Ловеч и Плевен и включването на областите Силистра и Разград (от СИР) доведоха до влошаване на основните икономически и социални показатели (БВП, БДС, Коефициент на безработица и заетост и др.), в резултат на което по икономическо развитие СЦР отстъпи четвъртото място в страната на Югоизточния район. След отделянето на областите Плевен и Ловеч, притежаващи сравнително устойчив и висок икономически потенциал за развитие, присъединените области Силистра и Разград допринасят в по-малка степен за общото икономическо състояние и развитие.
Независимо от неблагоприятния статистически ефект върху икономиката на района, който вече се нарежда на предпоследно пето място с 5 799 433 хил. лв. БВП за 2008 г. в сравнение с другите райони от ниво 2, потенциалните възможности за ускорен икономически растеж се запазват благодарение на централното географско положение на района, добрата транспортна достъпност и запазването на традиционни икономически връзки.
Общият принос на Северния централен район в съвкупния БВП на страната за 2008 г. е 8,37 %, само с 0,51 % по-висок от БВП на Северозападния район (7,86 %) за същия период, като значително се различава от средното ниво за страната (16,67 %) и особено от водещия по икономическо развитие Югозападен район (46,27 %).
Таблица 5: Брутен вътрешен продукт по райони и области /абсолютни стойности и относителен дял/ с данни за 2008 г.
Райони и области
|
БВП
/хил. лева/
|
БВП
/%/
|
България
|
69 295 031
|
100.00
|
Северозападен
|
5 443 024
|
7,86
|
Северен централен
|
5 799 433
|
8,37
|
Велико Търново
|
1 580 415
|
2,28
|
Габрово
|
972 388
|
1,40
|
Разград
|
736 288
|
1,06
|
Русе
|
1 861 573
|
2,69
|
Силистра
|
648 769
|
0,94
|
Североизточен
|
7 771 232
|
11,21
|
Югоизточен
|
8 442 682
|
12,18
|
Югозападен
|
32 062 491
|
46,27
|
Южен централен
|
9 776 169
|
14,11
|
Източник: НСИ
Вътрешнорегионалните различия в СЦР не показват значителна девиация от средната стойност на показателя за равнище на икономическо развитие, измерен с БВП на глава от населението, който косвено отчита и жизнения стандарт на населението. По данни на НСИ за 2008 г. област Русе е с най-висока стойност на показателя (118,16 %) спрямо средното ниво за района, следвана от област Габрово – 117,38 %. Най-ниско ниво на икономическо развитие през същия период продължава да има област Силистра – 79,85 %. Областите Велико Търново и Разград се намират под средното равнище за района по този важен икономически показател – съответно 90,93 % и 87,10 % от средния БВП на глава от населението.
Таблица 6: Брутен вътрешен продукт на глава от населението /абсолютни стойности и относителен дял/ по райони и области с данни за 2008 г.
Райони и области
|
БВП на човек
/лева/
|
БВП на човек
/%/
|
България
|
9 090
|
-
|
Северен централен район
|
6 249
|
100.00
|
Велико Търново
|
5 682
|
90,93
|
Габрово
|
7 335
|
117,38
|
Разград
|
5 443
|
87,10
|
Русе
|
7 384
|
118,16
|
Силистра
|
4 990
|
79,85
|
Източник: НСИ
БВП на човек в България през 2008 г. е 41,3 % от средния в ЕС, като за периода 2006 - 2008 г. е нараснал с 4,8 %, съгласно статистическата информация на Евростат.
На регионално ниво NUTS 2 различията в икономическото развитие по отношение на показателя БВП/на глава от населението очертават още по-диференцирана картина на съвременното състояние. В рамките на ЕС от общо 271 района, един от всеки шест има стойност над 125 % от средното за ЕС-27, докато значително по-голям брой райони - един от всеки четири е под 75 % от средното ниво. Най-бедните 15 района в ЕС, класирани по БВП/на глава от населението се намират в България, Румъния и Полша.
Изчислен в евро средният БВП/на глава от населението в регионите на ЕС през 2008 г. е 25 100 евро. Сравнен с това ниво, средният БВП на глава от населението в българските райони от ниво 2, който е 4 700 евро, е около 5 пъти по-нисък. БВП/на глава от населението в евро за българските региони варира от 3 000 в Северозападния район до 7 800 в Югозападния район. За Северния централен район средният БВП/на глава от населението през 2008 г. е 3 200 евро, почти 8 пъти по-нисък от този в регионите на ЕС .
Във вътрешнорегионален план с най-висок среден БВП/на глава от населението по текущи пазарни цени през 2008 г. е област Русе – 3 800 евро, а най-ниски са стойностите на показателя в област Силистра – 2 600 евро.
Таблица 7: Брутен вътрешен продукт в евро на глава от населението по текущи пазарни цени на ниво 2 за периода 2003-2008г.
|
Сравнение по години в ЕС
|
Район / години
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
ЕС - 27
|
20 800
|
21 700
|
22 500
|
23 700
|
25 000
|
25 100
|
България
|
2 400
|
2 600
|
3 000
|
3 400
|
4 000
|
4 700
|
Северен централен район
|
1 900
|
2 100
|
2 300
|
2 500
|
2 800
|
3 200
|
Велико Търново
|
1 900
|
2 000
|
2 200
|
2 500
|
2 600
|
2 900
|
Габрово
|
2 200
|
2 400
|
2 700
|
3 000
|
3 600
|
3 700
|
Разград
|
1 900
|
1 900
|
2 200
|
2 200
|
2 500
|
2 800
|
Русе
|
2 000
|
2 200
|
2 500
|
2 700
|
3 200
|
3 800
|
Силистра
|
1 600
|
1 800
|
2 000
|
2 000
|
2 200
|
2 600
|
Източник: Евростат
По показателя БВП на човек в ЕС (на база Стандарти на покупателна способност, PPS)1 за 2008 г., пет от българските региони попадат в двадесетте с най-нисък БВП на човек в ЕС (в РРS) – съответно Северозападен район с 28 % от средния за ЕС, Северен централен и Южен централен - с по 30 %, заемащи последните три места в класацията и Югоизточен и Североизточен район, съответно с 36 % и 37 %.
От българските райони с най-висок БВП на човек спрямо средния за ЕС-27 за 2008 г. е Югозападният район със 73 %, който регистрира и най-голямо сравнително нарастване от 24 % спрямо средните стойности за ЕС през периода 2002–2008 г.
Насочването и реалното усвояване на значителни средства от европейските фондове е основния финансов механизъм за преодоляване изоставането в икономическо отношение на българските райони след присъединяването им към ЕС.
Таблица 8: Сравнителен регионален БВП (по покупателна способност на населението, средно на глава от населението, в % от ЕС-27/ на ниво 2
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
ЕС - 27
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
Северозападен район
|
26,0
|
27,0
|
26,0
|
26,0
|
25,0
|
26,0
|
28,0
|
Северен централен район
|
27,0
|
27,0
|
27,0
|
27,0
|
27,0
|
27,0
|
30,0
|
Североизточен район
|
27,0
|
29,0
|
30,0
|
30,0
|
32,0
|
32,0
|
37,0
|
Югоизточен район
|
28,0
|
30,0
|
31,0
|
32,0
|
31,0
|
31,0
|
36,0
|
Югозападен район
|
45,0
|
47,0
|
49,0
|
51,0
|
57,0
|
62,0
|
73,0
|
Южен централен район
|
23,0
|
25,0
|
26,0
|
26,0
|
28,0
|
27,0
|
30,0
|
Сподели с приятели: |