Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план

Използваната вода по дейности в СЦР през 2009 г. съставлява 2,16 % от общото количество използвана вода в страната и стойността й е най-малка в сравнение с останалите райони, видно от Таблица 46.

По потребление на вода от домакинствата през 2009 г. СЦР запазва пето място в сравнение с останалите райони. Количеството използвана вода от домакинствата в СЦР през 2009 г. съставлява 11,16 % от общото количество използвана вода от домакинствата в страната (Таблица 47). Най-голямо потребление на вода от домакинствата има в областите Русе и Велико Търново, съответно 32,45 % и 30,6 % от общото количество за района. Най-малка консумация на вода има в областите Силистра и Разград, съответно 12,43 % и 11,47 %.

По изграденост на канализационните мрежи районът изостава по отношение на комплексните качества на средата за обитаване и развитие на бизнес дейности спрямо регионите от ЕС и четири от районите NUTS 2 в България.

Райони/ Области	2005	2006	2007	2008	2009
България	92	96	100	99	99
Северозападен	82	87	89	90	89
Северен централен	80	87	91	90	91
Велико Търново	81	87	94	93	92
Габрово	76	79	83	84	84
Разград	64	71	74	71	73
Русе	97	103	108	105	108
Силистра	67	77	78	76	80
Североизточен	78	85	89	86	85
Югоизточен	87	90	97	91	95
Югозападен	120	123	126	124	123
Южен централен	83	85	86	88	89

Развитата национална енергетика е фактор за конкурентноспособна икономика, а в това отношение потенциалът на България и на СЦР е голям.

Електроенергийната инфраструктура на територията на СЦР е добре развита и оразмерена за поемане на енергийните нужди на района и на максимално допустимо натоварване. Всички населени места са електроснабдени и практически не съществуват проблеми с електроснабдяването в регионален план.

Основен източник на електроенергия за областите от СЦР е националната електроенергийна система, стопанисвана от НЕК ЕАД – Предприятие „Мрежи високо напрежение”. Електроразпределението и доставянето на електроенергия се осъществява от Е.ОН България ЕАД - Е.ОН България Мрежи АД и Е.ОН България Продажби АД.

На територията на област Велико Търново функционират подстанция Горна Оряховица с трансформация на напрежението 220/110/20 kV и подстанция "Царевец" с трансформация на напрежението 400/110 kV. Електрозахранването на областта се осъществява от 12 районни подстанции 110/20 kV. Захранването на населените места се осъществява с общо 210 броя изводи СрН (средно напрежение) от подстанциите с обща инсталирана мощност 221 MVA, а трафопостовете за доставка на ел.енергия до потребителите са 2 680. Общата дължина на въздушните ел.проводи СрН е 2451 км, а на кабелните линии 455 км. Селата се електроснабдяват от въздушни изводи 20 kV, а в градовете мрежата е кабелирана. Техническото състояние на използваните ел. мрежи и съоръжения е добро.

На територията на област Габрово функционира един основен възел на преносната система – подстанция „Балкан” с трансформация на напрежението 220/110 kV и инсталирана трансформаторна мощност 400 МVА. Електропреносната мрежа се състои от 244 километра въздушни електропроводи 220 kV и 110 kV и шест електрически подстанции. Електрозахранването на областта се осъществява от районните 7 бр. подстанции 110/20/10 kV. Населените места се захранват от общо 124 бр. СрН от подстанциите, чиято дължина на въздушни електропроводи е 1 222 км, а на кабелни линии - 285 км. Техническото състояние на използваните мрежи и съоръжения е добро.

Електроснабдяването на област Разград се осъществява посредством 617 собствени и 457 общински и фирмени трафопоста, 3 собствени и 4 подстанции на НЕК ЕАД. Населените места на територията на област Разград се захранват с общо 84 броя изводи CpH от подстанциите, като дължината на въздушните електропроводи 20 kV е 1 045 км, а на кабелните линии 142 км. Техническото състояние на електроразпределителните мрежи и съоръжения е добро.

В област Русе, гр. Русе е ситуиран разпределителен обслужващ център, обхващащ територията на областите Русе и Разград. Една от значимите инвестиции на компанията Е.ОН България ЕАД е изградената през 2008 г. подстанция „Слатина” (2 х 40 MVA) в индустриалния парк за нуждите на разположените там предприятия. Електроразпределителната мрежа се нуждае от доизграждане, реконструкция и модернизация, особено в общините от селските райони на областта.

На територията на област Силистра електрозахранването се осъществява посредством изградените пет трансформаторни подстанции 110/20 kV - подстанция Силистра с инсталирана мощност 71.5 MW, подстанция Дръстър с инсталирана мощност 50 MW, подстанции Дулово (50 MW) и Алфатар (32 MW) и подстанция Тутракан (50 MW). Общините Главиница, Кайнарджа и Ситово получават захранване на средно напрежение 20 kV. Проблем е състоянието на електроснабдителната мрежа ниско напрежение НН. За областите Силистра и Добрич дружеството Е.ОН България ЕАД създаде регионален център на ръководство. Изграждането на 110-киловолтовия електропровод „Пеликан”, с трасе от Тутракан до Силистра, ще повиши значително сигурността на електрозахранването в района.

На територията на област Велико Търново функционират две топлоелектрически централи - ТЕЦ „Свилоза” и ТЕЦ „Горна Оряховица” ЕАД, които са с предназначение за захранване на съответните промишлени предприятия. ТЕЦ Свищов от няколко години произвежда и ел.енергия за националната енергийна система. В областта функционира и „Топлофикация ВТ” АД гр. Велико Търново, която освен топлинна енергия посредством когенерация произвежда и електрическа енергия.

На територията на област Габрово функционира „Топлофикация-Габрово” ЕАД гр. Габрово. Изградени са 12 км парни мрежи и общо 19 км водни мрежи. Централата разполага със 196 MW инсталирана топлинна мощност и 18 MW електрическа мощност. Сега централата работи само през отоплителния сезон и с намалена мощност на 84 MW.

На територията на област Разград, топлоснабдяването на гр. Разград се осъществява от „Топлофикация Разград” ЕАД чрез отоплителна централа с мощност 48,5 MW, основно за производство и пренос на топлинна енергия. Търговското дружество разполага с когенерационна мощност, която работи с природен газ и осигурява комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, като по този начин предлага целогодишно и топла вода за бита.

На територията на област Русе, в гр. Русе функционира „Топлофикация – Русе” ЕАД, като обхваща две структурни звена – ТЕЦ „Русе – Изток” и градска топлопреносна мрежа за промишлена пара и битово горещо водоснабдяване. Основните дейности са производство на електрическа и топлинна енергия и пренос на топлинна енергия. Проектната електрическа мощност е 400 MW. Към 31.12.2010 г. общата дължина на топлоснабдителната мрежа за битово-гореща вода е 78 986 м. Дружеството снабдява с гореща вода за отопление и битови нужди 18 358 aбонати, в т.ч. 1 018 стопански субекти, 120 бюджетни организации и 17 219 битови потребители. 

Друг действащ енергиен обект в гр. Русе е ТЕЦ „Русе – Запад”, която разполага с 41 МW обща топлинна мощност и 4 МW електрическа мощност. Топлопреносната мрежа е с обща дължина 4 554 м. Централата основно захранва с прегрята пара и топла вода потребители от Западна промишлена зона на гр. Русе. Производството се осъществява с използването на природен газ.

На територията на област Силистра населените места не са топлофицирани централно и се разчита на локални топлоцентрали на течни горива и отопление с дърва, въглища и брикети. Промишлеността задоволява технологичните си нужди от пара с локални топлоцентрали, предимно на течно гориво и биомаса. За битово потребление в сгради, гореща вода се получава главно от електрически бойлери.

Достъпът до екологично чисти и надеждни енергийни източници (ВЕИ) на конкурентни цени е важен фактор за конкурентоспособността на всеки район. България е енергийно силно зависима, защото внася повече от 70 % от първичните си енергийни ресурси. Голяма част от страните членки на ЕС внасят повече от 80 % от потребяваното количество енергия.

С цел да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси и същевременно да бъде намалено вредното въздействие от енергопроизводството върху околната среда и климатичните промени се налага рационалното използване на местните енергийни ресурси. Друга алтернатива за преодоляване на тази зависимост е увеличаването дела на използваните ВЕИ, както в националния, така и в регионалния енергиен баланс.

Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., приета на 1 юни 2011 г. с Решение на Народното събрание, включва пакет от интегрирани мерки за осъществяването на нова национална енергийна политика, целяща преориентиране на икономиката и енергетиката към ефективно използване на енергия, произвеждана от нисковъглеродни енергийни ресурси.

Приоритет на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е стимулирането на инвестициите за оптимално използване на ВЕИ и за въвеждане на екологосъобразни технологии за модернизация на съществуващите и изграждане на нови електроенергийни мощности.
Възобновяеми енергийни източници

Интегрираният подход на ЕС към климата и енергията се състои от три стълба - сигурност на доставките, достъпна енергия за конкурентоспособни икономики и устойчивост на околната среда. Чрез него се цели намаляване с 20 % на потреблението на енергия в сравнение с прогнозното равнище за 2020 г. и увеличаване до 20 % на дела на възобновяемата енергия. Политиката на сближаване за 2007-2013 г. обръща внимание на интензивното използване на традиционните източници на енергия, енергийната ефективност и възобновяемата енергия с цел повишаване на привлекателността на регионите, като същевременно се насърчава използването на възобновяема енергия като движеща сила за иновации и растеж.

През последните години България води последователна политика за поощряване производството и потреблението на енергия от ВЕИ. С новия Закон за енергията от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) се въвеждат изискванията на Директива 2009/28/ЕО, която е част от пакета европейски директиви „климат – енергетика”. Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е разработен в съответствие с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и в последствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, с която се установяват задължителни национални цели за дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия и дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. За въвеждането на разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО в ЗЕВИ са разработени подходящи мерки за насърчаване на производството от възобновяеми източници, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии. Необходимо е развитието на ВЕИ и на електроенергийната мрежа да бъде планирано съвместно и интегрирано, с цел да се предотвратят бъдещи проблеми и оскъпяване на проектите.

По отношение на потреблението на биогорива и на течни горива от биомаса ЗЕВИ въвежда критерии за устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени, за да е възможно тези горива да бъдат отчетени за изпълнение на задължителната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в потреблението на енергия в транспорта.

Предвижда се създаването на Национална информационна система за потенциала, производството и потребление на енергия от възобновяеми източници в Република България, с която ще се осигури прозрачност на дейностите, информиране на заинтересованите страни и подобряване на бизнес климата.

За постигането на задължителната национална цел на Република България за 16 % общ дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия, включително 10 % дял на енергията от ВИ в транспорта, е разработен и се изпълнява Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) за периода 2010-2020 г. НПДЕВИ е представен на ЕК на 30.06.2010 г. и очертава насоките за развитие на сектора на ВЕИ в България до 2020 г., за да бъде постигната националната задължителна цел.

През 2009 г. делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната е 9,8 % по данни на НСИ. Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия е 11,9 % като за периода 2006-2009 г. бележи нарастване с 2,3 процентни пункта.

През 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от ВЕИ, което възлиза на 5 509 GWh и се дължи на увеличено производство от всички централи на ВЕИ. Очаква се производството на електрическа енергия от ВЕИ да достигне 7 537 GWh през 2020 г., като основно ще бъдат използвани водната и вятърната енергия.

Делът на централите на ВЕИ е 12,2 % от брутното производство на електрическа енергия в страната през 2010 г. Реализирано е и най-голямото производство на електрическа енергия от ВЕЦ в последното десетилетие – 4 790 GWh или 10,6 % от брутното производство на електроенергия в страната (45 172 GWh). През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕЦ остава доминиращо, но в сравнение с предходните години делът на тези централи намалява до 72 %, като през 2009 г. е бил 77 %. Основна причина за тази промяна е въвеждането на нови вятърни генератори, чието производство през 2010 г. представлява 12,5 % от производството на електроенергия от ВЕИ. Наблюдава се и нарастване на количеството произведена електроенергия от фотоволтаичните централи, които са увеличили производството си близо 5 пъти – от 3,3 GWh през 2009 г. до 14,9 GWh през 2010 г. по информация на МИЕТ.

В СЦР няма изградена традиция за използване на ВЕИ. Най-големи надежди се възлагат на малките ВЕЦ и ветрогенераторите. Възможности за използване на ВЕИ в различна степен съществуват във всички райони от ниво 2.

За производството на алтернативна електрическа енергия в страната се използват водна, вятърна и слънчева енергия. Изградените водноелектрически централи в област Велико Търново са едни от малкото ВЕЦ в Северна Централна България, работят на 20 кв и задоволяват местни нужди.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в Северния централен район следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района.

Предизвикателство пред страната е въвеждането на биогоривата в транспорта и достигане на 10 % дял от общото количество на горивата за транспорта през 2020 г. Предвижда се и ускорено навлизане на ВЕИ за отопление и климатизация на бита и МСП. България има добър потенциал за производство на биоетанол и биодизел от земеделска продукция. През 2010 г. изградените мощности в страната за производство на биоетанол са за 60 000 t годишно и за биодизел са за 250 000 t годишно. Основните енергийни култури, използвани като суровина за производство на биоетанол са захарното цвекло, пшеницата и царевицата.² Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България. Производството й е концентрирано главно в Северен централен, Североизточен и Южен централен райони.

Основните енергийни култури, използвани като суровина за производство на биодизел са рапица и слънчоглед. Въпреки неблагоприятните в България климатични и агрометеорологични условия за производство, рапица се отглежда в СЦР. Слънчогледът се явява втората по значение земеделска култура след пшеницата. Най-развито е производството му в СИР и Северен централен район. Потреблението на биодизел в страната през 2009 г. нараства в сравнение с това през 2008 г., но е все още недостатъчно за постигане на националната индикативна цел. Потребените количества биодизел през 2010 г. са в размер на 38 911,13 t, от които 8 551,40 t са реализирани като чист биодизел и 30 359,73 t са реализирани в смес с дизелови горива от нефтен произход. Производството на биодизел през 2010 г. е 18 913 t, като от тях са потребени в страната 17 855 t, а останалите 1 058 t са изнесени. Потреблението на биогорива за сектор „Транспорт” е все още незадоволително, въпреки слабото нарастване на индикатора през 2010 г., в сравнение с предходната година, и въведеното от 1 януари 2008 г. законово задължение за смесване на течни горива с биогорива за нуждите на транспорта. През 2010 г. се изпълнява това изискване като дизеловите горива от нефтен произход се смесват с биокомпонент, поради което се очаква официалната статистика да отчете значителен ръст в потреблението на биодизел.

През 2009 г. делът на биомасата в крайното потребление на енергия в страната е 8,9 %, като най-голям дял се пада на сектор домакинства – 87 % от наличното количество биомаса ( основно дърва за горене; дървени, растителни и други отпадъци).

Биогоривата са алтернатива на бензиновите и дизеловите горива, дават възможност за намаляване на зависимостта от внос на горива и допринасят за сигурността на енергийните доставки. По-широкото им използване в различни сектори като градски транспорт, вътрешен транспорт в производствени предприятия и пристанища ще доведе до намаляване на общите емисии на парникови газове, подобряване на екологичната обстановка и качеството на живот.

Развитието на възобновяемата енергия в дългосрочен план е необходимо да бъде съобразено със сигурността и управлението на електроенергийната система, опазването на биологичното разнообразие и защитените зони и съхраняването на земеделските земи.

Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор.

За постигане на конкурентоспособна икономика и опазване на околната среда важно значение има ефективното използване на енергията и въвеждането на нови енергоспестяващи технологии. Повишаването на енергийната ефективност на икономиката е част от дейностите, свързани с изпълнението на задълженията на България по прилагането на Рамковата конвенцията на ООН за борба с изменението на климата.

Един от ключовите индикатори за конкурентоспособността на икономиката е нейната енергийна интензивност, измерена чрез количеството нефтен еквивалент, необходимо за производството на продукция, равняваща се на 1 000 евро от БВП.

Устойчивият икономически растеж през последните години е съпроводен с тенденция на намаляване на енергийната интензивност, по информация от МИЕТ. За периода 1999-2007 г. енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4 %. Въпреки тази положителна тенденция, енергийната интензивност на националния БВП е с 89 % по-висока от средната за ЕС (измерена чрез брутното вътрешно потребление на енергия за единица БВП и при отчитане на паритета на покупателната способност) – 302 toe/MЕuro05 (тона нефтен еквивалент на единица БВП, изразен в милиони евро по съпоставими цени от 2005 г.) спрямо 160 toe/MЕuro05 в ЕС. Значително по-ниски – 42,6 % са различията между националния и европейския показател, измерен чрез крайното брутно потребление. Това показва неефективно използване на първичните енергийни ресурси, което се потвърждава и от съотношението между получената енергия и вложените ресурси – 49 % за страната, а 64 % за ЕС. Това различие от 15 пункта означава, че в България се изразходват годишно 3 млн. toe повече енергийни ресурси, представляващи приблизително 900 млн. евро повече разходи за енергия годишно.

Тези констатирани съществени различия налагат извода, че са необходими значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия, за може енергетиката и икономиката ни да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар.

За периода 2000-2009 г. първичното енергийно потребление в страната намалява с 1 736 ktoe – от 19 218 ktoe през 2000 г. до 17 482 ktoe през 2009 г. Крайното енергийно потребление за същия период бележи незначителен ръст от 39 ktoe – от 8 436 ktoe през 2000 г. до 8 475 ktoe през 2009 г.

От 2009 г. транспортът е вече секторът с най-голямо енергийно потребление, като измести от първото място индустрията. Делът на сектора в крайното потребление за периода 2000-2009 г. нарасна с 10,9 % (от 21,8 % до 32,7 %), като 97 % от употребяваните в транспорта нефтопродукти се внасят в страната.

Делът на индустрията в крайното потребление за посочения период намалява с 12,4 % (от 41 % през 2000 г. до 28,6 % през 2009 г.). Потреблението на енергия през периода намалява от 3,5 до 2,4 млн. toe, като особено голям е спадът на потреблението през кризисната 2009 г.

Третият по значение потребител на енергия са домакинствата, като потреблението им остава практически постоянно – около 2,1 – 2,2 млн. toe годишно. Постоянен остава и делът на сектора, около 25-26 % от крайното енергийно потребление.

Потреблението в сектора на услугите нараства с близо 45 %, а делът на сектора се увеличава от 8 % до 11 %.

Енергийната интензивност на икономиката като цяло и на секторите, създаващи добавена стойност, е основен фактор за нивото на енергийната ефективност. Крайната енергийна интензивност, която е главният индикатор за ефективността на използване на енергията при крайните консуматори, намалява с над 5 % средно годишно. Малко по-бързото намаляване на първичната енергийна ефективност показва подобряване на ефективността и при трансформацията, преноса и разпределение на енергията.

Необходимо е да се въведат енергоефективни производствени технологии, които освен намаляване на разхода на енергийни ресурси да допринесат за намаляване на цената на крайния икономически продукт, като му осигурят по-добра пазарна позиция.

Изграждането на газоразпределителна мрежа на територията на страната е все още в начален етап, съгласно отразеното в Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. Едва 3 % от българските домакинства имат достъп до природен газ, докато за Европа този процент е 55 % по информация на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Същевременно близо 40 % от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическата, докато за Европа този процент е 11 %.

Потреблението на природен газ като енергоизточник е от особено значение за развитието на икономиката на Северен централен район. В областите Разград, Русе, Габрово и Велико Търново са газифицирани структуроопределящи предприятия, разположени предимно в промишлени зони. Изграждането през 2011-2012 г. на газопровод от Добрич до Силистра ще позволи промишлеността в гр. Силистра да подмени горивната база от твърдо и течно гориво на газ. Слабо развито е битовото газоснабдяване в района. Приоритет на правителството, както и на СЦР е развитието и разширяването на газоснабдителната мрежа и особено на битовата газификация. Увеличаването на газифицираните домакинства до 30 % през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита ще допринесе за трикратно спестяване на първична енергия, подобряване на енергийната сигурност и на околната среда.

В област Велико Търново газоразпределение и газоснабдяване се извършва на територията на общините Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и Павликени. Бързо расте броят на потребителите на горивото от страна на битовия и обществено-административния сектор, като дължината на изградената газоразпределителна мрежа на територията на областта е 162,536 км.

На територията на област Габрово, община Севлиево има изградена газоразпределителна мрежа, инвестирана от чужд инвеститор – „Американ стандарт Инк” чрез „Севлиевогаз - 2000” АД. Общината участва в дружеството с дял от 51 %. Изградени са над 100 км газоразпределителна мрежа, като са обслужени над 3 000 промишлени и битови абонати. Достигнатото ниво на газификация на град Севлиево е 100 %. Дружеството „Севлиевогаз – 2000” АД развива и захранва и газоразпределителната мрежа в посока към селата и извънградски терени.

На територията на област Разград газоснабдяването се осъществява от „Овергаз Север” ЕАД. Газифицирани са обекти в общините Разград, Исперих и Кубрат и предстои газифициране на Община Лозница. В Община Разград газоразпределителната мрежа е с дължина 55 км, газифицирани са 1 300 битови консуматори, 60 обществени сгради и 4 промишлени фирми. В Община Исперих е изградена 20 км газоразпределителна мрежа. Газифицирани са 235 битови консуматори и 19 фирми и учреждения. В Община Кубрат има изградена 5 км газоразпределителна мрежа със 17 битови и 12 обществени сгради. В резултат на използването на газ за бита и в промишлеността отделяните в околната среда вредни вещества в трите общини са намалели повече от 7 пъти.

В област Русе, „Овергаз Инк.” АД, чрез своето дъщерно дружество „Газоснабдяване – Русе” ЕАД, изпълнява проекта за газификация на гр. Русе. Към края на 2008 г. е изградена общо 120 км газоразпределителна мрежа, доставени са 14,8 млн. куб. м. природен газ за битови и промишлени абонати - общо 2 445 абоната с 12 000 потребители. Развитието на газоснабдителната инфраструктура с бързи темпове е налице предимно за областния център Русе. Инвестиционните намерения на компанията включват разширяване на мрежата и газифицирането на гр. Бяла.

В област Силистра газоснабдяването ще бъде развито чрез изграждането на газопровода Добрич - Силистра. Предприятията „Фазерлес” АД и „Галакс ойл” ООД Силистра са внедрили котли за изгаряне на технологични отпадъци и задоволяват до 10 % от нуждите си от пара. В дългосрочен план се разчита на битовото газифициране на гр. Силистра, с. Калипетрово и с. Айдемир.

Планирано е до края на 2011 г. да се разработи и приеме Програма за ускорена газификация на Република България, с изпълнението на която се очаква значително спестяване на първична енергия. Според техническия проект на газопровода „Набуко”, той ще преминава през територията на СЦР (общини Стражица, Полски Тръмбеш, Павликени и Горна Оряховица), с което ще се осигури диверсификация на източниците на природен газ и развитие на газификацията в района. Също така се предвижда изграждане на газопровод България – Румъния (Русе – Гюргево) – трансграничен реверсивен газопровод с индикативна дължина 25 км, свързващ българската газопреносна система при АГРС Русе-Изток с румънската газопреносна система в района на ГИС – Гюргево.

Енергийната стратегия на страната до 2020 г. отрежда водеща роля на регионалните и общинските власти за изпълнение на националната политика в областта на устойчивото енергийно развитие, включително за развитие на местна енергийна инфраструктура.

По отношение на актуалното състояние и възможностите за устойчиво развитие на енергийната инфраструктура на регионално ниво, могат да бъдат направени следните изводи:

1. Електроенергийната инфраструктура е добре развита, с капацитет за поемане на максимално допустимо натоварване. Всички населени места са електроснабдени. Част от електроразпределителната мрежа се нуждае от доизграждане, реконструкция и модернизация, особено в общините от селските райони на област Русе. Необходимо е да се подобри състоянието на електропреносната мрежа ниско напрежение в област Силистра.

Възможностите за устойчивото развитие на електроенергийната инфраструктура се изразяват в планиране на финансови ресурси на национално ниво и инвестиции за обновяването и доизграждането й.

2. Топлоснабдителната инфраструктура е изградена в областите Велико Търново, Габрово, Русе и Разград. Липсва централно топлоснабдяване в област Силистра.

Необходими са инвестиции за разширяване на топлоснабдителната система, както и мерки, свързани с опазването на околната среда, с финансиране със собствени средства на търговските дружества, по оперативни програми и от международни финансови институции.

3. Газификацията е слабо развита в СЦР. Необходимо е на национално и местно нива да се търсят възможности и инвестиции за разширяването на газоснабдителната мрежа, в това число и ОП “Регионално развитие” 2007-2013 г. за осигуряване на достъп до газоразпределителна инфраструктура.

4. В начална фаза е производството на енергия от ВЕИ. На части от територията на района съществуват възможности за внедряване на ВЕИ. Необходимо е да се разработят и реализират проекти за ефективно използване на ВЕИ, с привличане на местни и чуждестранни инвеститори.

5. По отношение повишаване на енергийната ефективност на територията на района, възможности за подкрепа на мерки съществуват в няколко направления по ОПРР и ОПРКБИ.

Ограничаването на енергопотреблението и увеличаването на дела на ВЕИ в първичното и крайното потребление на енергия ще допринесат за провеждането на политиката за устойчиво енергийно развитие на територията на СЦР.

5. 
   
   Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
   attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
   attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
   attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
   attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
   attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
   
   
   
   Изтегляне 3.1 Mb.
   
   Сподели с приятели: