Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план

Структурата на създадената брутна добавена стойност по райони се характеризира с разнопосочни тенденции в участието на секторите, от което може да се направи изводът, че икономическото преструктуриране в тях продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура.

С най-висок принос в брутната добавена стойност на страната през 2007 г. е Югозападният район (45,39 %), който около три пъти надвишава приноса на следващия по участие район - Южен централен (14,57 %), а с най-нисък принос е Северозападният район (8,29 %). Нисък е и делът на останалите райони - Северния централен (8,64 %), Североизточния (11,13 %) и Югоизточния район (8,64 %), като се имат предвид потенциалите на тези райони.

За същия период, в БДС на страната по икономически сектори (аграрен сектор, индустрия и услуги), най-голям е относителният дял на сектора на услугите - около 61,46 % и той е най-динамично развиващият се сектор в страната.

С най-висок принос в БДС от сектора на услугите в страната е Югозападният район (52,59 %), следван от Южния централен (12,09 %), а с най-нисък принос – Северозападният район (6,98 %).

Брутната добавена стойност на Северния централен район по икономически сектори в края на 2007 г. в сравнение със съвкупните за страната, отчита доста ниски стойности – 14,62 % дял в аграрния сектор, 9,05 % дял в индустрията и 7,82 % дял в услугите.

Райони	Дял в % от БДС по икономически сектори			БДС - %.
	Аграрен	Индустрия	Услуги
БЪЛГАРИЯ	100.0	100.0	100.0	100.0
Северна и Югоизточна България	58,97	45,37	35,33	40,04
Северозападен район	16,33	9,23	6,98	8,29
Северен централен район	14,62	9,05	7,82	8,64
- Велико Търново	2,99	2,53	2,48	2,53
- Габрово	1,06	2,31	1,13	1,51
- Разград	3,60	0,94	0,92	1,10
- Русе	3,21	2,72	2,44	2,58
- Силистра	3,76	0,54	0,84	0,93
Североизточен район	13,64	11,51	10,68	11,13
Югоизточен район	14,62	9,05	7,82	8,64
Югозападна и Южна Централна България	41,03	54,63	64,67	59,96
Югозападен район	16,53	37,26	52,59	45,39
Южен централен	24,50	17,37	12,09	14,57

Разпределението на БДС по области на ниво NUTS 3 по основните икономически сектори показва, че област Силистра има водещо място в аграрния сектор – със 109 017 хил. лв. или 2,72 % от общата БДС за района през 2007 г., но е с най-малък принос в индустрията и услугите (съответно с дялове едва 2,02 % и 6,01 %). Най-голям принос в рамките на СЦР в сектора на услугите има област Велико Търново- 17,62 %, а в сектора на индустрията – област Русе с близо 10,16 %.

Продължават тенденциите на неравномерно разпределение на сектора на МСП по райони на ниво NUTS 2, както и на относителния дял на предприемачи (работодатели и самонаети лица) от общо заетите в съответните райони като показатели за равнището на предприемачеството.

Най-ниски нива на развитие на предприемачеството се отбелязват в Северозападния район, като най-високите нива се запазват в Югозападния и Южния централен район.

Нефинансовият сектор на икономиката в Северния централен район показва устойчиви темпове на развитие през периода при запазване на баланса на МСП спрямо големите предприятия и сектора на микро-фирмите, като това състояние създава добри условия за ускорен ръст в производството на стоки и услуги и увеличаване на заетостта.

На територията на района през 2008 г. функционират 33 383 предприятия, които формират около 14 374 млн. лева нетни приходи от продажби.

По отношение на тяхната структура, преобладават микро-фирмите (до 9 заети) и малките фирми (10 - 49 заети), като общият им брой за района през 2008 г. е 32 659. Съотношението на броя на микро- и малките предприятия на територията на СЦР спрямо общия брой на този вид общо за страната е 10,84 % и 97,83 % спрямо общия брой на предприятията на територията на района, което е с 0,08 процентни пункта под средното за страната (97,91 %).

Този вид предприятия реализират 7,8 % от нетните приходи от продажби и притежават 6.65 % от ДМА спрямо общия брой на този вид общо за страната. Рентабилността на продажбите им е съответно 7,63 % и 7,08 %, т.е. по-висока от средната за страната за тази категория предприятия.
Таблица 11: Нефинансов сектор на икономиката през 2008 г.

Райони/Големина на предприятията	2008 г.
	Предприятия -брой	Нетни приходи от продажби - млн. лв.	Дълготрайниматериални активи - млн. лв.	Рентабилност на продажбите %	Оперативна рентабилност %
България	307 831	209 257	97 288	4,10	4,86
- микро фирми (до 9 заети)	273 853	40 942	26 425	4,37	5,32
- малки фирми (10-49 заети)	27 559	51 660	16 613	5,51	6,24
- средни фирми (50-249 заети )	5 573	49 747	18 035	5,58	6,45
- големи фирми (250+ заети)	846	66 908	36 214	1,74	2,33
Северен централен	33 383	14 374	5 777	5,54	6,21
- микро фирми (до 9 заети)	29 671	3 281	1 462	7,63	8,40
- малки фирми (10-49 заети)	2 988	3 939	1 399	7,08	7,87
- средни фирми (50-249 заети )	631	3 549	1 500	4,56	5,23
- големи фирми (250+ заети)	93	3 604	1 416	2,91	3,38

Източник: НСИ
Рентабилността на предприятията в производствения сектор в района през 2008 г. е 5.54 %, който показател е по-висок от средния за страната (4,10 %) за същия период. Наблюдава се ускоряване на темповете на технологично обновяване, на пазарно присъствие и реализация на продукцията.

По отношение отрасловата структура на предприятията от нефинансовия сектор, с най-висок относителен дял в реализираните нетни приходи от продажби през 2008 г. са предприятията от отрасъл „Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството” – 2,82 %. След тях с 2,54 % са предприятията от отрасъл „ Промишленост”, 0,43 % - отрасъл”Селско, горско стопанство, лов и риболов”, 0,42 % - отрасъл „Строителство”.