Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план
Изтегляне 3.1 Mb.
|
|
Източник: НСИ През 2008 г. дълготрайните материални активи (ДМА) в реалния сектор са се увеличили с 1 367 625 хил. лв. спрямо 2007 г., т.е. с около 31,01 %. Нарастването е забавено поради пазарната ситуация на предприятията в района и настъпилата глобална икономическа криза през последната година, малкия обем на инвестициите и състоянието на техническата и социалната инфраструктура. Таблица 13: Характеристики на предприятията от нефинансовия сектор по области, 2008 г.
Източник: НСИ Разходите за придобиване на ДМА като показател за инвестиционната активност в района запазват относително постоянни невисоки нива и темп на нарастване. През 2008 г. направените разходи за придобиване на ДМА в СЦР възлизат на 1 852 628 хил. лева и в сравнение с 2007 г. са нараснали със 169 227 хил. лева, т.е с около 10,05 %. Те представляват около 6,3 % от общите разходи за страната, което нарежда Северния централен район на предпоследно пето място преди Северозападния. В рамките на района през 2008 г. най-висок е относителният дял на разходите за придобиване на ДМА в областите Русе и Велико Търново – съответно 39,93 % и 25,03 %, Най-малко средства за ДМА са отделени в област Разград – 193 160 хил. лв., което е едва 10,43 % от разходите за СЦР. По отраслови структури за същия период най-висок е делът на инвестициите в добивната и преработваща промишленост. Тя е водеща сред отраслите на икономиката по отношение размера на средствата, насочени към придобиване на ДМА с дял над 38,63 % (или 715 701 хил. лв.). През 2008 г. сравнително висок дял в регионалната икономика имат и разходите за придобиване на ДМА в сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети и транспорт” (465 483 хил. лв.) и в сектор „Строителство” (287 192 хил. лв), с относителен дял съответно 25,13 % и 15,5 %. Следват разходите за селско, горско и рибно стопанство, които възлизат на 195 026 хил. лв. или относителен дял – 10,53 %. Таблица 14: Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2008 г. по отраслови сектори в хил. лева
Източник: НСИ Неравномерното разпределение на преките чуждестранни инвестиции и инвестициите в ДМА по райони се запазва през последните години. Това се дължи на съсредоточаването им в по-силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура зони в близост до по-големите градове. Притокът на инвестиции в бизнеса е фактор за развитието му и за повишаване на пазарната конкурентноспособност. В периода 2000-2007 г. инвестициите, осъществени от частния сектор са нараснали от 18,4 % от БВП на 18,7 % от БВП за ЕС-27. За същия период инвестициите в България са отбелязали много по-висок ръст - от 12,1 % през 2000 г. на 25 % през 2007 г. В следващите години обаче, вследствие на световната финансова и икономическа криза, се наблюдава намаляване на този растеж. В структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции за 2009 г. основно място заема Югозападният район със 67,87 %, следван от Североизточния и Югоизточния. Преките чуждестранни инвестиции в Северния централен район не отбелязват значително нарастване през последните години. и сравнително малкият им дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната се запазва – около 3,72 % през 2009 г. В рамките на района, водещи области в привличането на чуждестранни инвестиции са Русе и Габрово – с относителен дял съответно 45,39 % и 27,82 %, а най-нисък относителен дял има област Силистра - едва 1,28 %.
Източник: НСИ Конкурентноспособността на района може да бъде отчетена по показателя производителност на труда, която се измерва с произведения БВП на едно заето лице. Индикаторът производителност на труда на регионалната икономика на СЦР показва относително ниски стойности спрямо тези за страната, както и в рамките на ЕС. През 2008 г. производителността на труда на едно заето лице в СЦР е 14 169 лв., която стойност е по-ниска от тази на страната за същия период (19 463 лв.). За да се намалят различията в икономическото развитие в рамките на СЦР е необходима промяна в икономическата политика, целяща технологично обновление на предприятията, разработване на високотехнологични експортно ориентирани пазарни продукти, като в тази връзка следва да се акцентира на инвестициите в R&D и постигане като цяло на по-динамичен икономически растеж и повишаване на производителността на труда. Туризмът в Северния централен район продължава да се развива с бързи темпове на основата на природния, културно-историческия и човешкия потенциал и традиционния опит в предоставянето на туристически услуги. Сред природните фактори за развитие на туристическата индустрия в района с най-голямо значение е поречието на река Дунав и някои особености на релефа, като пещери (пещера Орлова чука; пещера Бачо Киро; Еменската пещера и др. – общо 11), проломи /Еменски каньон/, полупланински местности и др. С особено значение е и концентрацията на културно-исторически паметници и историко-архитектурните комплекси. В СЦР се намира Търновската Света гора с около 15 манастира, разположени в ареал с добре изградена транспортна достъпност. Наличието на достатъчно ресурси позволява развитието на разнообразен туризъм, който може да се развива целогодишно без сезонните колебания, които се наблюдават в други райони от ниво 2 с развит традиционен зимен или летен туризъм. Възможностите за развитие на нови и перспективни видове туризъм включват културен, екологичен, аграрен, приключенски, религиозен туризъм. На територията на района са разположени 22 от 100-те Национални туристически обекта: в област Велико Търново – 5 /АИР „Царевец”, АМР „Арбанаси” и др./, Габрово – 8 /Етнографски музей на открито „Етъра”, географския център на България, местността „Узана”. АИР „Боженци”, Дряновски манастир, Трявна и др./; Разград – 2 /АР „Абритус”, АИР „Сборяново” и др./; Русе - 2 /Пантеон на Възрожденците и др./ и Силистра – 5 /ПБР „Сребърна”, Музей на дунавския риболов и лодкарство и др./. Независимо от благоприятните фактори в района, развитието на туризма по данни на НСИ през 2010 г. все още не достига значимо за регионалната и местните икономики равнище. Районът се нарежда на предпоследно място в страната по изграденост на туристическата база, местата за отдих и туристически атракции, брой на туристите, включително чуждестранни и приходи от продажби на туристически услуги. През 2010 г. СЦР притежава едва 4,42 % от легловата база в туризма за страната и реализира само 2,79 % от общите приходи в туризма. Вътрешнорегионалните различия по отношение на туризма са ясно откроени, като област Велико Търново заема водещо място по изграденост на туристическата база – 41,63 %, реализирани леглодни – 42,5 % и приходи от нощувки – 38,98 %. След нея се нареждат областите Русе и Габрово. На другия полюс са областите Силистра и Разград с дял съответно 7,19 % и 4,2 % от приходите, които значително изостават по показателите за развитие на туризма в района. Таблица 16: Развитие на туризма в Северен централен район през 2010 г.
Източник: НСИ Наред с традиционните сезонни форми на туризъм в СЦР все повече усилия и инвестиции започват да се насочват към развитието на други разнообразни форми като културен, екологичен и приключенски туризъм. Независимо от туристическия потенциал на района редица структурни дефицити и проблеми продължават да съпътстват растежа в туристическия сектор, сред които по-важните са свързани с:
Таблица 17: Условия за отдих – Северен централен район през 2010 г.
Източник: НСИ 
Фигура 3: Приходи в туризма в Северен централен район по области през 2010 г. Източник: НСИ Разширяването на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество в рамките на европейското териториално сътрудничество и предоставяните инвестиционни възможности по линия на съфинансираните от фондовете на ЕС програми, както и разширяването на процеса на Дунавското сътрудничество са допълнителни фактори, които следва ефективно и ефикасно да бъдат използвани за допълване на потенциала за развитие на регионалната икономика на СЦР през следващите години. Приетата през юни 2011 г. Стратегия на Европейския съюз за развитие на Дунавския регион, дава възможност за разкриване на пълния потенциал и подобряване на условията на живот в регионите по поречието на река Дунав. Чрез реализация на целите и приоритетите на Стратегията, се очаква тя да има директно влияние върху развитието на два от българските региони - Северозападния и Северния централен райони от ниво 2 и върху 8 области. Стратегическото географско положение на СЦР предоставя реална възможност за засилване на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество в ЕС и разнообразяване на съществуващите туристически продукти, услуги и маршрути в района. Като отрасъл, туризмът в района стимулира развитието на други отрасли на регионалната икономика, като търговия, транспорт, съобщения, земеделие, производство на стоки за бита и др. Наред с високия си икономически потенциал, той играе и важна социална роля, оказвайки положително въздействие върху заетостта и осигуряването на доходи за населението в района. От особено значение е подобряването на туристическата инфраструктура в страната и в частност в СЦР, както и услугите и професионалните кадри в сферата на туризма. Това може да бъде направено в координация и сътрудничество между различните партньори в рамките на Стратегията. Такива проекти биха могли да бъдат: доизграждането на АМ „Хемус“, изграждането на СП Русе-Шумен и Русе-В.Търново, строителството на „Дунав мост-3“ Силистра-Кълъраш, реконструкцията и рехабилитацията на „Дунав мост-1” Русе-Гюргево, изграждането на „Дунавски панорамен път”, изграждането на Дунавска велоалея (Danube Velo Route) и др. Като част от процеса на координация и управление на Дунавската стратегия в ЕС, е предвидено България и Румъния да бъдат водещи по приоритетна област 3 „Насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората“. Това ще подпомогне СЦР при подготовката и реализацията на проекти, тъй като районът разполага с потенциал за развитие на разнообразни форми на туризъм (ловен, ски, спа, екологичен, градски, селски, рекреационен, културно-исторически, бизнес, круизен и др.).
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||